Николай Кожанов: При сегашните условия в Близкия Иток няма силни коалиции
Николай Кожанов , иранист, учител в Европейския университет в Санкт Петербург разяснява в " Събота 150 " вероятността Турция и Иран от тактически съдружници. след време да се трансфорат в стратегически съдружници на Русия:
По пътя към образуването на подобен съюз има доста трудности. Най-важното, което няма да разреши на тези три страни да трансфорат тактическото си взаимоотношение в стратегически съюз е това, че преследват в Сирия изцяло разнообразни цели. За Иран е значимо неговото въздействие в района, запазване на връзките с неговия главен съдружник Хизбулла. Турция с намесата си в сирийските каузи взема решение кюрдския въпрос. За разлика от Иран тя не вижда в лицето на Асад съдружник или човек, който ще остане на власт постоянно. За Русия присъединяване в сирийския спор е част от световната игра. Това е един от фронтовете й за противопоставяне на Запада от една страна. От друга този въпрос е директно обвързван с проблемите на сигурността в Русия и в постсъветското пространство. Различни са както нивото на мислене, по този начин и дилемите на играчите. Това няма да им разреши да образуват пълностоен алианс. Което въпреки това не значи, че тактическият разговор сред тях ще завърши скоро.
Ако преглеждаме войната в Сирия в подтекста на районната битка сред Иран и Саудитска Арабия, можем ли да кажем, че към този момент Иран печели?
Ако гледаме на обстановката в Сирия през иранска призма, то можем да кажем, че на този стадий Иран получи това, към което се стремеше, а точно подсилване на въздействието си в тази страна. Промени се същността на взаимоотношенията сред Техеран и Дамаск. Ако до 2012г. можеше да се приказва за запазването на някакво пълноправие в връзките, то в този момент, най-малко от позиция на Техеран, на Дамаск се отрежда подчинено състояние. Това е от една страна. От друга разполагането на съветската военна база в Хмеймин промени хода на битката за Сирия и разреши на иранците в действителност да я завоюват. Без тази интервенция Асад не би удържал властта си. Рано е обаче да се твърди, че спорът е приключил с цялостната и безусловна победа на Иран. Надяваме се, че е завършила военната фаза на спора, само че бъдещето на Сирия ще се взема решение на политическата сцена. Тук позициите на Иран не са толкоз мощни.
Какъв съгласно вас ще бъде отговорът на Саудитска Арабия?
Ще се отнася до Саудитска Арабия, то тук имаме нещо като студена война сред двете страни. Ако има отговор от страна на Саудитска Арабия, то той ще бъде несъразмерен. Вече виждаме този отговор в изострянето на обстановката в Ливан. Ако ливанската рецесия се развива по най-негативния вероятен сюжет, това може да отвлече вниманието от Сирия както на Хизбулла, по този начин и на Иран. Можем да предположим, че сега на запад се разисква вид за попречване на по-нататъшния ерес сред сунити и шиити в Ирак - опит за обособяване на иракските шиити от Иран. Тук не дребна роля могат да изиграят саудитците. Показателно е взаимоотношението им с кюрдите. Става думи за усилване на съпротивата против иранското въздействие в други елементи на Близкия изток. В самата Сирия саудитските позиции не са задоволително мощни за възможни нападателни дейности против Иран.
Можем ли да приказваме за основаването на мощна антииранска коалиция сред Съединените щати, Израел и Саудитска Арабия?
При сегашните условия в Близкия изток не можем да приказваме за образуването на мощни обединения. По-скоро става дума за съвпадане на ползи. Наистина в някакъв смисъл ползите на Съединените щати, Израел и Саудитска Арабия съответстват. Тези ползи са ориентирани към отслабването на иранското въздействие в района. Същевременнои има редица фактори, които не биха разрешили основаването на пълностоен алианс. Тези три страни са задоволително прагматични и всяка от тях иска някоя друга да влезе в директен конфликт с Иран. От друга страна, крайните цели и задания, както и движещите претекстове са разнообразни.
Цялото изявление чуйте в звуковия файл.
По пътя към образуването на подобен съюз има доста трудности. Най-важното, което няма да разреши на тези три страни да трансфорат тактическото си взаимоотношение в стратегически съюз е това, че преследват в Сирия изцяло разнообразни цели. За Иран е значимо неговото въздействие в района, запазване на връзките с неговия главен съдружник Хизбулла. Турция с намесата си в сирийските каузи взема решение кюрдския въпрос. За разлика от Иран тя не вижда в лицето на Асад съдружник или човек, който ще остане на власт постоянно. За Русия присъединяване в сирийския спор е част от световната игра. Това е един от фронтовете й за противопоставяне на Запада от една страна. От друга този въпрос е директно обвързван с проблемите на сигурността в Русия и в постсъветското пространство. Различни са както нивото на мислене, по този начин и дилемите на играчите. Това няма да им разреши да образуват пълностоен алианс. Което въпреки това не значи, че тактическият разговор сред тях ще завърши скоро.
Ако преглеждаме войната в Сирия в подтекста на районната битка сред Иран и Саудитска Арабия, можем ли да кажем, че към този момент Иран печели?
Ако гледаме на обстановката в Сирия през иранска призма, то можем да кажем, че на този стадий Иран получи това, към което се стремеше, а точно подсилване на въздействието си в тази страна. Промени се същността на взаимоотношенията сред Техеран и Дамаск. Ако до 2012г. можеше да се приказва за запазването на някакво пълноправие в връзките, то в този момент, най-малко от позиция на Техеран, на Дамаск се отрежда подчинено състояние. Това е от една страна. От друга разполагането на съветската военна база в Хмеймин промени хода на битката за Сирия и разреши на иранците в действителност да я завоюват. Без тази интервенция Асад не би удържал властта си. Рано е обаче да се твърди, че спорът е приключил с цялостната и безусловна победа на Иран. Надяваме се, че е завършила военната фаза на спора, само че бъдещето на Сирия ще се взема решение на политическата сцена. Тук позициите на Иран не са толкоз мощни.
Какъв съгласно вас ще бъде отговорът на Саудитска Арабия?
Ще се отнася до Саудитска Арабия, то тук имаме нещо като студена война сред двете страни. Ако има отговор от страна на Саудитска Арабия, то той ще бъде несъразмерен. Вече виждаме този отговор в изострянето на обстановката в Ливан. Ако ливанската рецесия се развива по най-негативния вероятен сюжет, това може да отвлече вниманието от Сирия както на Хизбулла, по този начин и на Иран. Можем да предположим, че сега на запад се разисква вид за попречване на по-нататъшния ерес сред сунити и шиити в Ирак - опит за обособяване на иракските шиити от Иран. Тук не дребна роля могат да изиграят саудитците. Показателно е взаимоотношението им с кюрдите. Става думи за усилване на съпротивата против иранското въздействие в други елементи на Близкия изток. В самата Сирия саудитските позиции не са задоволително мощни за възможни нападателни дейности против Иран.
Можем ли да приказваме за основаването на мощна антииранска коалиция сред Съединените щати, Израел и Саудитска Арабия?
При сегашните условия в Близкия изток не можем да приказваме за образуването на мощни обединения. По-скоро става дума за съвпадане на ползи. Наистина в някакъв смисъл ползите на Съединените щати, Израел и Саудитска Арабия съответстват. Тези ползи са ориентирани към отслабването на иранското въздействие в района. Същевременнои има редица фактори, които не биха разрешили основаването на пълностоен алианс. Тези три страни са задоволително прагматични и всяка от тях иска някоя друга да влезе в директен конфликт с Иран. От друга страна, крайните цели и задания, както и движещите претекстове са разнообразни.
Цялото изявление чуйте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ