Играта на демокрация постепенно ще спира
Николай Слатински е професор по интернационална и национална сигурност, преподава в УНСС и Военната академия. Текстът е от профила му във " Facebook ".
Явно безусловно действителната опция да се изгубят евроизборите и изпитаният безумен, просто под паника боязън от това, докара до самобитен " катарзис ", до коренна смяна в политическата и икономическата обстановка у нас - по този начин счита мой прочут, който съумява да поддържа близки връзки с върхушките (върховете) и в ГЕРБ, и в Българска социалистическа партия.
Според него:
Ако до неотдавна Ахмед Доган и Делян Пеевски тъчаха на два стана - политическа поддръжка за Българска социалистическа партия и икономическа поддръжка за ГЕРБ, в този момент към този момент и политическата, и икономическата поддръжка ще бъдат за ГЕРБ. Когато приказвам " за ГЕРБ ", в действителност ясно за кого става дума. Единствено не стана дума за цената на компромиса от едната страна и капитулацията - от другата страна. Факт е, че 30 години след 10 ноември, моделът, по който действа политическата ни система, е изцяло привършен.
За тези 30 години моделът в някаква (макар и намаляваща) степен имаше 4 черти:
1. Зависеше от резултатите на изборите
2. Съществуваше гласност на вземането на решенията
3. Допускаше промяна на ръководещите
4. Даваше шансове на опозицията да въздейства на политиката
Отсега нататък играта на народна власт последователно ще стопира. Съответно ще се постанова
нов политически модел, който също ще би трябвало да има в някаква (и все по-нарастваща) степен 4 черти:
1. Няма да зависи от резултатите на изборите
2. Няма да има гласност на вземането на решенията
3. Няма да позволява промяна на ръководещите
4. Няма да дава шансове на опозицията да въздейства на политиката
По този метод демокрацията ни мина през еднопартийно, двупартийно, трипартийно, многопартийно ръководство, в този момент към този момент тя се изпразва от наличие и минава към непартийно, подмолно ръководство, т.е. олигархично ръководство, в което основните фактори няма да бъдат " приватизаторските " олигарси, т.е. тези, които плячкосаха голяма благосъстоятелност с помощта на връзките си с политическите партии (по-скоро с политическия елит), а " политическите " олигарси, които с изключение на голяма благосъстоятелност, насъбрана посредством властта и контрола в нея и върху нея, имат и монопол върху властовите запаси.
Явно безусловно действителната опция да се изгубят евроизборите и изпитаният безумен, просто под паника боязън от това, докара до самобитен " катарзис ", до коренна смяна в политическата и икономическата обстановка у нас - по този начин счита мой прочут, който съумява да поддържа близки връзки с върхушките (върховете) и в ГЕРБ, и в Българска социалистическа партия.
Според него:
Ако до неотдавна Ахмед Доган и Делян Пеевски тъчаха на два стана - политическа поддръжка за Българска социалистическа партия и икономическа поддръжка за ГЕРБ, в този момент към този момент и политическата, и икономическата поддръжка ще бъдат за ГЕРБ. Когато приказвам " за ГЕРБ ", в действителност ясно за кого става дума. Единствено не стана дума за цената на компромиса от едната страна и капитулацията - от другата страна. Факт е, че 30 години след 10 ноември, моделът, по който действа политическата ни система, е изцяло привършен.
За тези 30 години моделът в някаква (макар и намаляваща) степен имаше 4 черти:
1. Зависеше от резултатите на изборите
2. Съществуваше гласност на вземането на решенията
3. Допускаше промяна на ръководещите
4. Даваше шансове на опозицията да въздейства на политиката
Отсега нататък играта на народна власт последователно ще стопира. Съответно ще се постанова
нов политически модел, който също ще би трябвало да има в някаква (и все по-нарастваща) степен 4 черти:
1. Няма да зависи от резултатите на изборите
2. Няма да има гласност на вземането на решенията
3. Няма да позволява промяна на ръководещите
4. Няма да дава шансове на опозицията да въздейства на политиката
По този метод демокрацията ни мина през еднопартийно, двупартийно, трипартийно, многопартийно ръководство, в този момент към този момент тя се изпразва от наличие и минава към непартийно, подмолно ръководство, т.е. олигархично ръководство, в което основните фактори няма да бъдат " приватизаторските " олигарси, т.е. тези, които плячкосаха голяма благосъстоятелност с помощта на връзките си с политическите партии (по-скоро с политическия елит), а " политическите " олигарси, които с изключение на голяма благосъстоятелност, насъбрана посредством властта и контрола в нея и върху нея, имат и монопол върху властовите запаси.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ