България е соларен шампион
Никола Газдов е бизнесмен с 18-годишен опит в региона на възобновимата сила. Той е ръководител на АПСТЕ (Асоциация за произвеждане, предпазване и търговия с електроенергия) и член на Управителния съвет на RPIA - Румънската асоциация на фотоволтаичната промишленост. Член е на Управителния съвет на SolarPower Europe и заместник-председател на Комитета на националните асоциации към основаната в Брюксел браншова организация. Управител е на Renergy, техническа консултантска компания, както и шеф в Element Power, платформа за развиване на планове за произвеждане и предпазване на възобновима сила в България и Румъния.
Г-н Газдов, изпращаме следващо рекордно лято за слънчевата сила в България. Пазарът в последните години се разви до взрив, само че по какъв начин бихте го описали сега, следи ли се мъртвило?
България притегли над 6 милиарда лв. частни вложения в енергетиката си, главно за създаване на нови слънчеви централи. Те към този момент покриват огромна част от дневното ползване и понижават борсовите цени, тъй като създават ток с ниска себестойност. По данни на ЕСО (б.р. Електроенергийния систематичен оператор), все още фотоволтаиците са над 5000 MW. След рекордните 2023 и 2024 година, мнозина чакаха пазарът да се забави. Всъщност, най-малко 2000 MW нови планове са в напреднала фаза на развиване, или са стартирали строителство и ще бъдат осъществени в идващите 12-18 месеца.
Само в България 9000 MW фотоволтаични планове чакат за присъединение към мрежата. Развива ли се тя с задоволителен ритъм, с цел да отговори на търсенето? Колко време се чака за свързването на един слънчев парк?
ЕСО към този момент работи по стратегически стратегии за рационализация и уголемение на електропреносната мрежа. Целта на тези вложения е да бъдат усъвършенствани междусистемната съгласуваност и ръководството на мрежата, както и да се усили потенциалът за свързване на нови ВЕИ.
Към момента, присъединението на един слънчев парк лишава сред 2 и 4 години, според от положението на мрежата в съответния регион и потребността от създаване на довеждащи електропроводи. При вятърните електроцентрали този период е доста по-дълъг, тъй като там екологичните процедури в допълнение забавят процеса.
Докато водим този диалог, цената на тока на борсата още веднъж приближава нула лв.. Такива стойности водят ли до отлив на вложители в чиста сила и по какъв начин слънчевата сила може да резервира мястото си под българското слънце?
Фотоволтаични мощности се построяват, тъй като са най-евтината алтернатива за произвеждане на ток и това ги прави доста конкурентни. Именно по тази причина няма отлив на вложители, дори в противен случай - водещи енергийни компании от Централна и Югоизточна Европа занапред навлизат на българския пазар. Разбира се, ниските и негативни цени на борсата са предизвикателство за всички производители на електрическа енергия. Ясно е, че вложенията във ВЕИ няма по какъв начин да продължат по досегашния модел - „ строим, пък каквото стане “. Професионалният метод изисква да се намерят сложни решения. Например, отсега нататък едва ли ще се осъществят доста слънчеви паркове без акумулатори. Дългосрочните контракти за изкупуване на електрическа енергия също ще стават от ден на ден, тъй като са основани на взаимно преференциални партньорства сред ВЕИ производители и огромни индустриални потребители.
Тоест, батериите и дълготрайните контракти са „ лекарството “ против нулеви цени?
„ Лекарството “ е сложно. То включва повече еластичност, системи за предпазване, тласъци за промишлеността да подписва дълготрайни контракти, гъвкаво ползване, нови междусистемни връзки със съседите - всичко това е част от решението. Но има и друго - с цел да реализираме ниски цени и когато слънцето не грее, би трябвало да ускорим построяването на нови вятърни мощности. България е единствената страна в Европейски Съюз, която над 10 години не е построила нито един нов ветроенергиен парк, което е неуместно и би трябвало да се промени.
Може ли да се каже, че ВЕИ секторът навлиза в нова епоха със системите за предпазване. Как те трансформират пазара и какво още следва?
Много неща ще се трансформират. Никога до момента не сме имали опция да съхраняваме електрическа енергия в такива мащаби на толкоз налична цена. Комбинацията от налични акумулатори и на ниска цена слънчев ток е съвършена причина за вложения в предпазване. Защото батериите могат да зареждат на ниски цени денем и да ги „ трансферират “ към вечерния пик. Това възстановява пазарната волатилност и понижава цените за промишлеността и бита. Батериите дават нови качества на ЕСО да ръководи системата, което е основно поради нараствания дял на изменчиво произвеждане в района.
Финансовата поддръжка по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ) катализира в допълнение пазарните процеси и зададе доста нападателна времева рамка. Вече са построени над 1300 MWh, а упованията са този потенциал да нарасне до над 12 GWh към средата на 2026 година По данни на ЕСО, към август 2025 година има подписани контракти за 7500 MW с потенциал над 23 000 MWh.
Все повече огромни предприятия конфигурират лични слънчеви мощности. Това ли е новата енергийна самостоятелност за бизнеса в България и какви провокации среща този развой?
Индустрията търси дълготрайно ниски цени и нараснала енергийна самостоятелност. Фотоволтаичните централи оферират и двете. Няма да е пресилено да кажем, че българската промишленост е слънчевият първенец на Европа. В последните години бяха построени стотици слънчеви централи за лична консумация по покривите на фабрики и наоколо до индустриални производства. Много от предприятията към този момент работят по тяхното уголемение. Батериите са идната разумна стъпка. Неслучайно точно българска индустриална компания построи най-голямата независима батерия в целия Европейски Съюз (б.р. „ Адванс Грийн Енерджи “ АД).
Къде е България на слънчевата и батерийна карта на Европейския съюз?
България е слънчев водач - освен поради бързия напредък на конфигурираните мощности, а поради десетките сполучливи компании. Най-големият систематичен интегратор в Европа идва от България, а секторът дава работа на повече от 10 000 чиновници. За страдание, при вятъра сме на дъното. Ако не променим това, постоянно ще догонваме останалите.
При батериите имаме късмет да сме измежду водачите, в случай че осъществяваме даже част от декларирания потенциал. Енергетиката по формулировка е инертна система, в която всичко се случва постепенно и бавно. В този подтекст, скоростта на развиване на батериите разрушава всички открити модели и ни слага в напълно нова среда. След по-малко от година, в случай че няма непредвидени разтърсвания, България ще затвърди ролята си на районен балансьор, освен това по безапелационен метод.
Навлизането на изкуствения разсъдък (AI) и Интернет на нещата (IoT) в слънчевите технологии докара до основаването на интелигентни решения, които доста усъвършенстват успеваемостта и ръководството на силата. Какви са нововъведенията в бранша и случват ли се те и у нас?
Енергетиката се цифровизира и това основава доста изгоди за бизнеса и консуматорите. В България можем да се похвалим с няколко стартъпа, които построиха конкурентни артикули, основани на изкуствен интелект. Техните решения оказват помощ за по-добро прогнозиране на производството, консолидиране на системи за предпазване и превантивна поддръжка на електроцентрали. Търговците на електрическа енергия също се възползват от AI решения, направени в България, с цел да усъвършенстват ръководството на своите портфолиа.
Наскоро АПСТЕ и други организации разгласиха позиции по отношение на проблеми, свързани с държавните продуктови такси за преработване на слънчеви панели и акумулатори. Какво ви тормози и имате ли оферти за решение на въпроса?
Проблемът е в остарялата нормативна уредба, която залага несъразмерно високи цени на продуктовите такси за преработване на слънчеви панели и акумулатори. Техните равнища не са свързани с действителните разноски за оползотворяване и са сред 5 и 10 пъти по-високи от сравними такси в други страни от Европейски Съюз. По този метод страната изкуствено оскъпява слънчевите панели с 35%, а батериите с близо 20%. Инвеститорите чакат от българската страна предвидимост, а не голословни регулаторни тежести. Внесли сме писма до Министерски съвет и отрасловите министерства с искане да се одобри краткотрайна дерогация за интервал до две години. През това време нормативната база би трябвало да бъде модифицирана по този начин, че да отразява действителните разноски за преработване и да бъде в границите на междинните ценови равнища за Европейски Съюз.
Ако би трябвало да погледнем напред, какво е бъдещето на българската енергетика?
Бъдещето е обвързвано с продължаваща промяна на енергийната ни система – от ден на ден нови ВЕИ и акумулатори, развиване на преносния потенциал и междусистемната съгласуваност и мъдро ръководство на съществуващите енергийни активи. Тази композиция ще подсигурява стабилно ниски цени и повишение на енергийната ни сигурност.
Текстът е част от бр. 128 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Никола Газдов слънчева сила Асоциация за произвеждане, предпазване и търговия с електрическа енергия слънчеви съоръжения акумулатори за ВЕИ
Г-н Газдов, изпращаме следващо рекордно лято за слънчевата сила в България. Пазарът в последните години се разви до взрив, само че по какъв начин бихте го описали сега, следи ли се мъртвило?
България притегли над 6 милиарда лв. частни вложения в енергетиката си, главно за създаване на нови слънчеви централи. Те към този момент покриват огромна част от дневното ползване и понижават борсовите цени, тъй като създават ток с ниска себестойност. По данни на ЕСО (б.р. Електроенергийния систематичен оператор), все още фотоволтаиците са над 5000 MW. След рекордните 2023 и 2024 година, мнозина чакаха пазарът да се забави. Всъщност, най-малко 2000 MW нови планове са в напреднала фаза на развиване, или са стартирали строителство и ще бъдат осъществени в идващите 12-18 месеца.
Само в България 9000 MW фотоволтаични планове чакат за присъединение към мрежата. Развива ли се тя с задоволителен ритъм, с цел да отговори на търсенето? Колко време се чака за свързването на един слънчев парк?
ЕСО към този момент работи по стратегически стратегии за рационализация и уголемение на електропреносната мрежа. Целта на тези вложения е да бъдат усъвършенствани междусистемната съгласуваност и ръководството на мрежата, както и да се усили потенциалът за свързване на нови ВЕИ.
Към момента, присъединението на един слънчев парк лишава сред 2 и 4 години, според от положението на мрежата в съответния регион и потребността от създаване на довеждащи електропроводи. При вятърните електроцентрали този период е доста по-дълъг, тъй като там екологичните процедури в допълнение забавят процеса.
Докато водим този диалог, цената на тока на борсата още веднъж приближава нула лв.. Такива стойности водят ли до отлив на вложители в чиста сила и по какъв начин слънчевата сила може да резервира мястото си под българското слънце?
Фотоволтаични мощности се построяват, тъй като са най-евтината алтернатива за произвеждане на ток и това ги прави доста конкурентни. Именно по тази причина няма отлив на вложители, дори в противен случай - водещи енергийни компании от Централна и Югоизточна Европа занапред навлизат на българския пазар. Разбира се, ниските и негативни цени на борсата са предизвикателство за всички производители на електрическа енергия. Ясно е, че вложенията във ВЕИ няма по какъв начин да продължат по досегашния модел - „ строим, пък каквото стане “. Професионалният метод изисква да се намерят сложни решения. Например, отсега нататък едва ли ще се осъществят доста слънчеви паркове без акумулатори. Дългосрочните контракти за изкупуване на електрическа енергия също ще стават от ден на ден, тъй като са основани на взаимно преференциални партньорства сред ВЕИ производители и огромни индустриални потребители.
Тоест, батериите и дълготрайните контракти са „ лекарството “ против нулеви цени?
„ Лекарството “ е сложно. То включва повече еластичност, системи за предпазване, тласъци за промишлеността да подписва дълготрайни контракти, гъвкаво ползване, нови междусистемни връзки със съседите - всичко това е част от решението. Но има и друго - с цел да реализираме ниски цени и когато слънцето не грее, би трябвало да ускорим построяването на нови вятърни мощности. България е единствената страна в Европейски Съюз, която над 10 години не е построила нито един нов ветроенергиен парк, което е неуместно и би трябвало да се промени.
Може ли да се каже, че ВЕИ секторът навлиза в нова епоха със системите за предпазване. Как те трансформират пазара и какво още следва?
Много неща ще се трансформират. Никога до момента не сме имали опция да съхраняваме електрическа енергия в такива мащаби на толкоз налична цена. Комбинацията от налични акумулатори и на ниска цена слънчев ток е съвършена причина за вложения в предпазване. Защото батериите могат да зареждат на ниски цени денем и да ги „ трансферират “ към вечерния пик. Това възстановява пазарната волатилност и понижава цените за промишлеността и бита. Батериите дават нови качества на ЕСО да ръководи системата, което е основно поради нараствания дял на изменчиво произвеждане в района.
Финансовата поддръжка по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ) катализира в допълнение пазарните процеси и зададе доста нападателна времева рамка. Вече са построени над 1300 MWh, а упованията са този потенциал да нарасне до над 12 GWh към средата на 2026 година По данни на ЕСО, към август 2025 година има подписани контракти за 7500 MW с потенциал над 23 000 MWh.
Все повече огромни предприятия конфигурират лични слънчеви мощности. Това ли е новата енергийна самостоятелност за бизнеса в България и какви провокации среща този развой?
Индустрията търси дълготрайно ниски цени и нараснала енергийна самостоятелност. Фотоволтаичните централи оферират и двете. Няма да е пресилено да кажем, че българската промишленост е слънчевият първенец на Европа. В последните години бяха построени стотици слънчеви централи за лична консумация по покривите на фабрики и наоколо до индустриални производства. Много от предприятията към този момент работят по тяхното уголемение. Батериите са идната разумна стъпка. Неслучайно точно българска индустриална компания построи най-голямата независима батерия в целия Европейски Съюз (б.р. „ Адванс Грийн Енерджи “ АД).
Къде е България на слънчевата и батерийна карта на Европейския съюз?
България е слънчев водач - освен поради бързия напредък на конфигурираните мощности, а поради десетките сполучливи компании. Най-големият систематичен интегратор в Европа идва от България, а секторът дава работа на повече от 10 000 чиновници. За страдание, при вятъра сме на дъното. Ако не променим това, постоянно ще догонваме останалите.
При батериите имаме късмет да сме измежду водачите, в случай че осъществяваме даже част от декларирания потенциал. Енергетиката по формулировка е инертна система, в която всичко се случва постепенно и бавно. В този подтекст, скоростта на развиване на батериите разрушава всички открити модели и ни слага в напълно нова среда. След по-малко от година, в случай че няма непредвидени разтърсвания, България ще затвърди ролята си на районен балансьор, освен това по безапелационен метод.
Навлизането на изкуствения разсъдък (AI) и Интернет на нещата (IoT) в слънчевите технологии докара до основаването на интелигентни решения, които доста усъвършенстват успеваемостта и ръководството на силата. Какви са нововъведенията в бранша и случват ли се те и у нас?
Енергетиката се цифровизира и това основава доста изгоди за бизнеса и консуматорите. В България можем да се похвалим с няколко стартъпа, които построиха конкурентни артикули, основани на изкуствен интелект. Техните решения оказват помощ за по-добро прогнозиране на производството, консолидиране на системи за предпазване и превантивна поддръжка на електроцентрали. Търговците на електрическа енергия също се възползват от AI решения, направени в България, с цел да усъвършенстват ръководството на своите портфолиа.
Наскоро АПСТЕ и други организации разгласиха позиции по отношение на проблеми, свързани с държавните продуктови такси за преработване на слънчеви панели и акумулатори. Какво ви тормози и имате ли оферти за решение на въпроса?
Проблемът е в остарялата нормативна уредба, която залага несъразмерно високи цени на продуктовите такси за преработване на слънчеви панели и акумулатори. Техните равнища не са свързани с действителните разноски за оползотворяване и са сред 5 и 10 пъти по-високи от сравними такси в други страни от Европейски Съюз. По този метод страната изкуствено оскъпява слънчевите панели с 35%, а батериите с близо 20%. Инвеститорите чакат от българската страна предвидимост, а не голословни регулаторни тежести. Внесли сме писма до Министерски съвет и отрасловите министерства с искане да се одобри краткотрайна дерогация за интервал до две години. През това време нормативната база би трябвало да бъде модифицирана по този начин, че да отразява действителните разноски за преработване и да бъде в границите на междинните ценови равнища за Европейски Съюз.
Ако би трябвало да погледнем напред, какво е бъдещето на българската енергетика?
Бъдещето е обвързвано с продължаваща промяна на енергийната ни система – от ден на ден нови ВЕИ и акумулатори, развиване на преносния потенциал и междусистемната съгласуваност и мъдро ръководство на съществуващите енергийни активи. Тази композиция ще подсигурява стабилно ниски цени и повишение на енергийната ни сигурност.
Текстът е част от бр. 128 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Никола Газдов слънчева сила Асоциация за произвеждане, предпазване и търговия с електрическа енергия слънчеви съоръжения акумулатори за ВЕИ
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ