Как забраните за ползване на социални медии ще се отразят на децата?
Никол Търнър Лий, Джоузи Стюарт и Каролина Оксенстиерна
https://www.brookings.edu/.
Първата по рода си възбрана за прилагане на обществени медии от деца под 16 година влезе в действие в Австралия на 10 декември. Тя бе провокирана от възходящата угриженост за тяхното отражение върху психологичното здраве и благополучието на младежите. След въвеждането на възбраната образецът бе последван от други страни, подготвящи или обсъждащи сходно законодателство. Дания възнамерява да забрани достъпа до обществени медии за консуматори под 15-годишна възраст; английските законодатели разискват въвеждане на сходно възрастово ограничаване на непрекъсната или краткотрайна основа.
Тези старания произтичат от възходящата угриженост на институциите, гражданското общество и откривателите по отношение на връзката сред благополучието на децата и използването на обществените медии. Редица изследвания потвърждават, че пристрастяването към тези платформи се съпровожда от нарастнали равнища на тревога и депресии, изкривявания на Аз-образа и ниско самоуважение. В допълнение, някои разбори, предоставени на законодателите, откриват усилване на възприятията на безизходност и самота измежду децата. Но в същото време се показва подозрение дали сходни забрани ще реализиран задачата да се ограничи несъразмерното прилагане на обществените медии от деца; изричат се възражения, обосновани с ограничението на правото на децата за свободно изложение и на достъпа до информация, опазването на персоналното пространство, както и ролята на родителите при изработването на разпоредбите за прилагане на обществените медии.
Глобални трендове
Макар и на фона на оживени полемики, въведената в Австралия възбрана наподобява извънредно известна: съгласно проучвания 77 на 100 от австралийците са одобрявали закона все още на приемането му. Не е ясно обаче по какъв начин неговото използване ще се отрази на тази поддръжка. Държавни чиновници прецизират, че разпоредбите няма да влязат в действие по едно и също време.
Досега няма друга страна, която да е въвела сходна безапелационна възбрана, макар че Дания е най-пресния образец, в който се разисква такава мярка. През октомври тази година датският министър-председател разгласи предложение ограничаването да се ползва към деца до 15 година, с допустимо изключение за деца над 13 година, които имат категорично единодушие на родителите.
Едно световно изследване (https://www.ipsos.com/en-us/widespread-support-banning-social-media-under-14s-and-acceptance-kids-today-have-it-harder) откри, че 65 на 100 от хората поддържат възбраната за прилагане на обществените медии от деца до 14 година В 29 от 30 изследвани страни в интерес на такова решение се афишират болшинства от популацията, като Германия е единственото изключение.
Други страни възприемат селективен, не толкоз рестриктивен метод. Германия и Франция оферират по-висока възраст при условието за родителско единодушие за основаване на профил, до момента в който Нидерландия и Южна Корея ограничиха използването на клетъчни телефони в класните стаи. Разпространена е засилената отбрана при прилагане на персоналните данни на децата, изключително в Европейския съюз, където се изисква единодушие на родителите за култивиране на такива персонални данни (възрастовият предел варира от 13 до 16 година в другите страни от ЕС).
Социалните медии в Съединени американски щати
В Съединените щати към този момент съвсем не се следи интензивност по тематиката на федерално ниво. Щатските управляващи търсят способи да контролират използването на обществени медии от деца посредством микс от ограничения за определяне на възрастта, спомагателна отбрана на конфиденциалността и директни забрани. Например, губернаторът на Флорида Рон ДеСантис предходната година подписа закон да възбрана на използването на някои платформи от деца на възраст под 14 години. Законът съвсем незабавно бе оспорен по правосъден ред, макар че наскоро федерален съд позволи използването му, до момента в който тече правосъдният развой. Други щати, като Юта, Тексас, Арканзас и Луизиана направиха опит да вкарат наложително родителско единодушие за разкриване на сметки на деца, като подвигнаха възрастовата граница над федералния стандарт (13 г.); всички тези решения обаче бяха оспорени пред съда. В Калифорния и Ню Йорк бе определен различен метод – таргетирано внимание към случаите на „ пристрастено прилагане “ и подсилване на отбраните на персоналните данни на децата.
Независимо от желанието към разнородни подходи, законодателите се стимулират със сходни причини по отношение на влошаващото се психологично здраве на децата, увеличението на времето, прекарвано онлайн и възходящите случаи на тормоз. Тази угриженост е публикувана и във федералния законодателен орган – сенаторът-демократ Брайън Шатц внесе законопроект, озаглавен „ Децата вън от обществените медии “, който не разрешава на деца под 13 година да основават или поддържат профили в обществените медии и вкарва ограничаване за наличие, обвързвано с персоналните данни на деца на възраст под 17 години. Малко по-късно законопроектът бе импортиран още веднъж от група сенатори от двете партии и получи поддръжка от разнообразни организации, измежду които Американският съюз на учителите и Американската академия за детска и юношеска психиатрия.
Наскоро редица членове на Конгреса също демонстрираха внимание към рационализиране на законодателството по отношение на онлайн сигурността на децата. В Камарата на представителите бе показан план на Закон за ограничение на нездравословното въздействие на обществените медии върху децата, в който се не разрешава на платформите на обществените медии да позволяват разкриване или поддържане на профили от деца на възраст под 16 години.
В хода на активизирането на сходни начинания редица компании, ръководещи обществени медии, оповестиха нови ограничения по отношение на сметките на деца и младежи. „ Мета “ последователно вкарва така наречен тийнейджърски сметки с вградени отбрани и принадлежности за наставнически надзор, а през октомври разгласи, че вкарва в Инстаграм възрастов рейтинг (обозначаване) на наличието, подобен на прилагания във филмовата промишленост. Почти неотложно обаче постъпи несъгласие от Асоциацията на филмовите производители, съгласно което самодейността на „ Мета “ е „ мощно заблуждаваща “ и ползва въпросния рейтинг, без да регистрира съществуването на голям брой заинтересувани страни, въвлечени при неговото създаване.
Ще решат ли възбраните обсъжданите проблеми?
Както в Съединени американски щати, по този начин и в редица други страни законодателите са стигнали до извода, че рестриктивните мерки върху обществените медии, ориентирани към протекция на здравето и онлайн сигурността на децата, са по едно и също време нужни и неотложни. В същото време не съществуват задоволително доказателства, че сходни забрани са дейно решение; показват се все по-силни причини, че те могат да породят не по-малко проблеми, в сравнение с се стараят да решат. При разискването на по-нататъшни стъпки институциите би трябвало да вземат поради редица спомагателни съображения отвън благополучието на децата, изключително обвързваните с юридическите, техническите и обществените последствия от използването на методите за възрастови ограничавания.
Първо, софтуерните компании нееднократно са посочвали, че директните забрани са сложни за използване, защото децата постоянно намират способи да заобиколят рестриктивните мерки. В Австралия фирмите показаха спомагателна угриженост поради неналичието на гратисен интервал и налагането на тежки санкции на платформите, вместо на потребителите, които заобикалят рестриктивните мерки.
Но даже възбраните да бъдат сполучливо прилагани, откъсването на децата от обществените медии не подсигурява дейно ограничение на времето, прекарвано пред екран. Едно изследване открива, че ограничението на достъпа до избрани платформи не кара децата да прекарват повече време офлайн, а по-скоро ги тласка към други действия, като гледане на телевизия, видеоигри и даже нахлуване в „ тъмните кътчета на интернет “.
Освен техническата употреба, юридическите и конституционните съображения също повдигат съществени въпроси. Както бе посочено, редица забрани, въведени от щатските управляващи, към този момент бяха оспорени в съда с довода, че лимитират свободата на изразяването. Редица групи за отбрана на гражданските свободи в Съединени американски щати, като Американският съюз за цивилен свободи и обществен достъп до познание, настояват, че импортираните в Конгреса законопроекти противоконституционно лимитират правото на подрастващите да имат достъп и да споделят информация онлайн.
В центъра на полемиката е отбраната на персоналните данни на децата онлайн. Това е значителен проблем, защото предлаганите ограничавания постоянно се реализират благодарение на нови форми на възрастова верификация (платформите изискват идентификация, с цел да се уверят в действителната възраст на потребителя). Много от щатите не са конкретизирали по какъв начин тъкмо ще бъдат осъществявани сходни инспекции, което оставя неизясненост по какъв начин фирмите ще събират, съхраняват и пазят сензитивната информация. Потенциалното потребление на издадени от страната документи за идентичност или биометрична информация поражда обилни опасности, в това число приключване на данни, корист и изключване на хора, които не са показали официална идентификация.
Важен миг също по този начин е, че самите младежи слагат под въпрос успеваемостта на такива бланкетни забрани. Според 18-годишната Елена Митревска, член на австралийския юношески съвет за интернет сигурност, сходни старания „ ще затворят цели интернет пространства за младежите, вместо да решат съответните проблеми “. От друга страна, възбраните могат да лишат подрастващите от благоприятни условия да изградят уменията на цифрова просветеност, в случай че не се научат да направляват онлайн последователно и с уместно упътване. Все едно по-късно младежите ще получат достъп до тези платформи, а тоталното им уединяване от обществените медии ще отсрочи значимия разговор сред деца и родители по отношение на рисковете в интернет.
Адресиране на същностните проблеми
Базисният проблем, обвързван с обсъжданата регулаторна наклонност е, че възбраните на обществените медии влияят върху достъпа, вместо върху държанието на платформите. Основната грижа на законодателите е излагането на децата на въздействието на нездравословно наличие и въздействието на обществените медии върху тяхното психологично здраве, само че тези вреди не са присъщи единствено за малолетните консуматори. Дизайнът, подтикващ пристрастяването, рисковото наличие и отрицателните психически резултати влияят върху потребителите от всички възрастови групи. Това обрисува нуждата от решения, които третират посочените проблеми систематично, а не посредством ограничавания на възрастов симптом. Това не значи, че не са нужни характерни ограничения за малолетните, а че е сериозно значимо дали определената политика ще реши по-мащабния проблем.
Австралийският комисар по въпросите на интернет сигурността Джули Инман Грант съобщи, че законодателите са наясно, че „ отлагането на достъпа на децата до профили в обществените медии няма да реши всички проблеми, а единствено ще вкара известна опозиция в система, в която до момента не е имало никакви ограничавания “. В същото време, ефикасното адресиране на проблемите, пораждани от възходящата известност на възбраните на обществените медии по света, изисква наложително взаимна работа с софтуерните компании с оглед реформиране и редизайн на самите платформи. По-нататък, потребно би било придвижване по посока на рамка на саморегулиране по отношение на сигурността на децата онлайн, която по едно и също време да не подкопава бизнес задачите на цялата промишленост. Опитът на „ Мета “, посочен нагоре, демонстрира, че промишлеността е предразположена към саморегулация, макар че тази смяна идва с известно забавяне в по-широката полемика за сигурността на децата.
Ако общественото ръководство си слага за цел да построи по-безопасна цифрова среда, по-ефективен метод е софтуерните компании да бъдат държани виновни за дизайна на техните платформи и за модерирането на тяхното наличие, пропуските в които разрешават разпространяването на нездравословни материали и държания. Вместо да лимитират достъпа на младежите до онлайн пространства, които ги образоват, свързват и овластяват, законодателите би трябвало да се концентрират върху регулирането на базисните системи и процеси (набиране на данни, логаритми и модериране на съдържание), които зареждат нездравословната динамичност онлайн.
Регулаторен метод, ориентиран към дизайна на платформите и систематичното ръководство, предлага обещаващ път към една безвредна, включваща и устойчива цифрова среда за потребителите от всички възрасти. Освен това, най-важно е да разберем за какво младежите се пристрастяват към обществените медии. Отговорът на този въпрос може би се крие в по-дълбоки обществени проблеми, задвижващи прехода към по-мощните въздействия на технологиите.
Превод от британски: Александър Маринов
