Формулата на Тео: Водачът в тъмнината, който учи на свобода
Николай Василев е сценарист и режисьор, получава изява и като създател в документалните поредици на Българска национална телевизия " Малки истории ", " В кадър " и " Умно село ". За 15-годишния си опит във филмовото изкуство е притежател на голям брой награди, а най-новият му филм " Формулата на Тео ", отдаден на учителя по физика Теодосий Теодосиев, завоюва интернационална известност още преди да е потеглил към фестивалните екрани. Още с първия си филм " Пътят на мъдростта " - отдаден на живота и концепциите на Ваклуш Толев, Николай Василев печели премия за дебют на фондация " Култура Аними ". Филмът е селектиран за над 20 фестивала в целия свят. С него се открива Солунският фестивал за писмено кино през 2006 година За различен собствен филм - " Приказки ", режисьорът е отличен на " София филм фест " с премията на " Джеймисън " за най-хубав късометражен филм. Последната му премия е за най-хубав филм на фестивала " Master of Art " - за кино лентата му за Иван Добчев " Пътят към Тива ". С Николай Василев беседва Илиана Славова.
Темата на кино лентата Ви за Теодосий Теодосиев е нехарактерна за българското кино. Каква е предисторията на " Формулата на Тео "?
Още когато бях възпитаник в Казанлък знаех, че той преподава физика и че има огромен интерес към него. Някои от съучениците ми посещаваха неговите школи. Никога не съм се интересувал от физика и тогава гледах малко скептично, само че той остана в съзнанието ми като преподавател отвън признатите показа, който съумява да притегля възпитаници - освен това с интерес към физиката, което беше още по-странно за мен. Когато започнах да върша интензивно филми, взех решение да го фотографирам за поредицата " Малки истории " по Българска национална телевизия. Тогава се срещнах с Теодосий Теодосиев персонално и видях, че в него има нещо, което е извънредно от позиция на актуалния човек. Някакво ехтене от минали времена, като от старите гръцки школи, в които учителите са преподавали по сходен метод. Като да вземем за пример Питагор, който е формирал към себе си кръг на знание, обвързван освен с математиката. Преподавал е философия, учел е възпитаниците си на идея за живота. Както Теодосий Теодосиев приказва на учениците за лирика, музика, за всичко, което сме наследили от нашата цивилизация. Усетих в него човек с задача, което незабавно ме изкуши като повествовател на истории. Поисках да опиша неговата. И стана по този начин, че заснехме дребната история с ангажимента да създадем филм. По-късно написах сюжет, спечелихме конкурс в Националния кино център и по този начин стартира.
Как продължи?
Самия филм снимахме към година и половина - две. Тео не е от героите, които дават обещание зрелищни сюжети. Не е Кристо, с цел да опакова здания. Той написа формули и приказва неща, които множеството хора не схващат. От позиция на наличие той има невероятни послания, само че тъй като липсва екшън като за филмовия екран, трябваше да натрупваме близо две години голям брой обстановки, от които да изведем образния облик, разкриващ учителя Тео. Беше доста забавно. Поканиха го в Китай за Деня на физиката - там има негов възпитаник, който преподава по неговата система, беше наш хазаин. Теодосий Теодосиев изнесе доста забавна лекция пред китайски възпитаници, които бяха доста разчувствани. И той самият беше впечатлен от Китай, видяното тям затвърди тезата му, че тази страна е главен кандидат за международно водачество. Това, което му сподели неговият възпитаник, е че в случай че остане там ще бъде милионер. Това не го поблазни. Заснехме доста материал през тези близо две години - към 600 часа. Пред всичко това, когато стигнахме до равнище монтаж, изпаднах в някаква пропаст, до момента в който го провеждам в роман. Има доста отпаднали епизоди, за които ме боли сърцето, че не успяхме да ги включим.
Например?
Имаше срещи с Минко Балкански, един от най-големите донори в България. Той също е физик, живее във Франция, синовете му имат доста сполучлив бизнес. Те му оказват помощ, с цел да дава опция на българчета да се образоват, а по-късно те самите да оказват помощ на страната си. За епизодите с него скърбя. Нямаше опция да ги включим, то е цялостен спомагателен сюжет.
Отпадна и доста забавен епизод с бизнесмена Ивайло Пенчев, който е огромен познавач на метода на преподаване на Тео. Двамата са огромни другари. И доста други неща отпаднаха, само че скърбя и за нещо, което не успяхме да заснемем. Много искахме да го снимаме с проф. Теньо Попминчев, който е от неговата школа, в този момент работи в Съединени американски щати. Направи неповторимо изобретение в лазерната физика, в научните среди предвиждат, че след време ще претендира за Нобелова премия. Но той беше в Америка и нямахме пресечна точка сред двамата онлайн.
Какво искахте да покажете от личността на Теодосий Теодосиев, какъв облик имахте в съзнанието си до момента в който работехте по кино лентата?
За мен той е лидерът в тъмнината. Точно това е внушението - че той превежда учениците си през мрака към познанието. Ние живеем в мрачевина във връзка с разбирането на екзистенциалните въпроси, на техните отговори. Учителят Тео е напипал нишка, по която съумява да преведе съзнанието на своите възпитаници и да ги заведе тук-там, където могат да разпрострат капацитета си. Той не претендира да е огромен преподавател, само че води огромна школа след себе си, прави огромни възпитаници. Това е доста забавно, съумях да видя за тези месеци по какъв начин разсънва капацитета им, извежда го и ги учи на независимост. Не е от строгите учители, които довеждат учениците до стрес, а по-скоро основава някакво приятелско чувство, търси взаимоотношение.
Описвате извънреден човек, който не обявява мащабите си. Как доведохте това до екрана?
Визуално не можехме да си позволим свръхмащабни неща, тъй като нямаше да дават отговор на природата на героя. Той е извънредно непретенциозен, спестовен, замислен и ние трябваше да запазим това като роман. Макар да се изкушавахме на моменти да представим физиката по-артистично, в случай че бяхме решили да сме хиперартисти, нямаше да се получи.
Въпреки това във кино лентата имате картини без текст, които наподобяват като знаци. Добавят смисъл, без да бъдат претенциозни.
Заслугата за картината е на оператора Борислав Георгиев. За него беше много мъчно, тъй като Теодосий Теодосиев усещаше дискомфорт от близкото наличие на камерата. Трябваше да се оправим с това и в същото време операторът да направи фрагменти, които да имат художествена стойност. По принцип в един филм, с цел да има някаква принадена стойност, се търси внушението, с изключение на директното обръщение. През цялото време съм се опитвал да тичам от еднопластовия роман, в този смисъл сме се старали да създадем още равнища, да ги подкрепим образно. Нива, които да са по-скоро подстрекателство, някаква страст, която да вдигне описа. Нищо образно не е инцидентно, търсили сме го.
Означава ли това, че повече планирате, в сравнение с да импровизирате в работата си?
Не, по-скоро е въпрос на чувство... Започвайки работа, би трябвало просто да се успокоя, да видя нещата. Не се повеждам от желание безусловно да направя нещата заковани по избран метод. Обикновено събитията са напълно разнообразни от това, което си показва човек, по тази причина се повеждам от интуицията, чувството за обстановката и за пространството. Тоест имам някаква посока, само че виждам да не се лимитирам, тъй като доста постоянно ми се е случвало, като отида с съответни планове, да се ударя като в стена. Адаптирал съм се бързо да се ориентирам тъкмо въз основата на интуицията.
Промени ли се нещо в отношението Ви към физиката, до момента в който снимахте кино лентата?
За мен физиката остава също толкоз Terra incognita, колкото е била преди. Но видях, че това е част от огромното познание за вселената, за света, за нещата. Тоест нищо не може да бъде неглижирано. Мисля, че започнах да виждам съществено на такива неща, които наподобяват на пръв взор изсъхнало и скучно. Както се споделя, с цел да направиш пастирски скок, би трябвало огромен кол. Това, което видях при Тео, е че въоръжава учениците си с кол по този начин, че да скочат, колкото може по-високо.
Интересни са Ви учителите, духовните водачи?
Всъщност това, което ми е забавно, са хората с задача. Тези, които са оттатък битовизма и не се водят от оцеляването, които се пробват да надскочат системата, които са съумели да надскочат себе си. В този смисъл първият ми филм е за нравствен преподавател - Ваклуш Толев. И неговата история ми беше доста мъчно да опиша. Тук става въпрос за физика, там за метафизика, което е също много комплицирано за образните похвати на киното. Говоря за чисто образната страна, като подстрекателство и логика на психиката е друго.
Сега изпитвате ли задоволство от направеното?
Да, реакцията надмина упованията ми. Филмът получи предложения от Америка, Канада, Англия, Германия... Общо взето от целия свят. Писаха и от цяла България. Засега е несъмнено, че ще имаме прожекции 15 май в кино " Люмиер ", на 20 май в кино " Одеон " и на 25 май във Варна във Фестивалния център. Имах настройката, че филмът ще провокира интерес поради личността на Теодосий Теодосиев, чаках го. Но ме радва, че към този момент ползата е и поради самия филм. Има запалянковци, които са подготвени даже да го превеждат на непознати езици. Учители от целия свят ми писаха във Facebook с оферти да спомагат филмът да бъде показан там, където живеят. Примерът на Тео им дава вяра, че има нещо позитивно, което може да въодушевява. Той е подстрекател.
Темата на кино лентата Ви за Теодосий Теодосиев е нехарактерна за българското кино. Каква е предисторията на " Формулата на Тео "?
Още когато бях възпитаник в Казанлък знаех, че той преподава физика и че има огромен интерес към него. Някои от съучениците ми посещаваха неговите школи. Никога не съм се интересувал от физика и тогава гледах малко скептично, само че той остана в съзнанието ми като преподавател отвън признатите показа, който съумява да притегля възпитаници - освен това с интерес към физиката, което беше още по-странно за мен. Когато започнах да върша интензивно филми, взех решение да го фотографирам за поредицата " Малки истории " по Българска национална телевизия. Тогава се срещнах с Теодосий Теодосиев персонално и видях, че в него има нещо, което е извънредно от позиция на актуалния човек. Някакво ехтене от минали времена, като от старите гръцки школи, в които учителите са преподавали по сходен метод. Като да вземем за пример Питагор, който е формирал към себе си кръг на знание, обвързван освен с математиката. Преподавал е философия, учел е възпитаниците си на идея за живота. Както Теодосий Теодосиев приказва на учениците за лирика, музика, за всичко, което сме наследили от нашата цивилизация. Усетих в него човек с задача, което незабавно ме изкуши като повествовател на истории. Поисках да опиша неговата. И стана по този начин, че заснехме дребната история с ангажимента да създадем филм. По-късно написах сюжет, спечелихме конкурс в Националния кино център и по този начин стартира.
Как продължи?
Самия филм снимахме към година и половина - две. Тео не е от героите, които дават обещание зрелищни сюжети. Не е Кристо, с цел да опакова здания. Той написа формули и приказва неща, които множеството хора не схващат. От позиция на наличие той има невероятни послания, само че тъй като липсва екшън като за филмовия екран, трябваше да натрупваме близо две години голям брой обстановки, от които да изведем образния облик, разкриващ учителя Тео. Беше доста забавно. Поканиха го в Китай за Деня на физиката - там има негов възпитаник, който преподава по неговата система, беше наш хазаин. Теодосий Теодосиев изнесе доста забавна лекция пред китайски възпитаници, които бяха доста разчувствани. И той самият беше впечатлен от Китай, видяното тям затвърди тезата му, че тази страна е главен кандидат за международно водачество. Това, което му сподели неговият възпитаник, е че в случай че остане там ще бъде милионер. Това не го поблазни. Заснехме доста материал през тези близо две години - към 600 часа. Пред всичко това, когато стигнахме до равнище монтаж, изпаднах в някаква пропаст, до момента в който го провеждам в роман. Има доста отпаднали епизоди, за които ме боли сърцето, че не успяхме да ги включим.
Например?
Имаше срещи с Минко Балкански, един от най-големите донори в България. Той също е физик, живее във Франция, синовете му имат доста сполучлив бизнес. Те му оказват помощ, с цел да дава опция на българчета да се образоват, а по-късно те самите да оказват помощ на страната си. За епизодите с него скърбя. Нямаше опция да ги включим, то е цялостен спомагателен сюжет.
Отпадна и доста забавен епизод с бизнесмена Ивайло Пенчев, който е огромен познавач на метода на преподаване на Тео. Двамата са огромни другари. И доста други неща отпаднаха, само че скърбя и за нещо, което не успяхме да заснемем. Много искахме да го снимаме с проф. Теньо Попминчев, който е от неговата школа, в този момент работи в Съединени американски щати. Направи неповторимо изобретение в лазерната физика, в научните среди предвиждат, че след време ще претендира за Нобелова премия. Но той беше в Америка и нямахме пресечна точка сред двамата онлайн.
Какво искахте да покажете от личността на Теодосий Теодосиев, какъв облик имахте в съзнанието си до момента в който работехте по кино лентата?
За мен той е лидерът в тъмнината. Точно това е внушението - че той превежда учениците си през мрака към познанието. Ние живеем в мрачевина във връзка с разбирането на екзистенциалните въпроси, на техните отговори. Учителят Тео е напипал нишка, по която съумява да преведе съзнанието на своите възпитаници и да ги заведе тук-там, където могат да разпрострат капацитета си. Той не претендира да е огромен преподавател, само че води огромна школа след себе си, прави огромни възпитаници. Това е доста забавно, съумях да видя за тези месеци по какъв начин разсънва капацитета им, извежда го и ги учи на независимост. Не е от строгите учители, които довеждат учениците до стрес, а по-скоро основава някакво приятелско чувство, търси взаимоотношение.
Описвате извънреден човек, който не обявява мащабите си. Как доведохте това до екрана?
Визуално не можехме да си позволим свръхмащабни неща, тъй като нямаше да дават отговор на природата на героя. Той е извънредно непретенциозен, спестовен, замислен и ние трябваше да запазим това като роман. Макар да се изкушавахме на моменти да представим физиката по-артистично, в случай че бяхме решили да сме хиперартисти, нямаше да се получи.
Въпреки това във кино лентата имате картини без текст, които наподобяват като знаци. Добавят смисъл, без да бъдат претенциозни.
Заслугата за картината е на оператора Борислав Георгиев. За него беше много мъчно, тъй като Теодосий Теодосиев усещаше дискомфорт от близкото наличие на камерата. Трябваше да се оправим с това и в същото време операторът да направи фрагменти, които да имат художествена стойност. По принцип в един филм, с цел да има някаква принадена стойност, се търси внушението, с изключение на директното обръщение. През цялото време съм се опитвал да тичам от еднопластовия роман, в този смисъл сме се старали да създадем още равнища, да ги подкрепим образно. Нива, които да са по-скоро подстрекателство, някаква страст, която да вдигне описа. Нищо образно не е инцидентно, търсили сме го.
Означава ли това, че повече планирате, в сравнение с да импровизирате в работата си?
Не, по-скоро е въпрос на чувство... Започвайки работа, би трябвало просто да се успокоя, да видя нещата. Не се повеждам от желание безусловно да направя нещата заковани по избран метод. Обикновено събитията са напълно разнообразни от това, което си показва човек, по тази причина се повеждам от интуицията, чувството за обстановката и за пространството. Тоест имам някаква посока, само че виждам да не се лимитирам, тъй като доста постоянно ми се е случвало, като отида с съответни планове, да се ударя като в стена. Адаптирал съм се бързо да се ориентирам тъкмо въз основата на интуицията.
Промени ли се нещо в отношението Ви към физиката, до момента в който снимахте кино лентата?
За мен физиката остава също толкоз Terra incognita, колкото е била преди. Но видях, че това е част от огромното познание за вселената, за света, за нещата. Тоест нищо не може да бъде неглижирано. Мисля, че започнах да виждам съществено на такива неща, които наподобяват на пръв взор изсъхнало и скучно. Както се споделя, с цел да направиш пастирски скок, би трябвало огромен кол. Това, което видях при Тео, е че въоръжава учениците си с кол по този начин, че да скочат, колкото може по-високо.
Интересни са Ви учителите, духовните водачи?
Всъщност това, което ми е забавно, са хората с задача. Тези, които са оттатък битовизма и не се водят от оцеляването, които се пробват да надскочат системата, които са съумели да надскочат себе си. В този смисъл първият ми филм е за нравствен преподавател - Ваклуш Толев. И неговата история ми беше доста мъчно да опиша. Тук става въпрос за физика, там за метафизика, което е също много комплицирано за образните похвати на киното. Говоря за чисто образната страна, като подстрекателство и логика на психиката е друго.
Сега изпитвате ли задоволство от направеното?
Да, реакцията надмина упованията ми. Филмът получи предложения от Америка, Канада, Англия, Германия... Общо взето от целия свят. Писаха и от цяла България. Засега е несъмнено, че ще имаме прожекции 15 май в кино " Люмиер ", на 20 май в кино " Одеон " и на 25 май във Варна във Фестивалния център. Имах настройката, че филмът ще провокира интерес поради личността на Теодосий Теодосиев, чаках го. Но ме радва, че към този момент ползата е и поради самия филм. Има запалянковци, които са подготвени даже да го превеждат на непознати езици. Учители от целия свят ми писаха във Facebook с оферти да спомагат филмът да бъде показан там, където живеят. Примерът на Тео им дава вяра, че има нещо позитивно, което може да въодушевява. Той е подстрекател.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ