Николай Слатински е професор по международна и национална сигурност, преподава

Николай Слатински е професор по интернационална и национална сигурност, преподава в УНСС и Военната академия. Текстът е от профила му във " Facebook ".

Акцията на ДАНС, Министерство на вътрешните работи, спецчасти и Главна прокуратура в Перник е довела до арестуването на шефа на ВИК – Перник.

Предполагам, че е имало защо, въпреки да ме смущава, че работят ДАНС и изключително – спецчастите. Да допуснем, че по този начин се решили, по този начин работят. Още повече откакто пратиха БОП-а във Футболния съюз. По принцип, от дълго време се знае, че когато държиш в ръцете си чук, всички проблеми започваш да ги виждаш като гвоздеи.

Имам интуитивното предусещане, че

напъните за намиране на виновниците би трябвало да тръгнат към по-високото.

Бедствие от този мащаб не може да се аргументи от един човек, даже и то шеф на многострадалното пернишко ВиК...

Тези дни си допълням лекциите за сигурността в изключителни обстановки с пасажи от книгата на Тодор Радулов " Гувернантките на властта ". Авторът е бил военачалник от Главно следствено управление-ДС.

Всъщност употребявам описа му за следствието на аргументите и виновниците за най-голямото злополучие по време на соца – скъсването ня 1 май 1966 година на стената на хвостохранилището край врачанското село Згориград, когато маса от кал, тиня и шлака с вълна тук-там от 10-15 метра опустошава всичко пред себе си и по публична статистика довежда до гибелта на 118 души, а по хорската мълва – и над 500.

Тогава следствените органи се пробват да доближат до същинските аргументи и виновници за бедствието. Важно е да се знае, че на 1 юли 1965 година, т..е една година преди този момент, ленинградският проф. Павел Евдокимов прави оглед на хвостохранилището и заключава, че " Стената е неустойчива и няма да издържи на натиска на вода и хвост " Тя не е съобразена с потенциала на хвостохранилището... Може да очаквате от края на април до началото на май 1966 година злополука, обвързвана с човешки жертви и огромни вреди ". Ето това е експертът, специалистът, ученият, знаещият и можещият! Той е бил камбаната, посочил е даже времето на злополуката.

За същото приказвам и аз във връзка с Перник – хей, властта, ами питайте, опрете се на шепата останали експерти, специалисти, учени, знаещи и можещи! Не може да се назначават калинки, корупционери, дилетанти, парашутисти и партийни протежета.

Некадърността в ръководството на страната ще стартира да убива.

Тя към този момент провокира остри водни дефицити, тя ще докара до епидемии, тя ще докара до екологични произшествия.

Да се върна към 1966 година И тогава властимащите не разрешават нишките на виновността и отговорността да отидат към министрите и другите политически, партийни и стратегически мениджъри. И тогава същинските виновници на управническото равнище, което мениджира процесите в страната, се измъкват сухи от нещастието.

И въпреки всичко не го отнася единствено " шефът на ВИК ", тоест техническият началник на обекта – наказан на 10 години затвор. Осъдени са също основният инженер на ръководство " Цветна металургия и рудодобив " и основният инженер на ДММП " Г. Димитров " – на 12 години затвор, както и началникът на рудника, " запълващ " хвостохранилището – на 5 години затвор.

Припомням този случай, въпреки и от друг жанр, с цел да направя

прилика със сегашната обстановка в Перник.

1. Тогава властта при бедствието реагира неотложно, в този момент едва-едва, малко по малко, лека-полека, месеци наред от управническия Олимп не виждат, че на 30 км от тях, в Перник надвисва бедствено състояние.

2. Тогава властта работи посредством способените органи, а не целия си силов ресурс; способените органи правят нужната работа, целият силов запас показва показнО захващане с казуса.

3. Тогава властта пази тези, които са част от нея, както му викат руснаците " круговая порука ", а ние – " гарван гарвану... ", в този момент – най-малко към този момент – се прави безусловно същото.

4. Т огава властта намира и санкционира отговорните освен при последния бушон ( " шеф на ВИК ", секретарка, чистачка, клошар).

Всяко злополучие – от естествен, техногенен (породен от използването на технологии; породен вследствие на индустриална авария) и антропогенен (в резултат на човешката дейност) темперамент е изключителна обстановка, при която следствието на виновността и отговорността е последната фаза – преди този момент вървят прогнозирането, предвиждането ранното сигнализиране (предупреждение), предварителната защита, противодействието, ограниченията за ликвидирането на вредите.

Иначе си остава бягане след събитията, дайте да дадем, след дъжд качулка, като се обърне колата...

Но това не значи да си споделяме, че и да осъдим някого, няма да върнем нещата до преди бедата.

Трябва да се знае, че когато виновността не бъде разпозната, а отговорността не бъде понесена, това значи заживяване с възприятието на безотговорност. Това означа властта да не схваща, че ръководството е прекомерно комплицирано нещо, с цел да се прави с любителство, импровизации, симулации и демонстрации на псевдоактивност.

Както споделя Насим Талеб (онзи с черните лебеди), властта би трябвало да залага кожата си в казуса, в играта на ръководене – т.е. да има залог, да знае, че за несръчност и безхаберност се бие през пръстите и се лежи в пандиза. Тогава тя ще внимава в картинката и ще прави оптималното, с цел да не допусне бедата.

Ето за какво е значимо властта през днешния ден да осъзнае, че за станалото в Перник е отговорна на първо място тя. И да си поеме виновността и понесе отговорността.

Вината се поема посредством политически дейности – посредством оставки. Отговорността се носи посредством присъди. При това ефикасни.

Така най-малко е в демократичните страни. И отчасти даже – при тоталитарните.