Липсват човешки истории в киното
Николай Хомерики е роден на 17 април 1975 година в столицата на Русия. Завършва икономическия факултет в Московския интернационален университет и несъмнено време работи като счетоводител в световноизвестна компания за безалкохолни питиета. Обаче е признат в два нидерландски университета и като студент основава с приятеля си компания за експорт на битова химия. Следва в влиятелните Висши курсове за сценаристи и режисьори (в класа на В.И. Хотиненко, П.К. Финн и В.А. Фенченко). Първата му работа - 3-минутният очерк "Капля " ( "Капка "), получава приз на филмовия фестивал в Сопот, чието жури е ръководено от Кшищоф Зануси. В Париж пази аспирантура по постановка в фамозната Национална академия за киноизкуство "La Femis " ( "Фемис "). Известният френски режисьор, артист, сценарист и продуцент Филип Гарел му предлага мястото на помощник в "Les amants reguliers " ( "Постоянни любовници "), почетен след това със "Сребърен лъв " на Венецианския кинофестивал. Продукциите му не престават да печелят награди, а "Сказка про темноту " ( "Приказка за тъмнината ") става част от конкурсната стратегия в Кан. Наричат го майстора на фестивалните шлагери. В рамките на Дните на съветското кино публиката в България ще има опция през днешния ден, 27 август, от 19 ч. да гледа в РКИЦ (ул. "Шипка " 34) най-актуалния приключен филм на режисьора - "Селфи ", с присъединяване на Константин Хабенски.
"Най-важен е фенът! "
- Мислите ли, че филмът "Селфи " ще е понятен за феновете в България, господин Хомерики?
- Сюжетът му е всемирен, тъй че би трябвало да е наличен и непосредствен за всички, без значение къде живеят, какъв език приказват и към коя народност принадлежат.
- Показван ли е към този момент пред задгранична аудитория?
- След като завърших работата по "Селфи ", започнах да върша различен филм, потопих се в снимачния развой и не съм следил къде го прожектират. На този въпрос най-точно може да отговорят продуцентите. Аз не съм наясно.
- Вие ли решихте точно този филм да бъде показан по време на Дните на съветското кино в София и Варна?
- Не. Просто ми оповестиха, че е включен в тазгодишната стратегия на фестивала. Идеята е да бъдат показани нови съветски филми, а това е най-актуалната ми приключена кинотворба. След като през 2017-а бе прожектиран "Ледоразбивачът ", а в този момент ще покажат "Селфи ", уповавам се тази самобитна традиция да продължи и следващата година с следващия ми режисьорски план.
- На снимачната площадка по какъв начин процедирате - крещите ли на актьорите?
- Не, аз съм спокоен режисьор. Крясъци няма. Държа на спокойствието.
- Остава ли нещо прикрито за публиката - може би това, което се е наложило да изрежете от кино лентата или не сте съумели да постигнете единодушие с продуцентите?
- Скрито? По-скоро не. Всеки фен възприема избран слой от сюжета, схваща го по собствен метод, усеща го непосредствен, взира се в него като в огледало, или пък не...
- Какви въпроси най-често ви задават?
- Не стопират да питат за актьорите - по какъв начин ги убедих да вземат участие във кино лентата, какво е да работя с тях...
- Тогава и аз да ви помоля да разкриете някои детайлности за вашето креативно взаимоотношение с Константин Хабенски.
- Всъщност, когато ме поканиха да дирижирам кино лентата, към този момент беше ясно, че той ще играе основната роля в "Селфи ". Зарадвах се, че ще работя точно с Хабенски.
- Как си представяте феновете на вашите филми?
- Мисля, че това са хора, които вървят на кино не с цел да се забавляват, а да потърсят отговори на значими въпроси. Някои се концентрират напълно върху жанра: за едни е значимо, че гледат детектив, други обръщат по-голямо внимание защо тъкмо е той, трети дебнат спецефекти, а за останалите най-интересна е логиката на психиката. Всеки може да откри по нещо във филмите ми, стига да знае какво търси.
Зрителите през днешния ден, сякаш са привикнали да вървят на кино, с цел да се забавляват. Преди време се интересуваха и от друго, филмите бяха опция да научат нещо, да видят; не да се разсеят и да си починат, а все едно книга да прочетат. Сега всичко това е в доста по-малки количества. Но би трябвало да се търсят нови форми. Опитвам се да го върша - да фотографирам кино, което, от една страна, има ярка, привлекателна за публиката опаковка, а от друга, разкрива фина човешка история.
- Мечтаете ли като режисьор да работите върху тематика, която персонално вас доста ви вълнува?
- Да, доста желая да фотографирам филм за любовта. За мен реализмът е доста значим на екрана.
- Какво има по-голямо значение: мнението на рецензията или реакцията на публиката в залата?
- Зрителят е най-съществен! За страдание, хората, които се занимават с кино рецензия (а тя като качество се е трансформирала не в най-хубавата посока), изричат някакво частно мнение, съобразено с политиката на изданието, за което работят. Често залагат на неща, които съгласно тях ще продават вестника или списанието, без да обръщат и минимум внимание на същинската същина на кино лентата. Пишат се конюнктурни публикации, изчезнаха сериозните разбори.
- Познавате ли някой български режисьор или артист?
- Сещам се за Гойко Митич...
- Той е от сръбски генезис.
- Явно ми следва да обърна по-голямо внимание на тази тематика. Когато учих в Париж, имах състудент от България - Камен Калев. Сто години не сме се виждали. Чувал съм, че снима сполучливо и получава награди.
- Така е. А кои филми съгласно вас може да бъдат наречени сполучливи?
- Лично за мен това са тези кинотворби, в които най-малко на 70% съумявам да пресъздам личния ми план като режисьор.
- Може ли през днешния ден киното да стигне до необятната аудитория без огромна рекламна акция?
- Другият метод да се пробие е през интернет. Стига да познаваш технологията на разпространяването на обещано наличие към феновете на кино продукции.
- Какво е отношението ви към цифровизацията на седмото изкуство?
- Лошо е отношението ми. За страдание, все по-малко са опциите да се снима на лента. Надявам се обаче, че ще го направя в бъдеще.
- Усеща ли се неналичието на избрани филми в киносалоните?
- Ако вземем да вземем за пример холивудски продукции - от 80-те, 90-те и даже от идващото десетилетие, се виждат много филми за необятната аудитория, доста приятни за гледане. Но в последно време се появява кино, което е безусловно празно. Все повече се залага на комикси, на спецефекти... Творбите, които обръщат внимание на човешката история, карат те да съпреживяваш на героите, да плачеш даже, са необичайност. Това липсва в киносалоните. Филмите си наподобяват, все едно са направени на конвейер.
- Какво кино обичате да гледате?
- Напоследък виждам доста сериали по НВО. Когато са мъдро направени, те са много по-интересни от художествените филми. Понякога си пущам (за следващ път) класическо кино - от 70-те и 60-те.
- Може ли през днешния ден да се снимат филми без поддръжката на властта, в това число и във финансово отношение? Каква е ролята на страната в развиването на седмото изкуство?
- Когато става дума за планове, предопределени за необятната аудитория, доста е комплицирано и на практика невероятно да се конкурираш с холивудски продукции без присъединяване на страната. На Запад разполагат със напълно разнообразни бюджети и благоприятни условия. Но фенът гледа и камерно кино. Днес всеки снима, може да се направи филм даже с айфон, да се разбере с другари, които да изиграят някакви функции без пари. Важното е каква концепция имаш и гений.
- Създава се усещане, че в последно време в Русия телевизионните сериали са доста повече от филмите. Заговори се обаче и за нашествието на уеб продукциите. Плаши ли ви това като режисьор?
- Не, в противен случай. Мисля, че по този метод ще се появят повече свежи хрумвания, ще има по-голяма независимост. Телевизионните канали са доста лимитирани в това отношение, опасяват се да създадат крачка настрана и много рядко основават някакви истински продукции.
- Бихте ли се пробвали да извършите интернет сага?
- Може би. Ще се наложи.
- Имате ли мнение за така наречен интернет пиратство - нерегламентираното събаряне на филми от разнообразни уеб сайтове?
- За продукции, намислени и направени извънредно с комерсиални цели, това, несъмнено, е доста неприятно. Защото печелят от сходни уеб сайтове не хората, основали филмите, а тези, които нямат нищо общо с киноиндустрията. Обаче за някои авторски планове интернет е опция те да стигнат до по-голяма аудитория. Смятам също, че филмите, които са част от огромното киноизкуство, като шедьоврите на Бергман да вземем за пример, би трябвало да бъдат безвъзмездни за хората. Още повече, че такива създатели от дълго време не са сред живите и техни родственици вземат решение дали да гледаме творбите им или не и каква е цената за това наслаждение. Това не го разбирам. Жан Люк Годар е споделил, че законът за авторското право не е фиктивен от създателите, а от продуцентите. Интелектуалната благосъстоятелност не съществува. Авторите нямат права, а единствено отговорности...
"Най-важен е фенът! "
- Мислите ли, че филмът "Селфи " ще е понятен за феновете в България, господин Хомерики?
- Сюжетът му е всемирен, тъй че би трябвало да е наличен и непосредствен за всички, без значение къде живеят, какъв език приказват и към коя народност принадлежат.
- Показван ли е към този момент пред задгранична аудитория?
- След като завърших работата по "Селфи ", започнах да върша различен филм, потопих се в снимачния развой и не съм следил къде го прожектират. На този въпрос най-точно може да отговорят продуцентите. Аз не съм наясно.
- Вие ли решихте точно този филм да бъде показан по време на Дните на съветското кино в София и Варна?
- Не. Просто ми оповестиха, че е включен в тазгодишната стратегия на фестивала. Идеята е да бъдат показани нови съветски филми, а това е най-актуалната ми приключена кинотворба. След като през 2017-а бе прожектиран "Ледоразбивачът ", а в този момент ще покажат "Селфи ", уповавам се тази самобитна традиция да продължи и следващата година с следващия ми режисьорски план.
- На снимачната площадка по какъв начин процедирате - крещите ли на актьорите?
- Не, аз съм спокоен режисьор. Крясъци няма. Държа на спокойствието.
- Остава ли нещо прикрито за публиката - може би това, което се е наложило да изрежете от кино лентата или не сте съумели да постигнете единодушие с продуцентите?
- Скрито? По-скоро не. Всеки фен възприема избран слой от сюжета, схваща го по собствен метод, усеща го непосредствен, взира се в него като в огледало, или пък не...
- Какви въпроси най-често ви задават?
- Не стопират да питат за актьорите - по какъв начин ги убедих да вземат участие във кино лентата, какво е да работя с тях...
- Тогава и аз да ви помоля да разкриете някои детайлности за вашето креативно взаимоотношение с Константин Хабенски.
- Всъщност, когато ме поканиха да дирижирам кино лентата, към този момент беше ясно, че той ще играе основната роля в "Селфи ". Зарадвах се, че ще работя точно с Хабенски.
- Как си представяте феновете на вашите филми?
- Мисля, че това са хора, които вървят на кино не с цел да се забавляват, а да потърсят отговори на значими въпроси. Някои се концентрират напълно върху жанра: за едни е значимо, че гледат детектив, други обръщат по-голямо внимание защо тъкмо е той, трети дебнат спецефекти, а за останалите най-интересна е логиката на психиката. Всеки може да откри по нещо във филмите ми, стига да знае какво търси.
Зрителите през днешния ден, сякаш са привикнали да вървят на кино, с цел да се забавляват. Преди време се интересуваха и от друго, филмите бяха опция да научат нещо, да видят; не да се разсеят и да си починат, а все едно книга да прочетат. Сега всичко това е в доста по-малки количества. Но би трябвало да се търсят нови форми. Опитвам се да го върша - да фотографирам кино, което, от една страна, има ярка, привлекателна за публиката опаковка, а от друга, разкрива фина човешка история.
- Мечтаете ли като режисьор да работите върху тематика, която персонално вас доста ви вълнува?
- Да, доста желая да фотографирам филм за любовта. За мен реализмът е доста значим на екрана.
- Какво има по-голямо значение: мнението на рецензията или реакцията на публиката в залата?
- Зрителят е най-съществен! За страдание, хората, които се занимават с кино рецензия (а тя като качество се е трансформирала не в най-хубавата посока), изричат някакво частно мнение, съобразено с политиката на изданието, за което работят. Често залагат на неща, които съгласно тях ще продават вестника или списанието, без да обръщат и минимум внимание на същинската същина на кино лентата. Пишат се конюнктурни публикации, изчезнаха сериозните разбори.
- Познавате ли някой български режисьор или артист?
- Сещам се за Гойко Митич...
- Той е от сръбски генезис.
- Явно ми следва да обърна по-голямо внимание на тази тематика. Когато учих в Париж, имах състудент от България - Камен Калев. Сто години не сме се виждали. Чувал съм, че снима сполучливо и получава награди.
- Така е. А кои филми съгласно вас може да бъдат наречени сполучливи?
- Лично за мен това са тези кинотворби, в които най-малко на 70% съумявам да пресъздам личния ми план като режисьор.
- Може ли през днешния ден киното да стигне до необятната аудитория без огромна рекламна акция?
- Другият метод да се пробие е през интернет. Стига да познаваш технологията на разпространяването на обещано наличие към феновете на кино продукции.
- Какво е отношението ви към цифровизацията на седмото изкуство?
- Лошо е отношението ми. За страдание, все по-малко са опциите да се снима на лента. Надявам се обаче, че ще го направя в бъдеще.
- Усеща ли се неналичието на избрани филми в киносалоните?
- Ако вземем да вземем за пример холивудски продукции - от 80-те, 90-те и даже от идващото десетилетие, се виждат много филми за необятната аудитория, доста приятни за гледане. Но в последно време се появява кино, което е безусловно празно. Все повече се залага на комикси, на спецефекти... Творбите, които обръщат внимание на човешката история, карат те да съпреживяваш на героите, да плачеш даже, са необичайност. Това липсва в киносалоните. Филмите си наподобяват, все едно са направени на конвейер.
- Какво кино обичате да гледате?
- Напоследък виждам доста сериали по НВО. Когато са мъдро направени, те са много по-интересни от художествените филми. Понякога си пущам (за следващ път) класическо кино - от 70-те и 60-те.
- Може ли през днешния ден да се снимат филми без поддръжката на властта, в това число и във финансово отношение? Каква е ролята на страната в развиването на седмото изкуство?
- Когато става дума за планове, предопределени за необятната аудитория, доста е комплицирано и на практика невероятно да се конкурираш с холивудски продукции без присъединяване на страната. На Запад разполагат със напълно разнообразни бюджети и благоприятни условия. Но фенът гледа и камерно кино. Днес всеки снима, може да се направи филм даже с айфон, да се разбере с другари, които да изиграят някакви функции без пари. Важното е каква концепция имаш и гений.
- Създава се усещане, че в последно време в Русия телевизионните сериали са доста повече от филмите. Заговори се обаче и за нашествието на уеб продукциите. Плаши ли ви това като режисьор?
- Не, в противен случай. Мисля, че по този метод ще се появят повече свежи хрумвания, ще има по-голяма независимост. Телевизионните канали са доста лимитирани в това отношение, опасяват се да създадат крачка настрана и много рядко основават някакви истински продукции.
- Бихте ли се пробвали да извършите интернет сага?
- Може би. Ще се наложи.
- Имате ли мнение за така наречен интернет пиратство - нерегламентираното събаряне на филми от разнообразни уеб сайтове?
- За продукции, намислени и направени извънредно с комерсиални цели, това, несъмнено, е доста неприятно. Защото печелят от сходни уеб сайтове не хората, основали филмите, а тези, които нямат нищо общо с киноиндустрията. Обаче за някои авторски планове интернет е опция те да стигнат до по-голяма аудитория. Смятам също, че филмите, които са част от огромното киноизкуство, като шедьоврите на Бергман да вземем за пример, би трябвало да бъдат безвъзмездни за хората. Още повече, че такива създатели от дълго време не са сред живите и техни родственици вземат решение дали да гледаме творбите им или не и каква е цената за това наслаждение. Това не го разбирам. Жан Люк Годар е споделил, че законът за авторското право не е фиктивен от създателите, а от продуцентите. Интелектуалната благосъстоятелност не съществува. Авторите нямат права, а единствено отговорности...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ