Какви рискове носи изкуственият интелект за икономиката
Николай Клековкин, сп. " Форбс ", 23 юни 2018 година, Русия
Въвеждането на изкуствения разсъдък изцяло ще промени международната стопанска система, само че в същото време ще сътвори и редица рискове за нея. Сред печелившите ще бъдат застрахователните компании, чиято работа ще се усили поради рисковете, създавани от софтуерната гражданска война.
Темповете на годишен стопански напредък в редица развити страни в близко бъдеще могат да бъдат удвоени с помощта на повсеместното въвеждане на изкуствения разсъдък. Разпространението на иновационните технологии обаче носи и нови провокации. Застрахователните компании ще имат потребност от нови тактики за ръководство на риска, с цел да максимизират преимуществата от въвеждането на изкуствения разсъдък в обществото и бизнеса.
Очаква се към 2035 година технологиите, основаващи се на изкуствения разсъдък, да усилят продуктивността на корпорациите от 16 бранша в 12 страни със приблизително 38 %. Това сочат данни от анкета измежду 1911 специалисти по риска, извършена от Allianz в редица страни през 2018 година. Разпространението на технологиите, основаващи се на изкуствен интелект - от чатботове* до самостоятелни коли - непреклонно трансформира индустрията и обществото.
Изкуственият разсъдък към този момент се употребява за повишение на продуктивността на труда посредством неповторима информация, получена от разбор на данни, както и посредством автоматизиране на елементарни задания. Очаква се технологиите, основани посредством изкуствения разсъдък, да се усилват и частните компании започнаха да отделят все по-големи вложения, с цел да се възползват първи от техните преимущества.
Нови благоприятни условия и рискове
Експерти правят оценка степента на въздействие на изкуствения разсъдък и другите иновационни технологии върху стопанската система по-високо от, да кажем, въздействието на политическите опасности и климатичните промени. При това мнозина от експертите означават възможни отрицателни последствия от въвеждането на нововъведенията.
Например, проникването на изкуствения разсъдък в производството може да ускори уязвимостта на автоматизираните, самостоятелни или самообучаващи се машини от кибер рискове, както и вероятността от огромни нарушавания в работата и загуби, изключително в случай че става дума за жизненоважна инфраструктура.
Не е нужно да търсите далечни образци - преди не доста време кибер офанзива против металургично дружество в Германия нанесе съществени вреди на компанията и й нанесе загуби за милиони. Хакерите съумяха да обхванат в компютър, ръководещ доменна пещ, и краткотрайно да конфигурират вирус, който накара пещта да прегрее и да се разтопи. Злосторниците освен съумяха да получат достъп до системата за ръководство на завода, само че и да спрат работата му.
Изкуственият разсъдък излага фирмите на бизнес опасности, които елементарно могат да засенчат големите изгоди от него. Предприятията стартират да се сблъскват с нови отговорности като прекачване на отговорността за вземането на решения от индивида към машината.
Нагледен образец е опитът на Microsoft с (чат)бота Тау. Ботът, работещ на основата на изкуствен интелект, бе блокиран в Twitter още в първите часове след пукането му. За по-малко от денонощие от изречения като " Здравей, свят " и " Всички хора са готини " ботът мина към искрено нацистки и расистки изявления, стартира щедро да употребява нецензурни думи и да написа постове с искрено нецензурен темперамент. Фейсбук също трябваше да прекъсне собствен опит с изкуствен интелект. Руската компания Система използваше чатботове, в началото основани за другарство с хора, които последователно започнаха да поддържат връзка между тях. Отначало ботовете си пишеха на британски, само че в избран миг минаха на език, основан от самите тях в процеса на развиване на стратегиите.
Тези образци демонстрират добре нуждата от деликатно изследване на последствията от въвеждане на технологиите, основаващи се на изкуствен интелект, преди да стартира необятното им потребление в обществото.
Изкуственият разсъдък да вземем за пример може да понижи броя на пътно-транспортните катастрофи с до 90 %, само че и носи неясноти по въпроса за отговорността и етиката при злополука. Неотдавна Uber Technologies спря тестванията на самоуправляващи се коли, откакто самостоятелен автомобил блъсна съдбовно жена. Това стана първата смъртоносна злополука с присъединяване на пешеходец и самоуправляващ се автомобил. Веднага след случая Uber разгласи, че неотложно стопира тестванията на всички свои самоуправляващи се коли в Питсбърг, Сан Франциско, Торонто и огромна част от Финикс.
Здравеопазването е различен стопански бранш, където упованията от изкуствения разсъдък са доста високи. Има догадка, че потреблението на оценени данни може да способства за успеха над голям брой нелечими през днешния ден болести, както и да се диагностицират заболявания, които изискват изясняване на обстоятелства и кръстосана инспекция посредством огромно количество медицински проучвания.
Очевиден е казусът за отбраната на персоналните данни на пациентите, да вземем за пример при необятно потребление на изкуствения разсъдък в здравната документи за проучване на нови болести. Този проблем към този момент притегли вниманието към нуждата да се промени законодателната отбрана на данните и правата на пациентите.
Ще се трансформират и заканите в областта на цифровата сигурност. Новите технологии ще намалят кибер рисковете посредством допустимо най-хубавото разкриване на офанзивите, само че в същото време и ще усилят вероятността от такива. Изкуственият разсъдък ще проправи пътя към по-сериозни произшествия, ще понижи разноските за образуване на кибер набези и ще разреши те да бъдат осъществявани по-целенасочено.
Силно ще се откроят и обществените въпроси. По данни от проучване на консултантската компания McKinsey сега над 1,1 милиарда работни места са свързани с функционалности, които могат да бъдат автоматизирани, като над 100 милиона от тях са в Съединени американски щати и Европа.
Как ще се промени застраховането?
Застрахователният бранш също ще се трансформира, с цел да противодейства на дълготрайните закани, свързани с въвеждането на напреднали технологии, основаващи се на изкуствен интелект. Тъй като за клиентите ще се появят опасности, неразривно свързани с иновационните технологии, то ще възникне нуждата от преразглеждане на застрахователното покритие.
Да вземем образец от самостоятелното ръководство на коли - една от най-известните области на идните приложения на изкуствения разсъдък. В момента притежателят на автомобила носи отговорността както за личните си неточности при ръководството, по този начин и за недостатъци на автомобила, свързани с погрешно или несвоевременно техническо обслужване.
При самостоятелните коли ще се усили делът на случаите, при които застрахователите ще би трябвало да получават отплата от производителя на автомобила или от доставчика на програмното поръчителство за изкуствения разсъдък.
Според анализатори, интервюирани от Allianz, потреблението на изкуствен интелект може да увеличи качеството при прогнозирането на огромни корпоративни опасности. Например, още от в този момент сензори на транспортните контейнери предават данни за местоположението и положението на товара до транспортната компания и застрахователя. Получената информация разрешава на притежателя в точния момент да задейства застрахователното покритие или да вземе ограничения за понижаване на вредите, а на застрахователната компания - да усъвършенства застрахователното покритие.
Изкуственият разсъдък е и опция да се очертаят действителните потребности на клиентите, както и да се проучва потребителската информация и да се основат точни профили на клиентите при създаването на сполучливи самостоятелни маркетингови акции. Технологиите, основаващи се на изкуствения разсъдък, могат да оказват помощ също да се предлагат нови артикули на евентуални клиенти, а персонифицираният метод може да стане тласък за разпространение и демократизация на застрахователните услуги.
Можем да кажем, че изкуственият разсъдък не е част от научната фантастика, а към този момент е действителност. Още занапред инивационните технологии от една страна обезпечават стопански изгоди, а от друга - изискват оценка и актуален метод към ръководството на рисковете. /Превод от съветски със съкращения: Елена Савова/
*чатботът е компютърна стратегия, която дава отговор автоматизирано на запитвания на клиенти, създавайки чувството за диалог с същински човек. Този разговор се реализира посредством текст, аудио или други образни детайли като изображения и емотикони.
(БТА)
Въвеждането на изкуствения разсъдък изцяло ще промени международната стопанска система, само че в същото време ще сътвори и редица рискове за нея. Сред печелившите ще бъдат застрахователните компании, чиято работа ще се усили поради рисковете, създавани от софтуерната гражданска война.
Темповете на годишен стопански напредък в редица развити страни в близко бъдеще могат да бъдат удвоени с помощта на повсеместното въвеждане на изкуствения разсъдък. Разпространението на иновационните технологии обаче носи и нови провокации. Застрахователните компании ще имат потребност от нови тактики за ръководство на риска, с цел да максимизират преимуществата от въвеждането на изкуствения разсъдък в обществото и бизнеса.
Очаква се към 2035 година технологиите, основаващи се на изкуствения разсъдък, да усилят продуктивността на корпорациите от 16 бранша в 12 страни със приблизително 38 %. Това сочат данни от анкета измежду 1911 специалисти по риска, извършена от Allianz в редица страни през 2018 година. Разпространението на технологиите, основаващи се на изкуствен интелект - от чатботове* до самостоятелни коли - непреклонно трансформира индустрията и обществото.
Изкуственият разсъдък към този момент се употребява за повишение на продуктивността на труда посредством неповторима информация, получена от разбор на данни, както и посредством автоматизиране на елементарни задания. Очаква се технологиите, основани посредством изкуствения разсъдък, да се усилват и частните компании започнаха да отделят все по-големи вложения, с цел да се възползват първи от техните преимущества.
Нови благоприятни условия и рискове
Експерти правят оценка степента на въздействие на изкуствения разсъдък и другите иновационни технологии върху стопанската система по-високо от, да кажем, въздействието на политическите опасности и климатичните промени. При това мнозина от експертите означават възможни отрицателни последствия от въвеждането на нововъведенията.
Например, проникването на изкуствения разсъдък в производството може да ускори уязвимостта на автоматизираните, самостоятелни или самообучаващи се машини от кибер рискове, както и вероятността от огромни нарушавания в работата и загуби, изключително в случай че става дума за жизненоважна инфраструктура.
Не е нужно да търсите далечни образци - преди не доста време кибер офанзива против металургично дружество в Германия нанесе съществени вреди на компанията и й нанесе загуби за милиони. Хакерите съумяха да обхванат в компютър, ръководещ доменна пещ, и краткотрайно да конфигурират вирус, който накара пещта да прегрее и да се разтопи. Злосторниците освен съумяха да получат достъп до системата за ръководство на завода, само че и да спрат работата му.
Изкуственият разсъдък излага фирмите на бизнес опасности, които елементарно могат да засенчат големите изгоди от него. Предприятията стартират да се сблъскват с нови отговорности като прекачване на отговорността за вземането на решения от индивида към машината.
Нагледен образец е опитът на Microsoft с (чат)бота Тау. Ботът, работещ на основата на изкуствен интелект, бе блокиран в Twitter още в първите часове след пукането му. За по-малко от денонощие от изречения като " Здравей, свят " и " Всички хора са готини " ботът мина към искрено нацистки и расистки изявления, стартира щедро да употребява нецензурни думи и да написа постове с искрено нецензурен темперамент. Фейсбук също трябваше да прекъсне собствен опит с изкуствен интелект. Руската компания Система използваше чатботове, в началото основани за другарство с хора, които последователно започнаха да поддържат връзка между тях. Отначало ботовете си пишеха на британски, само че в избран миг минаха на език, основан от самите тях в процеса на развиване на стратегиите.
Тези образци демонстрират добре нуждата от деликатно изследване на последствията от въвеждане на технологиите, основаващи се на изкуствен интелект, преди да стартира необятното им потребление в обществото.
Изкуственият разсъдък да вземем за пример може да понижи броя на пътно-транспортните катастрофи с до 90 %, само че и носи неясноти по въпроса за отговорността и етиката при злополука. Неотдавна Uber Technologies спря тестванията на самоуправляващи се коли, откакто самостоятелен автомобил блъсна съдбовно жена. Това стана първата смъртоносна злополука с присъединяване на пешеходец и самоуправляващ се автомобил. Веднага след случая Uber разгласи, че неотложно стопира тестванията на всички свои самоуправляващи се коли в Питсбърг, Сан Франциско, Торонто и огромна част от Финикс.
Здравеопазването е различен стопански бранш, където упованията от изкуствения разсъдък са доста високи. Има догадка, че потреблението на оценени данни може да способства за успеха над голям брой нелечими през днешния ден болести, както и да се диагностицират заболявания, които изискват изясняване на обстоятелства и кръстосана инспекция посредством огромно количество медицински проучвания.
Очевиден е казусът за отбраната на персоналните данни на пациентите, да вземем за пример при необятно потребление на изкуствения разсъдък в здравната документи за проучване на нови болести. Този проблем към този момент притегли вниманието към нуждата да се промени законодателната отбрана на данните и правата на пациентите.
Ще се трансформират и заканите в областта на цифровата сигурност. Новите технологии ще намалят кибер рисковете посредством допустимо най-хубавото разкриване на офанзивите, само че в същото време и ще усилят вероятността от такива. Изкуственият разсъдък ще проправи пътя към по-сериозни произшествия, ще понижи разноските за образуване на кибер набези и ще разреши те да бъдат осъществявани по-целенасочено.
Силно ще се откроят и обществените въпроси. По данни от проучване на консултантската компания McKinsey сега над 1,1 милиарда работни места са свързани с функционалности, които могат да бъдат автоматизирани, като над 100 милиона от тях са в Съединени американски щати и Европа.
Как ще се промени застраховането?
Застрахователният бранш също ще се трансформира, с цел да противодейства на дълготрайните закани, свързани с въвеждането на напреднали технологии, основаващи се на изкуствен интелект. Тъй като за клиентите ще се появят опасности, неразривно свързани с иновационните технологии, то ще възникне нуждата от преразглеждане на застрахователното покритие.
Да вземем образец от самостоятелното ръководство на коли - една от най-известните области на идните приложения на изкуствения разсъдък. В момента притежателят на автомобила носи отговорността както за личните си неточности при ръководството, по този начин и за недостатъци на автомобила, свързани с погрешно или несвоевременно техническо обслужване.
При самостоятелните коли ще се усили делът на случаите, при които застрахователите ще би трябвало да получават отплата от производителя на автомобила или от доставчика на програмното поръчителство за изкуствения разсъдък.
Според анализатори, интервюирани от Allianz, потреблението на изкуствен интелект може да увеличи качеството при прогнозирането на огромни корпоративни опасности. Например, още от в този момент сензори на транспортните контейнери предават данни за местоположението и положението на товара до транспортната компания и застрахователя. Получената информация разрешава на притежателя в точния момент да задейства застрахователното покритие или да вземе ограничения за понижаване на вредите, а на застрахователната компания - да усъвършенства застрахователното покритие.
Изкуственият разсъдък е и опция да се очертаят действителните потребности на клиентите, както и да се проучва потребителската информация и да се основат точни профили на клиентите при създаването на сполучливи самостоятелни маркетингови акции. Технологиите, основаващи се на изкуствения разсъдък, могат да оказват помощ също да се предлагат нови артикули на евентуални клиенти, а персонифицираният метод може да стане тласък за разпространение и демократизация на застрахователните услуги.
Можем да кажем, че изкуственият разсъдък не е част от научната фантастика, а към този момент е действителност. Още занапред инивационните технологии от една страна обезпечават стопански изгоди, а от друга - изискват оценка и актуален метод към ръководството на рисковете. /Превод от съветски със съкращения: Елена Савова/
*чатботът е компютърна стратегия, която дава отговор автоматизирано на запитвания на клиенти, създавайки чувството за диалог с същински човек. Този разговор се реализира посредством текст, аудио или други образни детайли като изображения и емотикони.
(БТА)
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ