Митрофанова е подигравка за България - груба, недодялана, с обноски на квартален хулиган, а помним личности като Авдеев и Титов
Николай Слатински
Честно казано, аз не разбирам - това мгарешки дебелоглав ли е или заешка плашливост, та би трябвало да поносим Митрофанова, да наскърбява страната ни непрекъснато, да се подиграва на държавното управление, да приказва глупости от името на народа ни и да показва имперско надменност към нас!?
Посланичката на Вова Бин Путин мина всички граници на търпението и възпитанието.
Тя просто се гаври с България!
Тя наруши всевъзможен позволен и поносим дипломатически звук. А ние прилагаме дипломатически и паркетни номера от далечното минало, викаме посланика си в Москва. Не посланика си би трябвало да викаме, а Митрофанова да обявим за личност нон грата!
Всичко друго е обидно за България и засегнатост към българите.
Ама дребна страна сме били. В огромната политика страната е дребна на първо място в случай че водачите ѝ са дребни.
Дотук с възмущението ми.
Сега малко мемоари.
Самото изпращане на Митрофанова за дипломат тук е насмешка с България. Митрофанова е груба, неумна, недодялана, със сталинистки нрав и маниери на квартален гамен. Нищо женско в нея не е останало!
А в миналото имаше възпитани, интелигентни, толерантни, дипломатични и рационални съветски посланици - да вземем за пример Александър Авдеев и Владимир Титов.
Авдеев бе достоен, интелектуалец, ерудит, полиглот,
по-късно стана дипломат на Русия във Франция и сетне втори човек в съветското външно министерство. Приличаше на благородник, някъде в жилите му имаше и капки наследена синя кръв.
С него поради позицията ми тогава като ръководител на парламентарната Комисия по национална сигурност, бяхме в положителни, градивни връзки.
Веднъж разговарях с Авдеев. Каза ми с доверително-тих звук, че в България идва самият шеф на външното разузнаване, популярният Евгений Примаков. Примаков доста желал да се види и с мен като ръководител на Комисията по национална сигурност. Няма проблем, отговорих. Не, проблем има, продължава Авдеев, тъй като той желае идването му в България да не се разгласява, упорства за среща на четири очи в комфортно за мен време и в комфортно за мен място.
Аз напряко подскочих като жилнат. Обясних на Авдеев, че в случай че бях единствено редови жител на България, за мен би било чест да се срещна със самия Евгений Примаков. Но аз сега съм ръководител на най-важната в сигурността комисия на българския парламент. И по никакъв метод не бих приел да организирам секрети срещи с който и да било. Г-н Примаков е добре пристигнал за среща, аз ще го приема, само че ще уведомя медиите за тази среща, ще има пет минути за фотосесия, а след това ще беседваме. Освен това въпреки аз да съм ръководителят, ние с моите заместници Димитър Йончев от Българска социалистическа партия и Иван Палчев от Движение за права и свободи работим колегиално, търсим най-хубавото за националната сигурност на България, представляваме груповото управление на комисията и по тази причина от наша страна на срещата ще участват и те.
Авдеев сподели, че по този начин ще се наруши секретността на визитата на шефа на външното разузнаване, а и той желал да се срещне персонално с мен.
Разбирам, давам отговор, само че аз не съм шеф на национална работа, а ръководител на парламентарна комисия и по тази причина не мога да върша нищо зад тила на сътрудниците. Представете си какви спекулации ще има, в случай че обществото научи за тази среща и стартира да ме нападна какво съм се договарял на четири очи с шефа на съветското разузнаване!
След няколко дни Авдеев ми се обади, че Примаков приема моите условия.
Именно от фрагментите при започване на срещата ни в Комисията, България научи за визитата на Примаков в България и тя стана тогава вест номер 1. Вероятно от фрагментите по съветската телевизия и съветското общество научи за тази аудиенция.
Присъствието на срещата на Димитър Йончев и Иван Палчев направи невероятно да бъда упрекван в заприказва със СВР зад тила на България.
След срещата Евгений Примаков ми стисна ръката и рече ухилен - смятахме те за млад и некомпетентен, а ти се оказа " крепкий орешек ". И ме поздрави: Имаш темперамент, а опитът е " дело наживное ".
А споменът ми за Владимир Титов,
с който също бяхме в положителни работни връзки, в ролята ми на секретар по националната сигурност на президента Първанов е следният.
Веднъж ходя по коридорите на президентството и виждам в полумрачния кулоар на 20-тина метра висок мъж, чийто контур ми се стори прочут, колкото и да съм късоглед по принцип. Приближих се и що да видя! Владимир Титов, посланикът на Русия. Стои в коридора. Ръкувахме се и го запитвам за какво стои тук. А той - ами секретарката на господин Красимир Стоянов (средна ръка човечец, основен секретар на Първанов) ми сподели да изчакам! Каааак, подскочих и този път като жилнат! Посланикът на Русия, страна непрекъснат член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации ще чака като най-обикновен клиент и ищец от улицата пред кабинета на една безгласна писмен знак?! Поканих го да пристигна в моя кабинет, пихме по едно кафе, а моята секретарка се обади на секретарката на Стоянов да ѝ каже, че Титов е при мен. Поговорихме си с него. Той беше тънък човек, само че колкото и да бе учтив и образован, не биваше да се унижава по този метод. Друг е въпросът, че секретарката на Стоянов не е била в час кой е Титов и се е отнесла по типичния метод, по който се отнасяше към всеки един в президентството. Нали е секретарка на едно огромно добрутро...
Отдавна минаха времената, когато тук Русия изпращаше персони като Авдеев и Титов. Всеки идващ дипломат след тях бе
по-слаб, по-семпъл и по-сив
По посланика може да се съди какъв брой ти почитат страната. Но дори при тази наклонност на непрестанно намаляване на равнището на интелекта и възпитанието на посланиците, Митрофанова е уникум. Такова знамение мъчно може да се откри, камо ли да се прати някъде за дипломат. И дори не просто някъде, а в България!
С държанието си по отношение на нея държавното управление демонстрира и потвърждава, че си я заслужаваме. Така ни се пада! Щом падаме толкоз ниско, с цел да ѝ разрешаваме да се държи толкоз брутално и пренебрежително по отношение на нас.
Честно казано, аз не разбирам - това мгарешки дебелоглав ли е или заешка плашливост, та би трябвало да поносим Митрофанова, да наскърбява страната ни непрекъснато, да се подиграва на държавното управление, да приказва глупости от името на народа ни и да показва имперско надменност към нас!?
Посланичката на Вова Бин Путин мина всички граници на търпението и възпитанието.
Тя просто се гаври с България!
Тя наруши всевъзможен позволен и поносим дипломатически звук. А ние прилагаме дипломатически и паркетни номера от далечното минало, викаме посланика си в Москва. Не посланика си би трябвало да викаме, а Митрофанова да обявим за личност нон грата!
Всичко друго е обидно за България и засегнатост към българите.
Ама дребна страна сме били. В огромната политика страната е дребна на първо място в случай че водачите ѝ са дребни.
Дотук с възмущението ми.
Сега малко мемоари.
Самото изпращане на Митрофанова за дипломат тук е насмешка с България. Митрофанова е груба, неумна, недодялана, със сталинистки нрав и маниери на квартален гамен. Нищо женско в нея не е останало!
А в миналото имаше възпитани, интелигентни, толерантни, дипломатични и рационални съветски посланици - да вземем за пример Александър Авдеев и Владимир Титов.
Авдеев бе достоен, интелектуалец, ерудит, полиглот,
по-късно стана дипломат на Русия във Франция и сетне втори човек в съветското външно министерство. Приличаше на благородник, някъде в жилите му имаше и капки наследена синя кръв.
С него поради позицията ми тогава като ръководител на парламентарната Комисия по национална сигурност, бяхме в положителни, градивни връзки.
Веднъж разговарях с Авдеев. Каза ми с доверително-тих звук, че в България идва самият шеф на външното разузнаване, популярният Евгений Примаков. Примаков доста желал да се види и с мен като ръководител на Комисията по национална сигурност. Няма проблем, отговорих. Не, проблем има, продължава Авдеев, тъй като той желае идването му в България да не се разгласява, упорства за среща на четири очи в комфортно за мен време и в комфортно за мен място.
Аз напряко подскочих като жилнат. Обясних на Авдеев, че в случай че бях единствено редови жител на България, за мен би било чест да се срещна със самия Евгений Примаков. Но аз сега съм ръководител на най-важната в сигурността комисия на българския парламент. И по никакъв метод не бих приел да организирам секрети срещи с който и да било. Г-н Примаков е добре пристигнал за среща, аз ще го приема, само че ще уведомя медиите за тази среща, ще има пет минути за фотосесия, а след това ще беседваме. Освен това въпреки аз да съм ръководителят, ние с моите заместници Димитър Йончев от Българска социалистическа партия и Иван Палчев от Движение за права и свободи работим колегиално, търсим най-хубавото за националната сигурност на България, представляваме груповото управление на комисията и по тази причина от наша страна на срещата ще участват и те.
Авдеев сподели, че по този начин ще се наруши секретността на визитата на шефа на външното разузнаване, а и той желал да се срещне персонално с мен.
Разбирам, давам отговор, само че аз не съм шеф на национална работа, а ръководител на парламентарна комисия и по тази причина не мога да върша нищо зад тила на сътрудниците. Представете си какви спекулации ще има, в случай че обществото научи за тази среща и стартира да ме нападна какво съм се договарял на четири очи с шефа на съветското разузнаване!
След няколко дни Авдеев ми се обади, че Примаков приема моите условия.
Именно от фрагментите при започване на срещата ни в Комисията, България научи за визитата на Примаков в България и тя стана тогава вест номер 1. Вероятно от фрагментите по съветската телевизия и съветското общество научи за тази аудиенция.
Присъствието на срещата на Димитър Йончев и Иван Палчев направи невероятно да бъда упрекван в заприказва със СВР зад тила на България.
След срещата Евгений Примаков ми стисна ръката и рече ухилен - смятахме те за млад и некомпетентен, а ти се оказа " крепкий орешек ". И ме поздрави: Имаш темперамент, а опитът е " дело наживное ".
А споменът ми за Владимир Титов,
с който също бяхме в положителни работни връзки, в ролята ми на секретар по националната сигурност на президента Първанов е следният.
Веднъж ходя по коридорите на президентството и виждам в полумрачния кулоар на 20-тина метра висок мъж, чийто контур ми се стори прочут, колкото и да съм късоглед по принцип. Приближих се и що да видя! Владимир Титов, посланикът на Русия. Стои в коридора. Ръкувахме се и го запитвам за какво стои тук. А той - ами секретарката на господин Красимир Стоянов (средна ръка човечец, основен секретар на Първанов) ми сподели да изчакам! Каааак, подскочих и този път като жилнат! Посланикът на Русия, страна непрекъснат член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации ще чака като най-обикновен клиент и ищец от улицата пред кабинета на една безгласна писмен знак?! Поканих го да пристигна в моя кабинет, пихме по едно кафе, а моята секретарка се обади на секретарката на Стоянов да ѝ каже, че Титов е при мен. Поговорихме си с него. Той беше тънък човек, само че колкото и да бе учтив и образован, не биваше да се унижава по този метод. Друг е въпросът, че секретарката на Стоянов не е била в час кой е Титов и се е отнесла по типичния метод, по който се отнасяше към всеки един в президентството. Нали е секретарка на едно огромно добрутро...
Отдавна минаха времената, когато тук Русия изпращаше персони като Авдеев и Титов. Всеки идващ дипломат след тях бе
по-слаб, по-семпъл и по-сив
По посланика може да се съди какъв брой ти почитат страната. Но дори при тази наклонност на непрестанно намаляване на равнището на интелекта и възпитанието на посланиците, Митрофанова е уникум. Такова знамение мъчно може да се откри, камо ли да се прати някъде за дипломат. И дори не просто някъде, а в България!
С държанието си по отношение на нея държавното управление демонстрира и потвърждава, че си я заслужаваме. Така ни се пада! Щом падаме толкоз ниско, с цел да ѝ разрешаваме да се държи толкоз брутално и пренебрежително по отношение на нас.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ