Убийствената мъглявина „Русия”
Николай Василев*
Месец и половена откакто президентът Путин разгласи Херсон за неделима част от Руската федерация, министърът на защитата Сергей Шойгу заповяда изтеглянето на съветските елементи от града, а седмица по-късно те започнаха да го обстрелват. Дори и част от вярващите на заклинанията на съветската агитация започнаха да изпитват комплициране. Херсон част от Русия ли е, или е противников град? По-същественият въпрос обаче е какво е Русия? От епохи сякаш няма явен отговор на този въпрос.
Знаем, че към края на 9 век в Източна Европа поражда страна, която скоро става по-голяма даже от империята на Карл Велики, разпаднала се няколко десетилетия по-рано. Тя носи името Рус, за което се допуска, че произлиза от името на викингския предводител Рюрик. В края на 10 век владетелят на Рус княз Владимир приема православното християнство от Константинопол, а писмения език от България, въпреки в обширните му владения да се приказват голям брой славянски, скандинавски, фински и даже гръцки наречия. Доколко покръстването и въвеждането на църковнославянския език са довели до хомогенизация на популацията - е предмет на остри полемики, само че по този начин или другояче през 1240 година Киев е превзет от монголите и ориста на другите елементи на тогавашната Рус през идващите епохи е доста друга.
След разпадането на Златната орда, сърцевината на Рус попада в рамките на Великото литовското княжество, което по-късно реализира династично обединяване с Полша. Законодателството в Литовското княжество е изписано на езика на Рус, а много по-късно главен език на аристокрацията става полският. Така се образува Полско-литовската страна или Жечпосполѝта. Тя е аристократична република, в която кралят бива избиран от благородниците. Повлияна е от Ренесанса и от Реформацията. За малко част от благородниците възприемат протестантството. Но казашките първенци не получават статута на пълноправни жители и това довежда до голям брой протести.
Докато в ренесансов Киев се водят политически и религиозни диспути, надалеч на североизток се утвърждава Московското княжество, което последователно отхвърля зависимостта си от татарите. През 1547 г, век московският княз Иван, Грозни (Страшни) се афишира за цар на цяла Русия, въпреки да се излиза наяве какво тъкмо е Русия. Краят на 15 и началото на 16 век е епохата на огромните географски открития и първите опити на европейците да колонизират света. Докато португалци, испанци, англичани, французи и холандци се насочат на презморски експедиции, Московската страна, въоръжена с европейски мускети превзема Сибир, стартира търговия с Китай и даже пресича Тихия океан и стъпва на американския континент. Едва московците са стигнали до Охотско море, те съумяват да завладеят това, което през днешния ден назоваваме Източна Украйна, в това число град Киев и покрайнините му. Лазар Баранович, един от владиките от Полско-литовската страна убеждава московските завоеватели, че Киев е майка на всички руски градове и по този начин за известно време съумява да резервира църковната самостоятелност на града от московския патриарх.
Едва през 1721 година Московската страна
е публично ребрандирана като Руска империя.
Западната част от днешна Украйна е присъединена към империята едвам в края на 18 век, само че най-югозападните региони в никакъв случай не стават част от „ Русия ”. В единодушие с Договора „ Рибентроп – Молотов ” Сталин ги причислява към Украинската руска социалистическа република, която, съгласно руската конституция не е „ Русия ”.
В известната си публикация „ За историческото единение на руснаците и украинците ”, с което той авансово оправдава кървавата си инвазия, Путин упреква Ленин, че е отделил Украйна от Русия. Истина е по-различна. Далеч преди Революцията, с последователното усилване на националистическите хрумвания, се появява неизясненост дали цялата Руска империя е Русия, или под този термин би трябвало да се схваща единствено земята на „ великорусите ”, както московците стартират да се назовават, с цел да се разграничават от „ малорусите ” (украинците) и белорусите. Още тогава се стартират хрумвания, че великорусите, малорусите и белорусите са в действителност един народ, само че империята не прави съществени опито да построи сходна идеология, тъй като тя би отслабила легитимността ѝ върху искрено неруските провинции. Вместо това, се
организира политика на „ русификация ”, в това число и в Украйна.
През 1863 година и през 1876 година са издадени укази, с които се не разрешават изявления на украински език, като се изключи фолклорни приказки и песни. Много от украинските интелектуалци са принудени да избягат в териториите следени от Австро-Унгария, където управляващите са щастливи да опълчват украинския шовинизъм на полския. Там православната черква резервира своя обред, само че приема върховенството на папата.
Разграничаване сред понятията „ Русия ” и „ Руска империя ” е осъществено през 1905 година, когато е свикана първата съветска Дума. Финландия от дълго време се радва на собствен парламент, а Бухара и Тува са обсъждани като васални страни и не изпращат свои представители в Санкт Петербург.
Руската историография и до през днешния ден преглежда интервенцията на страните oт Антантата през 1918 година като задгранично настъпление, само че в действителност задачата на интервентите е да оказват помощ на белогвардейците – страната в Руската революция, която се бори за „ единна и неделима Русия ”. Побеждават червеноармейците, които откакто основават Съюз на съветските социалистически републики, от който „ Русия ” е единствено част.
Съветският съюз е умислен като страна на международния пролетариат. Към него, след „ Световната гражданска война ” е трябвало да се причислят всички народи, преди разликите сред тях да изчезнат, а когато пристигна комунизмът, да изчезне и страната.
Границите на Руската руска федеративна социалистическа република се трансформират неведнъж през руския интервал. Тува, родината на Шойгу, за известно време се води „ самостоятелна страна ”, след което е присъединена към РСФРС. Казахстан също за прочут интервал е част от „ Русия ”. От март 1940 година до юли 1956 година съществува Карело-финска руска социалистическа република, която обаче е върната в състава на РСФСР. Още при съzдаването на Съюз на съветските социалистически републики е основана и Кримската самостоятелна руска социалистическа република, в състава на РСФРС, която след изселването на кримските татари (които в продължение на най-малко шест века са съставлявли голямото болшинство от популацията на полуострова)
е преустроена като „ Кримска област ”,
а през 1954 е трансферирана в състава на Украинската руска социалистическа република.
През целия интервал на съществуването на Съветския съюз, мнозина в чужбина не престават да назовават неофициално цялата страна „ Русия ”, заради което процесът на русификация остава съвсем неусетен за задграничните наблюдаващи. С настъпването на ерата „ Брежнев ”, управляващите престават да легитимират режима си с план за създаване на комунистическо общество. Вместо това се утвърждава концепцията за „ действителния социализъм ”. Строят е подобен, какъвто е и няма нищо по-добро от него.
Но превръщането на Съюз на съветските социалистически републики в „ съветска страна ” се оказва невероятно. Според Юрий Сльозкин Съюз на съветските социалистически републики замязва на колективен апартамент. Всяка народност придобива своя стая, до момента в който руснаците живеят в хола и си мислят, че целият апартамент е техен. Постепенно обаче се построява нещо като „ руско-украински кондоминиум ”. РСФРС няма своя комунистическа партия, само че всички други републики имат и Украинската комунистическа партия се оказва много авторитетна секта в Комунистическа партия на Съветския съюз. Лидерът на всяка от републиканските партии ( като се изключи украинската) е от локалната народност, само че постоянно има заместител, който е или руснак, или украинец. Последният постоянно държи действителната власт! Така в самата Украйна „ русификацията ” (изместването на украинския език с руския) и „ украинизацията (утвърждаването на украинската идентичност) се развиват по едно и също време.
Планът „ Солженицин ”
Критиците на Путин постоянно показват въздействието на националиста Александър Дугин и даже на отявления фашист Иван Илин, само че заобикалят да посочат концепциите на Александър Солженицин като пиедестал на визията на Путин за това какво е „ Русия ”. Това се дължи евентуално на това, че Солженицин е лауреат на Нобелова премия и индивидът, който показа пред света ужасите на „ Архипелага ГУЛАГ ”. Самият той е на половина украинец и има вяра, че всички нации, които могат да проследят своето културно завещание до Рус, не престават да са един народ, без значение от това, че епохи наред са живели при напълно разнообразни условия. През 1990 година, до момента в който той е към момента в заточение в САШ, „ Комсомолская истина ” разгласява негова публикация озаглавена „ Как да изградим Русия ”. Солженицин предлага Съветският съюз да се преустрои от страна на международния пролетариат, в страна правоприемник на тогавашната Рус. Да сплоти тогавашните РСФСР, Украйна, Белорусия и северната част на Казахстан и да даде неотложно самостоятелност на всички останали републики, като на Молдова се разреши обединяване с Румъния, стига последната да го пожелае. Трудно е през днешния ден да преценим дали неговия проект е имал късмет да успее, само че е несъмнено, че тогава щеше да се схване от мнозина като голям жест на благосклонност и на „ астиимпериализъм ”. Стара максима е, че великият водач е друг, който настава, а тоз, който знае по кое време да отстъпи. През 1990 година проектът „ Солженицин ” не бе общопризнат нито от Горбачов, нито от консервативните му политически съперници. И двата лагера се надяваха, с разнообразни средства да запазят единството на целия Съюз на съветските социалистически републики. Солженицин беше измежду малцината, които разбираха, че това е невероятно.
В последна сметка проектът „ Солженицин ” не бе осъществен тъй като бе отритнат освен от руските водачи, които след злополучния опит за прелом от август 1991 година изгубиха всяка действителна власт, само че и от републиканските водачи на Украйна, и което е по-важно, на Русия.
И до през днешния ден националният празник на Русия е 12 юни, денят, в който през 1991 година Русия афишира своя суверенитет и избира собствен президент. На 1 декември 1991 година Украйна организира собствен референдум и всички области, в това число и Крим, гласоподават за самостоятелност. Няколко седмици по-късно три от четирите републики, основателки на Съюз на съветските социалистически републики одобряват декларация,
с която разпускат съюза и образуват тъй наречените „ Общност на самостоятелните страни ”.
Мъглявината обаче остава в съзнанието на мнозина руснаци. По думите на Андрей Кортунов: „ Съветският съюз в действителност не се разпадна в края на 1991 година, а единствено навлезе в дълъг, комплициран и спорен развой на последователно имперско раздробяване. (...) За доста дълго време главната част от постсъветското пространство - с изключение може би на трите балтийски страни - оставаше всъщност едно цяло във връзка с стопански връзки, транспортна и логистична инфраструктура, стандарти на обучение, просвета, просвета, и най-много от позиция на манталитета на ръководещите политически и бизнес елити. (...) Следователно същинският разпад на Съюз на съветските социалистически републики се случва едвам през днешния ден, безусловно пред очите ни, а страните, зародили в постсъветското пространство, занапред ще минават през всички провокации, опасности и болки на имперския разпад. ”
Мъглявината в съзнанието на Путин и путинистите за това какво в действителност е „ Русия ” пролича по най-недвусмислен метод през 2014 година, когато Украйна подписа съглашение за асоциация с Европейски Съюз, с което се постави завършек на даже теоретичната опция Украйна да влезе в някакъв съветски интеграционен развой. Русия стартира война, която доби чудовищни мащаби, през 2022 година, когато излиза наяве, че процесът на „ дерусификация ” е необратим. След като не съумя нито да обезглави Украйна, нито да „ освободи ” Домбас, Путин се впусна в акция на заличаване на украинската инфраструктура, с вяра да деморализира украинското общество и до момента в който част от него напуща страната вечно, друга част да одобри да се върне в съветския „ строй ”. Планът няма действителни шансове да успее, само че Путин явно е уверен, че няма избор, тъй като в случай че се изтегли от Украйна, визията какво в действителност е Русия ще се замъгли още повече и може да настъпи доста по-голям кървясъл разпад.
*Текстът е оповестен на фейсбук страницата на автора
Месец и половена откакто президентът Путин разгласи Херсон за неделима част от Руската федерация, министърът на защитата Сергей Шойгу заповяда изтеглянето на съветските елементи от града, а седмица по-късно те започнаха да го обстрелват. Дори и част от вярващите на заклинанията на съветската агитация започнаха да изпитват комплициране. Херсон част от Русия ли е, или е противников град? По-същественият въпрос обаче е какво е Русия? От епохи сякаш няма явен отговор на този въпрос.
Знаем, че към края на 9 век в Източна Европа поражда страна, която скоро става по-голяма даже от империята на Карл Велики, разпаднала се няколко десетилетия по-рано. Тя носи името Рус, за което се допуска, че произлиза от името на викингския предводител Рюрик. В края на 10 век владетелят на Рус княз Владимир приема православното християнство от Константинопол, а писмения език от България, въпреки в обширните му владения да се приказват голям брой славянски, скандинавски, фински и даже гръцки наречия. Доколко покръстването и въвеждането на църковнославянския език са довели до хомогенизация на популацията - е предмет на остри полемики, само че по този начин или другояче през 1240 година Киев е превзет от монголите и ориста на другите елементи на тогавашната Рус през идващите епохи е доста друга.
След разпадането на Златната орда, сърцевината на Рус попада в рамките на Великото литовското княжество, което по-късно реализира династично обединяване с Полша. Законодателството в Литовското княжество е изписано на езика на Рус, а много по-късно главен език на аристокрацията става полският. Така се образува Полско-литовската страна или Жечпосполѝта. Тя е аристократична република, в която кралят бива избиран от благородниците. Повлияна е от Ренесанса и от Реформацията. За малко част от благородниците възприемат протестантството. Но казашките първенци не получават статута на пълноправни жители и това довежда до голям брой протести.
Докато в ренесансов Киев се водят политически и религиозни диспути, надалеч на североизток се утвърждава Московското княжество, което последователно отхвърля зависимостта си от татарите. През 1547 г, век московският княз Иван, Грозни (Страшни) се афишира за цар на цяла Русия, въпреки да се излиза наяве какво тъкмо е Русия. Краят на 15 и началото на 16 век е епохата на огромните географски открития и първите опити на европейците да колонизират света. Докато португалци, испанци, англичани, французи и холандци се насочат на презморски експедиции, Московската страна, въоръжена с европейски мускети превзема Сибир, стартира търговия с Китай и даже пресича Тихия океан и стъпва на американския континент. Едва московците са стигнали до Охотско море, те съумяват да завладеят това, което през днешния ден назоваваме Източна Украйна, в това число град Киев и покрайнините му. Лазар Баранович, един от владиките от Полско-литовската страна убеждава московските завоеватели, че Киев е майка на всички руски градове и по този начин за известно време съумява да резервира църковната самостоятелност на града от московския патриарх.
Едва през 1721 година Московската страна
е публично ребрандирана като Руска империя.
Западната част от днешна Украйна е присъединена към империята едвам в края на 18 век, само че най-югозападните региони в никакъв случай не стават част от „ Русия ”. В единодушие с Договора „ Рибентроп – Молотов ” Сталин ги причислява към Украинската руска социалистическа република, която, съгласно руската конституция не е „ Русия ”.
В известната си публикация „ За историческото единение на руснаците и украинците ”, с което той авансово оправдава кървавата си инвазия, Путин упреква Ленин, че е отделил Украйна от Русия. Истина е по-различна. Далеч преди Революцията, с последователното усилване на националистическите хрумвания, се появява неизясненост дали цялата Руска империя е Русия, или под този термин би трябвало да се схваща единствено земята на „ великорусите ”, както московците стартират да се назовават, с цел да се разграничават от „ малорусите ” (украинците) и белорусите. Още тогава се стартират хрумвания, че великорусите, малорусите и белорусите са в действителност един народ, само че империята не прави съществени опито да построи сходна идеология, тъй като тя би отслабила легитимността ѝ върху искрено неруските провинции. Вместо това, се
организира политика на „ русификация ”, в това число и в Украйна.
През 1863 година и през 1876 година са издадени укази, с които се не разрешават изявления на украински език, като се изключи фолклорни приказки и песни. Много от украинските интелектуалци са принудени да избягат в териториите следени от Австро-Унгария, където управляващите са щастливи да опълчват украинския шовинизъм на полския. Там православната черква резервира своя обред, само че приема върховенството на папата.
Разграничаване сред понятията „ Русия ” и „ Руска империя ” е осъществено през 1905 година, когато е свикана първата съветска Дума. Финландия от дълго време се радва на собствен парламент, а Бухара и Тува са обсъждани като васални страни и не изпращат свои представители в Санкт Петербург.
Руската историография и до през днешния ден преглежда интервенцията на страните oт Антантата през 1918 година като задгранично настъпление, само че в действителност задачата на интервентите е да оказват помощ на белогвардейците – страната в Руската революция, която се бори за „ единна и неделима Русия ”. Побеждават червеноармейците, които откакто основават Съюз на съветските социалистически републики, от който „ Русия ” е единствено част.
Съветският съюз е умислен като страна на международния пролетариат. Към него, след „ Световната гражданска война ” е трябвало да се причислят всички народи, преди разликите сред тях да изчезнат, а когато пристигна комунизмът, да изчезне и страната.
Границите на Руската руска федеративна социалистическа република се трансформират неведнъж през руския интервал. Тува, родината на Шойгу, за известно време се води „ самостоятелна страна ”, след което е присъединена към РСФРС. Казахстан също за прочут интервал е част от „ Русия ”. От март 1940 година до юли 1956 година съществува Карело-финска руска социалистическа република, която обаче е върната в състава на РСФСР. Още при съzдаването на Съюз на съветските социалистически републики е основана и Кримската самостоятелна руска социалистическа република, в състава на РСФРС, която след изселването на кримските татари (които в продължение на най-малко шест века са съставлявли голямото болшинство от популацията на полуострова)
е преустроена като „ Кримска област ”,
а през 1954 е трансферирана в състава на Украинската руска социалистическа република.
През целия интервал на съществуването на Съветския съюз, мнозина в чужбина не престават да назовават неофициално цялата страна „ Русия ”, заради което процесът на русификация остава съвсем неусетен за задграничните наблюдаващи. С настъпването на ерата „ Брежнев ”, управляващите престават да легитимират режима си с план за създаване на комунистическо общество. Вместо това се утвърждава концепцията за „ действителния социализъм ”. Строят е подобен, какъвто е и няма нищо по-добро от него.
Но превръщането на Съюз на съветските социалистически републики в „ съветска страна ” се оказва невероятно. Според Юрий Сльозкин Съюз на съветските социалистически републики замязва на колективен апартамент. Всяка народност придобива своя стая, до момента в който руснаците живеят в хола и си мислят, че целият апартамент е техен. Постепенно обаче се построява нещо като „ руско-украински кондоминиум ”. РСФРС няма своя комунистическа партия, само че всички други републики имат и Украинската комунистическа партия се оказва много авторитетна секта в Комунистическа партия на Съветския съюз. Лидерът на всяка от републиканските партии ( като се изключи украинската) е от локалната народност, само че постоянно има заместител, който е или руснак, или украинец. Последният постоянно държи действителната власт! Така в самата Украйна „ русификацията ” (изместването на украинския език с руския) и „ украинизацията (утвърждаването на украинската идентичност) се развиват по едно и също време.
Планът „ Солженицин ”
Критиците на Путин постоянно показват въздействието на националиста Александър Дугин и даже на отявления фашист Иван Илин, само че заобикалят да посочат концепциите на Александър Солженицин като пиедестал на визията на Путин за това какво е „ Русия ”. Това се дължи евентуално на това, че Солженицин е лауреат на Нобелова премия и индивидът, който показа пред света ужасите на „ Архипелага ГУЛАГ ”. Самият той е на половина украинец и има вяра, че всички нации, които могат да проследят своето културно завещание до Рус, не престават да са един народ, без значение от това, че епохи наред са живели при напълно разнообразни условия. През 1990 година, до момента в който той е към момента в заточение в САШ, „ Комсомолская истина ” разгласява негова публикация озаглавена „ Как да изградим Русия ”. Солженицин предлага Съветският съюз да се преустрои от страна на международния пролетариат, в страна правоприемник на тогавашната Рус. Да сплоти тогавашните РСФСР, Украйна, Белорусия и северната част на Казахстан и да даде неотложно самостоятелност на всички останали републики, като на Молдова се разреши обединяване с Румъния, стига последната да го пожелае. Трудно е през днешния ден да преценим дали неговия проект е имал късмет да успее, само че е несъмнено, че тогава щеше да се схване от мнозина като голям жест на благосклонност и на „ астиимпериализъм ”. Стара максима е, че великият водач е друг, който настава, а тоз, който знае по кое време да отстъпи. През 1990 година проектът „ Солженицин ” не бе общопризнат нито от Горбачов, нито от консервативните му политически съперници. И двата лагера се надяваха, с разнообразни средства да запазят единството на целия Съюз на съветските социалистически републики. Солженицин беше измежду малцината, които разбираха, че това е невероятно.
В последна сметка проектът „ Солженицин ” не бе осъществен тъй като бе отритнат освен от руските водачи, които след злополучния опит за прелом от август 1991 година изгубиха всяка действителна власт, само че и от републиканските водачи на Украйна, и което е по-важно, на Русия.
И до през днешния ден националният празник на Русия е 12 юни, денят, в който през 1991 година Русия афишира своя суверенитет и избира собствен президент. На 1 декември 1991 година Украйна организира собствен референдум и всички области, в това число и Крим, гласоподават за самостоятелност. Няколко седмици по-късно три от четирите републики, основателки на Съюз на съветските социалистически републики одобряват декларация,
с която разпускат съюза и образуват тъй наречените „ Общност на самостоятелните страни ”.
Мъглявината обаче остава в съзнанието на мнозина руснаци. По думите на Андрей Кортунов: „ Съветският съюз в действителност не се разпадна в края на 1991 година, а единствено навлезе в дълъг, комплициран и спорен развой на последователно имперско раздробяване. (...) За доста дълго време главната част от постсъветското пространство - с изключение може би на трите балтийски страни - оставаше всъщност едно цяло във връзка с стопански връзки, транспортна и логистична инфраструктура, стандарти на обучение, просвета, просвета, и най-много от позиция на манталитета на ръководещите политически и бизнес елити. (...) Следователно същинският разпад на Съюз на съветските социалистически републики се случва едвам през днешния ден, безусловно пред очите ни, а страните, зародили в постсъветското пространство, занапред ще минават през всички провокации, опасности и болки на имперския разпад. ”
Мъглявината в съзнанието на Путин и путинистите за това какво в действителност е „ Русия ” пролича по най-недвусмислен метод през 2014 година, когато Украйна подписа съглашение за асоциация с Европейски Съюз, с което се постави завършек на даже теоретичната опция Украйна да влезе в някакъв съветски интеграционен развой. Русия стартира война, която доби чудовищни мащаби, през 2022 година, когато излиза наяве, че процесът на „ дерусификация ” е необратим. След като не съумя нито да обезглави Украйна, нито да „ освободи ” Домбас, Путин се впусна в акция на заличаване на украинската инфраструктура, с вяра да деморализира украинското общество и до момента в който част от него напуща страната вечно, друга част да одобри да се върне в съветския „ строй ”. Планът няма действителни шансове да успее, само че Путин явно е уверен, че няма избор, тъй като в случай че се изтегли от Украйна, визията какво в действителност е Русия ще се замъгли още повече и може да настъпи доста по-голям кървясъл разпад.
*Текстът е оповестен на фейсбук страницата на автора
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ