Баневи осъдиха България в Страсбург, страната им дължи близо 20 хил. евро
Николай и Евгения Баневи осъдиха България в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург поради изявление на основния прокурор Иван Гешев, заяви.
Още по темата
Европейски съд по правата на човека постанови да им бъде платено обезщетение от близо 20 000 евро - 7800 евро за Банев, 6000 евро за брачната половинка му и 6000 евро за правосъдните разходи.
Според съда е нарушено правото им на независимост и сигурност, а при задържането им е нарушен член 5, §3 от Европейска конвенция за правата на човека. Нарушена е и презумпцията за невиновност с мнения на Иван Гешев (тогава началник на спецпрокуратурата) и наблюдаващия прокурор по делото Мария Дойчева.
Баневи са с обвиняване за присъединяване в проведена незаконна група, като те бяха задържани в Ница на 26 октомври 2018 година, преди да се качат на самолета за България.
В жалбата на Банев пред съда в Страсбург се твърди, че задържането му по време на следствието е било нелегално и прекомерно дълго и че той не е имал дейно средство на отбрана против това.
Съдът в Страсбург отбелязва, че Банев е под домакински арест от 19 май 2021 година и тази мярка продължава и до през днешния ден. Следователно задържането му продължава съвсем 2 години и 9 месеца.
" Тази дълготрайност на задържането е тревожна ", декларира Европейски съд по правата на човека и акцентира, че българските управляващи е трябвало да дадат изключително мощни причини, с цел да задържат Банев за толкоз дълъг интервал.
Освен това съдът в Страсбург декларира, че след 2 декември 2020 година националните съдилища не са стъпили на задоволителни относими учредения за продължаването на задържането на Банев.
И написа в решението си: " Дори и да има задоволително детайли, с цел да се обоснове рационално съмнение, че жалбоподателят е направил закононарушенията, в които той е упрекнат, Съдът смята, че претекстовете, дадени от съдилищата за взимане на решение за задържане на жалбоподателя след 2 декември 2020 година, не са " уместни и задоволителни " във връзка с член 5, параграф 3. Съответно е налице нарушаване на тази наредба на Конвенцията ".
В жалбата на Банев е обърнато изключително внимание на фрагментите, снимани и излъчени от Министерство на вътрешните работи при претърсването и изземването от вкъщи му, както и коментарът за тях, изработен от тогавашния зам.-главен прокурор и началник на Специализираната прокуратура (СП) Иван Гешев. На 28 октомври 2018 година Министерство на вътрешните работи популяризира фотоси на първокласния интериор от вкъщи на Баневи, голям брой персонални движимости и бижута, а зам.-главният прокурор сподели тогава, че " тези неща са парите на служащите " от предприятията, които Баневи са приватизирали и " обезкостили ".
Защитата твърди пред Европейски съд по правата на човека, че сами по себе си фрагментите не са позорящи, а злепоставящ е коментарът на Гешев.
" Очевидно единствената нелегитимна и леко перверзна цел на репортажа е да бъде показан първокласният обичай на жалбоподателите. Макар че сниманите от Министерство на вътрешните работи фрагменти от вкъщи на жалбоподателите са противозаконни и нарушават неприкосновеността на жилището им, решителен за тежестта на нарушаването на член 8 в тази ситуация е коментарът на прокурор Иван Гешев. Именно той внушава незаконния генезис на снимания разкош, руинирайки персоналното достолепие и обществения облик на жалбоподателите ", се показва в жалбата до съда.
Съдът в Страсбург разяснява изявление на Гешев и на наблюдаващия прокурор по делото Мария Дойчева на конференция на 28 октомври 2018 година И декларира:
" Вярно е, че двамата прокурори са говорили за въпросното следствие и са дали детайлности за подхванатите ограничения, обвиняванията против жалбоподателите и въздействието на тяхната активност върху сдружението. Съдът смята обаче, че думите на двамата прокурори надвишават елементарното предаване на информация за наказателното следствие. По-специално, доста леко нюансираният метод, по който те разказват версиите, по които са работили следователите, потреблението на изрази като " незаконна приватизация ", " източване " или " обезкостяване " за разказване на събитията, довели до прекратяването на дейностите на въпросните предприятия и техните доста безапелационни заключения по отношение на обстоятелствата, които са предмет на въпросното следствие, предават концепцията, че двамата жалбоподатели са причинители на закононарушенията, в които са упрекнати от прокуратурата. Тези мнения, взети като цяло, затова подкопават презумпцията на невинността на жалбоподателите ".
Още по темата
Европейски съд по правата на човека постанови да им бъде платено обезщетение от близо 20 000 евро - 7800 евро за Банев, 6000 евро за брачната половинка му и 6000 евро за правосъдните разходи.
Според съда е нарушено правото им на независимост и сигурност, а при задържането им е нарушен член 5, §3 от Европейска конвенция за правата на човека. Нарушена е и презумпцията за невиновност с мнения на Иван Гешев (тогава началник на спецпрокуратурата) и наблюдаващия прокурор по делото Мария Дойчева.
Баневи са с обвиняване за присъединяване в проведена незаконна група, като те бяха задържани в Ница на 26 октомври 2018 година, преди да се качат на самолета за България.
В жалбата на Банев пред съда в Страсбург се твърди, че задържането му по време на следствието е било нелегално и прекомерно дълго и че той не е имал дейно средство на отбрана против това.
Съдът в Страсбург отбелязва, че Банев е под домакински арест от 19 май 2021 година и тази мярка продължава и до през днешния ден. Следователно задържането му продължава съвсем 2 години и 9 месеца.
" Тази дълготрайност на задържането е тревожна ", декларира Европейски съд по правата на човека и акцентира, че българските управляващи е трябвало да дадат изключително мощни причини, с цел да задържат Банев за толкоз дълъг интервал.
Освен това съдът в Страсбург декларира, че след 2 декември 2020 година националните съдилища не са стъпили на задоволителни относими учредения за продължаването на задържането на Банев.
И написа в решението си: " Дори и да има задоволително детайли, с цел да се обоснове рационално съмнение, че жалбоподателят е направил закононарушенията, в които той е упрекнат, Съдът смята, че претекстовете, дадени от съдилищата за взимане на решение за задържане на жалбоподателя след 2 декември 2020 година, не са " уместни и задоволителни " във връзка с член 5, параграф 3. Съответно е налице нарушаване на тази наредба на Конвенцията ".
В жалбата на Банев е обърнато изключително внимание на фрагментите, снимани и излъчени от Министерство на вътрешните работи при претърсването и изземването от вкъщи му, както и коментарът за тях, изработен от тогавашния зам.-главен прокурор и началник на Специализираната прокуратура (СП) Иван Гешев. На 28 октомври 2018 година Министерство на вътрешните работи популяризира фотоси на първокласния интериор от вкъщи на Баневи, голям брой персонални движимости и бижута, а зам.-главният прокурор сподели тогава, че " тези неща са парите на служащите " от предприятията, които Баневи са приватизирали и " обезкостили ".
Защитата твърди пред Европейски съд по правата на човека, че сами по себе си фрагментите не са позорящи, а злепоставящ е коментарът на Гешев.
" Очевидно единствената нелегитимна и леко перверзна цел на репортажа е да бъде показан първокласният обичай на жалбоподателите. Макар че сниманите от Министерство на вътрешните работи фрагменти от вкъщи на жалбоподателите са противозаконни и нарушават неприкосновеността на жилището им, решителен за тежестта на нарушаването на член 8 в тази ситуация е коментарът на прокурор Иван Гешев. Именно той внушава незаконния генезис на снимания разкош, руинирайки персоналното достолепие и обществения облик на жалбоподателите ", се показва в жалбата до съда.
Съдът в Страсбург разяснява изявление на Гешев и на наблюдаващия прокурор по делото Мария Дойчева на конференция на 28 октомври 2018 година И декларира:
" Вярно е, че двамата прокурори са говорили за въпросното следствие и са дали детайлности за подхванатите ограничения, обвиняванията против жалбоподателите и въздействието на тяхната активност върху сдружението. Съдът смята обаче, че думите на двамата прокурори надвишават елементарното предаване на информация за наказателното следствие. По-специално, доста леко нюансираният метод, по който те разказват версиите, по които са работили следователите, потреблението на изрази като " незаконна приватизация ", " източване " или " обезкостяване " за разказване на събитията, довели до прекратяването на дейностите на въпросните предприятия и техните доста безапелационни заключения по отношение на обстоятелствата, които са предмет на въпросното следствие, предават концепцията, че двамата жалбоподатели са причинители на закононарушенията, в които са упрекнати от прокуратурата. Тези мнения, взети като цяло, затова подкопават презумпцията на невинността на жалбоподателите ".
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ