За 10 години партията на властта се сдоби с твърд гръбнак
Николай Слатински е професор по интернационална и национална сигурност, преподава в УНСС и Военната академия. Текстът е от профила му във " Facebook ".
Чета шокирани мнения за изборите, търсене на врага с партиен билет, сумиране и изваждане на гласове, умножение и разделяне на страсти, консолидиране и диференциране на шок.
А за мен това бяха най-лесните за прогнозиране избори.
Дано се окажа опроверган, само че като виждам индикациите, едва ли.
Трябва да си дадем сметка, че в България за последните 10 години партията на властта (и властта на партията) се снабди с явен и корав, стимулиран и нахъсен гръбнак – администрацията на всички равнища.
Именно по тази причина смятах, че това са най-лесно предвидимите избори – те са за локална власт, те са за действителна власт.
Този административен гръбнак се храни с държавно финансиране, публични поръчки и еврофондове.
Като умножим със фамилията, родата, балдъзите и шуранайките, се получават едни безапелационни най-малко 600 000 гласа – обезпечени, в забрадка вързани.
Партията на властта (и властта на партията) и своите сътрудници ги храни с такива постове. Българска социалистическа партия по места също е на тази хранилка. Затова статуквото е циментирано и бетонирано.
За последните 30 години ние от партии с електорат последователно стигнахме до Партия с административен гръбнак.
И тя доста мъчно може да бъде победена. Тя ще мачка с огромни проценти.
Статуквото е циментирано, бетонирано, дори не с бетон, а с железобетон. То е построено от интерес – веществен, финансов, паричен, осребрен, корупционен.
Има единствено едно Но.
То, статуквото, горкото, не желае да изпусне кокала, само че
не си дава сметка, че този модел повече не може да продължава.
България е запушена от статукво, което повече не може да продължава.
И назрява или детонация, или имплозия, или гърмеж, или срив.
Балонът се надува, надувайте момчета!
И този балон може да бъде спукан даже от най-невинно дете с най-обикновено безвредна игла.
Именно детето в приказката споделя: Царят е гол! Защото никой различен не смее да го каже. Понеже всеки си мери приказките – от главата на страната, до нейното минимум пръстче. Такава е през днешния ден картинката и всички ние внимаваме в нея.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Местни избори 2019 (280)
Чета шокирани мнения за изборите, търсене на врага с партиен билет, сумиране и изваждане на гласове, умножение и разделяне на страсти, консолидиране и диференциране на шок.
А за мен това бяха най-лесните за прогнозиране избори.
Дано се окажа опроверган, само че като виждам индикациите, едва ли.
Трябва да си дадем сметка, че в България за последните 10 години партията на властта (и властта на партията) се снабди с явен и корав, стимулиран и нахъсен гръбнак – администрацията на всички равнища.
Именно по тази причина смятах, че това са най-лесно предвидимите избори – те са за локална власт, те са за действителна власт.
Този административен гръбнак се храни с държавно финансиране, публични поръчки и еврофондове.
Като умножим със фамилията, родата, балдъзите и шуранайките, се получават едни безапелационни най-малко 600 000 гласа – обезпечени, в забрадка вързани.
Партията на властта (и властта на партията) и своите сътрудници ги храни с такива постове. Българска социалистическа партия по места също е на тази хранилка. Затова статуквото е циментирано и бетонирано.
За последните 30 години ние от партии с електорат последователно стигнахме до Партия с административен гръбнак.
И тя доста мъчно може да бъде победена. Тя ще мачка с огромни проценти.
Статуквото е циментирано, бетонирано, дори не с бетон, а с железобетон. То е построено от интерес – веществен, финансов, паричен, осребрен, корупционен.
Има единствено едно Но.
То, статуквото, горкото, не желае да изпусне кокала, само че
не си дава сметка, че този модел повече не може да продължава.
България е запушена от статукво, което повече не може да продължава.
И назрява или детонация, или имплозия, или гърмеж, или срив.
Балонът се надува, надувайте момчета!
И този балон може да бъде спукан даже от най-невинно дете с най-обикновено безвредна игла.
Именно детето в приказката споделя: Царят е гол! Защото никой различен не смее да го каже. Понеже всеки си мери приказките – от главата на страната, до нейното минимум пръстче. Такава е през днешния ден картинката и всички ние внимаваме в нея.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Местни избори 2019 (280)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ