Акция „Спаси книга“ – книжарницата, която дарява втори живот
Николай и Валентина Падалски се захващат с задачата да избавят книги и всевъзможни други движимости като детски дрешки и играчки, грамофонни плочи и други Вместо да бъдат захвърлени на боклука, фамилията ги разпраща по всички краища на България и ги подарява на хора, които същински се нуждаят от тях. Вече година и половина двамата настойчиво не престават да раздават и да радват хората. За своята активност и другите акции ни споделя Николай Падалски.
Кога и по какъв начин се зароди концепцията за тази самодейност?
Идеята се зароди преди към година и половина. Мои познати отпътуваха за чужбина и ми оставиха кашони с книги. Тяхното предпочитание беше да им намерим нов дом. Аз разгласих фотоси на книгите във фейсбук и ползата беше доста огромен. За мен реакцията на хората беше сигнал, че това е обещаваща самодейност за в бъдеще. Създадох фейсбук страница, нареченa акция „ Спаси книга “, която сега има към 13 хиляди почитатели. Така започнах да получавам колета от цяла България или просто пътувах и събирах книги от хора, които другояче щяха да ги изхвърлят. Това се оказа тройна наслада – както за даващите и получаващите, по този начин и за мен и брачната половинка ми. За година и половина сме изпратили над 15 хиляди колета – по 1000 колета на месец. Средно в пратка има по 5-6 книги, което прави към 80-90 хиляди изпратени заглавия, на които сме дали втори живот.
Как книгите намират пътя си до вас?
Хората ни се обаждат или ни пишат имейли, в които споделят, че имат библиотека, която са наследили от родители, или са купили апартамент, в който са разкрили доста книги или пък че просто имат предпочитание да ни дарят свои лични. Поводите и претекстовете са разнообразни, само че концепцията е една и съща – вместо да бъдат захвърлени на боклука, те намират нов дом и не престават да радват поколенията. Най-често ние поемаме таксата на куриерската услуга, само че има и случаи, в които хората сами я заплащат като жест към нашата самодейност. Когато получим пратка, почистваме всяка книга поотделно, снимаме я и я публикуваме на страницата ни. Хората виждат какво предлагаме и в случай че си харесат някоя от книгите, ни изпращат имейл. Първият, свързал се с нас, получава книгите.
Изпращаме книгите посредством пощальон, а хората би трябвало да си платят само доставката. Ние сме по едно и също време и стационарна, и движеща се книжарница. Нашите книги пътуват из цяла България – до най-различни градове и села. Грамотността и ползата на хората към книгите нямат география и местонахождение. Дарявали сме кашони с по над 200 книги на разнообразни читалища. Използваме нашата към този момент огромна мрежа от клиенти и хора, които четат изявленията ни. Много младежи ни се обаждат, пишат и желаят книгите, които предлагаме. И по този начин опровергават общото мнение, че младите не четат.
Какви са компликациите, с които се сблъсквате?
Трудности има доста - от време на време идват книги, които не са това, което сме очаквали и договорили – идват без корици, скъсани, изцапани, които действително са били за изхвърляне. Най-бавно се раздават по-старите заглавия, тъй като към тях няма подобен мощен интерес. Също по този начин ни е неприятно, когато доста хора имат интерес към една и съща книга, а ние предлагаме единствено по една численост и би трябвало да ги разочароваме. При нас идват нови, хубави книги, които доста хора желаят и от време на време се сърдят, че не сме ги пратили на тях. Търсим лавици някъде, с цел да можем да ги съхраняваме, тъй като в този момент ги държим в наши хранилища. Прахолякът е доста и не е прелестно за работа. Търсим си хора, които да оказват помощ, само че когато видят изискванията, не се връщат. Разбирам ги - това е работа със остарели книги, прахуляк и е в действителност мъчно. Но в края на краищата, аз и моята брачна половинка сме го приели като наша идея и го вършим на драго сърце.
Прибираме Всичко от вкъщи, което е излишно – чинии, принадлежности, чаши – цели сервизи, тенджери, тигани, ютии и какво ли не. Хората ни викат по своите жилища, които са купили или мислят да продават, и ние намираме какво ли не – книги, играчки, домашни използва. Сами ги почистваме и ги превеждаме в нов тип. Всичко се разгласява на страниците ни и безусловно незабавно се раздава на новите им притежатели. Хората са доста удовлетворени. Всичко даваме изцяло гратис, единствено доставката се поема от получателя, а разноските, които имаме около всичките ни акции, финансираме посредством фамилния ни бизнес.
Каква е реакцията на хората към вашата самодейност?
Постоянно ни изпращат картички и писма със страхотни текстове. Съпругата ми доста се вълнува от това. Получаваме всевъзможни ръчно направени дарове в символ на признателност. Много ни радва, че акциите имат подобен мощен обществен резултат. Създадохме доста нови другарства около тази активност, с които излизаме и се чуваме непрекъснато. Това, което вършим, лишава доста сила, труд и време, само че ние имаме вяра, че всичко се връща назад с доста огромна мощ.
Кое ви стимулира най-вече?
Обратната реакция на хората, техните писма, имейли с благодарности и позвънявания с хубави думи. Самото развиване на нещата ни дава тласък да продължим. Работа ни лишава доста сила, само че в същото време и ни зарежда. Това, което се случва сред нас и клиентите, е доста особено. Аз ще го кажа напълно искрено, уповавам се да не прозвучи необичайно – за мен това е Божия задача – аз по този начин го одобрявам. Човек има някакъв път в живота и това е моят. Когато получим нови кашони с книги, домашни използва или играчки, ние с жена ми сме като едни деца у дома. Не знаем какво има вътре и също като дребните по Коледа имаме голямо любознания какво ни чака. В множеството случаи са прелестни неща.
Какво е вашето главно обръщение за хората?
Това е основната цел на активността ни – да мотивираме повече хора да подаряват, вместо да изхвърлят на боклука. Дори и да не е на нас – просто да не изхвърлят движимостите си, а да ги подарят, където и на който те решат. По този метод дават втори живот на тези предмети. Литературата и другите неща, които предлагаме, имат стойност, без значение в кои времена и в какъв политически строй са били създадени. Важно е да повярват, че нашата идея е същинска. Все още има доста хора, които се съмняват в нас и звънят, с цел да ревизират дали това, което вършим, е истина. Но даже и това е по-добре, в сравнение с просто да махнеш с ръка и да ни обявиш за измамници. Именно на това разчитаме за в бъдеще – на самообладание, добрина и религия. Надявам се да продължим да радваме хората.
Кога и по какъв начин се зароди концепцията за тази самодейност?
Идеята се зароди преди към година и половина. Мои познати отпътуваха за чужбина и ми оставиха кашони с книги. Тяхното предпочитание беше да им намерим нов дом. Аз разгласих фотоси на книгите във фейсбук и ползата беше доста огромен. За мен реакцията на хората беше сигнал, че това е обещаваща самодейност за в бъдеще. Създадох фейсбук страница, нареченa акция „ Спаси книга “, която сега има към 13 хиляди почитатели. Така започнах да получавам колета от цяла България или просто пътувах и събирах книги от хора, които другояче щяха да ги изхвърлят. Това се оказа тройна наслада – както за даващите и получаващите, по този начин и за мен и брачната половинка ми. За година и половина сме изпратили над 15 хиляди колета – по 1000 колета на месец. Средно в пратка има по 5-6 книги, което прави към 80-90 хиляди изпратени заглавия, на които сме дали втори живот.
Как книгите намират пътя си до вас?
Хората ни се обаждат или ни пишат имейли, в които споделят, че имат библиотека, която са наследили от родители, или са купили апартамент, в който са разкрили доста книги или пък че просто имат предпочитание да ни дарят свои лични. Поводите и претекстовете са разнообразни, само че концепцията е една и съща – вместо да бъдат захвърлени на боклука, те намират нов дом и не престават да радват поколенията. Най-често ние поемаме таксата на куриерската услуга, само че има и случаи, в които хората сами я заплащат като жест към нашата самодейност. Когато получим пратка, почистваме всяка книга поотделно, снимаме я и я публикуваме на страницата ни. Хората виждат какво предлагаме и в случай че си харесат някоя от книгите, ни изпращат имейл. Първият, свързал се с нас, получава книгите.
Обаждат ни се доста младежи. Те опровергават общото мнение, че младите не четат.Как се случва превозването на книгите?
Изпращаме книгите посредством пощальон, а хората би трябвало да си платят само доставката. Ние сме по едно и също време и стационарна, и движеща се книжарница. Нашите книги пътуват из цяла България – до най-различни градове и села. Грамотността и ползата на хората към книгите нямат география и местонахождение. Дарявали сме кашони с по над 200 книги на разнообразни читалища. Използваме нашата към този момент огромна мрежа от клиенти и хора, които четат изявленията ни. Много младежи ни се обаждат, пишат и желаят книгите, които предлагаме. И по този начин опровергават общото мнение, че младите не четат.
Какви са компликациите, с които се сблъсквате?
Трудности има доста - от време на време идват книги, които не са това, което сме очаквали и договорили – идват без корици, скъсани, изцапани, които действително са били за изхвърляне. Най-бавно се раздават по-старите заглавия, тъй като към тях няма подобен мощен интерес. Също по този начин ни е неприятно, когато доста хора имат интерес към една и съща книга, а ние предлагаме единствено по една численост и би трябвало да ги разочароваме. При нас идват нови, хубави книги, които доста хора желаят и от време на време се сърдят, че не сме ги пратили на тях. Търсим лавици някъде, с цел да можем да ги съхраняваме, тъй като в този момент ги държим в наши хранилища. Прахолякът е доста и не е прелестно за работа. Търсим си хора, които да оказват помощ, само че когато видят изискванията, не се връщат. Разбирам ги - това е работа със остарели книги, прахуляк и е в действителност мъчно. Но в края на краищата, аз и моята брачна половинка сме го приели като наша идея и го вършим на драго сърце.
Прахолякът е доста и не е прелестно за работа. Търсим си хора, които да оказват помощ, само че когато видят изискванията, не се връщат.Накъде желаете да продължите оттук насетне?Когато видяхме растящия интерес, създадохме втора страница – непрекъсната акция „ Спаси книга “. Така нашата мрежа от хора към този момент надвишава 15 хиляди души. Във времето стана по този начин, че много нови български създатели със скорошни творби ни дадоха свои книги, тъй като се довериха на нас и на концепцията ни. Така започнахме да продаваме нова българска литература, което също е огромно наслаждение. Постепенно създадохме още две акции, които се развиват ужасно. Едната се назовава „ Спаси детска играчка и дреха за дете “, а другата, която е с голям триумф – „ Домашни използва с нов дом “.
Прибираме Всичко от вкъщи, което е излишно – чинии, принадлежности, чаши – цели сервизи, тенджери, тигани, ютии и какво ли не. Хората ни викат по своите жилища, които са купили или мислят да продават, и ние намираме какво ли не – книги, играчки, домашни използва. Сами ги почистваме и ги превеждаме в нов тип. Всичко се разгласява на страниците ни и безусловно незабавно се раздава на новите им притежатели. Хората са доста удовлетворени. Всичко даваме изцяло гратис, единствено доставката се поема от получателя, а разноските, които имаме около всичките ни акции, финансираме посредством фамилния ни бизнес.
Каква е реакцията на хората към вашата самодейност?
Постоянно ни изпращат картички и писма със страхотни текстове. Съпругата ми доста се вълнува от това. Получаваме всевъзможни ръчно направени дарове в символ на признателност. Много ни радва, че акциите имат подобен мощен обществен резултат. Създадохме доста нови другарства около тази активност, с които излизаме и се чуваме непрекъснато. Това, което вършим, лишава доста сила, труд и време, само че ние имаме вяра, че всичко се връща назад с доста огромна мощ.
Хората са доста удовлетворени. Всичко даваме изцяло гратис, само доставката се поема от получателя, а разноските, които имаме покрай всичките ни акции, финансираме сами.А имало ли е моменти, в които сте мислели да се откажете?Да се откажем чак – не. Но е имало моменти, в които ни е било обидно от отношението на хора, които не схващат защо става въпрос и пишат погрешни изказвания за нас. Застъпваме ползите на някои, продаващи нещата, които ние просто подаряваме. Аз ги разбирам и не им се дразня, тъй като в края на краищата това е някакъв тип активност, която ние сме решили, че би трябвало да вършим. Понякога се случва поради тях да сме блокирани във фейсбук, само че се стараем да сме над тези неща. Има и много хора, които ме упрекват, че това е някаква скица, само че ние не обръщаме внимание, тъй като не е нужно да поемаме толкоз отрицателна сила.
Кое ви стимулира най-вече?
Обратната реакция на хората, техните писма, имейли с благодарности и позвънявания с хубави думи. Самото развиване на нещата ни дава тласък да продължим. Работа ни лишава доста сила, само че в същото време и ни зарежда. Това, което се случва сред нас и клиентите, е доста особено. Аз ще го кажа напълно искрено, уповавам се да не прозвучи необичайно – за мен това е Божия задача – аз по този начин го одобрявам. Човек има някакъв път в живота и това е моят. Когато получим нови кашони с книги, домашни използва или играчки, ние с жена ми сме като едни деца у дома. Не знаем какво има вътре и също като дребните по Коледа имаме голямо любознания какво ни чака. В множеството случаи са прелестни неща.
Главната цел на активността ни е да мотивираме повече хора да даряват, вместо да изхвърлят на боклука. Дори и да не е на нас – просто да не изхвърлят движимостите си, а да ги подарят, където и на който те решат.Как бихте желали да се развие тази концепция?Нашите проекти са свързани с опциите на нашите четири ръце. Развитието на една концепция постоянно зависи от хората, по тази причина си търсим доброволци или даже платени чиновници, които да ни оказват помощ в обработването на колета. Често получаваме нечисти неща (изключвам дрешките и играчките – те постоянно са изпрани и изгладени), само че при книгите и домашните използва е много зацапано ситуацията. Но за жал никой няма предпочитание. Трябват ни правилни хора, на които им се работи. Освен книги, ние одобряваме доста списания и грамофонни плочи. През нас са минали хиляди плочи, както и всевъзможни списания, в това число и Списание 8 – към 20-30 броя. Нещата се развиват всестранно.
Какво е вашето главно обръщение за хората?
Това е основната цел на активността ни – да мотивираме повече хора да подаряват, вместо да изхвърлят на боклука. Дори и да не е на нас – просто да не изхвърлят движимостите си, а да ги подарят, където и на който те решат. По този метод дават втори живот на тези предмети. Литературата и другите неща, които предлагаме, имат стойност, без значение в кои времена и в какъв политически строй са били създадени. Важно е да повярват, че нашата идея е същинска. Все още има доста хора, които се съмняват в нас и звънят, с цел да ревизират дали това, което вършим, е истина. Но даже и това е по-добре, в сравнение с просто да махнеш с ръка и да ни обявиш за измамници. Именно на това разчитаме за в бъдеще – на самообладание, добрина и религия. Надявам се да продължим да радваме хората.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ