Моят личен патриотизъм
Николай Милчев
Все по-мъчно става да кажеш, че си родолюбец. Ако инцидентно го кажеш, излиза надали не, че си признаваш нещо неприятно и търсиш опрощение за това. Накратко казано - аз съм родолюбец, но повече няма да върша по този начин. Не желая да встъпвам в никакви глъбини на това разбиране, нито да върша исторически разходки. Само в резюме ще ви опиша за персоналния си национализъм. И го върша от боязън да не не помни какъв е, от кое място е тръгнал и какво е значел за мен.
Първият ми национализъм е, че съм обичал роклята на майка си. Не съм знаел, че на света има флагове и знамена - роклята на майка ми - зелено кадифе с черни точки, беше моето първо знаме. Крачех до него, до момента в който ми омалеят краката.
Вторият ми национализъм е бил във връзка с Андерсен и на Братя Грим. Такъв родолюбец съм бил, че не съм знаел, че Андерсен е датчанин, а Братя Грим - германци. Мислел съм ги за вълшебници. Детски национализъм по вълшебници.
Българските национални приказки ги бяха измислили двете ми баби и в никакъв случай не съм имал подозрение в това отношение.
Моята първа Родина се споделяше Сър пазар. Това е ловешка махала. Колко пердах съм отнесъл поради това, че съм оттова, аз си знам. Но като играехме мач с махалата под пазара, най-после припадах и повръщах от отмалялост и просташки национализъм.
Нямаше по-голям смотаняк от мен в казармата първите месеци, само че и до момента, като видя боен церемониал, все виждам какъв брой са прави редиците, по какъв начин си подвигат краката маршируващите, и ми се пълнят очите със сълзи. Така че съм и боен родолюбец.
Лично на сърцето ми стоят двама българи - Ботев и Левски. Ама не с паметниците си в Калофер и Ловеч, които са по-големи от египетските пирамиди, ами с " Настане вечер, месец изгрее " и с Тефтерчето.
Литературен родолюбец съм на Ботевата лирика, тъй като изобщо не е лирика, а е нещо отвъд - клетва, шаманизъм, вик, знамение и елементарност, която има единствено в слънцето, в кръвта и в безсмъртието.
На Левски най ми е забавно тефтерчето, в което и той се е опитал да написа стихове. Римувана биография се е опитал да си направи Левски. В нескопосаните му и спънати стихове има толкоз човечност и красива доверчивост, че няма по какъв начин да не съм родолюбец.
Голям родолюбец съм, персонален, на кехлибарения наниз на баба ми Събка. Така се беше слял с нея тоя наниз, че като го махнеше, й изстиваше гърлото.
Личен родолюбец съм на машината, с която дядо ми Драган пръскаше лозето със наследник камък. По-голямо произведение на изкуството и на сладкото грозде не съм виждал - шедьовър.
И на дребната тенджерка, в която майка ми си изваряваше спринцовките, съм родолюбец, и на револвера на татко ми, който го взеха един час след погребението му - също съм родолюбец.
Патриот съм на селския ни двор, който е триста квадратни метра, и на жабата, която живее в шахтата ни с водомера. Патриот съм на ябълчицата и на смокинята и загивам от боязън да не стане по този начин, че да ги не помни.
Страшно ли е това, рисково ли е? България ли е това, или не е България? Аз какъв съм - с акъла ли съм си, със сърцето ли съм си, да кажа, че не обичам всичко това?
Искате да ви кажа, че повече обичам Кирил и Методий от дядо си Никола и баба си Дона? Мога и да го кажа, но не е правилно. Кирил и Методий мога да ги обичам във въздуха, в пространството, в библиотеката на читалището и толкоз. Не си мисля, като чета книги, че те са основали глаголицата, че учениците им имат някакво отношение към кирилицата - нищо такова не си мисля. Погледна ли буквите, и се сещам за другарката Димка Йорданова от учебно заведение " Марко Иванов " в Ловеч. Лично на мене тя ми е дала буквите. А след това след нея - и майка ми Марчето, която доста плесници ми е опердасала, че не пиша красиво. Майка ми ми е вдъхнала благоговение към буквите.
Сега желаят да ми лишават тоя мой персонален национализъм и да ми го натоварят с огромни славянски и европейски приноси, че - " и ний сме дали нещо на света ". Каквото сме дали на света, сме дали. Нека светът да каже, дано другите да кажат - желая да го чуя. Но в случай че може, да е от сърцето, а не от протокола и от всякаквите там съображения.
Даже освен това - подобен персонален национализъм ме е обхванал във връзка с литературата, че си мисля, че по-хубав роман в света от " Песента на колелетата " на Йовков няма. И че по-хубаво стихотворение от " Червените ескадрони " на Смирненски също няма.
И спрете да се пробвате да пробутвате опаковки и пакети за смисъл и наличие.> Фейсбук>
Все по-мъчно става да кажеш, че си родолюбец. Ако инцидентно го кажеш, излиза надали не, че си признаваш нещо неприятно и търсиш опрощение за това. Накратко казано - аз съм родолюбец, но повече няма да върша по този начин. Не желая да встъпвам в никакви глъбини на това разбиране, нито да върша исторически разходки. Само в резюме ще ви опиша за персоналния си национализъм. И го върша от боязън да не не помни какъв е, от кое място е тръгнал и какво е значел за мен.
Първият ми национализъм е, че съм обичал роклята на майка си. Не съм знаел, че на света има флагове и знамена - роклята на майка ми - зелено кадифе с черни точки, беше моето първо знаме. Крачех до него, до момента в който ми омалеят краката.
Вторият ми национализъм е бил във връзка с Андерсен и на Братя Грим. Такъв родолюбец съм бил, че не съм знаел, че Андерсен е датчанин, а Братя Грим - германци. Мислел съм ги за вълшебници. Детски национализъм по вълшебници.
Българските национални приказки ги бяха измислили двете ми баби и в никакъв случай не съм имал подозрение в това отношение.
Моята първа Родина се споделяше Сър пазар. Това е ловешка махала. Колко пердах съм отнесъл поради това, че съм оттова, аз си знам. Но като играехме мач с махалата под пазара, най-после припадах и повръщах от отмалялост и просташки национализъм.
Нямаше по-голям смотаняк от мен в казармата първите месеци, само че и до момента, като видя боен церемониал, все виждам какъв брой са прави редиците, по какъв начин си подвигат краката маршируващите, и ми се пълнят очите със сълзи. Така че съм и боен родолюбец.
Лично на сърцето ми стоят двама българи - Ботев и Левски. Ама не с паметниците си в Калофер и Ловеч, които са по-големи от египетските пирамиди, ами с " Настане вечер, месец изгрее " и с Тефтерчето.
Литературен родолюбец съм на Ботевата лирика, тъй като изобщо не е лирика, а е нещо отвъд - клетва, шаманизъм, вик, знамение и елементарност, която има единствено в слънцето, в кръвта и в безсмъртието.
На Левски най ми е забавно тефтерчето, в което и той се е опитал да написа стихове. Римувана биография се е опитал да си направи Левски. В нескопосаните му и спънати стихове има толкоз човечност и красива доверчивост, че няма по какъв начин да не съм родолюбец.
Голям родолюбец съм, персонален, на кехлибарения наниз на баба ми Събка. Така се беше слял с нея тоя наниз, че като го махнеше, й изстиваше гърлото.
Личен родолюбец съм на машината, с която дядо ми Драган пръскаше лозето със наследник камък. По-голямо произведение на изкуството и на сладкото грозде не съм виждал - шедьовър.
И на дребната тенджерка, в която майка ми си изваряваше спринцовките, съм родолюбец, и на револвера на татко ми, който го взеха един час след погребението му - също съм родолюбец.
Патриот съм на селския ни двор, който е триста квадратни метра, и на жабата, която живее в шахтата ни с водомера. Патриот съм на ябълчицата и на смокинята и загивам от боязън да не стане по този начин, че да ги не помни.
Страшно ли е това, рисково ли е? България ли е това, или не е България? Аз какъв съм - с акъла ли съм си, със сърцето ли съм си, да кажа, че не обичам всичко това?
Искате да ви кажа, че повече обичам Кирил и Методий от дядо си Никола и баба си Дона? Мога и да го кажа, но не е правилно. Кирил и Методий мога да ги обичам във въздуха, в пространството, в библиотеката на читалището и толкоз. Не си мисля, като чета книги, че те са основали глаголицата, че учениците им имат някакво отношение към кирилицата - нищо такова не си мисля. Погледна ли буквите, и се сещам за другарката Димка Йорданова от учебно заведение " Марко Иванов " в Ловеч. Лично на мене тя ми е дала буквите. А след това след нея - и майка ми Марчето, която доста плесници ми е опердасала, че не пиша красиво. Майка ми ми е вдъхнала благоговение към буквите.
Сега желаят да ми лишават тоя мой персонален национализъм и да ми го натоварят с огромни славянски и европейски приноси, че - " и ний сме дали нещо на света ". Каквото сме дали на света, сме дали. Нека светът да каже, дано другите да кажат - желая да го чуя. Но в случай че може, да е от сърцето, а не от протокола и от всякаквите там съображения.
Даже освен това - подобен персонален национализъм ме е обхванал във връзка с литературата, че си мисля, че по-хубав роман в света от " Песента на колелетата " на Йовков няма. И че по-хубаво стихотворение от " Червените ескадрони " на Смирненски също няма.
И спрете да се пробвате да пробутвате опаковки и пакети за смисъл и наличие.> Фейсбук>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ