Николай Костадинов е един от най-добрите български културисти. На приключилото

Николай Костадинов е един от най-хубавите български културисти. На завършилото преди две седмици състезание в Испания той зае петото място, единствено на две точки от медалите. След конкуренцията обаче 27-годишният състезател се оплака от отношението на Българската федерация към него и останалите спортисти, а думите му бяха последвани и Биляна Йотовска. Тя пък призна, че се замисля дали има смисъл да продължи да се занимава с това, да продължи да съставлява България или да се реалокира в Съединени американски щати.

По тези, както и по други тематики, БЛИЦ СПОРТ беседва с Николай Костадинов.

- Представи ни се. Кажи малко повече за себе си.
- Казвам се Николай Костадинов и се състезавам от 2012 година. За тези години съм ставал четири пъти републикански първенец, два пъти балкански първенец. Първо бях в по-лека категория, направих две години отмора и минах при по-тежките - до 90 кг. Това се случи през 2016 година. Участвах в Пловдив и в Червен бряг на надпревари и завоювах първо място. Този сезон взех решение да кача още малко килограми, само че не се получи доста добре. Участвах на републиканското с тегло 92 кг в категория до 100. Разликата беше доста огромна, само че не желаех да смъквам килограми, тъй като ми предстояха още надпревари. Съдиите ме порязаха много и ме сложиха на четвърто място, а очевидно не бях за това класиране. Доста хора, които схващат от този спорт споделиха, че е трябвало да съм по-напред. Но по този начин са решили. Не ме интересува републиканското. Последва съревнование в Рим - Даймънд Къп. Международно е, с доста положителни спортисти и е част от Елит про. С него се получават карти, които разрешават да участваш в интернационалните надпревари с наградни фондове и към този момент да превърнеш културизма в твоя специалност и да изкарваш пари от това. Бяхме 15 индивида в категорията, а аз съумях да се класирам на трето място и да взема орден. В Рим паднах в категория до 90 кг, с цел да ми е по-лесно. И пристигна международното в Испания, където също бях в тази категория. 17 индивида от целия свят. Аз приключих пети във финала, единствено на две точки от бронзовия орден. В листа от резултатите видях, че съм минимален от всички. Следващият, който зае второ място, беше набор 77, а  аз съм роден през 1990 година. Което ме радва, тъй като имам още доста време напред пред мен да се развъртвам. Това беше и най-голямото съревнование, на което съм се явявал. Беше огромен триумф за мен, тъй като на международно равнище видях къде се намирам. След година или две ще нападам орден. От 2016 година съм " Майстор на спорта ". В момента съм фитнес инструктор.

- Ти написа едни пост за Българската федерация по културизъм. В него изясни по какъв начин месец преди Световното са решили, че разноските за надпревари се покриват единствено за спечелилите орден. Не беше удовлетворен, че не са оповестили тази смяна... Какво е отношението на федерацията към спортистите? И по кое време в действителност сме имали медалисти на международно състезание?
- Имахме предходната година при дамите. Тогава Тодорка Иванова завоюва златен орден. Но преди нея мина доста време, в което нямаме медали. Последните са Христомир Христов и Митко Димитров, само че това беше доста от дълго време. Федерацията се отнася както всички федерации със спортистите в България - по никакъв начин. Оправяй се самичък и това е. Нямаш поддръжка от финансова позиция. Във федерацията има единствено 1-2 индивида, които си правят работата. Те най-малко ни вписват за надпреварите и пращат писма до международната федерация, с цел да попадаме някъде.

Преди няколко години възвръщаха разноските от самолетни билети, такси и така нататък, за всички, които са влезнали в Топ 10. Между другото това " възвръщане " го има единствено в България. Аз преди културизма бях кикбоксьор и бях в националние тим. По принцип като представяш България и си част от отбора, би трябвало да ти се покрият разноските без значение от класирането. Ти представяш България и това значи, че България те поддържа. После го трансформираха и стана по този начин, че разноските се покриват единствено за финалистите от Топ 6. Аз отидох на международното, класирах се на финала, след което попитах иска ми се възвърнат ли разноските. Въпросът беше основно кардинален. От федерацията ми споделиха, че било гласувано преди месец единствено на спортистите, които са спечелили медали, да се покриват разноските. Кога е гласувано, по кое време е оповестено? Никой на споделя. Имаме много състезатели, които са били в топ 6 преди години, а още си чакат да им бъдат възвърнати разноските.

- А каква тогава е изгодата от тази федерация?
- Полза няма. Лошото е, че без федерацията не можеш да се появиш на интернационална сцена. Трябва да излезеш и да представляваш някоя страна, а аз не бих се състезавал за друга страна. Пускали са ми химна, знам какво е чувството и в никакъв случай не бих слушал различен химн. Лошото е, че няма поддръжка и няма мотивация. Имаме доста положителни спортисти. Винаги, когато сме готови добре, сме в челни позиции. виждаме се и не сме примерно последни. Казват, че няма спонсори и финансиране. Може и да е по този начин. Аз приказвам единствено като играч, тъй като не съм вътре във федерацията и не знам какво се случва. Говори се, че управата се сменяла. Не знам и не разясня. Но в качеството си на играч съм отчаян.

- Осигуряват ли ви база, на която да упражнявате? Имате ли условия, обезпечени от федерацията, да се подготвите за надпреварите? Медикаменти?
- Преди години, когато в управата бе Александър Сталийски, се направи зала в Дианабад. Всеки иам право да тренира там и да се приготвя. Базата е доста добра. Медикаментите всеки си ги поема самичък. Странното е, че имаме треньор на националния тим, само че съвсем всеки един си има персонален треньор. Физически е невероятно един треньор да поеме всички състезатели. Затова си плащаме за персонални треньори, само че това отново е разход. Аз се приготвям при най-хубавия треньор у нас - Дани Драганички. Всеки един от нас би трябвало да се оправя по самостоятелен метод - плащаш на треньор, купуваш си добавки, храна.. Всичко самичък си поемаш. Накрая отиваш да представяш България и получаваш едно " Браво ".

- Видях под поста ти, че различен състезател беше написал, че от федерацията са му дали протеин с изминал период на валидност...
- Не знам. Може и по този начин да е било. То действително с този протеин - дали с него или без него, е все едно.

- Как реши да се захванеш с културизъм?
- Казах към този момент, че бях кикбоксьор. Свикнал съм от дребен да се състезавам, а не просто да упражнявам любителски. Започнахме да вървим с другари по фитнес залите. Хареса ми и се възпламених. Реших да стана културист. Обикалях треньори и зали, само че всички ми споделяха, че няма да стане. Не виждаха капацитет в мен. През 2012 година се свързах с Недик Недев, който ме вкара в културизма. Така потеглих. Още на първото съревнование се класирах втори при мъжете. И взех решение, че може би иска ми се получи. Колкото повече време минаваше, толкоз повече се развивах. Допитвах се до състезатели и треньори, които не са от България. Започнах работа с Драганички и нещата станаха доста професионални.

- Кое е по-важно - храненето или тренировката?
- Храненето е по-важно и най-трудно. Когато се подготвяш за съревнование е напряко отвратително. Издържа се първите 1-2 месеца. Ядеш единствено еднообразна високопротеинова храна. Въглехидратите също се пресмятат. С две думи - яде се по-малко, в сравнение с се изразходва. Така тялото се вкарва в преразход и гори мазнините. Мускулът пък се държи с помощта на питателните добавки и доста протеин, който се приема от разнообразни източници - месо, яйца или прахообразни добавки. В края на подготовката, когато организмът е изчерпал доста от мазнините, стартира да се изтощава. Поради неналичието на въглехидрати мозъкът стартира да не работи както би трябвало - забравяш, заплеснат си, раздразнителен. Доста е мъчно, най-много за хората към теб.

- Знам, че спортовете, в които се постанова събаряне на килограми, спортисти даже стигат до влизане в лечебни заведения...
- Точно това е повода. Ето в този момент на международното в Испания - на кантара трябваше да съм 90, а 4 часа преди него бях 92. Не ти дават толеранс и би трябвало да си сигурен, че на кантара си под 90. Започваш стремително събаряне на килограми - катериш стълби, стоиш в сауната. Точно в този миг организмът ти към този момент е отпаднал от подготовката и единствено това му " би трябвало ". Затова се стига даже до влизане в лечебни заведения. Тялото не може да издържи тази смяна, която е единствено в границите на 2-3 часа. Ние примерно вършим обязводняване. А то би трябвало да се прави по натурален метод и без диоретици. Само в случай че е нужно се вкарват билки. Когато се стигне до съществено обезводняване, тогава има риск за сърцето, както и за бъбреците.

- Явно културизмът е и рисков за здравето спорт...
- Изключително рисков и безценен. И доста сложен душевен. Тренировките не са толкоз тежки, колкото са в бойните спортове.

- Казваш, че е безценен спорт. А по какъв начин се печели от него тогава?
- Трябва да се занимаваш с спомагателни неща, с цел да печелиш. Аз примерно съм личен инструктор, също така изготвям хранителни и подготвителни режими.

- А от самият спорт не печелиш нищо? Все отново се явяваш на международно състезание и няма логичност в това да няма и финансови приходи.
- Да, нищо не печелиш. Световното състезание е проведено от интернационалната федерация, която има правилник. Не съм наясно, само че те са оповестили, че попадналите в Топ 6 би трябвало да се обезпечат от страната, която показва. Дали ще му дадат награда, пенсия или нещо друго. Държавата сама взема решение.

- Ти казваш, че международната федерация е оповестила, че се поставят на всички в Топ 6 парични приходи или най-малко покриване на разноските, а българската федерация споделя единствено за Топ 3. Как става това?
- Да. По принцип това си е до страната. Някои могат да решат да дадат награди на културист, който е и отвън Топ 10. Всяка федерация сама взема решение по какъв начин да стимулира състезателите си.

- Кои са най-силните страни в този спорт?
- В момента са Иран и Корея.

- А ние къде се намираме?
- В момента имам доста положителни спортисти. И доста положителни измежду младите, както и при дамите. Ако излязат всички на международно състезание, много бързо ще се изкачим до най-малко пето отборно място в света. Но сега сме доста обратно, тъй като нямаме бройки. Ако имахме бройки, щяхме да сме напред. На огромните шампионати участваме двама или най-много трима индивида. Иранците примерно вземат участие с към 30 индивида.

- Има ли интерес измежду младите към културизма?
- Да. Голям интерес. Лошото е, че желаят всичко да стане доста бързо. Гледат списания и по какъв начин наподобяват там културистите и желаят бързо да станат като тях. Пренебрегват това, че хората по списанията са над 30-годишни и се занимават с това последните 15 години. Пренебрегват, че това им е живота и се занимават единствено с това от заран до вечер. Младите си мислят, че като вземат стероиди и анаболи ще станат бързо нещата. Не става по този начин. Могат да оказват помощ да запазят мускула, само че не са в основата. Най-важното е храненето, тренировките и възобновяване. Ако ги вършат нещата както би трябвало – за 2-3 години има големи резултати. А те идват с неизменност. Ако някой желае да стане небрежно, в никакъв случай няма да се случи. Тук не е като във футбола и леката атлетика – по-младите са по-добри. При нас е противоположното. Топ спортист, в случай че е почнал на 20 години спортна кариера, пиковата му форма може да е на 33-34 години. Този спорт се стартира когато тялото ти се е развило към този момент. Вдигаш тежести, натоварват се ставите. Големите тежести стопират растежа. Аз по тази причина не одобрявам клиенти, които са под 16 години. Той в случай че желае да практикува спорт в тези година, би трябвало да се захване с бойни спортове, лека атлетика... Нещо, в което няма тежести. Не е хубаво да се натоварват толкоз дребни. Даже 16 години е ниска възраст, само че виждам, че днешните на тази възраст са като колоси.

- Семеен ли си?
- Сгоден съм. Надявам се през 2018 година да създадем женитба. Годеницата ми Боряна също се занимава с фитнес. Инструктор по табата е. Подкрепя ме много, тъй като знае какъв брой ми коства и какъв брой е мъчно. За подготовката на културист би трябвало един подобен човек до него. Защото самичък е доста мъчно, да не кажа невероятно. Човекът до теб обаче би трябвало да има не знам какви нерви. Аз в случай че съм на нейно място едва ли бих се издържал. Към края към този момент е отвратително. Аз самият не можех да се претърпявам.

- В залата ли се запознахте?
- Не. Аз работих като защита по заведения и персонална защита. После желаех нещо по-спокойно и се реалокирах в казино. Тя пък работеше в казино и тайка се запознахме. Аз започнах да се занимавам с лични тренировки след време, а тя реши да пристигна да я упражнявам. И по този начин стартира всичко.

- Какво би посъветвал младите, които желаят да се занимават с културизъм?
- На първо място – би трябвало да се въоръжат със ужасно огромно самообладание. И да знаят, че от този спорт, който наподобява бляскав, в действителност не се забогатява. Няма да видят пари. Само в Съединени американски щати и в случай че си профи, се печелят пари. Но би трябвало да се спортува – дали този спорт или някакъв различен. В момента младежите живеят доста застояло. Аз не съм толкоз огромен, само че съм хванал времето, когато децата бяхме на открито непрекъснато, ритахме топка и всевъзможни други неща. Трябва да се спортува, без значение какво. И би трябвало да внимават какво ядат. Защото най-лесните храни – бързите, няма да ги създадат яки. На всичко от горната страна след 10 години ще се чудят по какъв начин да ги махат тези килограми. Вече има задоволително информация в интернет, има и хора, които да ви посъветват.

- Каза, че си упражнявал и кикбокс. Знаем за това, че хората в тези спортове постоянно са привличани от групировки. Има ли такива оферти и към културистите?
- Не, при нас няма. Защото един културист, в случай че се е занимавал единствено с това и не се е занимавал с бойни изкуства, той е като една скулптура. За нищо не става. В смисъл, че не може да свърши някаква работа, нито е устойчив, нито може да тича... Както споделих – той е една скулптура. Примерно един културист може да работи защита в заведение и да всява почит с типа си, само че до тук. Затова от тези среди търсят кикбоксьори, състезатели по ММА. Защото в един ръкопашен пердах един войник доста обикновено може да смъкна един културист. Аз съм бил и в двата спорта и виждам, че нямам към този момент онази експедитивност. Сега, в случай че изляза против тези, с които съм се бил преди в кикбокса, доста бързо ще ме смъкват.
Юри СЛАВЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ