20 години без Джигата - най-мощния глас на Родопите
Николай Чапански, създател и водещ фолклорни излъчвания по Радио Пловдив,
Изминаха 20 години, откогато ни напусна един от най-мощните родопски гласове, този на националния артист Веселин Джигов, именуван от приятелите и феновете си просто Джигата. Горският, който не е приключил музикално учебно заведение или академия, само че постоянно впечатляваше с гласа си слушателите. Като национален артист той бе знак на планината, в която беше откърмен с песента.
Роден е през 1940 година в смолянското село Кутела. Там, някъде в края на селото, е изворът на река Малка Арда. Там за пръв път се среща с песента и Веселин Джигов - правоприемник на огромен певчески жанр, на който още се носи славата. Първо е почнал с песните, които научава от дядо си и татко си Андрей, а по-късно просвирва и на акордеон. Той е един от първите, който озвучава танцовите забави в локалното читалище „ Зора “, учебните празници и селските забави. Започват да го търсят и в прилежащите села Виево, Петково, Славейно и Момчиловци. Идва време за наложителна военна работа, само че и там Веселин не се разделя с песента, даже печели награди на фестивала на воената художествена самоинициатива в Стара Загора. След казармата е назначен за горски в село Манастир, а по-късно в Държавно ловно стопанство „ Кормисош “.
По същото време става част от мъжката певческа група на Кутела и вършат първите си записи в „ Балкантон “ и Радио София. В края на 1970-а дружно с братята Марин и Манчо Глухови основават и национален оркестър, който става прочут като Кутелската национална група. Името на Веселин Джигов става още по-популярно и получава първите си предложения за запис в Радиото. През 1969 година на Роженския събор извършва песента „ Излел е Дельо бунтовник “ и подкупва сърцата на хиляди съборяни с впечатляващия си глас. Радиоколата за записи е била конфигурирана в село Проглед и незабавно музикалните редактори го канят да запише тази ария, която по късно става известна с гласа на Надежда Хвойнева и Валя Балканска. Името му се подрежда до едни от най-известните родопски гласове по това време Радка Кушлева, Георги Чилингиров, Каньо Бедров, Бойка Присадова…
Като горски надзорник на Хайдушки поляни той се среща всекидневно с туристи, пристигнали от разнообразни краища на страната. Изявите пред тях са съвсем всяка вечер на мухабети и чевермета. Славата не закъснява, когато „ Балкантон “ издава първата му дългосвиреща плоча. Голяма част от песните в нея са записани с оркестъра на Радиото под диригентството на Коста Колев.
Първия хонорар от продадените плочи дава на татко си да съгради чешма по пътя от Кутела към Хайдушки поляни, която и до през днешния ден си блика. През 1985 година към този момент е солист на Виевската фолклорна група с началник Емил Узунски. Заедно стават лауреати на прегледа на сватбарските оркестри в Стамболово през 1988 година С укрепването на дарбата Джигов добива кураж и стартира да предлага на слушателите своите авторски песни: „ Оти ми са, горо, навдигаш “, „ Заплакала е Величка “, „ Мачинко, блага майчинко “, „ Стани, девойко, погледни “. Много от младите артисти през днешния ден ги пеят, само че малко от тях знаят, че са основани от Джигата.
Правил съм няколко излъчвания и изявленията с него за Радио Пловдив, даже и малко преди да почине в пловдивската Белодробна болница приз 2002 година, но в никакъв случай не се възгордя. Винаги се нареждаше някъде в края от богатото ни фолклорно съзвездие от надарени артисти на Орфеевата планина. Днес на читалището в село Кутела грее неговият лик от барелеф, построен от признателни кутелци и родопчани в негова чест.
Изминаха 20 години, откогато ни напусна един от най-мощните родопски гласове, този на националния артист Веселин Джигов, именуван от приятелите и феновете си просто Джигата. Горският, който не е приключил музикално учебно заведение или академия, само че постоянно впечатляваше с гласа си слушателите. Като национален артист той бе знак на планината, в която беше откърмен с песента.
Роден е през 1940 година в смолянското село Кутела. Там, някъде в края на селото, е изворът на река Малка Арда. Там за пръв път се среща с песента и Веселин Джигов - правоприемник на огромен певчески жанр, на който още се носи славата. Първо е почнал с песните, които научава от дядо си и татко си Андрей, а по-късно просвирва и на акордеон. Той е един от първите, който озвучава танцовите забави в локалното читалище „ Зора “, учебните празници и селските забави. Започват да го търсят и в прилежащите села Виево, Петково, Славейно и Момчиловци. Идва време за наложителна военна работа, само че и там Веселин не се разделя с песента, даже печели награди на фестивала на воената художествена самоинициатива в Стара Загора. След казармата е назначен за горски в село Манастир, а по-късно в Държавно ловно стопанство „ Кормисош “.
По същото време става част от мъжката певческа група на Кутела и вършат първите си записи в „ Балкантон “ и Радио София. В края на 1970-а дружно с братята Марин и Манчо Глухови основават и национален оркестър, който става прочут като Кутелската национална група. Името на Веселин Джигов става още по-популярно и получава първите си предложения за запис в Радиото. През 1969 година на Роженския събор извършва песента „ Излел е Дельо бунтовник “ и подкупва сърцата на хиляди съборяни с впечатляващия си глас. Радиоколата за записи е била конфигурирана в село Проглед и незабавно музикалните редактори го канят да запише тази ария, която по късно става известна с гласа на Надежда Хвойнева и Валя Балканска. Името му се подрежда до едни от най-известните родопски гласове по това време Радка Кушлева, Георги Чилингиров, Каньо Бедров, Бойка Присадова…
Като горски надзорник на Хайдушки поляни той се среща всекидневно с туристи, пристигнали от разнообразни краища на страната. Изявите пред тях са съвсем всяка вечер на мухабети и чевермета. Славата не закъснява, когато „ Балкантон “ издава първата му дългосвиреща плоча. Голяма част от песните в нея са записани с оркестъра на Радиото под диригентството на Коста Колев.
Първия хонорар от продадените плочи дава на татко си да съгради чешма по пътя от Кутела към Хайдушки поляни, която и до през днешния ден си блика. През 1985 година към този момент е солист на Виевската фолклорна група с началник Емил Узунски. Заедно стават лауреати на прегледа на сватбарските оркестри в Стамболово през 1988 година С укрепването на дарбата Джигов добива кураж и стартира да предлага на слушателите своите авторски песни: „ Оти ми са, горо, навдигаш “, „ Заплакала е Величка “, „ Мачинко, блага майчинко “, „ Стани, девойко, погледни “. Много от младите артисти през днешния ден ги пеят, само че малко от тях знаят, че са основани от Джигата.
Правил съм няколко излъчвания и изявленията с него за Радио Пловдив, даже и малко преди да почине в пловдивската Белодробна болница приз 2002 година, но в никакъв случай не се възгордя. Винаги се нареждаше някъде в края от богатото ни фолклорно съзвездие от надарени артисти на Орфеевата планина. Днес на читалището в село Кутела грее неговият лик от барелеф, построен от признателни кутелци и родопчани в негова чест.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ