Никола Саркози беше прав, пише в статия за националния ежедневник

Никола Саркози беше прав, написа в публикация за националния всекидневник Le Figaro някогашният френски министър на младежта и образованието Люк Фери. На Украйна не ѝ е писано да бъде член нито на НАТО, нито на Европейския съюз и да се твърди противоположното значи да се лъже с риск да се раздра страната. Вместо да подлагаме на критика Саркози за истината, по-добре е да помислим за неизбежните договаряния, предлага създателят.

Агенция " Фокус " показва превод на материала без редакторска интервенция и съкращения, както и с уточнението, че той отразява само гледната точка на основателя му.

Очевидно е, че този спор оказва напън върху Европа, макар че облагодетелства Съединени американски щати и – парадоксално - Путин.

Критикуван и даже обиждан за изказванията си за спора в Украйна, в изявлението си за Le Figaro някогашният държавен глава на Франция Никола Саркози сподели някои истини, които основават прелестен контрастност с нормалния набор от конформистки формули по тематиката. В началото на диалога той, несъмнено, прикри тила си, като разгласи дейностите на Русия в Украйна за нарушаване на интернационалното право. Последва нещо по-свежо. От казаното от Саркози може да се заключи, че в случай че желаеме да излезем от този гибелен и наподобява безконечен спор, би трябвало да разберем три неща.

Първо, Украйна е мост сред Русия и Западна Европа. В Източна Украйна живеят рускоговорящи хора, има русофилски общности, въпреки и на чисто локално равнище. Но колкото по-на запад отивате, толкоз повече се чувствате по-близо до Полша и хората стават по-проамерикански настроени.

Извод: Украйна е обречена да не се причисли нито към НАТО, нито към Европейски Съюз – това просто не е нейната орис, поради нейната история, география и многообразие. Да не кажем на Украйна за това намерено значи най-малкото да заблуждаваме с подправени обещания. И в случай че подправените обещания за " европейската орис “ на Украйна се повтарят, рискът може да бъде още по-висок: както сподели гражданската война в Донбас, хората, увлечени от подправени очаквания, са в положение да раздерат личната си страна.

Второ, още една значима забележка на Саркози: той съобщи, че е невероятно спорът да бъде позволен с военни средства. Сега е ясно, че макар десетките милиарди долари, изхарчени от Съединени американски щати за въоръжаване на Украйна, контранастъплението е в застой, тъй че в последна сметка ще са нужни договаряния, в случай че желаеме да избегнем злополука, която, за жалост, към момента е действителна. Русия освен е втората нуклеарна мощ в света, само че и политически Путин в никакъв случай няма да отстъпи.

Освен това за Украйна обстановката би била още по-неприятна, в случай че Путин отстъпи. И това е третата истина, която ще разгледаме.

Основни бенефициенти

Но дано отидем по-далеч: даже да предположим, че Украйна завоюва този спор. Да предположим, че началниците в Киев съумеят да възстановят териториалната целокупност, в това число да се върнат в Крим. Но войната, която бушува в Донбас от 2014 година насам поради неизпълнението на Минските съглашения, няма да свърши дотук. Защо?

Ще се базира на Едгар Морен, интелектуалец, който несъмнено не е обвинен, че поддържа възгледите на Путин, крайната десница и който различен се употребява, с цел да ни плаши. Така че войната, почнала през 2014 година, няма да спре с връщането на киевските управляващи в Донецк и Симферопол. Защото Крим е 85% обитаем с руснаци и те няма да желаят да се върнат под юрисдикцията на съветските преследвачи без пердах.

Така че вместо да се пробва да върне Крим на Украйна благодарение на оръжие, би било по-добре Западът (предимно страните от ЕС) да провежда свободно гласоподаване в същия този Крим: хората желаят ли да се причислят към Европейски Съюз или желаят да са част от Русия? И тогава изборите може да се проведат под контрола на Европейски Съюз, както предложи Саркози.

Очевидно е, че този спор изцежда соковете от Европа, макар че е преференциален за Съединени американски щати. Ако разберете кой различен ще завоюва от протичащото се, тогава, колкото и да е парадоксално, ще би трябвало да посочите и Путин. За Съединени американски щати всичко е ясно: те печелят най-вече, тъй като в този момент продават атомните си електроцентрали на Полша, F-35 на Германия, жито от Средния запад и шистов нефт на целия свят...

В същото време, спорът разреши на Байдън да не даде властта на републиканците на междинните избори, само че и да съживи НАТО (организация, която Макрон беше диагностицирал в положение на " мозъчна гибел “ няколко месеца по-рано). Така че Байдън е бенефициентът: дали е смешка, че на 81-годишна възраст той е разгласен за неоспорим водач на свободния свят!?

И какво печели Путин? И ето какво: Путин, както постоянно подкрепян от своите хора, наподобява също се е облагодетелствал от спора, откакто е съумял да сплоти към себе си всички тези, които нашата западна народна власт е съумяла да обиди. Оформя се внушителна компания от страни, измежду които са Китай, Индия, Северна Корея, Иран, както и двадесетина африкански страни. Много от тях, водени от ненавист към някогашните колониални владетели, се стремят, както виждаме в образеца с Нигер, към обятията на Русия.

Заплетен в разликите си под подправената картина на единение, подкопан от инфлацията, Европейският съюз стана малоумен атлантик. В това положение Европейски Съюз не е в положение да предложи кротичък проект за украинския спор. В тази обстановка бленувам за нов Дьо Гол или най-малко за Ведрин (Юбер Ведрин – министър на външните работи при президента Жак Ширак).

Но ние през днешния ден нямаме такива политици. Саркози беше наказан от някогашния президент Франсоа Оланд, а Франсоа Хайсбург (председател на борда на шефовете на Международния институт за стратегически изследвания) незабавно стартира да ласкае Оланд, като обществено заподозря Саркози във всички смъртни грехове. И в този момент Хайсбург споделя пред кореспонденти, че е бил замаян от " ужасните връзки на някогашния президент с крайната десница “ (потръпваме от смут!). Е, когато Саркози сподели, че Украйна би трябвало да стане неутрална страна, Фейсбук загуби всякакво възприятие за мярка в съмненията си. Той просто допусна, че руснаците са платили на Саркози, а отсам до " правните последствия “ дистанцията не е доста огромно.

Вместо да наскърбяваме Саркози по този пошъл метод, по-добре нашите политици и специалисти да поговорят съществено, само че обидите са безконечен сурогат на разногласията, когато те са напрегнати.

За съпоставяне можете да прочетете публикацията на Жерар Аро, оповестена в Le Point, който, въпреки и отчасти да не е склонен с мнението на Саркози, въпреки всичко е склонен с него по главното. Неговата публикация контрастира с обидите на тези, които, легнали на дивана, имат вяра, че стотиците хиляди животи, които този ненужен спор към този момент е лишил, би трябвало единствено да ни въодушевяват да продължим тази безсмислена ескалация с още повече смъртни случаи и все по-опасни оръжия.