Николай Неделчев е роден в Пловдив, където учи в Английската

Николай Неделчев е роден в Пловдив, където учи в Английската гимназия. Завършва интернационалните връзки в УНСС и съвсем незабавно стартира работа в представителството на “Епъл " у нас. През 1995 година основава дребната рекламна организация М.А.Р.К. През 2001 година тя става сътрудник на международната " Публисис " у нас. Днес Неделчев е ръководещ шеф на една от най-големите компании за интегрирани маркетингови връзки у нас - “Публисис груп България ", която е част от световната Publicis Groupe. Голямата му пристрастеност е да колекционира картини на български художници.

Първата галерия от негова сбирка е “Образ и сходство " със 77 автопортрета на модерни български художници. На 30 май откри изложбата “Модернизъм и авангард. Българската вероятност ". Тя беше с упоритостта да опише повече за незнайните български модернисти, само че се оказа, че в нея има откровени имитации. Ето какво описа той за сътрудниците от " 24 часа ":

- Г-н Неделчев, по какъв начин ви хрумна да събирате сбирка от български модернисти? След откриването на изложбата “Модернизъм и авангард. Българската вероятност " към този момент дни наред и изкуствоведи, и елементарни фенове на изобразителното изкуство разискват фалшификатите, които се оказаха в нея.

- За първи път ми хрумна преди 5-6 години. Попадна ми една картина, която е от най-централните в сбирката - комбинация на Мирчо Качулев, която е върху две дъски и има съвсем 3D резултат. Освен персоналната ми преценка и задоволство от естетическата стойност на тази работа, седмица откакто я получих, със Светлин Русев пихме кафе в хотел “Даунтаун " покрай ателието му. Той постоянно там си правеше срещите. Казах му: “Маестро, да ти покажа нещо, на което попаднах ". Той го видя и без да се замисли - той е човек, който е виждал доста неща, сподели:  “Това е шедьовър. Продаваш ли го? " “Не, тъй като я купих преди една седмица ", отговорих.

Това по някакъв метод отключи интереса ми и започнах да чета. Изчетох книгата за Мирчо Качулев, една доста добра книга за Гео Милев на Ружа Маринска, всичко, което открих за този интервал в интернет и в книжна форма. Започнах да съзнавам, че сме имали модернисти, за които доста малко се знае. И не са единствено нормалните обвинени - Сирак Скитник, Мирчо Качулев и Кирил Кръстев, само че и куп други. Има даже един интервал, в който се вижда, че и Дечко Узунов е опитал с съвременни форми на изложение.

Така полека-лека започнах да натрупвам тази сбирка. Направих ново хранилище за предпазване по пример на музейните депа в Западна Европа, с движещи се системи, където се закачат картините, с контролирана температура и мокрота.

Всъщност нямах концепция да върша галерия, само че преди година и половина поканих Бисера Йосифова да види тези неща. Тя ми сподели, че би трябвало да ги покажа: “Това е благосъстояние, за какво ги държиш тука? ". На мен ми се струваше, че нямам задоволително. “Предостатъчно е, хората с по три картини вършат галерия, ти имаш толкоз събрани неща ". Тя ми хвърли тази муха и това е генезисът на интереса ми към българския авангард и модернизъм.

- Отдавна сте прочут като колекционер, само че до момента като че ли не сте купували творби на остарели майстори?

- Искам да заявя изрично, че отвън последните 4-5 години, аз не натрупвам остарели майстори, а единствено модерно българско изкуство. Плюс модерно задгранично, тъй като имам работи на такива имена като Айдан Салахова, Сергей Борисов и други.

Основната причина да отида в актуалното българско изкуство е, че правейки вложения в модерни създатели, първо, помагаш на живи хора и им даваш признанието, което ги подтиква, даваш им оценка на труда и гения. Същевременно им даваш и финансови средства, с цел да могат да възпроизвеждат това, което вършат, да не престават да работят. Второ, доста по-вероятно е някой от актуалните ни художници един ден да стане, дай Боже, европейско и международно име, в сравнение с, за жал, примерно Владимир Димитров-Майстора или Златю Бояджиев.

Те в никакъв случай не са станали и няма по какъв начин да станат европейски имена. Да, сега актуалните ни художници са незнайни, само че са международни - през днешния ден живеят в София, на следващия ден вършат галерия в Берлин, след 6 месеца - в Лондон или Сидни. Днес множеството младежи са хора на света, светът е отворен и е доста евентуално някой от тях да стане такова име. Привлича ме ето тази откривателска част - да видиш капацитета на избран създател, да го подкрепиш и в един миг да се окаже, че неговите неща са станали колекционерска находка.

- В търсенето и избирането им на какво разчитате, единствено на личния си нюх ли, или ви оказват помощ и експерти?

- Ако ме питаш дали имам съветник, нямам. Ползвам разнообразни хора, до които се допитвам. Но главно запитвам себе си. Най-важното нещо е аз да го харесам, а не тъй като някой ми споделя: “Купи това, тъй като след 2-3 години ще стане 3 пъти по-скъпо. " Ако не ми харесва, няма да го купя. Това е главният принцип. Дали бъркам, или не, това е моят път. Консултирам се, несъмнено, с хора, които са видели повече. Много постоянно тези хора, знаейки моите ползи, ме търсят самодейно и ми споделят: “Виж тази галерия ". А и не мога да обиколя всички изложения, тъй като имам бизнес, както и други странични занимания.

- Как стигнахте до тези рисунки, които през днешния ден се оказват имитации, от кое място ги взехте?

- Работех с един от най-хубавите знаещи и можещи реставратори в България - доцент Стефан Белишки, който е реставрирал 7 от работите, които са в тази галерия. Говорили сме си за моите проекти, че може би ще направя галерия, и един ден той ми се обади и ми сподели, че има прочут, който му загатнал, че има неща, които може би ще ме заинтересуват. Изпрати ми телефона на индивида, който се оказа антиквар. Отидох в ателието му.

- Този човек в България ли е? Чух, че сте купували и от сърбин.

- Да, в центъра на София е ателието му. А по отношение на сърбина съм купувал по-скоро през някогашната му тъща Диана Райнова, която пък е щерка на Боян Райнов. Рисунките обаче, измежду които са фалшификатите, нямат нищо общо с тази покупка.

Вече бях почнал да мисля за изложбата, когато взех нещата от антикваря през април предходната година. Първо купих 1-2 работи, като му дадох и някакви насоки, че се интересувам от Гео Милев и кръга към него, описах му даже някакви неща какъв е този кръг. След известно време отново ми звънна, че има някакви неща, които се появили неотдавна от негов сътрудник.

В една директория имаше към 35 неща, от които избрах 18. Интересното в тази кримиситуация е, че като се изключи че бяха майсторски и състарени, явно имаше и нещо, направено с ясната концепция за машинация, тъй като множеството от тези работи бяха с печати. Единият беше на издателство “Везни ", което е на Гео Милев, а другият - на издателство “Хемус ". На някои даже печатът беше начело. Това дава меродавност. Казва ти, че това са остарели неща, открити в архива на сп. “Везни " или в нечие чекмедже на нечий дядо, да речем, работил там преди време.

Първият въпрос, който изниква, е за какво не съм ги изследвал. Къде да ги проучвам, къде мога да направя химически разбор на хартия, мастило? Няма къде. Най-много мога да ги занеса на изкуствовед, който да ми каже: “Ами да, наподобяват ми съмнителни, не ми наподобяват съмнителни, 50 на 50 ", само че това е човешкият фактор.

- Какво споделиха изкуствоведите, с които направихте изложбата?

- И те не са се усъмнили, тъй като наподобяват добре направени. Аз също не се усъмних. За жал, а може би за наслада, тъй като, в случай че това не беше станало, този диалог сега за фалшификатите в българското изкуство нямаше да бъде стартират. Това са напълно нови неща, основани в стила на съответния създател.

- Някои неща обаче са чисто плагиатство на модерни непознати създатели. Сякаш е направено ксерокопие, под което просто е подправен подписът на български художник. Защо се прави това?

- Тук е въпросът дали това не е примамка и в случай че аз се хвана, да бъда компрометиран - ето какво има в моята сбирка, да стане скандал. Мисля си го от самото начало, само че не мога да го потвърдя. Мога да стигна до отговорите на тези въпроси, когато се разбере кой е този човек и той да опише за какво и по какъв начин го е направил.

- Потърсихте ли антикваря, откакто фалшификациите излязоха нескрито?

- Търся кой ги е нарисувал. Антикварят е продавач,той си е взел парите, оставил си е за него, каквото би трябвало.

- Той нали знае от кого ги е получил?

- Това към този момент би трябвало да го реши прокуратурата, не е моя работа. На 18 юни внесох тъжба в прокуратурата и оставям проверяващите да си свършат работата. Дано стигнат до този човек. Убеден съм, че прокуратурата и следствието ще го разкрият, тъй като слушам, че се знаело кой е този, който ги е рисувал. Не имам вяра на такива клюки, има си способи, които полицията следва, с цел да стигне до истината, и се надявам да го направи.

- Защо ги свалихте от изложбата, в този момент няма ли да са още по-интересни?

- Със сигурност има 5 или 6 от нещата, които изрично са подправени. В изложбата бях оставил 16. Моята логичност обаче е, че съм ги взел от един и същи човек и най-вероятно всички от онази директория са подправени. Затова смъквам всичките без ангажименти. На тяхно място поставям разпечатка на работата да се види какво е стояло там и под всяка написа, че тези неща са свалени и ги пазим като материален материал за следствието. Написали сме, че са плод на машинация.

- Имате ли подозрения за останалите неща в изложбата?

- Ако би трябвало да бъда почтен, започнах да имам. Защото, както си приказвах с човек от полицията, фалшификатите на картини са цяла промишленост, в която има разнообразни брънки. Различни звена, които са свързани и може да бъдат избрани като проведена незаконна активност. Първо, имаш работилници или самостоятелни реализатори, които основават фалшификатите. Второ, като правиш нещо за съвсем незнаен интервал и не доста познати създатели като Мирчо Качулев и Харалампи Тачев, някой би трябвало да ти даде просвета, подтекст. Вероятно за тази работа има консултанти, хора с доста положително обучение и осведоменост по история на изобразителното изкуство в България. Това е едната частица. Другата са хората, които продават тези неща, търговците, които ги вкарват в обращение. Третата частица са хората, както и институциите, които издават документите.

Чувам, че има хора, които работят на цялостен работен ден, живеят от това да пишат документи. Последната част са колекционерите. Истината е, че доста малко от тях вадят нещата си на показ, нещо, което аз направих.

- Какъв беше вашият претекст за изложбата?

- Той е в последното изречение, което споделих на откриването ѝ. Казах, че ще се веселя, в случай че тази галерия бъде началото на един по-голям диалог и в дълбочина по проблемите на изобразителното изкуство, и в широчина за другите изкуства в модернизма и авангарда - архитектура, литература, музика. Това за мен би било задоволително. Нямам претенцията, че съм най-големият разбирач. Правя всичко това, тъй като ми е забавно.

Едно от обвиняванията е, че Неделчев прави това нещо, с цел да си узакони ментетата. Колко нелогично е даже като подозрение! Ако аз имам ментета и желая да ги легализирам, няма да подходя по този метод, тъй като има други много по-прости способи. Ще викна хора, които могат да издават документи. Във времето ще върша по две-три работи.

- Вярно ли е, че се слагат по 2-3 фалшификата в галерия, с цел да бъдат легитимирани?

- Това е третият метод. Вторият метод е да направиш дребна галерия, без да се чуе за нея и за малко време в изложба, която не е известна, може и да не е в София. Важното е в паспорта да написа, че тази сбирка или тези работи са били показани в галерия. И към този момент са законни. А не като моя метод - споделих на всички: “Елате да видите ".

- Искахте да постигнете освен това с тази галерия. Създадохте и азбучник с концепцията, че може да попълните празни полета от историята на българското изобразително изкуство.

- Да, желаех да оставя памет. В цялата тази обстановка виж по какъв начин се измести ракурсът. Никой не приказва за модернизъм. В текстовете на каталога съвсем не се приказва с имена, а за българските вътрешни връзки на авангарда и модернизма, както и с връзките му със Западна Европа, придвижването на художници. Неща, които дават картината на тези феномени, без да се разказват творбите, които вземат участие в изложбата.

В момента този диалог се измести. Може би всяко нещо си има причина да отиде в плоскостта за достоверността и автентизирането на изкуството, тъй като това сега е огромна язва. А и това е една от аргументите - не съществена, да се преместя от събирането на остарели майстори изцяло в актуалното изкуство.

- Ще погледнете ли към този момент към старите майстори?

- Не. Ще закупувам единствено и само модерно изкуство. Но тези даже не ги считам за остарели майстори като се изключи Сирак Скитник, те не са и известни. Това малко ме успокояваше, тъй като знаех, че измежду старите майстори има доста имитации. Поради тази непознатост на тези художници и заради това, че нямат пазар, бях спокоен.

- Продавате ли неща от вашите сбирки?

- Досега не съм продал нито една работа от моята сбирка. Така че всевъзможни обвинявания и подозрения са безусловно безпочвени и злонамерени. Нямам и желание да продавам. Имам страхотна сбирка, тя пораства. Преди време направих едно хранилище, преди година и половина - второ. Това ми е пътят.

- Някои от мненията са, че изкуствоведски кръгове се бият между тях на ваш тил. Имате ли такова чувство?

- Това е правилно. Има една българска акция на моите сътрудници от рекламната организация “Сачи и Сачи ". Казва се “Предприемачи против мрънкачи ". Има една категория хора, които стават и вършат нещата. Да, ще сгреша, ще падна, ще се ожуля. Ставам, тупам прахта, препасвам си раните и не преставам напред. Няма да се спра. Но има хора, които през живота си нищо не са създали - по държавни институции, галерийки, тука ще създадат някой документ, там нещо друго. Това са мушмороци.

Как един от тези хора, в това число и уважавани изкуствоведи, не предложи какво да се направи, какви да са идващите стъпки, с цел да се почисти този проблем? Един не сподели едно градивно нещо. Това са мрънкачите.

- Вие самият ще предизвиквате ли нещо след опита и урока, който получихте?

- Първо, за моя информация ще избера най-знаковите неща от трима създатели и по най-бързия метод желая да намеря лаборатория, в която се прави спектрален разбор. При него с радиоактивни изотопи се потвърждава какъв брой остаряло е творбата. Веднага ще стане ясно дали картината на Кирил Кръстев е от 1924 година примерно, или от 1984 година След всичко това по какъв начин да нямаш към този момент подозрения?

Освен това желая да образувам експертен съвет от реставратори, изкуствоведи и хора, които имат отношение към доказването на истината в изкуството. И те да проучват картина по картина. Това е дълъг развой, който ще отнеме години, само че би отстранило бизнеса на тези, които дават документите, като някои от тях са мастити изкуствоведи. Доброто в неприятното е, че това е началото на диалог за фалшификатите в българското изкуство.

- Според Вежди Рашидов вашата галерия ще докара до срив на пазара.

- Сигурно ще стане. Този пазар не ме интересува, само че хората би трябвало да си дадат сметка, че рано или късно това трябваше да се случи. В момента доста хора си задават въпроса какво имат самите те и дали изобщо да продължат да купуват.

При измамите с изкуство се работи с това, че колекционерството е пристрастеност. Както го беше нарекъл Богомил Райнов, това е необяснима полуда. Няма логичност да колекционираш и да даваш толкоз пари за изкуство, тъй като доста от тези хора даже не си продават нещата, единствено ги събират. Т.е. няма го комерческия детайл да събираш за след това да продадеш, от което да направиш облага. Аз не съм продал нито една работа.

Фалшификаторите разчитат точно на тази пристрастеност, тъй като, когато правиш нещо от пристрастеност, ти си по-доверчив, по-често вземаш прочувствени, а не рационални решения, вземаш нещо, тъй като ти харесва. Като любовта е. Не знаеш за какво си влюбен.

- Спирате да се занимавате и с българския модернизъм, по този начин ли?

- Да и този интервал отново няма да бъде прочут. В учебниците по изкуствознание тези хора ги няма.