Осемте грешки и двете верни решения на Запада по отношение на рашистката война срещу Украйна
Николай Слатински
Осемте неточности и двете правилни решения на Запада във връзка с рашистката война против Украйна.
(Моето мнение си е единствено и само мое, то е персонално, никого не ангажиращо и без да съм експерт по военните въпроси и дори по военната терминология)
Западът позволи 8 неточности във връзка с рашистката война против Украйна:
1. Западът - като цяло – бе сюрпризиран от войната; пожелателното му мислене и систематичните неточности, заблуди, илюзии и самоизмами във възприемането на Путин, го караха да не може да повярва, че война ще има.
2. Западът – когато войната стартира – скланяше към извода, че блицкригът на Русия ще успее и Украйна ще бъде победена.
3. Западът – когато блицкригът се провали и избухна пълномащабна и брутална война – се ориентира (връх взе) разбирането, че да, Украйна не трябва да бъде победена, само че войната би трябвало да продължи колкото се може по-дълго, тъй че Русия да бъде безусловно изтощена и това да форсира краха на режима на Путин и да отвори пътя към по-приемливо, по-миролюбиво, по-либерално и по-демократично ръководство в Русия.
4. Западът – макар серията от внушителни по обсега си наказания против Русия – умишлено позволи редица благоприятни условия за тяхното отчасти неприлагане или за тяхното заобикаляне; освен това в енергийната сфера Западът продължи де факто финансирането със западни пари на експанзията против Украйна.
5. Западът – през лятото на 2022 година – спря (най-малкото съществено забави) настъплението на украинските въоръжени сили, когато директно ангажираните с бойните дейности съветски военни и най-много човешки запаси бяха утилизирани в голяма степен и на Русия ѝ се наложи малко по-късно да подреди на предприятията от съветския ВПК да стартират да работят на три смени и без почивни дни, както и да стартира (продължаващата и до ден днешен) моГилизация.
[Когато войната приключи, един доста значим и тежък въпрос за историците и военните специалисти ще бъде изясняването за какво Западът направи това – моят отговор е – от боязън с цел да не бъде унизен и притиснат в ъгъла Путин, та да посегне към нуклеарен удар; да си напомним по какъв начин успеха на украинските въоръжени сили в Херсон хвърли Запада в потрес, ступор и стрес, напряко имаше прочут интервал на глътнати западни езици, оказване в небрано лозе, онемяване и цялостно комплициране по какъв начин да се оценят тези триумфи...]
6. Западът – като удостоверение за големия му към момента боязън от Путин – бе, е и не се знае докога ще бъде уверен, че Крим би трябвало да се извади в околните години отвън скобки, че Крим е невъзвращаем, влакът за него е отпътувал – «всичко друго, единствено не Крим! ".
7. Западът – без значение от осемте Рамщайна и изключително от последния Рамщайн – позволи закъснение с най-малко 3 месеца поддръжката с наземна техника: танкове, бронирани машини, артилерийски системи и така нататък, като това докара до нахлуване на рашистите въпреки и на дребен сектор и с оскъдни триумфи, само че с гръмогласна великоруска агитация – най-накрая най-малко някакъв триумф бе реализиран от рашистите след серията от несъмнени и унизителни провали.
8. Западът – още веднъж и още веднъж, като че ли не може да се учи както би трябвало от уроците на войната – закъснява с най-малко 6 месеца с поддръжката за Украйна с бойни самолети и далекобойни ракети. Ако Западът си бе размърдал з.... и не бе позволил такова непростимо закъснение, можеше да се надяваме, че доникъде на 2023 година Украйна щеше да излезе на границата не просто на 31 декември 2022 година (преди началото на така наречен «ново настъпление» на рашистите), само че и на границата към 24 февруари 2022 година (преди началото на рашистката война) и даже да излезе на брега на Азовско море, да унищожи Кримския мост и да стъпи най-малко като начало, на кримска земя.
В същото време, би трябвало да се отбележат две доста верни решения на Запада отново във връзка с рашистката война против Украйна.
Отбелязвам тези две верни решения, отдавайки така и така дължимото на Запада – който потвърди и продължава да потвърждава, че слуховете за разпада на Запада са мощно пресилени и Западът продължава да бъде най-важният стратегически фактор и поръчител за триумфа на напъните за намирането на допустим и резистентен международен ред - макар опита на Ислямска страна и Рашистка страна да посеят безпорядък и да хвърлят света в хаос.
Ето двете правилни решения на Запада във връзка с рашистката война против Украйна:
1. Западът – в това имах вяра и не преставам да имам вяра - извънредно пламенно, бързо, самоуверено и дейно се освободи от изглеждащата пагубна неизбежност на взаимозависимост от съветските енергийни запаси.
Това стана допустимо както заради качествените управнически решения на западните държавни управления, само че и тъй като пазарната, демократична стопанска система на Запада и изключително в този взаимнозависим и взаимносвързан свят, е надалеч по-гъвкава и по-мобилна, по-адекватна и по-предприемчива от стопанските системи на властническите, недемократични страни.
Че ще бъда по този начин – без да съм въобще експерт в енергийната сфера – аз твърдях през цялото време. Пишех непрекъснато, че енергийният демон не е толкоз черен, че нефтени и газови апокалипсиси в Европа няма да има.
2. Западът – доста мъчно и доста постепенно, само че!!!! – най-накрая даде приоритет на различната стратегическа визия, която до неотдавна бе подчинена на господстваща стратегическа визия на Запада, за която пишех нагоре – за оптимално дълга и изтощаваща Русия война. Сега към този момент Западът следва точно различната стратегическа визия, че колкото по-рано Русия бъде победена, толкоз по-ниска ще бъде цената на успеха над нея и по-бързо ще се основат условия за най-малко някаква смяна в управлението и външната политика на Русия.
Така най-сетне и популярност Богу!,
„ Новата Европа “
(Източна Европа, Северна Европа и Пентагона, Военното министерство на САЩ)
взе уверено връх над
„ Старата Европа “ (Западна Европа, Южна Европа и Държавният департамент, Външното министерство на САЩ).
Осемте неточности и двете правилни решения на Запада във връзка с рашистката война против Украйна.
(Моето мнение си е единствено и само мое, то е персонално, никого не ангажиращо и без да съм експерт по военните въпроси и дори по военната терминология)
Западът позволи 8 неточности във връзка с рашистката война против Украйна:
1. Западът - като цяло – бе сюрпризиран от войната; пожелателното му мислене и систематичните неточности, заблуди, илюзии и самоизмами във възприемането на Путин, го караха да не може да повярва, че война ще има.
2. Западът – когато войната стартира – скланяше към извода, че блицкригът на Русия ще успее и Украйна ще бъде победена.
3. Западът – когато блицкригът се провали и избухна пълномащабна и брутална война – се ориентира (връх взе) разбирането, че да, Украйна не трябва да бъде победена, само че войната би трябвало да продължи колкото се може по-дълго, тъй че Русия да бъде безусловно изтощена и това да форсира краха на режима на Путин и да отвори пътя към по-приемливо, по-миролюбиво, по-либерално и по-демократично ръководство в Русия.
4. Западът – макар серията от внушителни по обсега си наказания против Русия – умишлено позволи редица благоприятни условия за тяхното отчасти неприлагане или за тяхното заобикаляне; освен това в енергийната сфера Западът продължи де факто финансирането със западни пари на експанзията против Украйна.
5. Западът – през лятото на 2022 година – спря (най-малкото съществено забави) настъплението на украинските въоръжени сили, когато директно ангажираните с бойните дейности съветски военни и най-много човешки запаси бяха утилизирани в голяма степен и на Русия ѝ се наложи малко по-късно да подреди на предприятията от съветския ВПК да стартират да работят на три смени и без почивни дни, както и да стартира (продължаващата и до ден днешен) моГилизация.
[Когато войната приключи, един доста значим и тежък въпрос за историците и военните специалисти ще бъде изясняването за какво Западът направи това – моят отговор е – от боязън с цел да не бъде унизен и притиснат в ъгъла Путин, та да посегне към нуклеарен удар; да си напомним по какъв начин успеха на украинските въоръжени сили в Херсон хвърли Запада в потрес, ступор и стрес, напряко имаше прочут интервал на глътнати западни езици, оказване в небрано лозе, онемяване и цялостно комплициране по какъв начин да се оценят тези триумфи...]
6. Западът – като удостоверение за големия му към момента боязън от Путин – бе, е и не се знае докога ще бъде уверен, че Крим би трябвало да се извади в околните години отвън скобки, че Крим е невъзвращаем, влакът за него е отпътувал – «всичко друго, единствено не Крим! ".
7. Западът – без значение от осемте Рамщайна и изключително от последния Рамщайн – позволи закъснение с най-малко 3 месеца поддръжката с наземна техника: танкове, бронирани машини, артилерийски системи и така нататък, като това докара до нахлуване на рашистите въпреки и на дребен сектор и с оскъдни триумфи, само че с гръмогласна великоруска агитация – най-накрая най-малко някакъв триумф бе реализиран от рашистите след серията от несъмнени и унизителни провали.
8. Западът – още веднъж и още веднъж, като че ли не може да се учи както би трябвало от уроците на войната – закъснява с най-малко 6 месеца с поддръжката за Украйна с бойни самолети и далекобойни ракети. Ако Западът си бе размърдал з.... и не бе позволил такова непростимо закъснение, можеше да се надяваме, че доникъде на 2023 година Украйна щеше да излезе на границата не просто на 31 декември 2022 година (преди началото на така наречен «ново настъпление» на рашистите), само че и на границата към 24 февруари 2022 година (преди началото на рашистката война) и даже да излезе на брега на Азовско море, да унищожи Кримския мост и да стъпи най-малко като начало, на кримска земя.
В същото време, би трябвало да се отбележат две доста верни решения на Запада отново във връзка с рашистката война против Украйна.
Отбелязвам тези две верни решения, отдавайки така и така дължимото на Запада – който потвърди и продължава да потвърждава, че слуховете за разпада на Запада са мощно пресилени и Западът продължава да бъде най-важният стратегически фактор и поръчител за триумфа на напъните за намирането на допустим и резистентен международен ред - макар опита на Ислямска страна и Рашистка страна да посеят безпорядък и да хвърлят света в хаос.
Ето двете правилни решения на Запада във връзка с рашистката война против Украйна:
1. Западът – в това имах вяра и не преставам да имам вяра - извънредно пламенно, бързо, самоуверено и дейно се освободи от изглеждащата пагубна неизбежност на взаимозависимост от съветските енергийни запаси.
Това стана допустимо както заради качествените управнически решения на западните държавни управления, само че и тъй като пазарната, демократична стопанска система на Запада и изключително в този взаимнозависим и взаимносвързан свят, е надалеч по-гъвкава и по-мобилна, по-адекватна и по-предприемчива от стопанските системи на властническите, недемократични страни.
Че ще бъда по този начин – без да съм въобще експерт в енергийната сфера – аз твърдях през цялото време. Пишех непрекъснато, че енергийният демон не е толкоз черен, че нефтени и газови апокалипсиси в Европа няма да има.
2. Западът – доста мъчно и доста постепенно, само че!!!! – най-накрая даде приоритет на различната стратегическа визия, която до неотдавна бе подчинена на господстваща стратегическа визия на Запада, за която пишех нагоре – за оптимално дълга и изтощаваща Русия война. Сега към този момент Западът следва точно различната стратегическа визия, че колкото по-рано Русия бъде победена, толкоз по-ниска ще бъде цената на успеха над нея и по-бързо ще се основат условия за най-малко някаква смяна в управлението и външната политика на Русия.
Така най-сетне и популярност Богу!,
„ Новата Европа “
(Източна Европа, Северна Европа и Пентагона, Военното министерство на САЩ)
взе уверено връх над
„ Старата Европа “ (Западна Европа, Южна Европа и Държавният департамент, Външното министерство на САЩ).
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ