Николай Слатински, професор по международна и национална сигурност, преподавател в

Николай Слатински, професор по интернационална и национална сигурност, учител в УНСС и Военната академия. Бивш консултант на президента Георги Първанов.

Татко, светла да е паметта му!, когато бе най-тежко и най-тегаво, споделяше:
- Нищо не е толкоз зле, колкото ни се коства, въпреки да не е толкоз добре, колкото ни се желае!

Днешният ден ще остане в Историята. С лошотията и гадорията си.
Всъщност, мои три прогнози, споделяни тук, са на път да се осъществен.
Първата е, че Тръмп има единствено “моркови ” за Путин и само “тояги ” за Зеленски.

Втората е, че Украйна може да се бори с Русия на Путин, само че против Русия на Путин и Америка на Тръмп тя няма да може да се пребори.
Третата е, че се оформя съюз устойчив на двама брутални, безпринципни, безчестни и самозабравили се сенилни старци - Путин и Тръмп.
Те са си лика аналогия.

И Путин самодоволно потрива окървавените си от зверства против Украйна ръце.

Но, да се върнем към това, което споделяше баща.
Нека е нараснала тревогата ни - има за какво. Защото през днешния ден Тръмп заби нож в гърба на Европа и се изхрачи в лицето на Украйна.
И въпреки всичко... Нали все споделям, че Надеждата като първа глупачка умира последна!

От две десетилетия пиша (а всичко, което мисля за значимо го пиша и то елементарно може да се провери) за набиращата мощ и скорост наклонност за “разширяване на Атлантическия океан ”, т.е. за дрейв на Европа и Съединени американски щати в разнообразни направления, за тяхното последователно и раздалечаване и отдалечаване. Главно заради неналичието на скрепяща ги скобка, сходна с екзистенциалната руска опасност.

Да! Тръмп форсира извънредно този развой и стартира да разрушава това, което сякаш ни беше най-трайното, което - друго да няма, то ще ни свързва - Демокрацията.
Но! В последния вероятен миг - а въпреки и финален, този миг е вероятен - Европа е в положение да се вземе в ръце! Надявам се.
След година-две вероятно това нямаше да бъде към този момент допустимо.

Наистина единствено и само в европейските ръце е всичко, както написа тук моя ФБ другарка. Ала ще се появят и съдружници на Европа!
Точно по този начин - съдружници. Или най-малко сътрудници.

Такива ще бъдат неевропейските страни от “глобалния Север ”.
Такива ще бъдат и част от сполучливо разрастващите се страни от “глобалния Юг ”.

Защото и за едните, и другите са големи закани и Китай като питон хипнотизиращ ги като че ли те са зайчета в неговия аквариум, и тръмпанарско-мъсковата Америка като озъбено свирепо куче (очаквам цунами от световен антиамериканизъм) плюс безумната, бандитска Русия като страна страшилище с от ден на ден изперкващо общество.

Европа има късмет да се освести! Има!

Ала това, което същински ме тревожи е дали България ще бъде в освестилата се Европа?!?!

Боя се, че може и да не е.

А в случай че не е, то тук ни чака гърмеж от политическо и физическо принуждение, което моята родова памет помни и го е изпитала в голяма мяра. Осъден и пребиван зложелател на народа е прародител ми, пребиван зложелател на народа е дядо ми, пречупен е животът на татко ми. Затова отровният мирис на вероятното принуждение, вдъхновявано от седящи в Народното събрание зверове в депутатски кожи, аз го дочувам с оголените нерви на тази моя родова памет. Затова споделям на българите - хора, бдете, тъй като този път насилието може да бъде освен от български наказателни чети, а и от вилнеещи из Отечеството ни общително рашистки военни, чекистки и полицейски орди.

Но не посървам и все си ги споделям тези двете заклинания:

- татковото - Нищо не е толкоз зле, колкото ни се коства, въпреки да не е толкоз добре, колкото ни се желае!

- и моето - Надеждата като първа глупачка умира последна!

Дано България премине по тънкото мостче от надигащия се безпорядък към освестяващата се Европа!

Дано!

Да, само че...