За Украйна и войната – така, както ги видях за няколко дни през очите на Запада
Николай Слатински
Опитах се да се вгледам тези дни в Запада от вътрешната страна. Събрах някои усещания, получих нови мотиви за размисъл, разделих се с много илюзии, дадох си сметка за ред неща, за които съм се заблуждавал.
Ето какво въз основата на всичкото това мисля
за Украйна и Войната:
В изискванията на стратегическото оттегляне на практика по целия фронт, Украйна и нейните политически и военни водачи не могат, съгласно мен, да мислят за решителни реорганизации във военните структури, за които приказват главно хора от тактическото равнище, виждащи дърветата и представящи си отчасти тъкмо или ненапълно неопределено цялата гора.
Според скромното ми мнение, зимата би трябвало да се употребява за прекосяване към надзор на вредите (damage control) или по-просто казано, за установяване на:
— тези зони, чиято защита ще би трябвало в допълнение да се усили с хора и техника;
— тези зони, чиято защита остава с досегашните човешки и механически ресурси;
— тези зони, от които би трябвало да има отчасти отдръпване на хора и техника;
— тези зони, от които хората и техниката ще бъдат изцяло изтеглени.
Украйна не може повече да се отбранява по цялата предълга и свръх разтегната линия на фронта, това не е по силите й в изискванията на съкращаващата се западна поддръжка, на засилваща се отмалялост и възходяща
скука у Запада от Войната,
на възстановяваща се последователно търговия с петрол и дори с газ на Европа с Русия, отразяваща се добре на рашисткия боен бюджет.
Ако продължи да прави това, т.е. да се бори по прекомерно издължилия се, напряко необхватен и необхватен фронт, който даже има жертван на не-удържане курски вектор на рашистка територия, съществува действителна заплаха от разкъсване на цялостната отбранителна линия на Украйна и срутване по общата дължина на фронта - с непредвидими и допустимо в краен случай даже на катастрофични последствия.
Трябва да се отбранява към този момент единствено най-важното и обосновано отбранимото, т.е. това, чието изгубване значи неукротим рашистки марш във всички посоки и загуба на Войната от скъпата на сърцата ни Украйна…
С този Запад, със Съединени американски щати, които доста дълго ще асимилират с труд преглътнатия голям избирателен хап и въобще няма да им е до Украйна (да не приказваме, че на тези избори не се знае знае ли се и всевъзможни сюжети са вероятни - от неприятния до по-лошия от лошия),
с тясното взаимоотношение на матастазите на Злото по оста Рашистан-Пхенян-Иран
(а макар всички геополитици, иранисти, Ислям-исти, Азия-исти, аз считам, че може в един миг да забележим даже иранци на бойното поле на страната на Рашистан),
Украйна не може да направи нищо друго, с изключение на да се мъчи да издържи колкото се може по-дълго, с вярата
деструктивните процеси в Русия да доближат точка на необратимост
А такива процеси има и те набират скорост.
Западът тъкмо това прави - да изтощава Рашистан оптимално, до момента в който там не се стигне или до гърмеж (експлозия от вътрешната страна навън), или до срив (имплозия извън навътре) - ефикасна тактика на битка с Рашистан, за жал, можеща да се окаже битка до последния … украинец.
02.11.2024 година
Опитах се да се вгледам тези дни в Запада от вътрешната страна. Събрах някои усещания, получих нови мотиви за размисъл, разделих се с много илюзии, дадох си сметка за ред неща, за които съм се заблуждавал.
Ето какво въз основата на всичкото това мисля
за Украйна и Войната:
В изискванията на стратегическото оттегляне на практика по целия фронт, Украйна и нейните политически и военни водачи не могат, съгласно мен, да мислят за решителни реорганизации във военните структури, за които приказват главно хора от тактическото равнище, виждащи дърветата и представящи си отчасти тъкмо или ненапълно неопределено цялата гора.
Според скромното ми мнение, зимата би трябвало да се употребява за прекосяване към надзор на вредите (damage control) или по-просто казано, за установяване на:
— тези зони, чиято защита ще би трябвало в допълнение да се усили с хора и техника;
— тези зони, чиято защита остава с досегашните човешки и механически ресурси;
— тези зони, от които би трябвало да има отчасти отдръпване на хора и техника;
— тези зони, от които хората и техниката ще бъдат изцяло изтеглени.
Украйна не може повече да се отбранява по цялата предълга и свръх разтегната линия на фронта, това не е по силите й в изискванията на съкращаващата се западна поддръжка, на засилваща се отмалялост и възходяща
скука у Запада от Войната,
на възстановяваща се последователно търговия с петрол и дори с газ на Европа с Русия, отразяваща се добре на рашисткия боен бюджет.
Ако продължи да прави това, т.е. да се бори по прекомерно издължилия се, напряко необхватен и необхватен фронт, който даже има жертван на не-удържане курски вектор на рашистка територия, съществува действителна заплаха от разкъсване на цялостната отбранителна линия на Украйна и срутване по общата дължина на фронта - с непредвидими и допустимо в краен случай даже на катастрофични последствия.
Трябва да се отбранява към този момент единствено най-важното и обосновано отбранимото, т.е. това, чието изгубване значи неукротим рашистки марш във всички посоки и загуба на Войната от скъпата на сърцата ни Украйна…
С този Запад, със Съединени американски щати, които доста дълго ще асимилират с труд преглътнатия голям избирателен хап и въобще няма да им е до Украйна (да не приказваме, че на тези избори не се знае знае ли се и всевъзможни сюжети са вероятни - от неприятния до по-лошия от лошия),
с тясното взаимоотношение на матастазите на Злото по оста Рашистан-Пхенян-Иран
(а макар всички геополитици, иранисти, Ислям-исти, Азия-исти, аз считам, че може в един миг да забележим даже иранци на бойното поле на страната на Рашистан),
Украйна не може да направи нищо друго, с изключение на да се мъчи да издържи колкото се може по-дълго, с вярата
деструктивните процеси в Русия да доближат точка на необратимост
А такива процеси има и те набират скорост.
Западът тъкмо това прави - да изтощава Рашистан оптимално, до момента в който там не се стигне или до гърмеж (експлозия от вътрешната страна навън), или до срив (имплозия извън навътре) - ефикасна тактика на битка с Рашистан, за жал, можеща да се окаже битка до последния … украинец.
02.11.2024 година
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ