Невчесани мисли за цивилизационния ни избор
Николай Слатински*
Прочетох книга на сътрудничка в Българска академия на науките с научни степени и звания.
Не, няма да загатвам коя е сътрудничката и коя е книгата ѝ, с цел да не им върша риклама.
Въпросът не е в тях, а става дума за нещо надалеч по-важно.
Книгата е слабичка, само че с искания за научност. Всъщност е безусловно антиевропейска, надъхано антизападна книга, изпълнена с възхвала на Русия на Путин, с припадъци от прослава по адрес на Китай на Си, с възторзи от Сърбия на Вучич, с апологетика на евразийството, с апели да преразгледаме договорите с Европейски Съюз, с откровена носталгия за възврат към практиките на СИВ…
Разбира се, при демокрацията стана допустимо под прокъсаната пелена на свободата на словото, на мисленето, на писането, на себеизразяването, да шестват всевъзможни антидемократични епоси и брутални катехизиси, изпълнени с ненавист към днешните ни външнополитически цели и сегашната геостратегическата ориентировка на страната ни.
В края на краищата тук насочвам с мъка укор и към отстояващите тези цели и тази ориентировка. Те от време на време (дали единствено понякога) вместо с разбори и безапелационни тези, като папагали повтарят всевъзможни повърхностни, реидеологизирани мантри.
А Науката за сигурността, за външната политика, защитата и вътрешния ред е безусловно доминирана от лагера на върлите съперници на всичко, което смятахме като основно постижение на Прехода - завръщането ни в Европа, участията в Европейски Съюз и НАТО.
В Българска академия на науките, в цели университети, в държавни образователни заведения, които приготвят и образоват фрагменти за системата за национална сигурност и за нашата дипломация не просто имат предимство антизападниците, прорашистите, евразийците и влюбените съвсем оргазмено в Китай персони - те имат там към този момент на практика МОНОПОЛ. Както е - едно към едно - и в структурите на Системата за национална сигурност.
Малко лирично отклоняване.
Някога беше пристигнал един доста изтъкнат американец - по времето, когато се дискутираше участието на България в НАТО. Той бе провел голям брой срещи в министерствата, в NGO-тата, с политици и специалисти. Срещна се и с моя благосклонност като секретар по националната сигурност на президента.
И след това бе споделил на най-официално равнище с българско и американско присъединяване - добре, че разговарял с мен, с цел да разбере за какво въпреки всичко България желае да е в НАТО! Всички други говорили едно и също - патетики за цивилизационен избор, банални и шаблонни изречения, оди и осанни, казвайки му това, което съгласно тях той желал да чуе, само че в думите ми действителната национална сигурност на България с провокациите и рисковете към нея я нямало, имало " папагалски " лозунги и заклинания!
Извинявам се за това, че се изкарах целия в бяла одеждa.
Но то е единствено тъй като до момента в който титаните на нашата евроатлантическа и европейска ориентировка осребряват цивилизационния избор на страната ни и вграждат себе си, своите политически протежета, другари и приятелки, деца и внуци в тези структури, тук - в Науката за сигурността и в Системата за сигурност се възпроизвеждат всеобщо отрицатели на този цивилизационен избор, ненавидници на нашата стратегическа ориентировка. Те завладяват структури и университети, плодят се и се развъждат, кадруват и дерибействат.
Те са българските така наречен " ждуны " - чакащите Русия и Евразия да дойдат. И тогава ще се трансфорат във пиедестал на възможната бъдеща прорашистка власт, в идеолози на интелектуалния и може би физически гнет над нас, над днешните артисти и глашатаи на цивилизационния ни избор.
Той, Изборът е правилен и безалтернативен, в случай че милеем за България и националната ѝ сигурност, за самото ѝ битие като страна, само че този Избор няма потребност от псалмописци и папагалстващи пророци и апологети, а от дълбоки стратегически разбори и от кардинално, умно, научно обосновано и родолюбиво по форма и наличие отстояване - на него, а посредством него и на нежната ни и подготвена да падне в лапите на мракобесието Демокрация!
* Коментарът е оповестен на блога на автора
Прочетох книга на сътрудничка в Българска академия на науките с научни степени и звания.
Не, няма да загатвам коя е сътрудничката и коя е книгата ѝ, с цел да не им върша риклама.
Въпросът не е в тях, а става дума за нещо надалеч по-важно.
Книгата е слабичка, само че с искания за научност. Всъщност е безусловно антиевропейска, надъхано антизападна книга, изпълнена с възхвала на Русия на Путин, с припадъци от прослава по адрес на Китай на Си, с възторзи от Сърбия на Вучич, с апологетика на евразийството, с апели да преразгледаме договорите с Европейски Съюз, с откровена носталгия за възврат към практиките на СИВ…
Разбира се, при демокрацията стана допустимо под прокъсаната пелена на свободата на словото, на мисленето, на писането, на себеизразяването, да шестват всевъзможни антидемократични епоси и брутални катехизиси, изпълнени с ненавист към днешните ни външнополитически цели и сегашната геостратегическата ориентировка на страната ни.
В края на краищата тук насочвам с мъка укор и към отстояващите тези цели и тази ориентировка. Те от време на време (дали единствено понякога) вместо с разбори и безапелационни тези, като папагали повтарят всевъзможни повърхностни, реидеологизирани мантри.
А Науката за сигурността, за външната политика, защитата и вътрешния ред е безусловно доминирана от лагера на върлите съперници на всичко, което смятахме като основно постижение на Прехода - завръщането ни в Европа, участията в Европейски Съюз и НАТО.
В Българска академия на науките, в цели университети, в държавни образователни заведения, които приготвят и образоват фрагменти за системата за национална сигурност и за нашата дипломация не просто имат предимство антизападниците, прорашистите, евразийците и влюбените съвсем оргазмено в Китай персони - те имат там към този момент на практика МОНОПОЛ. Както е - едно към едно - и в структурите на Системата за национална сигурност.
Малко лирично отклоняване.
Някога беше пристигнал един доста изтъкнат американец - по времето, когато се дискутираше участието на България в НАТО. Той бе провел голям брой срещи в министерствата, в NGO-тата, с политици и специалисти. Срещна се и с моя благосклонност като секретар по националната сигурност на президента.
И след това бе споделил на най-официално равнище с българско и американско присъединяване - добре, че разговарял с мен, с цел да разбере за какво въпреки всичко България желае да е в НАТО! Всички други говорили едно и също - патетики за цивилизационен избор, банални и шаблонни изречения, оди и осанни, казвайки му това, което съгласно тях той желал да чуе, само че в думите ми действителната национална сигурност на България с провокациите и рисковете към нея я нямало, имало " папагалски " лозунги и заклинания!
Извинявам се за това, че се изкарах целия в бяла одеждa.
Но то е единствено тъй като до момента в който титаните на нашата евроатлантическа и европейска ориентировка осребряват цивилизационния избор на страната ни и вграждат себе си, своите политически протежета, другари и приятелки, деца и внуци в тези структури, тук - в Науката за сигурността и в Системата за сигурност се възпроизвеждат всеобщо отрицатели на този цивилизационен избор, ненавидници на нашата стратегическа ориентировка. Те завладяват структури и университети, плодят се и се развъждат, кадруват и дерибействат.
Те са българските така наречен " ждуны " - чакащите Русия и Евразия да дойдат. И тогава ще се трансфорат във пиедестал на възможната бъдеща прорашистка власт, в идеолози на интелектуалния и може би физически гнет над нас, над днешните артисти и глашатаи на цивилизационния ни избор.
Той, Изборът е правилен и безалтернативен, в случай че милеем за България и националната ѝ сигурност, за самото ѝ битие като страна, само че този Избор няма потребност от псалмописци и папагалстващи пророци и апологети, а от дълбоки стратегически разбори и от кардинално, умно, научно обосновано и родолюбиво по форма и наличие отстояване - на него, а посредством него и на нежната ни и подготвена да падне в лапите на мракобесието Демокрация!
* Коментарът е оповестен на блога на автора
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ