Николай Борисов – баща на две деца, учител, председател на

Николай Борисов – татко на две деца, преподавател, ръководител на Вътрешна македонска революционна организация – Костинброд

Около празниците стават чудеса. Някои от тях не изключително приятни. В последните дни разнообразни мои познати и непознати фамилии изричат своето отвращение от новия детски филм, в който основна роля е отредена за гей персонаж. Без да знаят защо става дума във кино лентата (защото на никое място не е обяснено) родители водят децата си на тези прожекции и след това се чудят по какъв начин да изясняват избрани дейности и подиуми.

Разбира се, на никое място не се показва какво тъкмо да се чака от кино лентата, като завоалирано рецензиите са от сорта на „ Оригиналната изпълнена с екшън приключенска комедия ни показва три генерации от именитото семейство Клейд в опита им да се сближат и пътуват през непроучена, подла земя оттатък техния свят. “, както и „ Te тpябвa дa ce oбeдинят oтнoвo ĸaтo ceмeйcтвo и нaй-вeчe бaщитe дa пpeoдoлeят paзличиятa cъc cвoитe cинoвe, пpeди дa cпacят cвoя cвят. “ Тези думи могат да се интерпретират по друг метод. Но какво се крие зад това?

Звучи забавно, впечатляващо, напудрено. Сцени с измислени светове и същества, приказни персонажи – до тук добре. Герои са и трикрако куче, хора в неравностойно състояние. Също по този начин и разведени фамилни двойки и момчета с друга полова ориентировка. Новите полезности се пропагандират непрекъснато и отвред. Нормално е бащите да одобряват „ другите “ си синове, също по този начин е обикновено да има и разведени фамилии. И бъдете сигурни, че резултатите от това се виждат след много време и не са изключително приятни.

Покрай към този момент миналото международно състезание по футбол, тихомълком станахме очевидци на ненадейно за модерния свят квалифициране на ЛГБТ (с всичките му буквички, да не ме извиняват тези, които съм пропуснал) пропагандата от страна на формален орган (в случая ФИФА) като „ политическа агитация “. Защо това е толкоз значимо – тъй като за първия път се дефинира налагането на „ новите полезности “ като политически акт. И да, това е по този начин – тъй като се стартират хрумвания на една социална група, които постоянно накърняват друга такава. Нежелано, непотърсено ти се сблъскваш с това, тъй като се натрапва. Както като да заведеш децата си на кино и да обясняваш след това за какво в детския филм има гейове.

Време е ЛГБТ пропагандата да бъде публично избрана като политическа както в България, по този начин и в останалия цивилизован свят, като по този метод бъде неразрешена и в учебните заведения. Нека всеки си прави каквито си желае филми и анимации, въпреки всичко в света на свободията, в който живеем, всеки има право да „ твори “ каквото си пожелае, само че е редно да има информация какво предлага дадения артикул – политическа агитация или такава на сексуален принцип. Както категоризирането на филмите, които не са подобаващи за избрана възрастова група. И тогава изборът на родителите да е съзнателен – дали да си заведат децата на кино, или не. Това е свободен и осведомен избор. А не захаросани и напудрени фрагменти, прокарващи избрана идеология. Това е операция и агитация. Водеща до крах на обществото.