Поп Ганьо прави избори - Руският Синод в България суспендира Устава на БПЦ
Николай Попиванов
От 4 месеца Българският патриарх Неофит е в медицински статус, прочут само на Създателя и на Божията Му воля както по отношение на всяко едно Негово създание, по този начин и за главата на съвсем 12-вековната Българска черква. Ръководството на натовската в българската столица Военно-медицинска академия оповестява, че само Св. Синод на БПЦ – БП може да дава вести и информация за здравето (ментално и физическо) на патриарх Неофит, макар че в състава всред членовете на Св. Синод няма нито едно здравно лице. А също по този начин нито един от членовете на Св. Синод, камо ли избрана уставносъобразна Комисия от най-малко 3-ма синодални члена не е правила обширно запознаване на място със здравния статус на Българския патриарх, който да е документално формиран и подписан от избран от управлението на болничното заведение Медицински колегиум. Той би следвало ангажирано да даде на Синодална комисия документи с диагноза, мнение и рекомендация - физически и душевен - би ли могъл патриарх Неофит да извършва длъжността и функционалностите Български патриарх, което самият Св. Синод не е изискал и не е поискал даже, макар задължаващите го по Устава на БПЦ – БП такива надлежни действия при обстановката нравствен и административен форсмажор, водещ до произвол и злоупотреби.
Междувременно на 9-ти януари т.г. умря митрополит Йоаникий – старши член на Св. Синод, който управляваше Сливенската епархия цели 4 десетилетия и бе оповестен от Комисията по досиетата като сътрудник на Държавна сигурност с агентурен псевдоним „ Кирилиевич “. Тази детайлност Св. Синод пропусна съзнателно да спомене в биографичната му информация, която „ с огорчение “ разгласява на формалния си уебсайт. Тогава в същата обява от синодалната канцелария оповестиха, че ще се организира изключително съвещание на Св. Синод, в което с изключение на дата, час и място на опелото щели да дефинират и назначат Наместник на овдовелия Сливенски епархийски трон до избирането на нов Сливенски митрополит, което и направиха в цялостно нарушаване на Устава.
На 11-ти януари т.г. умря пък и братът на Патриарх Неофит – доцент Димитър Димитров, който бе дълголетен основен диригент на Патриаршеския хор „ Св. Александър Невски “ в едноименната катедрала. Същият малко преди гибелта си обществено в телевизионни изявленията се оплакваше, че достъп до брат му (патриарха) не му се разрешава, въпреки всички цивилен закони да му дават това право като негов директен правоприемник и споделяше в медиите тъгата си, която го съсипваше, че обкръжението на брат му го държи
в цялостна отдалеченост и незнание
Странно! От 11 години православните българи имаме очевидно посърнал и очевидно боледуващ патриарх, който е претърпял по-голямата си част от първосветителския си понтификат не в Синодалната палата или Патриаршеската си резиденция при Софийската митрополия на пл. „ Св. Неделя “, а в софийските болнични заведения. Неведението за неговото здравословно положение, което от дълго време видимо е освен физически обременяващо го, само че очевидно това е малоценен човек, който не може да отговори на нито един журналистически въпрос към този момент повече от едно десетилетие. За 11 години той има едно само телевизионно изявление по Българска национална телевизия от 2013-та година, от което е видно, изключително за здравни чиновници с експертиза, че той е или със заболяване на Алцхаймер, или на Паркинсон, или с множествена склероза, или с амиотрофична латерална склероза, което от страна на българските епархийски митрополити като отношение или липса на такова (с цел възползване от обстановката на болестта/ите му) е освен неверно и греховно по отношение на Бога и по отношение на самия Неофит, само че и духовно провинение, църковно нарушение и публично и морално закононарушение! Тотална безнаказаност!
Папата, когато е болен ни оповестяват всички детайлности за положението му и ни приканват към молитва за духовното му избавление и за телесното му изцерение. Когато Крал Чарлз III заболя и претърпя здравна намеса целият свят му отдаде съпричастност и състрадателност. Когато Вселенския патриарх Вартоломей бе при формалното си посещаване в Съединени американски щати признат в болница персонално Президентът Байдън незабавно го посети и даде брифинг за положението му.
У нас – това нещо – съпричастността и информираността на Обществото не са налични!
Причината е
незаконна, само че следена безнаказаност и съзнателно всяване на хаос в Църквата,
което обслужва стратегическия военно-политически и културно-идеологически интерес на Путинова Русия у нас и на Балканите, до момента в който българските спец-служби и Прокуратура умишлено не работят, тъй като смятат, че църковните (попските) въпроси не са под надзора на съюзническите ни партньорски служби на Съединени американски щати, Обединеното Кралство, Европейски Съюз и НАТО и не съставляват никакъв интерес за тях, въпреки от концептуален темперамент – те да са от голяма важност.
Какво следва и за какво е актуалната публикация, която обширно обследва тематиката „ Избор на нов Сливенски митрополит “?!
Докато българските медии ни забавляват със спектакуларното политическо шоу без аудитория към този момент под наименованието „ Ротация “ в БПЦ се организира шоу точно във ВМА с наименованието „ Пробация “, което обаче е стройно проведено реализиране по СУСПЕНДИРАНЕТО на Устава на Българската Патриаршия по заказ от Кремъл.
Как и за какво?!
1.)Съгласно чл.2 от УБПЦ – БП (Устава) „ Основа на устройството и ръководството на Българската православна черква – Българска Патриаршия (освен Свещеното Писание, Свещеното Предание, Правилата на светите Апостоли, Свещените Канони на Вселенските и Поместните събори, учението на светите Отци, но) е и актуалният Устав, признат от VI-тия Църковно-народен събор на 11 декември 2008 година в Рилската света обител и влезнал в действие посредством обнародването му в Църковен вестник от 09 януари 2009 година Важността на тази правна режисура излиза наяве по-долу.
2.)Чл. 6; алинея 1 от УБПЦ – БП постановява, че „ Върховен управителен орган на Българската православна черква – Българска Патриаршия е Светият Синод, който се състои от Българския патриарх и епархийските митрополити. “ Тази „ висша “ (църковно) правосъдна и управническа (т.е. изпълнителна) власт се упражнява от Св. Синод во главе с Председателя му – Българския патриарх, според член 9 от Устава, където е упоменато: „ Върховната правосъдна и управническа власт на Българската православна черква – Българска Патриаршия се упражнява от Светия Синод. “, само че пък ясно е несъмнено в предходния член 8 от Устава, че в целокупност „ Законодателната власт в Българската православна черква – Българска Патриаршия принадлежи и се упражнява от Църковния събор “.
3.)Църковният събор се привиква ЗАДЪЛЖИТЕЛНО на постоянна сесия на всеки четиригодишен интервал, а изключително – когато Св. Синод откри за належащо, според член 18. Това 16-та година не се прави!
4.)Чл. 27; т. 2 от Устава задължава Църковния събор да „ приема или да ОТМЕНЯ синодалните наредби “, а в т. 3 от същия член ЦС отново се задължава да „ изслушва регистриран отчет на Св. Синод за цялостната активност на БПЦ – БП и се ПРОИЗНАСЯ по него. “
5.)Чл. 39 от Устава изрично дефинира, че единствено и само „ Българският патриарх съставлява Българската православна черква – Българска Патриаршия и от името на Светия Синод влиза в връзки с: Предстоятелите и представителите на Поместните православни църкви; органите на държавната и локалната власт в Република България; непознати страни и техни дипломатически представителства в Република България; интернационалните организации и други вероизповедания в Република България и отвън нея. “ Това към този момент де факто не е по този начин! Осъществи се
църковен необявен ПРЕВРАТ!
6.)Чл. 49; алинея 1; т. 1; т. 2; т. 4; т 5 и т. 8 от Устава постановяват: „ Българският патриарх като Предстоятел на Българската православна черква – Българска Патриаршия, с изключение на пълномощията си като епархийски митрополит, има и следните пълномощия:
1. ръководи съвещанията на Църковния събор, Архиерейския събор, Светия Синод в цялостен и понижен състав;
2. реализира надзор навреме и тъкмо да се извършват влезлите в действие решения на Църковния събор, Архиерейския събор и на Светия Синод в цялостен и понижен състав;
4. приема писма, молби и тъжби до Светия Синод и навреме ги разпределя по подготвеност за разглеждане и решаване;
5. ръкополага със Светия Синод епископи на Българската православна черква – Българска Патриаршия;
8. дава отпуск на епархийските митрополити и позволение да идват в столицата “. Посочените тук точки от член 49 от Устава СА ОТНЕТИ от Българския патриарх!
7.)Чл. 50 от Устава изцяло канонически формулира и дефинира: „ Българският патриарх/Наместник-председателят на Светия Синод няма право да взема решение или прави нещо по общите каузи на Църквата без решението на Светия Синод и Светият Синод няма право да взема решение или прави нещо без мнението на Българския патриарх/Наместник-председателя на Светия Синод. “ За Св. Синод това към този момент НЕ ВАЖИ!
8.)Чл. 52; алинея 1 и 2 постановяват: „ Председател на Светия Синод в цялостен и понижен състав е Българският патриарх. Светият Синод при неявяване на патриарха се ръководи от синодален член, който патриархът дефинира с писмена заповед. “ Споменаването Заповед СЪЩЕСТВУВА ЛИ?! Май – НЕ!
9.)Чл. 54 от Устава постановява: „ Никой архиерей не може да откаже присъединяване в съвещание на Светия Синод в цялостен или понижен състав, с изключение на заради тежка, продължителна болест, отпадналост или други аргументи, приети за основателни от Светия Синод. При несъблюдение на това обвързване архиереят предстои на църковно наказване. “ Има архиереи, които въобще дори не отхвърлят присъединяване, а изобщо НЕ УЧАСТВАТ в съвещанията на Св. Синод!
10.)Чл. 58 в т. 7 е в директно взаимоотношение с член 49; алинея 1; т. 5 и безпрекословна обязаност с член 50 от УБПЦ – БП, където като пълномощия на Св. Синод в цялостен състав (во главе обаче ЗАДЪЛЖИТЕЛНО и с Патриарха или Наместник-председателя) е несъмнено той като групов двусъставен орган на симфонията от груповата цялост на йерархичното единоначалие с пълноценната съборност да „ ръкополага епископи и да прави канонически избор на епархийски митрополити “. Това значи, че Синодът без Патриарха нито може, нито ще даде юридическа легалност или всепризната легитимност по желание на епархийски митрополит, за което Синодът самичък си е отговорен, тъй като недоверието в Синода сред митрополитите не довежда до нормализация посредством плануваните в Устава три благоприятни условия за избор на Наместник-председател на Св. Синод и Управляващ делата на Софийска епархия, чийто митрополит по право е Българският патриарх във време, в което патриархът е жив, само че в неспособност да извършва функционалностите си по служба.
11.)Чл. 58; т. 12 даващ правото на управлявания от Българския патриарх/Наместник-председателя Св. Синод „ да приема синодални наредби за устройството и ръководството на Църквата в неотложни случаи и да ги внася за разглеждане в първия призован след издаването им Църковен събор “ е в цялостен прорез с посочените нагоре членове от Устава – чл.49; алинея 1; т. 5, тъй като Църковен събор противоканонично, противоуставно, а и законоНЕсъобразно не се е провеждал от 16 години, какъвто актуалният „ нов “ Трети за Българската черква Църковен правилник изисква. Неутвърждаването от Църковния събор на краткотрайните (до произнасянето) синодални наредби са
НЕЛЕГАЛНИ и НЕЛЕГИТИМНИ
А с такива са ръкополагани неканонически съгласно епископи, които Св. Синод (без да има Законодателната власт в Църквата) в този момент за следващ път ги предлага в така наречен Кандидатска листа на достоизбираемите всред лицата с епископски чин, позволени до присъединяване и в идния епархийски избор за нов Сливенски митрополит в прорез с Устава на БПЦ и синодални решения с одобрено от Събор наложително прецедентно право. Решенията на всичките Шест Поместни Събора на БПЦ също са годни за сегашния синодален състав! В несъгласие е нездравословното действие/вредното безучастие на Св. Синод, съгласно постановлението на член 21; ал.1, където от Синода към митрополитите се вменява следното обвързване: „ По решение на Светия Синод, издавано напролет на всяка четвърта година... “ епархийските митрополити организират избори за делегати на Църковен събор, на който те в никакъв случай не вземат участие и не получават действително статут на член на Църковен събор. Това вкарва непрестанно нарушаване на Устава и посредством несвикването и непровеждането на Църковния събор слага всеобщата легитимност и правна изисканост на БПЦ в лавина от казуалистика по отношение на нейната цялостна правосубектност, изключително по плануваното и обвързвано с този проблем обвързване и по член 27; т. 2, че Църковният събор „ приема или ОТМЕНЯ синодалните наредби “, което отваря опцията епископи или митрополити, станали такива с сходни изключителни краткотрайни наредби да не бъдат с законни бумаги по представителност на власт и да влязат в догадка на корист и превишаване на власт.
12.)В член 58, където е несъмнено какви са „ Правомощията на Светия Синод в цялостен състав “ в т. 18 е постановено, че той (органът) би трябвало „ да сформира лист на достойните за архиерейски чин “.
13.)Пак в член 58, само че в т. 21 е постановено Св. Синод „ да назначава длъжностните лица на управителните служби в Църквата “.
14.)Важното по аргумента на горните два посочени по номера в обявата 12 и 13, които са от Общите каузи на Църквата, както и в точка 14 идват от член 60 от УБПЦ – БП, където ясно е регламентирано, че: „ Заседанията на Светия Синод в цялостен и понижен състав са законни, когато участват повече от половината им членове и се ръководят от Българския патриарх. При неявяване на Българския патриарх съвещанията се управляват от избран от него с писмена заповед председателстващ, а при неспособност – Светият Синод избира един от епархийските митрополити. “; от член 61: „ Заседанията на Светия Синод се привикват постоянно всяка година през месец юни и месец ноември, а изключително – когато Българският патриарх или Светият Синод намерят това за належащо или когато се изиска от повече от половината епархийски митрополити. “; от член 63; алинея 2: „ Решенията се одобряват с болшинство повече от половината на всички членове на Светия Синод, като при равногласие надвива мнението, за което е дал глас ръководителят. “
Тук следва да се изброят
противоуставните умишлени дейности на членове на Св. Синод!
-От месец ноември на предходната 2023-та година уеб сайтът на Синода, а евентуално и Канцеларията му, само че и самият Синод непрекъснато (при всяко синодално съвещание – изключително, постоянно или пък де юре - нередовно) ни споделя и се базира на една и съща Заповед N: 91 / 14.11.2023 година на Българския патриарх Неофит, която обаче не се разгласява и никой (в това число и от митрополитите на БПЦ и в Дирекция „ Вероизповедания “ при МС) не е виждал. Нея (Патриаршеската заповед) и да я има би трябвало да е снабдена с административните реквизити на властта – да е на Синодалната бланка (защото се издава от Председателя на Св. Синод), да е вписана от Деловодството на Св. Синод с прилежащия ù номер, вписан в Заповедния указател на Синодалната канцелария като вътрешно-ведомствен Акт, съгласно Устава, да е ясно посочено дали Патриархът упълномощава (в случая на посочваната Заповед) Великотърновския митрополит Григорий да ръководи едно или няколко (колко обаче и кои съответно би трябвало да е посочено) синодални съвещания, които следва в Заповедта да са категорично упоменати, да е ясно дава ли се позволение същият акредитиран за Председателстващ да изготвя и предлага Дневен ред – прерогатив само на Българския патриарх/Наместник-предателя и да резолира входящата поща до Българската Патриаршия, дава ли се позволение от Патриарха на Гл. Секретар на Синода да подписва изходящата поща на Св. Синод, има ли го подписа на Патриарх Неофит на позоваващата се от всеки разказвана обаче единствено Заповед, има ли го или не персоналния му автограф, а синодалният щемпел – също той ли е разполагаем, легнал на нея, заради качеството ù (на Заповедта) и в качеството му на Председател на Св. Синод, с което се твърди, че е издадена и приложена ли е тя по надлежния ред с Придружителни писма до всички епархийски митрополити?!
-
-Така се приема и Бюджет на цялата БПЦ – БП, който се показва на Правителството и в Парламента с искане за повишението му.
-На 10.01.2024 година Синодалният уебсайт ни оповестява, че Св. Синод е назначил Наместник на овдовелия Сливенски епархийски трон. Това е Варненският и Великопреславски митрополит Йоан. Извънредното съвещание от тази дата не е свикано от Българския патриарх! Свикано е от Григорий Великотърновски, съгласно Заповед, чийто текст никой не е виждал, с цел да знаем може ли той да привиква синодални съвещания въобще при към момента жив Патриарх. Владиката Йоан е назначен в изключително синодално съвещание (а може и неправилно такова), на което са се явили 9 от съществуващи 14 синодални члена. Избран от 6 от присъстващите. А Устава споделя: законно и законно решение на Св. Синод е това, взето с повече от половината (не от присъстващите), а от всичките епархийски митрополити (сиреч: от 14 – най-малко 8) дават легитимност. Всички Актове и процедури по организацията и провеждането на избор на нов Сливенски митрополит са от този административен произвол – изцяло НЕЗАКОННИ.
15.)В член 69; алинея 1 се споделя: „ За всяко съвещание се води протокол, който се вписва в протоколната книга и на идващото съвещание се подписва от ръководителя и от всички взели участие в съвещанието членове, след което решенията влизат в действие. Решенията се разгласяват в „ Църковен вестник ”. “ Протоколната книга с положени във всеки Протокол от Св. Синод подписи на епархийските митрополити законна НЯМА, тъй като с цел да се извърши каноническото условие, че църковните институти - Българският патриарх без Св. Синод и Св. Синод без Българския патриарх по общите въпроси на БПЦ не могат да извършат нищо, защото Протоколи от така наречен синодални съвещания от 10.01.2023 година (извънредно) и 22.01.2023 година (редовно??? – на което пък бързо, бързо дефинират и Кандидатска листа на достоизбираемите за Сливенски митрополит) и да се подпишат в последващо съвещание – те са НЕЛЕГИТИМНИ, щом над митрополитските подписи не лежи подписа на Председателя на Св. Синод, който може да бъде само Българския патриарх или Наместник-председателя на Св. Синод след овакантен или овдовял Патриаршески трон. Такъв прерогатив Председателстващият синодалните съвещания НЯМА. В края на патриаршеството на починалия Патриарх Максим, когато сходни мотиви възникваха прецедентите постоянно бяха напълно съобразени с Устава, тъй като другото, с изключение на закононарушение, е и опция за наказания (най-малкото от банкови институции, които са непознати и не са подвластни на българска политическа намеса). В нито един брой на Църковен вестник НЯМА обнародвани Протоколи от съвещания на Св. Синод
В член 69; ал 2 се споделя: „ Решенията на Светия Синод, в случай че не опонират на догматите и каноните на светата Православна черква, са дефинитивни и наложителни за членовете, клирици и миряни, на Българската православна черква – Българска Патриаршия. “ Тук, обаче, Канонът за синергия сред единоначалие и съборност е нарушен! И еклесиологически, и канонически така наречен Решения НЕ СА РЕШЕНИЯ!
В член 69; алинея 3 е несъмнено: „ Изпълнението на решенията на Светия Синод се реализира посредством дейната роля на НЕГОВИЯ ПРЕДСЕДАТЕЛ и оперативното му взаимоотношение с членовете на Светия Синод. “ Никой към този момент 4 месеца не е екипиран с безапелационни писма, които подсигуряват представителна власт на представляващите се за притежаващи законна църковна власт! Председателят (патриархът) е де факто ДЕТРОНИРАН!
16.)Устава на Българската православна черква – Българска Патриаршия ясно дефинира в своя член 38; алинея 2 следното: „ Когато Българският патриарх по лично предпочитание и по аргументи, възможни от църковните догми, се отдръпна, той носи купата “Бивш Патриарх Български ” и достолепието си “Блаженство ”, като Светият Синод му обезпечава условия за живот, отговарящи на висотата на предходното му служение. “ Такива „ аргументи, възможни от църковните догми “ за отдръпването на Български патриарх, най-много тези, които са здравословни и не му разрешават да извършва отговорностите си по служба не са задействани от Св. Синод, тъй като неговите членове – претенденти за наследници на Патриаршеския трон се
ненавиждат и ненавиждат
до степен, че за тях е по-добре и Църква да няма, с изключение на добър овчар, който да е нравствен лидер на българското православно паство – единствено и единствено да отсрочват самозаблудата си, че всеки от тях ще стане Патриарх, тъй като е „ по- по- най„.
17.) Глава VII-ма; Раздел II-ри „ Избиране на епархийски митрополит “; член 83; алинея 2 формулира следната наложителна режисура: „ Светият Синод дефинира лицата, почтени за епископски чин. “ Това, обаче, НЕ Е ВАЛИДНО за тези лица, които са към този момент епископи, само че станали такива посредством Синодална разпоредба, която не е одобрено от Църковен събор и съгласно което Св. Синод даже и с Патриарха си като собствен Председател НЕ МОЖЕ ДА ГИ ВКЛЮЧИ ЛЕГИТИМНО в Листа на лица с епископски чин за претенденти за митрополитски избор, съгласно член 85; алинея 1 от УБПЦ – БП. Светият Синод си разрешава в този момент даже изцяло независимо, без Българския патриарх, да дефинира лицата, почтени за епископски чин, което е демонстрация на НЕСАМОСТОЙНОСТ и подлага българската автокефалия и патриаршеско достолепие под риск!
18.) Чл. 84; алинея 1 ясно и изрично постановява и дефинира, че: „ Когато овдовее или се оваканти епархия, Епархийският съвет известява документално Светия Синод, който НАЗНАЧАВА епархийски митрополит за наместник на овдовелия или овакантен трон. “ Е, кой издаде Придружително писмо с приложена към него Заповед за НАЗНАЧАВАНЕТО по решение на Българския патриарх и Св. Синод, че митрополит Йоан (който няма изискуемите по Устава най-малко 8 гласа, а единствено 6) е Наместник на овдовелия Сливенски епархийски трон, с цел да прави организация и осъществяване на плануваното в Устава от член 85 до член 88 в това число?! И кой издаде Заповед за предопределение?!
19.) Чл. 90; в алинеи 1; 2 и 3 както и член 91 в алинеите си също 1; 2 и 3 от Устава ЗАДЪЛЖАВАЩО дефинират: член 90; алинея 1 „ Светият Синод след утвърждението на епархийския избор, в първата света неделя в храма след пристойна към Бога молитва и в наличието на народа, с болшинство повече от половината от членовете си избира канонически за митрополит на овдовялата или овакантена епархия един от двамата определени претенденти. “ Ал. 2 „ За осъществения избор се сформира Акт, който се вписва в кондиката на Светия Синод и се подписва от Българския патриарх и членовете на Светия Синод. “ Ал. 3 „ Екземпляр от Акта се дава на новоизбрания епархийски митрополит. “ Чл. 91; алинея 1 „ Новоизбраният епархийски митрополит встъпва в правата си в деня, в който Светият Синод му заяви, че е канонически определен. “ Ал. 2 „ Новоизбраният епархийски митрополит се показва на Българския патриарх и отпътува за епархията си. “ Ал. 3 „ Светият Синод предлага новоизбрания епархийски митрополит на паството му със синодално писмо, което се прочита във всички църкви на епархията. “ Е, Св. Синод като или в случай че утвърди, или в случай че пък касира епархийския избор, предлагащ на втори тур за балотаж двама от претендентите, всред които би трябвало Патриархът и Синодът да изберат един от тях с повече от половината от всичките си членове, т.е. – най-малко 8 синодални владици, то – Кой ще утвърди този Протокол, в случай че не Патриарха, който е единствен все още с този прерогатив, защото няма Св. Синод собствен Наместник-председател?! Кой ще подпише Българския патриарх в Акта на Каноническия избор, който се вписва в Кондиката на Св. Синод в самия ден на каноническия избор?! Кой ще подпише Българския патриарх под образец от Акта на състоялия се Канонически избор и кой ще подпише Българския патриарх в Удостоверенията за представителност на власт пред държавните държавни, правораздавателни и правоохранителни органи?! Пред кого ще се яви и показа така наречен новоизбран Сливенски митрополит, откакто се изисква това да стане пред Българския патриарх в Синодалната палата?! Кой ще подпише и предложи посредством Патриаршеско и Синодално обръщение до клира и народа на епархията новоизбрания митрополит, с изключение на Българския патриарх ведно със синодалните членове?!
Този патриаршески прерогатив на Негово Светейшество му принадлежи единствено на него до момента в който е жив или до момента в който не е към този момент по всякакви аргументи с почетната купа Негово Блаженство като Бивш Патриарх Български, съгласно плануваните три благоприятни условия в Устава и е определен публично постоянен и всемогъщ Наместник-председател на Св. Синод, който легално и законно е с всички права и отговорности на Български патриарх!
20.) Съгласно член 190; т. 14 в първата му част, а точно: „ несъблюдение или немарливо осъществяване на църковните правила, разпорежданията на сегашния Устав, служебните отговорности или законните разпоредби на църковната власт... “ в тази ситуация VI-тия Църковно-народен събор – Законодателния орган в БПЦ – БП, то в безспорна цялост съвсем целия цялостен състав на Св. Синод съставомерно прави и ще извърши нехристиянски, противни на Евангелието, противоканонически и уставнонесъобразни провинения, административно-процесуални нарушавания и наказателно-отговорни инкриминирани дейности, неразрешени от Свещените Канони, църковните правила и обичаи, филантропичното най-малко човешко отношение към блуждаещия сред световете на тленното и безконечното Патриарх Неофит и против Устава на БПЦ – БП, а и посредством църковните прегрешения, вписани в член 190, т. 15; т. 16 и т. 17, а точно: „ превишаване на власт; корист и немарливо бранене на църковното имущество (каквото в една епархия като Сливенската дълго време бе извършвано) и непристойни за сана действия – като цялостно несъстрадание и двуличие към Светейшия Български патриарх Неофит.
21.) Поради изцяло умишлено осъщественото и извършващото се към този момент в рецидив групово (без)отговорно църковно-административно нарушаване от голям брой членове на Св. Синод (с законни и с нелегитимни такива в състава му пълен), то т. 1; т. 2; т.3 и т. 4 от член 196 от Устава на Българската православна черква – Българска Патриаршия слага въпроса за редовността (не единствено по посочените в тази обява църковно-правни теми) изобщо на БПЦ – БП като религиозна институция, съгласно и по смисъла на Закона за вероизповеданията, а и представянето и претенцията ù (на поставените за нейно ръководство) като Институт на дефинираната от VII-мото Велико Народно заседание в IV-тата Българска Конституция в нейния 13-ти член; точка 3-та, в която се постановява, че: „ Традиционна вяра в Република България е източноправославното християнство “ с все по-голяма мощ надвисва въпросът – е ли е самоназоваващата се религиозна институция абревиатурно „ БПЦ – БП “ източноправославно християнство, което е обичайната вяра у нас или е отвън юридическия юридически и обществено-политически мир
феодално-олигархична мафиотска проведена незаконна група,
подчинена на единствената друга задгранична такава също сякаш религиозна институция в света, ползваща и тя също с тире (-) абревиатура, сходна на тукашната, а точно РПЦ – Министерство на правосъдието, която към този момент е висш благословител на държавния гнет и интернационалния тероризъм?!
Въведоха го първо в Руската Федерация и незабавно по-късно по Гундяев модел се приложи и у нас в България, та кодирано да е ясно, че БПЦ сме съветски индивид. От близо две години същото се случи и в Р. Северна Македония, където си именуваха Църквата МПЦ – ОА.
NB: За да е ясно какво се случва в Българската черква, то това става най-видно от цялостното нарушаване на 39-тия член от Българския църковен правилник, което заедно се прави освен от митрополитите, само че и от представителите на държавната власт в лицето на Държавния глава – президентът Румен Радев, който посети епархийски митрополити в Синодалната палата, а и по-късно ги предложения в Президентството публично в нарушаване на признатия от Държавата Църковен правилник, изключително в посочения 39-ти член в Глава Четвърта – „ Български Патриарх “. Нарушен е Устава и от депутати от Народното събрание. Санкционираният по Глобалния Закон „ Магнитски “ Делян Пеевски и неговия прислужващ го Йордан Цонев два пъти посещават Синодалната палата без Българския патриарх да е там или да е дал глоба за сходен жанр индулгенции за опрощаване на грехове и корупция – така обичани на богатеещите български владици.
Сливенският епархийски избор (ако се организира въобще ще е напълно нелегитимен, противоуставен и противозаконен, без значение за какъв ще го дефинира Синода) за нов Сливенски митрополит е единствено въведения, която да приготви решителността за възможното пускане на голям брой процедури по избирането на нов Български патриарх.
На 21-ви януари т.г., когато бе Имения ден на патриарх Неофит, то за берящия душа болен Български патриарх Св. Синод и всички епископи не отслужиха нито Маслосвет за изцерение на душата и тялото му, нито Молебен за излекуване, а направиха в Александър Невски Благодарствен молебен – тоест те благодариха на Бог, че ги освобождава от товар, който те сами си нагърбиха, тъй като още след кончината на Патриарх Максим не можаха да се схванат кой да води бащина тайфа и решиха, че болнавия и безхарактерен Русенски митрополит Неофит ще им е запушалка, поддържаща налягането, което обаче от ден на ден се напряга и в Църквата, за жал, следва детонация.
Даже съвещание са си определили, на което ще гледат така наречен изборни бумаги от Сливен на 24-ти февруари т.г. – две години откогато Путин унищожава Украйна и Украинския народ и който БПЦ не осъди за демонизма и човеконенавистничеството му, само че е и Денят, в който пред 11 години Неофит те си го направиха от Агент „ Симеонов “ на Държавна сигурност в Патриарх на православните българи.
Относно така наречен Листа на достоизбираемите за Сливенски митрополит и техните зависимости – четете във втората част!
Очаквайте продължение!
От 4 месеца Българският патриарх Неофит е в медицински статус, прочут само на Създателя и на Божията Му воля както по отношение на всяко едно Негово създание, по този начин и за главата на съвсем 12-вековната Българска черква. Ръководството на натовската в българската столица Военно-медицинска академия оповестява, че само Св. Синод на БПЦ – БП може да дава вести и информация за здравето (ментално и физическо) на патриарх Неофит, макар че в състава всред членовете на Св. Синод няма нито едно здравно лице. А също по този начин нито един от членовете на Св. Синод, камо ли избрана уставносъобразна Комисия от най-малко 3-ма синодални члена не е правила обширно запознаване на място със здравния статус на Българския патриарх, който да е документално формиран и подписан от избран от управлението на болничното заведение Медицински колегиум. Той би следвало ангажирано да даде на Синодална комисия документи с диагноза, мнение и рекомендация - физически и душевен - би ли могъл патриарх Неофит да извършва длъжността и функционалностите Български патриарх, което самият Св. Синод не е изискал и не е поискал даже, макар задължаващите го по Устава на БПЦ – БП такива надлежни действия при обстановката нравствен и административен форсмажор, водещ до произвол и злоупотреби.
Междувременно на 9-ти януари т.г. умря митрополит Йоаникий – старши член на Св. Синод, който управляваше Сливенската епархия цели 4 десетилетия и бе оповестен от Комисията по досиетата като сътрудник на Държавна сигурност с агентурен псевдоним „ Кирилиевич “. Тази детайлност Св. Синод пропусна съзнателно да спомене в биографичната му информация, която „ с огорчение “ разгласява на формалния си уебсайт. Тогава в същата обява от синодалната канцелария оповестиха, че ще се организира изключително съвещание на Св. Синод, в което с изключение на дата, час и място на опелото щели да дефинират и назначат Наместник на овдовелия Сливенски епархийски трон до избирането на нов Сливенски митрополит, което и направиха в цялостно нарушаване на Устава.
На 11-ти януари т.г. умря пък и братът на Патриарх Неофит – доцент Димитър Димитров, който бе дълголетен основен диригент на Патриаршеския хор „ Св. Александър Невски “ в едноименната катедрала. Същият малко преди гибелта си обществено в телевизионни изявленията се оплакваше, че достъп до брат му (патриарха) не му се разрешава, въпреки всички цивилен закони да му дават това право като негов директен правоприемник и споделяше в медиите тъгата си, която го съсипваше, че обкръжението на брат му го държи
в цялостна отдалеченост и незнание
Странно! От 11 години православните българи имаме очевидно посърнал и очевидно боледуващ патриарх, който е претърпял по-голямата си част от първосветителския си понтификат не в Синодалната палата или Патриаршеската си резиденция при Софийската митрополия на пл. „ Св. Неделя “, а в софийските болнични заведения. Неведението за неговото здравословно положение, което от дълго време видимо е освен физически обременяващо го, само че очевидно това е малоценен човек, който не може да отговори на нито един журналистически въпрос към този момент повече от едно десетилетие. За 11 години той има едно само телевизионно изявление по Българска национална телевизия от 2013-та година, от което е видно, изключително за здравни чиновници с експертиза, че той е или със заболяване на Алцхаймер, или на Паркинсон, или с множествена склероза, или с амиотрофична латерална склероза, което от страна на българските епархийски митрополити като отношение или липса на такова (с цел възползване от обстановката на болестта/ите му) е освен неверно и греховно по отношение на Бога и по отношение на самия Неофит, само че и духовно провинение, църковно нарушение и публично и морално закононарушение! Тотална безнаказаност!
Папата, когато е болен ни оповестяват всички детайлности за положението му и ни приканват към молитва за духовното му избавление и за телесното му изцерение. Когато Крал Чарлз III заболя и претърпя здравна намеса целият свят му отдаде съпричастност и състрадателност. Когато Вселенския патриарх Вартоломей бе при формалното си посещаване в Съединени американски щати признат в болница персонално Президентът Байдън незабавно го посети и даде брифинг за положението му.
У нас – това нещо – съпричастността и информираността на Обществото не са налични!
Причината е
незаконна, само че следена безнаказаност и съзнателно всяване на хаос в Църквата,
което обслужва стратегическия военно-политически и културно-идеологически интерес на Путинова Русия у нас и на Балканите, до момента в който българските спец-служби и Прокуратура умишлено не работят, тъй като смятат, че църковните (попските) въпроси не са под надзора на съюзническите ни партньорски служби на Съединени американски щати, Обединеното Кралство, Европейски Съюз и НАТО и не съставляват никакъв интерес за тях, въпреки от концептуален темперамент – те да са от голяма важност.
Какво следва и за какво е актуалната публикация, която обширно обследва тематиката „ Избор на нов Сливенски митрополит “?!
Докато българските медии ни забавляват със спектакуларното политическо шоу без аудитория към този момент под наименованието „ Ротация “ в БПЦ се организира шоу точно във ВМА с наименованието „ Пробация “, което обаче е стройно проведено реализиране по СУСПЕНДИРАНЕТО на Устава на Българската Патриаршия по заказ от Кремъл.
Как и за какво?!
1.)Съгласно чл.2 от УБПЦ – БП (Устава) „ Основа на устройството и ръководството на Българската православна черква – Българска Патриаршия (освен Свещеното Писание, Свещеното Предание, Правилата на светите Апостоли, Свещените Канони на Вселенските и Поместните събори, учението на светите Отци, но) е и актуалният Устав, признат от VI-тия Църковно-народен събор на 11 декември 2008 година в Рилската света обител и влезнал в действие посредством обнародването му в Църковен вестник от 09 януари 2009 година Важността на тази правна режисура излиза наяве по-долу.
2.)Чл. 6; алинея 1 от УБПЦ – БП постановява, че „ Върховен управителен орган на Българската православна черква – Българска Патриаршия е Светият Синод, който се състои от Българския патриарх и епархийските митрополити. “ Тази „ висша “ (църковно) правосъдна и управническа (т.е. изпълнителна) власт се упражнява от Св. Синод во главе с Председателя му – Българския патриарх, според член 9 от Устава, където е упоменато: „ Върховната правосъдна и управническа власт на Българската православна черква – Българска Патриаршия се упражнява от Светия Синод. “, само че пък ясно е несъмнено в предходния член 8 от Устава, че в целокупност „ Законодателната власт в Българската православна черква – Българска Патриаршия принадлежи и се упражнява от Църковния събор “.
3.)Църковният събор се привиква ЗАДЪЛЖИТЕЛНО на постоянна сесия на всеки четиригодишен интервал, а изключително – когато Св. Синод откри за належащо, според член 18. Това 16-та година не се прави!
4.)Чл. 27; т. 2 от Устава задължава Църковния събор да „ приема или да ОТМЕНЯ синодалните наредби “, а в т. 3 от същия член ЦС отново се задължава да „ изслушва регистриран отчет на Св. Синод за цялостната активност на БПЦ – БП и се ПРОИЗНАСЯ по него. “
5.)Чл. 39 от Устава изрично дефинира, че единствено и само „ Българският патриарх съставлява Българската православна черква – Българска Патриаршия и от името на Светия Синод влиза в връзки с: Предстоятелите и представителите на Поместните православни църкви; органите на държавната и локалната власт в Република България; непознати страни и техни дипломатически представителства в Република България; интернационалните организации и други вероизповедания в Република България и отвън нея. “ Това към този момент де факто не е по този начин! Осъществи се
църковен необявен ПРЕВРАТ!
6.)Чл. 49; алинея 1; т. 1; т. 2; т. 4; т 5 и т. 8 от Устава постановяват: „ Българският патриарх като Предстоятел на Българската православна черква – Българска Патриаршия, с изключение на пълномощията си като епархийски митрополит, има и следните пълномощия:
1. ръководи съвещанията на Църковния събор, Архиерейския събор, Светия Синод в цялостен и понижен състав;
2. реализира надзор навреме и тъкмо да се извършват влезлите в действие решения на Църковния събор, Архиерейския събор и на Светия Синод в цялостен и понижен състав;
4. приема писма, молби и тъжби до Светия Синод и навреме ги разпределя по подготвеност за разглеждане и решаване;
5. ръкополага със Светия Синод епископи на Българската православна черква – Българска Патриаршия;
8. дава отпуск на епархийските митрополити и позволение да идват в столицата “. Посочените тук точки от член 49 от Устава СА ОТНЕТИ от Българския патриарх!
7.)Чл. 50 от Устава изцяло канонически формулира и дефинира: „ Българският патриарх/Наместник-председателят на Светия Синод няма право да взема решение или прави нещо по общите каузи на Църквата без решението на Светия Синод и Светият Синод няма право да взема решение или прави нещо без мнението на Българския патриарх/Наместник-председателя на Светия Синод. “ За Св. Синод това към този момент НЕ ВАЖИ!
8.)Чл. 52; алинея 1 и 2 постановяват: „ Председател на Светия Синод в цялостен и понижен състав е Българският патриарх. Светият Синод при неявяване на патриарха се ръководи от синодален член, който патриархът дефинира с писмена заповед. “ Споменаването Заповед СЪЩЕСТВУВА ЛИ?! Май – НЕ!
9.)Чл. 54 от Устава постановява: „ Никой архиерей не може да откаже присъединяване в съвещание на Светия Синод в цялостен или понижен състав, с изключение на заради тежка, продължителна болест, отпадналост или други аргументи, приети за основателни от Светия Синод. При несъблюдение на това обвързване архиереят предстои на църковно наказване. “ Има архиереи, които въобще дори не отхвърлят присъединяване, а изобщо НЕ УЧАСТВАТ в съвещанията на Св. Синод!
10.)Чл. 58 в т. 7 е в директно взаимоотношение с член 49; алинея 1; т. 5 и безпрекословна обязаност с член 50 от УБПЦ – БП, където като пълномощия на Св. Синод в цялостен състав (во главе обаче ЗАДЪЛЖИТЕЛНО и с Патриарха или Наместник-председателя) е несъмнено той като групов двусъставен орган на симфонията от груповата цялост на йерархичното единоначалие с пълноценната съборност да „ ръкополага епископи и да прави канонически избор на епархийски митрополити “. Това значи, че Синодът без Патриарха нито може, нито ще даде юридическа легалност или всепризната легитимност по желание на епархийски митрополит, за което Синодът самичък си е отговорен, тъй като недоверието в Синода сред митрополитите не довежда до нормализация посредством плануваните в Устава три благоприятни условия за избор на Наместник-председател на Св. Синод и Управляващ делата на Софийска епархия, чийто митрополит по право е Българският патриарх във време, в което патриархът е жив, само че в неспособност да извършва функционалностите си по служба.
11.)Чл. 58; т. 12 даващ правото на управлявания от Българския патриарх/Наместник-председателя Св. Синод „ да приема синодални наредби за устройството и ръководството на Църквата в неотложни случаи и да ги внася за разглеждане в първия призован след издаването им Църковен събор “ е в цялостен прорез с посочените нагоре членове от Устава – чл.49; алинея 1; т. 5, тъй като Църковен събор противоканонично, противоуставно, а и законоНЕсъобразно не се е провеждал от 16 години, какъвто актуалният „ нов “ Трети за Българската черква Църковен правилник изисква. Неутвърждаването от Църковния събор на краткотрайните (до произнасянето) синодални наредби са
НЕЛЕГАЛНИ и НЕЛЕГИТИМНИ
А с такива са ръкополагани неканонически съгласно епископи, които Св. Синод (без да има Законодателната власт в Църквата) в този момент за следващ път ги предлага в така наречен Кандидатска листа на достоизбираемите всред лицата с епископски чин, позволени до присъединяване и в идния епархийски избор за нов Сливенски митрополит в прорез с Устава на БПЦ и синодални решения с одобрено от Събор наложително прецедентно право. Решенията на всичките Шест Поместни Събора на БПЦ също са годни за сегашния синодален състав! В несъгласие е нездравословното действие/вредното безучастие на Св. Синод, съгласно постановлението на член 21; ал.1, където от Синода към митрополитите се вменява следното обвързване: „ По решение на Светия Синод, издавано напролет на всяка четвърта година... “ епархийските митрополити организират избори за делегати на Църковен събор, на който те в никакъв случай не вземат участие и не получават действително статут на член на Църковен събор. Това вкарва непрестанно нарушаване на Устава и посредством несвикването и непровеждането на Църковния събор слага всеобщата легитимност и правна изисканост на БПЦ в лавина от казуалистика по отношение на нейната цялостна правосубектност, изключително по плануваното и обвързвано с този проблем обвързване и по член 27; т. 2, че Църковният събор „ приема или ОТМЕНЯ синодалните наредби “, което отваря опцията епископи или митрополити, станали такива с сходни изключителни краткотрайни наредби да не бъдат с законни бумаги по представителност на власт и да влязат в догадка на корист и превишаване на власт.
12.)В член 58, където е несъмнено какви са „ Правомощията на Светия Синод в цялостен състав “ в т. 18 е постановено, че той (органът) би трябвало „ да сформира лист на достойните за архиерейски чин “.
13.)Пак в член 58, само че в т. 21 е постановено Св. Синод „ да назначава длъжностните лица на управителните служби в Църквата “.
14.)Важното по аргумента на горните два посочени по номера в обявата 12 и 13, които са от Общите каузи на Църквата, както и в точка 14 идват от член 60 от УБПЦ – БП, където ясно е регламентирано, че: „ Заседанията на Светия Синод в цялостен и понижен състав са законни, когато участват повече от половината им членове и се ръководят от Българския патриарх. При неявяване на Българския патриарх съвещанията се управляват от избран от него с писмена заповед председателстващ, а при неспособност – Светият Синод избира един от епархийските митрополити. “; от член 61: „ Заседанията на Светия Синод се привикват постоянно всяка година през месец юни и месец ноември, а изключително – когато Българският патриарх или Светият Синод намерят това за належащо или когато се изиска от повече от половината епархийски митрополити. “; от член 63; алинея 2: „ Решенията се одобряват с болшинство повече от половината на всички членове на Светия Синод, като при равногласие надвива мнението, за което е дал глас ръководителят. “
Тук следва да се изброят
противоуставните умишлени дейности на членове на Св. Синод!
-От месец ноември на предходната 2023-та година уеб сайтът на Синода, а евентуално и Канцеларията му, само че и самият Синод непрекъснато (при всяко синодално съвещание – изключително, постоянно или пък де юре - нередовно) ни споделя и се базира на една и съща Заповед N: 91 / 14.11.2023 година на Българския патриарх Неофит, която обаче не се разгласява и никой (в това число и от митрополитите на БПЦ и в Дирекция „ Вероизповедания “ при МС) не е виждал. Нея (Патриаршеската заповед) и да я има би трябвало да е снабдена с административните реквизити на властта – да е на Синодалната бланка (защото се издава от Председателя на Св. Синод), да е вписана от Деловодството на Св. Синод с прилежащия ù номер, вписан в Заповедния указател на Синодалната канцелария като вътрешно-ведомствен Акт, съгласно Устава, да е ясно посочено дали Патриархът упълномощава (в случая на посочваната Заповед) Великотърновския митрополит Григорий да ръководи едно или няколко (колко обаче и кои съответно би трябвало да е посочено) синодални съвещания, които следва в Заповедта да са категорично упоменати, да е ясно дава ли се позволение същият акредитиран за Председателстващ да изготвя и предлага Дневен ред – прерогатив само на Българския патриарх/Наместник-предателя и да резолира входящата поща до Българската Патриаршия, дава ли се позволение от Патриарха на Гл. Секретар на Синода да подписва изходящата поща на Св. Синод, има ли го подписа на Патриарх Неофит на позоваващата се от всеки разказвана обаче единствено Заповед, има ли го или не персоналния му автограф, а синодалният щемпел – също той ли е разполагаем, легнал на нея, заради качеството ù (на Заповедта) и в качеството му на Председател на Св. Синод, с което се твърди, че е издадена и приложена ли е тя по надлежния ред с Придружителни писма до всички епархийски митрополити?!
-
-Така се приема и Бюджет на цялата БПЦ – БП, който се показва на Правителството и в Парламента с искане за повишението му.
-На 10.01.2024 година Синодалният уебсайт ни оповестява, че Св. Синод е назначил Наместник на овдовелия Сливенски епархийски трон. Това е Варненският и Великопреславски митрополит Йоан. Извънредното съвещание от тази дата не е свикано от Българския патриарх! Свикано е от Григорий Великотърновски, съгласно Заповед, чийто текст никой не е виждал, с цел да знаем може ли той да привиква синодални съвещания въобще при към момента жив Патриарх. Владиката Йоан е назначен в изключително синодално съвещание (а може и неправилно такова), на което са се явили 9 от съществуващи 14 синодални члена. Избран от 6 от присъстващите. А Устава споделя: законно и законно решение на Св. Синод е това, взето с повече от половината (не от присъстващите), а от всичките епархийски митрополити (сиреч: от 14 – най-малко 8) дават легитимност. Всички Актове и процедури по организацията и провеждането на избор на нов Сливенски митрополит са от този административен произвол – изцяло НЕЗАКОННИ.
15.)В член 69; алинея 1 се споделя: „ За всяко съвещание се води протокол, който се вписва в протоколната книга и на идващото съвещание се подписва от ръководителя и от всички взели участие в съвещанието членове, след което решенията влизат в действие. Решенията се разгласяват в „ Църковен вестник ”. “ Протоколната книга с положени във всеки Протокол от Св. Синод подписи на епархийските митрополити законна НЯМА, тъй като с цел да се извърши каноническото условие, че църковните институти - Българският патриарх без Св. Синод и Св. Синод без Българския патриарх по общите въпроси на БПЦ не могат да извършат нищо, защото Протоколи от така наречен синодални съвещания от 10.01.2023 година (извънредно) и 22.01.2023 година (редовно??? – на което пък бързо, бързо дефинират и Кандидатска листа на достоизбираемите за Сливенски митрополит) и да се подпишат в последващо съвещание – те са НЕЛЕГИТИМНИ, щом над митрополитските подписи не лежи подписа на Председателя на Св. Синод, който може да бъде само Българския патриарх или Наместник-председателя на Св. Синод след овакантен или овдовял Патриаршески трон. Такъв прерогатив Председателстващият синодалните съвещания НЯМА. В края на патриаршеството на починалия Патриарх Максим, когато сходни мотиви възникваха прецедентите постоянно бяха напълно съобразени с Устава, тъй като другото, с изключение на закононарушение, е и опция за наказания (най-малкото от банкови институции, които са непознати и не са подвластни на българска политическа намеса). В нито един брой на Църковен вестник НЯМА обнародвани Протоколи от съвещания на Св. Синод
В член 69; ал 2 се споделя: „ Решенията на Светия Синод, в случай че не опонират на догматите и каноните на светата Православна черква, са дефинитивни и наложителни за членовете, клирици и миряни, на Българската православна черква – Българска Патриаршия. “ Тук, обаче, Канонът за синергия сред единоначалие и съборност е нарушен! И еклесиологически, и канонически така наречен Решения НЕ СА РЕШЕНИЯ!
В член 69; алинея 3 е несъмнено: „ Изпълнението на решенията на Светия Синод се реализира посредством дейната роля на НЕГОВИЯ ПРЕДСЕДАТЕЛ и оперативното му взаимоотношение с членовете на Светия Синод. “ Никой към този момент 4 месеца не е екипиран с безапелационни писма, които подсигуряват представителна власт на представляващите се за притежаващи законна църковна власт! Председателят (патриархът) е де факто ДЕТРОНИРАН!
16.)Устава на Българската православна черква – Българска Патриаршия ясно дефинира в своя член 38; алинея 2 следното: „ Когато Българският патриарх по лично предпочитание и по аргументи, възможни от църковните догми, се отдръпна, той носи купата “Бивш Патриарх Български ” и достолепието си “Блаженство ”, като Светият Синод му обезпечава условия за живот, отговарящи на висотата на предходното му служение. “ Такива „ аргументи, възможни от църковните догми “ за отдръпването на Български патриарх, най-много тези, които са здравословни и не му разрешават да извършва отговорностите си по служба не са задействани от Св. Синод, тъй като неговите членове – претенденти за наследници на Патриаршеския трон се
ненавиждат и ненавиждат
до степен, че за тях е по-добре и Църква да няма, с изключение на добър овчар, който да е нравствен лидер на българското православно паство – единствено и единствено да отсрочват самозаблудата си, че всеки от тях ще стане Патриарх, тъй като е „ по- по- най„.
17.) Глава VII-ма; Раздел II-ри „ Избиране на епархийски митрополит “; член 83; алинея 2 формулира следната наложителна режисура: „ Светият Синод дефинира лицата, почтени за епископски чин. “ Това, обаче, НЕ Е ВАЛИДНО за тези лица, които са към този момент епископи, само че станали такива посредством Синодална разпоредба, която не е одобрено от Църковен събор и съгласно което Св. Синод даже и с Патриарха си като собствен Председател НЕ МОЖЕ ДА ГИ ВКЛЮЧИ ЛЕГИТИМНО в Листа на лица с епископски чин за претенденти за митрополитски избор, съгласно член 85; алинея 1 от УБПЦ – БП. Светият Синод си разрешава в този момент даже изцяло независимо, без Българския патриарх, да дефинира лицата, почтени за епископски чин, което е демонстрация на НЕСАМОСТОЙНОСТ и подлага българската автокефалия и патриаршеско достолепие под риск!
18.) Чл. 84; алинея 1 ясно и изрично постановява и дефинира, че: „ Когато овдовее или се оваканти епархия, Епархийският съвет известява документално Светия Синод, който НАЗНАЧАВА епархийски митрополит за наместник на овдовелия или овакантен трон. “ Е, кой издаде Придружително писмо с приложена към него Заповед за НАЗНАЧАВАНЕТО по решение на Българския патриарх и Св. Синод, че митрополит Йоан (който няма изискуемите по Устава най-малко 8 гласа, а единствено 6) е Наместник на овдовелия Сливенски епархийски трон, с цел да прави организация и осъществяване на плануваното в Устава от член 85 до член 88 в това число?! И кой издаде Заповед за предопределение?!
19.) Чл. 90; в алинеи 1; 2 и 3 както и член 91 в алинеите си също 1; 2 и 3 от Устава ЗАДЪЛЖАВАЩО дефинират: член 90; алинея 1 „ Светият Синод след утвърждението на епархийския избор, в първата света неделя в храма след пристойна към Бога молитва и в наличието на народа, с болшинство повече от половината от членовете си избира канонически за митрополит на овдовялата или овакантена епархия един от двамата определени претенденти. “ Ал. 2 „ За осъществения избор се сформира Акт, който се вписва в кондиката на Светия Синод и се подписва от Българския патриарх и членовете на Светия Синод. “ Ал. 3 „ Екземпляр от Акта се дава на новоизбрания епархийски митрополит. “ Чл. 91; алинея 1 „ Новоизбраният епархийски митрополит встъпва в правата си в деня, в който Светият Синод му заяви, че е канонически определен. “ Ал. 2 „ Новоизбраният епархийски митрополит се показва на Българския патриарх и отпътува за епархията си. “ Ал. 3 „ Светият Синод предлага новоизбрания епархийски митрополит на паството му със синодално писмо, което се прочита във всички църкви на епархията. “ Е, Св. Синод като или в случай че утвърди, или в случай че пък касира епархийския избор, предлагащ на втори тур за балотаж двама от претендентите, всред които би трябвало Патриархът и Синодът да изберат един от тях с повече от половината от всичките си членове, т.е. – най-малко 8 синодални владици, то – Кой ще утвърди този Протокол, в случай че не Патриарха, който е единствен все още с този прерогатив, защото няма Св. Синод собствен Наместник-председател?! Кой ще подпише Българския патриарх в Акта на Каноническия избор, който се вписва в Кондиката на Св. Синод в самия ден на каноническия избор?! Кой ще подпише Българския патриарх под образец от Акта на състоялия се Канонически избор и кой ще подпише Българския патриарх в Удостоверенията за представителност на власт пред държавните държавни, правораздавателни и правоохранителни органи?! Пред кого ще се яви и показа така наречен новоизбран Сливенски митрополит, откакто се изисква това да стане пред Българския патриарх в Синодалната палата?! Кой ще подпише и предложи посредством Патриаршеско и Синодално обръщение до клира и народа на епархията новоизбрания митрополит, с изключение на Българския патриарх ведно със синодалните членове?!
Този патриаршески прерогатив на Негово Светейшество му принадлежи единствено на него до момента в който е жив или до момента в който не е към този момент по всякакви аргументи с почетната купа Негово Блаженство като Бивш Патриарх Български, съгласно плануваните три благоприятни условия в Устава и е определен публично постоянен и всемогъщ Наместник-председател на Св. Синод, който легално и законно е с всички права и отговорности на Български патриарх!
20.) Съгласно член 190; т. 14 в първата му част, а точно: „ несъблюдение или немарливо осъществяване на църковните правила, разпорежданията на сегашния Устав, служебните отговорности или законните разпоредби на църковната власт... “ в тази ситуация VI-тия Църковно-народен събор – Законодателния орган в БПЦ – БП, то в безспорна цялост съвсем целия цялостен състав на Св. Синод съставомерно прави и ще извърши нехристиянски, противни на Евангелието, противоканонически и уставнонесъобразни провинения, административно-процесуални нарушавания и наказателно-отговорни инкриминирани дейности, неразрешени от Свещените Канони, църковните правила и обичаи, филантропичното най-малко човешко отношение към блуждаещия сред световете на тленното и безконечното Патриарх Неофит и против Устава на БПЦ – БП, а и посредством църковните прегрешения, вписани в член 190, т. 15; т. 16 и т. 17, а точно: „ превишаване на власт; корист и немарливо бранене на църковното имущество (каквото в една епархия като Сливенската дълго време бе извършвано) и непристойни за сана действия – като цялостно несъстрадание и двуличие към Светейшия Български патриарх Неофит.
21.) Поради изцяло умишлено осъщественото и извършващото се към този момент в рецидив групово (без)отговорно църковно-административно нарушаване от голям брой членове на Св. Синод (с законни и с нелегитимни такива в състава му пълен), то т. 1; т. 2; т.3 и т. 4 от член 196 от Устава на Българската православна черква – Българска Патриаршия слага въпроса за редовността (не единствено по посочените в тази обява църковно-правни теми) изобщо на БПЦ – БП като религиозна институция, съгласно и по смисъла на Закона за вероизповеданията, а и представянето и претенцията ù (на поставените за нейно ръководство) като Институт на дефинираната от VII-мото Велико Народно заседание в IV-тата Българска Конституция в нейния 13-ти член; точка 3-та, в която се постановява, че: „ Традиционна вяра в Република България е източноправославното християнство “ с все по-голяма мощ надвисва въпросът – е ли е самоназоваващата се религиозна институция абревиатурно „ БПЦ – БП “ източноправославно християнство, което е обичайната вяра у нас или е отвън юридическия юридически и обществено-политически мир
феодално-олигархична мафиотска проведена незаконна група,
подчинена на единствената друга задгранична такава също сякаш религиозна институция в света, ползваща и тя също с тире (-) абревиатура, сходна на тукашната, а точно РПЦ – Министерство на правосъдието, която към този момент е висш благословител на държавния гнет и интернационалния тероризъм?!
Въведоха го първо в Руската Федерация и незабавно по-късно по Гундяев модел се приложи и у нас в България, та кодирано да е ясно, че БПЦ сме съветски индивид. От близо две години същото се случи и в Р. Северна Македония, където си именуваха Църквата МПЦ – ОА.
NB: За да е ясно какво се случва в Българската черква, то това става най-видно от цялостното нарушаване на 39-тия член от Българския църковен правилник, което заедно се прави освен от митрополитите, само че и от представителите на държавната власт в лицето на Държавния глава – президентът Румен Радев, който посети епархийски митрополити в Синодалната палата, а и по-късно ги предложения в Президентството публично в нарушаване на признатия от Държавата Църковен правилник, изключително в посочения 39-ти член в Глава Четвърта – „ Български Патриарх “. Нарушен е Устава и от депутати от Народното събрание. Санкционираният по Глобалния Закон „ Магнитски “ Делян Пеевски и неговия прислужващ го Йордан Цонев два пъти посещават Синодалната палата без Българския патриарх да е там или да е дал глоба за сходен жанр индулгенции за опрощаване на грехове и корупция – така обичани на богатеещите български владици.
Сливенският епархийски избор (ако се организира въобще ще е напълно нелегитимен, противоуставен и противозаконен, без значение за какъв ще го дефинира Синода) за нов Сливенски митрополит е единствено въведения, която да приготви решителността за възможното пускане на голям брой процедури по избирането на нов Български патриарх.
На 21-ви януари т.г., когато бе Имения ден на патриарх Неофит, то за берящия душа болен Български патриарх Св. Синод и всички епископи не отслужиха нито Маслосвет за изцерение на душата и тялото му, нито Молебен за излекуване, а направиха в Александър Невски Благодарствен молебен – тоест те благодариха на Бог, че ги освобождава от товар, който те сами си нагърбиха, тъй като още след кончината на Патриарх Максим не можаха да се схванат кой да води бащина тайфа и решиха, че болнавия и безхарактерен Русенски митрополит Неофит ще им е запушалка, поддържаща налягането, което обаче от ден на ден се напряга и в Църквата, за жал, следва детонация.
Даже съвещание са си определили, на което ще гледат така наречен изборни бумаги от Сливен на 24-ти февруари т.г. – две години откогато Путин унищожава Украйна и Украинския народ и който БПЦ не осъди за демонизма и човеконенавистничеството му, само че е и Денят, в който пред 11 години Неофит те си го направиха от Агент „ Симеонов “ на Държавна сигурност в Патриарх на православните българи.
Относно така наречен Листа на достоизбираемите за Сливенски митрополит и техните зависимости – четете във втората част!
Очаквайте продължение!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ