Бункерното чудовище е смъртно: Западът да се подготвя за Русия без Путин
Николай Слатински*
Войната на рашизма против Украйна като че ли навлезе в една малко или доста устойчива, съвсем не изменяща се или прекомерно постепенно изменяща се фаза. На Запад набират мощ няколко трендове, които не могат да не носят паника за всички, които сме изрично на страната на Украйна.
Първо, на Запад нараства недоволството от бавния ход на украинското контранастъпление, само че без въобще да се регистрират всички фактори за това, а най-много фактът, че на Украйна не бе дадена бойна авиация и не ѝ бяха предоставени модерни средства за бързо и безвредно разминиране.
Второ, на Запад нараства умората от Войната; Войната се банализира в всеобщото схващане и все по-очевидно минава на назад във времето във вълненията и настроенията на обществото, изключително на фона на летните отпуски и летните футболни прехвърляния.
Трето, на Запад нараства нежеланието да продължат да се дават такива колосални средства и толкоз големи въоръжения за Украйна, които предумишлено се съпоставят с това, което държавните управления вършат за икономическите, обществените, екологическите, обвързваните със сигурността (борбата с престъпността) и други сериозно значими сфери на вътрешната политика.
Четвърто, на Запад нараства натискът върху Украйна да стартира договаряния с Русия без предварителното изискване за евакуиране на рашистките окупационни войски от нейната територия, което е директен път към де факто признаването на правото на Русия да задържи тези територии (или част от тях) след договарянията.
...
Всъщност, без въобще да се подценява всичко, което Западът направи за Украйна, не можем да не обърнем внимание на някои систематични недостатъци в тактиката, политиката, позицията и активността на Запада във връзка с тези варварска и с нищо не провокирана Война против Украйна.
Първо, макар другите настройки и съмнения, упоритости и разделения, по този начин или другояче на Запад връх взе тезата за това, че в тази Война Русия би трябвало да бъде оптимално изтощена, само че съхранена като страна в настоящия ѝ тип. А това значи на процедура (пък и още повече – на теория) да се направи всичко, тъй че Украйна да не загуби Войната, само че в същото време Русия да не бъде унижена, а Путин да не бъде подложен в ъгъла и тласнат към безумни крайни дейности. По този метод се одобри безмълвно, че Войната може да продължи доста дълго, което в действителност е за сметка на Украйна.
Второ, Западът ясно и недвусмислено отдели себе си от Украйна, прокара забележима и неоспорима линия сред себе си и Украйна. По този метод макар мощните слова и нерядко решителните дейности, Западът сподели на Путин, че не има намерение да се бие и умира поради Украйна – това, в което Путин бе уверен и което в немалка степен го накара да предприеме бруталното нахлуване против Украйна на 24 февруари 2022 година Западът не е дефинирал обществено до каква степен съгласно него се разгръща той, т.е. до каква степен е Запад, само че продължава да показва къде се простира това, което не е Запад. Грузия не е Запад и по тази причина Западът не си мръдна пръста когато Русия атакува Грузия и лиши част от нейната територия. Ето че и Украйна не е Запад. И тъй като Запад е това, за което Западът е подготвен да се бие и да умира, то разумно поражда въпросът Съвпада ли Западът с НАТО или не съответствува? Цялостното държание на Запада поражда подозрение, че отговорът на този въпрос е Да, съответствува! А това би трябвало да породи доста мощни стратегически неспокойствия и паники у страни като България и Румъния, както и у Литва, Латвия и Естония, да вземем за пример...
Трето, Западът сподели, че е в плен на тромави процедури, бюрократични формалности, мудни вземания на решения, подтичване след публичното мнение (вместо лидерски да се образува публично мнение). Вярно е, че демокрациите по принцип са в плен на комплицирани взаимоотношения и продължителни диспути по всеки кардинален въпрос, което е и тяхна мощ, само че то е по този начин в спокойно време, в естествени, във-редни обстановки. Съвсем иначе стоят нещата, обаче, когато става дума за сериозни, извън-редни обстановки – тогава всяко закъснение, всяко отсрочване може да има извънредно висока цена.
Вижда се, че тоталитарните и репресивни режими, изключително тези от оста на злото, работят доста по-бързо и по-ефективно във военната помощ, която те оказват на Русия. Китай интензивно оказва помощ многостранното (и мнтого странно) нарушение от Русия на глобите (включително при технологии с военна употреба); иранските дронове насилват и торзомят украинския народ; севернокорейските снаряди и муниции към този момент са на въоръжение в рашистката войска и така нататък Западната народна власт е най-хубавото нещо, което светът е измислил като политическо устройство, само че тя в наше време е затънала в редица проблеми и подвластна на голям брой недостатъци.
Поне съгласно мен от интерес на Запада бе доста по-бързо и много по-решително да се помогне на Украйна да завоюва Войната, освен това изрично и несъмнено, с цел да може Западът да се обърне лице в лице към своите тежки проблеми – възходящото обществено разделяне и корупцията; престъпостта и наркоманията; ескалиращата аморалност и превръщането на сексуалността и обвързваните с нея пристрастености и сладострастия в безцензурна и сластна експанзия против обществото; етническите и религиозните борби и появяването към този момент не на трето, а на четвърто потомство емигранти (като предписание с различен цвят на кожата и с друга религия), които не просто не живеят по законите на страната, в която се намират, само че и ненавиждат тази страна и нейното, по този начин да се каже, радикално население, радват се на нейните неуспехи – да вземем за пример в спорта и вършат всеобщи демонстрации при триумфи на своята „ татковина “ – отново да вземем за пример в спорта.
Четвърто, 75 години кротичък живот и висок витален стандарт, плюс епохалната победа на Запада над Съветската империя, способстваха до неповторимо високото повишаване на цената на живота на индивида на Запад, до превръщането на индивида в единствената и най-висша за самия него ценност; до фактическото изнежване на народите на Запад, привикнали с презадоволения живот и смятащи го като абсолютно и постоянно обезпечено право; до самовлюбеното надменност и егоистична зацикленост върху себе си на Белия човек; до убеждението, че в случай че се наложи да се води война, то ще е посредством специфични елементи и специфични служби и против религиозни терористи, проведени нарушители и военни разбойници.
Преди време, беше октомври 2016 година в една обществена, уводна за Военна академия лекция, аз предупреждавах (както постоянно като глас в пустиня):
„ Европейските страни са призвани и даже обречени да създадат извода, че те би трябвало да съхраняват и умножават своите качества за използване на мощ, за отстояване с бойни елементи на ползите и сигурността си. Някой даже през днешния ден, даже в постмодерното и свръхмодерно време би трябвало да води война на бойното поле, а щом би трябвало да води война, би трябвало да бъде квалифициран да го прави по допустимо най-професионалния метод и с допустимо най-модерните оръжия “.
Когато цялата военна политика тихо-мълком или по дифолт е изключила от всеобщото схващане, че има дела и задачи, за които Западът би трябвало да води война, в случай че би трябвало и с цената на живота си – освен това освен със специфични служби и специфични елементи, само че и с тежко въоръжени армии, става неизбежно последователно да се натрупват съмнения и несигурности, които разумно се трансформират в недостатъци и страхове.
И не щеш ли през днешния ден Западът непрестанно показва на Путин своя боязън – боязън от допустима приложимост от Путин на нуклеарно оръжие. Това не е просто боязън, а боязън на квадрат – боязън от страха, че Путин ще прибегне до приложимост на нуклеарно оръжие. И Путин както постоянно трансформира слабостта на Запада в свое стратегическо преимущество. Той експлоатира този боязън от страха и непрекъснато печели самодейността – той е самодеен, а Западът е реактивен. Путин взема решение какво да прави, Западът взема решение какво да прави когато Путин е решил какво да прави... Докато Западът позволява слабостта си да е толкоз зрима и явна, до тогава и Путин ще се възползва от тази уязвимост по извратен и безсрамен метод.
...
Остана единствено да посоча, че тоталитарните страни – колкото и домодерни и архаични да са те във връзка с света, навлизащ в ултрасъвременните осведомителни, информационни, генни, медицински, галактически технологии и Изкуствения разсъдък – много ловко и безскрупулно се употребяват от своите „ преимущества “ точно като отвратителни недемократични и антихуманни политически вампири, изпиващи обществената сила и бъдещето на своите общество. Ще покажем в резюме това на образеца на бункерното страшилище – Путин, днешният Хитлер, тъй като рашизмът, това е днешната съветска форма на тогавашния немски нацизъм.
Първо, като деспот Путин доста бързо и без особени старания образува поддържаща го коалиция от себеподобни диктатори и властнически господари на своите страни. Той е нещо като тяхно знаме, подкрепя ги където би трябвало с банди военни нарушители от вида на ЧВК „ Вагнер “, подкупва ги с колосални финансови и материални изгоди, надъхва ги с антизападна и антиколониална изразителност и им служи за образец по какъв начин с десетилетия се държи в послушание и боязън обществото, при което то има вяра, че в действителност по този начин служи на Голямата концепция за велика Русия.
Второ, като деспот Путин еднолично разполага с всички естествени, финансови, материални и човешки запаси на Русия. Той трансформира цялата страна в свое притежание, няма проблем да вземе или присвои каквото и да е и колкото и да е от тези запаси и да го впрегне за осъществяване на своята маниакална Идея. В този смисъл няма по-богат водач на страна в света от Путин, а благосъстоянието на Русия от енергийни запаси трансформира Путин в стотици пъти по-богат и по алчно и грозно разполагащ се даденостите на страната си водач спрямо всички други водачи по света. При това Путин е закрепостен водач, което му разрешава да конструира цялата страна, целия държавен механизъм по този начин, че те да работят за него и неговите геостратегически приумици и геополитически фантасмагории.
Трето, като деспот Путин няма никакви проблеми с публичното мнение. С експанзия и самообладание, Путин на първо време подчини на себе си публичното мнение в Русия, а след това стартира да го образува такова, каквото на него му е належащо. Като махнем някои африкански страни и броейки се на пръстите на ръката отвратителни режими по света, на процедура няма различен водач или водач на страна, който да е толкоз свободен откъм каквито и да било проблеми с публичното мнение. По този метод последователно Русия бе разобществена, разсоциализирана, тя се трансформира в подвластна територия на Путин, в кояато отсъства публичното мнение. Обществено мнение има единствено тогава, когато то е непрестанен коректив и даже деен напътстващ процесите в страната. В Русия на Путин в този смисъл няма публично мнение. Това на процедура изпразва Русия откъм държавност и страна. В мафията, в проведената незаконна тайфа също няма публично мнение, там има еднолична воля на основния мафиот, на основния престъпник. Всеки, който не е склонен с тази воля, зааплаща това със свободата или живота си, а най-малкото – лишава се от опцията да е част от мафията или бандата или пък да не бъде обект на нейната „ отбрана “ (чадър, крыша – покрив на руски).
Четвърто, като деспот Путин е на процедура безотговорен и неуправляем, недостижим и несменямем. Ако в естествените страни има разнообразни начини и похвати да бъде срината легитимността на водача – да вземем за пример компромати за корупция, за извънбрачни връзки и деца, за непотизъм, за изменничество към националните ползи, за корист с власт и доста други, Путин е над всичкото това и всичкото това за него не е опасност. Макар, да вземем за пример, да води обречена Война в прорез с съветските стратегически цели и ползи, Путин може да води тази Война безкрайно време. Въпреки че показва голяма уязвимост по време на марша на Пригожин, Путин е – все по този начин и още по - на власт в Русия; господства безкрайно, тъй като е непреклонен във властта си и тъй като е конструирал по този начин страната, нейната управническа структура, че тя освен да работи за него, само че и да не може да работи без него и по тази причина да би трябвало да прави всичко, с цел да продължи да ръководи той и да внушава на всички, че би трябвало да продължи да ръководи той.
Макар Русия да е най-малко в някаква степен цивилизована и както се споделя политнекоректно „ бяла “ страна, тя е невиждано путинизирана, тя е подчинена на концепцията „ Путин “, а олицетворител на тази концепция „ Путин “ може да бъде единствено „ Путин “. Толкова всеобщо и безрезервно е това разбиране за путинова Русия, че на процедура и Западът е в неговия капан – и Западът демострира образно, че не желае да се стигне до рухването на Путин, тъй като това би означавало раазпадането на Русия.
Западът или най-малко забележителната и имаща контролния пакет акции в ръководещите на Запад са явно изрично уверени, че Русия е дотолкоз към този момент необратимо Русия на Путин, че без Путин не би могло да има Русия, а значи за Запада Путин по някакъв потресаващо неприемлив метод е законен водач на Русия (затова и като се подтиква Украна към договаряния, се подразбира тя да договаря точно с Путин).
...
При толкоз тъжни и депресиращи мои констатации, за какво макар – както би споделил някой – макар здравия си разсъдък, аз оставам оптимист за Украйна в тази кървава и смъртоносна за нея Война, на всеки половин час отнемаща ѝ по един човешки живот на бойното поле и всеки ден отнемащ ѝ по един живот на кротичък жител?
Първо, най-очевидното – Путин е простосмъртен и както пишеше Михаил Булгаков, всички хора са смъртни, а някои са ненадейно смъртни. Затова Западът би трябвало да насочи стратегическата си мисъл в друга посока – да отдели Русия от Путин и да се приготвя за Русия когато Путин към този момент няма да го има, а това значи и да взе участие в подготвянето на Русия за времето, когато Путин към този момент няма да го има.
Второ, сега Войната е позиционна, тя е като в шахматна партия – белите (Украйна) трудно и постепенно, само че необратимо натрупват мънички позиционни прерогативи против черните (Русия), отвоюват мъчно, само че отвоюват въпреки всичко, по някое и друго поле на свирепата военна шахматна игра. В диалектиката количествените натрупвания водят до качествени изменния. В тази ужасна Война (както във всяка ужасна Война, а всяка Война е ужасна) качествените натрупвания водят до количествени промени.
Трето, в Русия под повърхнността, а към този момент и на повърхността протичат отрицателни, деструктивни, генериращи последователно катастрофична несигурност и апокалиптична неустановеност процеси, някои от които осезаемо се изплъзват от контрола на властта. Да, тези процеси са по-бавни в сравнение с ни се желае, само че те са към този момент забележими и по този начин трансформират политическия, икономическия, финансовия и обществения пейзаж в Русия. Слабостите на Русия подкопават увереността на политическия режим в Русия, че все някак Путин ще измисли все нещо и още веднъж ще изплува изсъхнал от водата, само че те въздействат на отношението към Путин не сама на Запад, само че и на Юг, в така наречен световен Юг, а един съветски анализатор го назовава глубинния Юг. Започвата да се образуват безшумно и праволинейно антипутинови обединения, в които някои страни посредством техните водачи, бързат да се преобуят, т.е. да сменят влака, да се качат на верния трен, да минат на вярната страна, както се приказва постоянно в Украйна, на историята.
Четвърто, аз мощно и даже да е наивно, само че от все сърце и душа, разум и разсъдък се надявам, че Западът ще включи инстинкта си на самозапазване и ще се издигне на най-малко едно проукраинско равнище по-високо в отношението си към тази Война.
Той, Западът,или ще си аргументи жестоки премеждия, стратегически деструкции, тежки драми и непростими илюзии, продължавайки да се надява, че най-хубавото за него е на първо място продължаването колкото се може повече на тази Война;
или ще откри сили, воля, визия и увереност, да вземе курс към безкомпромисна и неподлежаща на обжалване загуба на Русия в тази Война.
Всъщност, това ще бъде не толкоз загуба на Русия – дано Западът бъде спокоен! – това ще бъде загуба, тежка, смазваща на Путин. Това ще бъде краят на Путин. И надлежно, това ще бъде начало на друга, най-малко малко по-човешка и най-малко частично по-нормална Русия – на Русия без Путин и на Русия след Путин.
*Текстът е оповестен на страницата на създателя във Facebook, заглавието е на редакцията
Войната на рашизма против Украйна като че ли навлезе в една малко или доста устойчива, съвсем не изменяща се или прекомерно постепенно изменяща се фаза. На Запад набират мощ няколко трендове, които не могат да не носят паника за всички, които сме изрично на страната на Украйна.
Първо, на Запад нараства недоволството от бавния ход на украинското контранастъпление, само че без въобще да се регистрират всички фактори за това, а най-много фактът, че на Украйна не бе дадена бойна авиация и не ѝ бяха предоставени модерни средства за бързо и безвредно разминиране.
Второ, на Запад нараства умората от Войната; Войната се банализира в всеобщото схващане и все по-очевидно минава на назад във времето във вълненията и настроенията на обществото, изключително на фона на летните отпуски и летните футболни прехвърляния.
Трето, на Запад нараства нежеланието да продължат да се дават такива колосални средства и толкоз големи въоръжения за Украйна, които предумишлено се съпоставят с това, което държавните управления вършат за икономическите, обществените, екологическите, обвързваните със сигурността (борбата с престъпността) и други сериозно значими сфери на вътрешната политика.
Четвърто, на Запад нараства натискът върху Украйна да стартира договаряния с Русия без предварителното изискване за евакуиране на рашистките окупационни войски от нейната територия, което е директен път към де факто признаването на правото на Русия да задържи тези територии (или част от тях) след договарянията.
...
Всъщност, без въобще да се подценява всичко, което Западът направи за Украйна, не можем да не обърнем внимание на някои систематични недостатъци в тактиката, политиката, позицията и активността на Запада във връзка с тези варварска и с нищо не провокирана Война против Украйна.
Първо, макар другите настройки и съмнения, упоритости и разделения, по този начин или другояче на Запад връх взе тезата за това, че в тази Война Русия би трябвало да бъде оптимално изтощена, само че съхранена като страна в настоящия ѝ тип. А това значи на процедура (пък и още повече – на теория) да се направи всичко, тъй че Украйна да не загуби Войната, само че в същото време Русия да не бъде унижена, а Путин да не бъде подложен в ъгъла и тласнат към безумни крайни дейности. По този метод се одобри безмълвно, че Войната може да продължи доста дълго, което в действителност е за сметка на Украйна.
Второ, Западът ясно и недвусмислено отдели себе си от Украйна, прокара забележима и неоспорима линия сред себе си и Украйна. По този метод макар мощните слова и нерядко решителните дейности, Западът сподели на Путин, че не има намерение да се бие и умира поради Украйна – това, в което Путин бе уверен и което в немалка степен го накара да предприеме бруталното нахлуване против Украйна на 24 февруари 2022 година Западът не е дефинирал обществено до каква степен съгласно него се разгръща той, т.е. до каква степен е Запад, само че продължава да показва къде се простира това, което не е Запад. Грузия не е Запад и по тази причина Западът не си мръдна пръста когато Русия атакува Грузия и лиши част от нейната територия. Ето че и Украйна не е Запад. И тъй като Запад е това, за което Западът е подготвен да се бие и да умира, то разумно поражда въпросът Съвпада ли Западът с НАТО или не съответствува? Цялостното държание на Запада поражда подозрение, че отговорът на този въпрос е Да, съответствува! А това би трябвало да породи доста мощни стратегически неспокойствия и паники у страни като България и Румъния, както и у Литва, Латвия и Естония, да вземем за пример...
Трето, Западът сподели, че е в плен на тромави процедури, бюрократични формалности, мудни вземания на решения, подтичване след публичното мнение (вместо лидерски да се образува публично мнение). Вярно е, че демокрациите по принцип са в плен на комплицирани взаимоотношения и продължителни диспути по всеки кардинален въпрос, което е и тяхна мощ, само че то е по този начин в спокойно време, в естествени, във-редни обстановки. Съвсем иначе стоят нещата, обаче, когато става дума за сериозни, извън-редни обстановки – тогава всяко закъснение, всяко отсрочване може да има извънредно висока цена.
Вижда се, че тоталитарните и репресивни режими, изключително тези от оста на злото, работят доста по-бързо и по-ефективно във военната помощ, която те оказват на Русия. Китай интензивно оказва помощ многостранното (и мнтого странно) нарушение от Русия на глобите (включително при технологии с военна употреба); иранските дронове насилват и торзомят украинския народ; севернокорейските снаряди и муниции към този момент са на въоръжение в рашистката войска и така нататък Западната народна власт е най-хубавото нещо, което светът е измислил като политическо устройство, само че тя в наше време е затънала в редица проблеми и подвластна на голям брой недостатъци.
Поне съгласно мен от интерес на Запада бе доста по-бързо и много по-решително да се помогне на Украйна да завоюва Войната, освен това изрично и несъмнено, с цел да може Западът да се обърне лице в лице към своите тежки проблеми – възходящото обществено разделяне и корупцията; престъпостта и наркоманията; ескалиращата аморалност и превръщането на сексуалността и обвързваните с нея пристрастености и сладострастия в безцензурна и сластна експанзия против обществото; етническите и религиозните борби и появяването към този момент не на трето, а на четвърто потомство емигранти (като предписание с различен цвят на кожата и с друга религия), които не просто не живеят по законите на страната, в която се намират, само че и ненавиждат тази страна и нейното, по този начин да се каже, радикално население, радват се на нейните неуспехи – да вземем за пример в спорта и вършат всеобщи демонстрации при триумфи на своята „ татковина “ – отново да вземем за пример в спорта.
Четвърто, 75 години кротичък живот и висок витален стандарт, плюс епохалната победа на Запада над Съветската империя, способстваха до неповторимо високото повишаване на цената на живота на индивида на Запад, до превръщането на индивида в единствената и най-висша за самия него ценност; до фактическото изнежване на народите на Запад, привикнали с презадоволения живот и смятащи го като абсолютно и постоянно обезпечено право; до самовлюбеното надменност и егоистична зацикленост върху себе си на Белия човек; до убеждението, че в случай че се наложи да се води война, то ще е посредством специфични елементи и специфични служби и против религиозни терористи, проведени нарушители и военни разбойници.
Преди време, беше октомври 2016 година в една обществена, уводна за Военна академия лекция, аз предупреждавах (както постоянно като глас в пустиня):
„ Европейските страни са призвани и даже обречени да създадат извода, че те би трябвало да съхраняват и умножават своите качества за използване на мощ, за отстояване с бойни елементи на ползите и сигурността си. Някой даже през днешния ден, даже в постмодерното и свръхмодерно време би трябвало да води война на бойното поле, а щом би трябвало да води война, би трябвало да бъде квалифициран да го прави по допустимо най-професионалния метод и с допустимо най-модерните оръжия “.
Когато цялата военна политика тихо-мълком или по дифолт е изключила от всеобщото схващане, че има дела и задачи, за които Западът би трябвало да води война, в случай че би трябвало и с цената на живота си – освен това освен със специфични служби и специфични елементи, само че и с тежко въоръжени армии, става неизбежно последователно да се натрупват съмнения и несигурности, които разумно се трансформират в недостатъци и страхове.
И не щеш ли през днешния ден Западът непрестанно показва на Путин своя боязън – боязън от допустима приложимост от Путин на нуклеарно оръжие. Това не е просто боязън, а боязън на квадрат – боязън от страха, че Путин ще прибегне до приложимост на нуклеарно оръжие. И Путин както постоянно трансформира слабостта на Запада в свое стратегическо преимущество. Той експлоатира този боязън от страха и непрекъснато печели самодейността – той е самодеен, а Западът е реактивен. Путин взема решение какво да прави, Западът взема решение какво да прави когато Путин е решил какво да прави... Докато Западът позволява слабостта си да е толкоз зрима и явна, до тогава и Путин ще се възползва от тази уязвимост по извратен и безсрамен метод.
...
Остана единствено да посоча, че тоталитарните страни – колкото и домодерни и архаични да са те във връзка с света, навлизащ в ултрасъвременните осведомителни, информационни, генни, медицински, галактически технологии и Изкуствения разсъдък – много ловко и безскрупулно се употребяват от своите „ преимущества “ точно като отвратителни недемократични и антихуманни политически вампири, изпиващи обществената сила и бъдещето на своите общество. Ще покажем в резюме това на образеца на бункерното страшилище – Путин, днешният Хитлер, тъй като рашизмът, това е днешната съветска форма на тогавашния немски нацизъм.
Първо, като деспот Путин доста бързо и без особени старания образува поддържаща го коалиция от себеподобни диктатори и властнически господари на своите страни. Той е нещо като тяхно знаме, подкрепя ги където би трябвало с банди военни нарушители от вида на ЧВК „ Вагнер “, подкупва ги с колосални финансови и материални изгоди, надъхва ги с антизападна и антиколониална изразителност и им служи за образец по какъв начин с десетилетия се държи в послушание и боязън обществото, при което то има вяра, че в действителност по този начин служи на Голямата концепция за велика Русия.
Второ, като деспот Путин еднолично разполага с всички естествени, финансови, материални и човешки запаси на Русия. Той трансформира цялата страна в свое притежание, няма проблем да вземе или присвои каквото и да е и колкото и да е от тези запаси и да го впрегне за осъществяване на своята маниакална Идея. В този смисъл няма по-богат водач на страна в света от Путин, а благосъстоянието на Русия от енергийни запаси трансформира Путин в стотици пъти по-богат и по алчно и грозно разполагащ се даденостите на страната си водач спрямо всички други водачи по света. При това Путин е закрепостен водач, което му разрешава да конструира цялата страна, целия държавен механизъм по този начин, че те да работят за него и неговите геостратегически приумици и геополитически фантасмагории.
Трето, като деспот Путин няма никакви проблеми с публичното мнение. С експанзия и самообладание, Путин на първо време подчини на себе си публичното мнение в Русия, а след това стартира да го образува такова, каквото на него му е належащо. Като махнем някои африкански страни и броейки се на пръстите на ръката отвратителни режими по света, на процедура няма различен водач или водач на страна, който да е толкоз свободен откъм каквито и да било проблеми с публичното мнение. По този метод последователно Русия бе разобществена, разсоциализирана, тя се трансформира в подвластна територия на Путин, в кояато отсъства публичното мнение. Обществено мнение има единствено тогава, когато то е непрестанен коректив и даже деен напътстващ процесите в страната. В Русия на Путин в този смисъл няма публично мнение. Това на процедура изпразва Русия откъм държавност и страна. В мафията, в проведената незаконна тайфа също няма публично мнение, там има еднолична воля на основния мафиот, на основния престъпник. Всеки, който не е склонен с тази воля, зааплаща това със свободата или живота си, а най-малкото – лишава се от опцията да е част от мафията или бандата или пък да не бъде обект на нейната „ отбрана “ (чадър, крыша – покрив на руски).
Четвърто, като деспот Путин е на процедура безотговорен и неуправляем, недостижим и несменямем. Ако в естествените страни има разнообразни начини и похвати да бъде срината легитимността на водача – да вземем за пример компромати за корупция, за извънбрачни връзки и деца, за непотизъм, за изменничество към националните ползи, за корист с власт и доста други, Путин е над всичкото това и всичкото това за него не е опасност. Макар, да вземем за пример, да води обречена Война в прорез с съветските стратегически цели и ползи, Путин може да води тази Война безкрайно време. Въпреки че показва голяма уязвимост по време на марша на Пригожин, Путин е – все по този начин и още по - на власт в Русия; господства безкрайно, тъй като е непреклонен във властта си и тъй като е конструирал по този начин страната, нейната управническа структура, че тя освен да работи за него, само че и да не може да работи без него и по тази причина да би трябвало да прави всичко, с цел да продължи да ръководи той и да внушава на всички, че би трябвало да продължи да ръководи той.
Макар Русия да е най-малко в някаква степен цивилизована и както се споделя политнекоректно „ бяла “ страна, тя е невиждано путинизирана, тя е подчинена на концепцията „ Путин “, а олицетворител на тази концепция „ Путин “ може да бъде единствено „ Путин “. Толкова всеобщо и безрезервно е това разбиране за путинова Русия, че на процедура и Западът е в неговия капан – и Западът демострира образно, че не желае да се стигне до рухването на Путин, тъй като това би означавало раазпадането на Русия.
Западът или най-малко забележителната и имаща контролния пакет акции в ръководещите на Запад са явно изрично уверени, че Русия е дотолкоз към този момент необратимо Русия на Путин, че без Путин не би могло да има Русия, а значи за Запада Путин по някакъв потресаващо неприемлив метод е законен водач на Русия (затова и като се подтиква Украна към договаряния, се подразбира тя да договаря точно с Путин).
...
При толкоз тъжни и депресиращи мои констатации, за какво макар – както би споделил някой – макар здравия си разсъдък, аз оставам оптимист за Украйна в тази кървава и смъртоносна за нея Война, на всеки половин час отнемаща ѝ по един човешки живот на бойното поле и всеки ден отнемащ ѝ по един живот на кротичък жител?
Първо, най-очевидното – Путин е простосмъртен и както пишеше Михаил Булгаков, всички хора са смъртни, а някои са ненадейно смъртни. Затова Западът би трябвало да насочи стратегическата си мисъл в друга посока – да отдели Русия от Путин и да се приготвя за Русия когато Путин към този момент няма да го има, а това значи и да взе участие в подготвянето на Русия за времето, когато Путин към този момент няма да го има.
Второ, сега Войната е позиционна, тя е като в шахматна партия – белите (Украйна) трудно и постепенно, само че необратимо натрупват мънички позиционни прерогативи против черните (Русия), отвоюват мъчно, само че отвоюват въпреки всичко, по някое и друго поле на свирепата военна шахматна игра. В диалектиката количествените натрупвания водят до качествени изменния. В тази ужасна Война (както във всяка ужасна Война, а всяка Война е ужасна) качествените натрупвания водят до количествени промени.
Трето, в Русия под повърхнността, а към този момент и на повърхността протичат отрицателни, деструктивни, генериращи последователно катастрофична несигурност и апокалиптична неустановеност процеси, някои от които осезаемо се изплъзват от контрола на властта. Да, тези процеси са по-бавни в сравнение с ни се желае, само че те са към този момент забележими и по този начин трансформират политическия, икономическия, финансовия и обществения пейзаж в Русия. Слабостите на Русия подкопават увереността на политическия режим в Русия, че все някак Путин ще измисли все нещо и още веднъж ще изплува изсъхнал от водата, само че те въздействат на отношението към Путин не сама на Запад, само че и на Юг, в така наречен световен Юг, а един съветски анализатор го назовава глубинния Юг. Започвата да се образуват безшумно и праволинейно антипутинови обединения, в които някои страни посредством техните водачи, бързат да се преобуят, т.е. да сменят влака, да се качат на верния трен, да минат на вярната страна, както се приказва постоянно в Украйна, на историята.
Четвърто, аз мощно и даже да е наивно, само че от все сърце и душа, разум и разсъдък се надявам, че Западът ще включи инстинкта си на самозапазване и ще се издигне на най-малко едно проукраинско равнище по-високо в отношението си към тази Война.
Той, Западът,или ще си аргументи жестоки премеждия, стратегически деструкции, тежки драми и непростими илюзии, продължавайки да се надява, че най-хубавото за него е на първо място продължаването колкото се може повече на тази Война;
или ще откри сили, воля, визия и увереност, да вземе курс към безкомпромисна и неподлежаща на обжалване загуба на Русия в тази Война.
Всъщност, това ще бъде не толкоз загуба на Русия – дано Западът бъде спокоен! – това ще бъде загуба, тежка, смазваща на Путин. Това ще бъде краят на Путин. И надлежно, това ще бъде начало на друга, най-малко малко по-човешка и най-малко частично по-нормална Русия – на Русия без Путин и на Русия след Путин.
*Текстът е оповестен на страницата на създателя във Facebook, заглавието е на редакцията
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ