Николай Русатев е бивш зам.-шеф на военното ни разузнаване (1991-2000).

Николай Русатев е някогашен зам.-шеф на военното ни разузнаване (1991-2000). Роден е през 1954 година в София. Завършил е Висше военно учебно заведение във Велико Търново, разследващ профил ( 1976). Започнал оперативна работа през 1977 година, минал всички стъпала на йерархията и стигнал до чин полковник.

- Г-н Русатев, в петък на закрито съвещание в Народното събрание бяха отхвърлени отчетите на шефовете на две специфични служби – ДАНС и ДАР. Това се случва за първи път. Знак за съмнение?

- Категорично – да! Това е съмнение и поръчка за смяна на управителния състав. Рокадите към този момент започнаха. Смените на фрагменти, които не зависеха от президента, са направени. Заместниците в двете служби са махнати. Сега явно е ред на началниците.
Казали са на депутатите да гласоподават негативно за отчетите и те гласоподават, без значение дали схващат от материята или не.

- Ще ви запитвам непосредствено - политизирани ли са службите, както се твърди?

- Да. Докато аз работех имаше първи проблясъци това да се оправи, само че в този момент са доста политизирани. Изпълняват се се политически поръчки.

- Тогава промяната на ръководителите на службите има съображение?

-  Познавам персонално ръководителя на ДАР,  бил ми е зависещ, и знам, че този офицер в никакъв случай няма да допусне политизация. Пишат, че бил работил против смяната. Това е парадокс за мен. Но защото е назначен от президента Радев, явно се постанова да бъде махнат и той.
За ДАНС и на по ниско равнище се вкарват хора, които извършват съответни задания.

- Има ли гаранции, че в българските служби не проникват непознати сътрудници?

- По принцип е допустимо това да се случва. Но е доста мъчно да се реализира. Като компликация може да се съпостави със основаването на незаконни разузнавачи, които да внедриш в непозната страна. Това е най-тежката част от разузнаването.
Но в днешното размирно време не е изключено да има навлизане. Има механизми, по които човек може да се ориентира и да разбере дали една кандидатура е проблематична от тази позиция. Според мен по-лесният вид е, в случай че непознат шпионин се допре под някаква форма до чиновник на службите и в персонален контакт би могъл по-лесно да го вербува. Тогава може да се каже, че има непознати сътрудници.

Но главното, за което в последните две години приказват – за съветски сътрудници, е доста обикновено. Клеймото се поставя случайно, без опция човек да се отбрани. При изискване, че преди близо две години изгониха към 70 индивида от съветското посолство, кой работи по тази линия в този момент? Не е невероятно, само че вероятността, съгласно мен, е по-малко от 10 %.

- Има и различен въпрос – задоволително дейно ли работят нашите служби против проникването на съветско въздействие – икономическо, политическо?

- Мога да кажа единствено мнението си, нямам съответна информация. Дали работят или не. се потвърждава единствено с реализацията на съответни случаи. Ако нямат реализация – защо приказваме?

- Вие споменахте за изгонените съветски дипломати. Сигурно нашите служби са работили по тях, имало е доказателства?

- Не, там всичко беше по лист, по съмнения на някой за нещо. И по-скоро беше подсказано от едно посолство какво да се направи. И беше направено от държавното управление на Кирил Петков.

- Оттогава минаха няколко служебни държавни управления. Защо се постановяваше в този интервал президентът да сменя ръководителите на специфични служби? При толкоз чести рокади по върховете на службите могат ли да работят умерено някогашните ви сътрудници? Изобщо могат ли да работят?

- Категорично – не. При толкоз чести смени те не могат да се ориентират защо става дума. Те не знаят дали даден отчет или позиция ще бъдат признати, дали ще се реагира. Объркването за състава е цялостно. Но за какво се вършат промените може да се разбере единствено от същинските претекстове, в случай че някой ги изнесе обществено.

При едните рокади, които бяха по-масови в цивилното разузнаване и в ДАНС, всички се направиха на огромни борци против съветското въздействие и съветските служби. Изтъкнаха се доводи, които не могат да бъдат почетени и президентът като сериозен човек реши да ги махне, тъй като разпозна целеустременост.

Твърде е допустимо Румен Радев да има свое мнение, само че не виждам в състава към него хора, които могат да му дадат професионално мнение. Ако всичко е оставено единствено на неговата глава, надали може самичък да обхване всичко, което визира специфичните служби.

- Смятате, че към Румен Радев няма задоволително способени хора, които да дават нужната справедлива информация?

- Да, няма, безусловно! Няма и към Кирил Петков.

- Друга вест от съвещанието в петък е, че има проектозакон, който слива ДАР – цивилното разузнаване, и Военното разузнаване. Какви ще са следствията, в случай че това се случи?

- Ако до момента имахме едно око, което гледа, в този момент няма да имаме и това едно око. Това е пагубна концепция, която се стартира от ген. Атанас Атанасов, тъй като счита, че знае най-вече. Тези дни той призна, че има законопроект от 2014 година. Тогава аз и представители на нашата асоциация ходихме в Народното събрание, разговаряхме с всички парламентарни групи в Народното събрание и успяхме да ги убедим да не одобряват този закон. Включително и Бойко Борисов успяхме да убедим, без значение че тогава ГЕРБ и Реформаторският блок бяха съдружни сътрудници. Сега Борисов още веднъж има изключително мнение, което е обнадеждаващо.
Чувал съм изявления по адрес на нашата работа – на Военното разузнаване, че единствено тя е подчинена. На кого? За какво? Не разбирам какво желае Атанасов и не знам какво схваща от разузнаване.

- През 2014 година с какви причини убедихте депутатите да не сливат службите?

- Разговаряхме тогава с рационални хора. Изслушаха ни депутати от комисиите, които отговаряха за службите, за военните каузи. И схванаха, че обединяването ще докара до унищожаването и на двете служби.
Ако занапред сътворяваме едно разузнаване, може всичко да се прави. Но ние имаме служби с над 100-годишна история и в този момент ще слеем една с друга...Как ще стане?!

- Дава се за образец немската Разузнавателна служба на ФРГ, където всички служби са под една шапка. По-добрият модел ли е това и за България? Може ли да се приложи?

- От работата си с непознати служби най-вече съм удовлетворен от взаимоотношението с Разузнавателна служба на ФРГ. Но нещата са доста разнообразни по метод на работа, образование на фрагментите, има ред и дисциплинираност, където ги няма на никое място другаде. Политизиране, каквото се пробват да създадат при нас, там няма.

Пак споделям – в случай че в този момент сътворяваме нещо, трябват правила. Кой ще измисли разпоредбите? Да вземем за образец турският отдел. Той има свои източници зад граница. Като се слеят, ще има още повече източници. Като съберем на едно място двете служби, едните фрагменти ще ги махнем и толкова, по този начин ли? Защото явно никой не обмисля механично обединяване и незабавно ще бъде регистрирано, че 50 индивида в един отдел са доста. Кои ще махнем?
Подчертавам, че това е сложен развой и ще се изразя жестоко – това не е шкембеджийница. В подготовката на хората, в построяването на източниците е вложено време. Дали тези източници ще желаят да работят с други чиновници?

- Самата поява на информацията, че още веднъж се обмисля обединение на двете разузнавания – цивилно и военно, кара източниците да бъдат нащрек. Така ли?

- Абсолютно. Говорим за умни и интелигентни хора, които наблюдават ситуацията тук и усещат, че могат да бъдат издънени.

- България се лишава от информатори даже единствено с анонса за тази промяна?

- Категорично. Мнозина ще премислят дали да работят за нас.

- Обмисля се президентът да бъде отсечен от правото си да издава декрет за ръководителите на специфичните служби, като думата към този момент ще има Народното събрание. Военното разузнаване се слива с външното, с цел да влезе и то в тази процедура. Какво постанова тази смяна? Вашият прочит?

- Със служебните държавни управления и със промените в службите президентът по този начин раздразни съперниците си, че те като че ли желаят да му отмъстят.
Отмъщението не е държавническо мислене.
Ако в този момент президент е Румен Радев, на следващия ден ще е различен. Освен това той е определен с близо два милиона гласа - всичко, което е направил е било в пълномощията му.

- На закритото съвещание е бил утвърден само отчетът на шефа на работа “Военно разузнаване ” ген. Венелин Венев. Как тълкувате това? Военното разузнаване работи най-добре?

- В нашата работа постоянно се е работело съществено и отговорно.

- Има ли недоволство измежду чиновниците на военното разузнаване? Притеснение?

- Всички са обезпокоени. Всеки си търси място и метод да си резервира стола, работата, от която получава заплата, с цел да си изхрани фамилията.

- Вие следите хода на военните дейности. Какви са вашите професионални изводи? Колко още ще продължи войната и най-важното – на каква цена?

- Цената ще бъде огромна и за двете страни. Най-лошото е, че има доста човешки жертви. Изразходва се и огромен финансов запас.
Мисля, че най-много до една година ще има резултат и изходът няма да се реши на бойното поле, както нормално при подобен спор. Но методът, по който ще се постави край, не е толкоз значителен. Важното е да има мир.

- Днешното време наподобява златно за тайни теории. Да вземем за образец случая със гибелта на Пригожин - Путин го е умъртвил до той е жив е венецуелска територия. Каква роля играят слуховете по време на война? На какво може да се има вяра и на какво – не?

- Не можем да решим на какво може да имаме вяра и на какво не. Проблемът е, че армията чува и едното и другото и има вяра на това, което желае. Но пада бойният дух, дезориентират се бойците.

- Чия агитация е по-успешна съгласно Вашите наблюдения?

- Пропагандата, която работи против Русия, е по-ефективна съгласно мен. Обезсмисли се всичко, което беше подхванато от съветската страна. Накараха света да ненавижда Русия. Наказват се страните, които желаят да имат лична политика.

- Изкушавам се да попитам за Вашата версия за гибелта на Пригожин?

- На базата на това, което чета в медиите, мисля, че съветската страна може и да има присъединяване в неговата гибел или избрани среди в Министерство на защитата.
Знае се, че частната войска „ Вагнер “ е основана от разследващото ръководство на съветската войска. Много от хората, които са в управителния състав, са със особено обучение.
Не е изключен разновидността Пригожин да не е погубен, а да е изработен опит да бъде избавен по някакъв метод, защото, рано или късно, нямаше да му се размине. Походът към столицата е единствено негово решение съгласно мен. Всички са наясно, че 20 000 бойци не могат да завладяват Москва. Вероятно са разчитали, че ще вдигнат още хора и ще съумеят да смъкват властта.

- Журналистът Христо Грозев предвижда още преди съдбовната злополука, че или Пригожин ще бъде погубен, или ще има втори опит за прелом.

- Неговите приказки са ми известни. Грозев е един голям подбудител, който работи за избрани ползи на избрана страна. Той подаде информацията за тримата българи във Англия, които работели за Русия.

- Самият Грозев отхвърли тази информация.

- Да, инцидентно е станало...
Според мен става дума за младежи, които са решили да се занимават с произвеждане на документи за идентичност, продавани на избрани хора.

- Но незаконно. С тази активност нарушават закона.

- Така е, никой не спори. Но през цялото време ги оповестиха за съветски сътрудници и край. Така не може.