Никога не съм приемал и няма да приема евтината партийна

Никога не съм приемал и няма да приема евтината партийна запалянковщина, която гледа на историята в черно-бяло. Нито почитането единствено на "нашите " жертви и безмълвното пренебрежение към "техните ".

Това написа в профила си във Facebook Борислав Цеков.

Жертвите на политическото принуждение нямат цвят - те са жертви.

На пагубни идеологии, режими и екстремизъм. Да, властническият прохитлеристки режим преди 1944 година, който безмълвно суспендира конституцията на 19 май 1934 година, вкара цензура, ограничи демократичните права и свободи, репресираше опозицията и политически неуместните, вкара лагерите; организираше антиеврейска политика, материализирана в антиеврейско законодателство по нацистки пример, което беше прецизно прилагано, в това число в Македония, Беломорска Тракия и Пиротско, откъдето българските управници изпратиха 11 343 евреи за заличаване в Треблинка; Софийският университет беше цялостен с професори (уважавани!), които са апологети на Хитлер и Мусолини...

Всичко това са обстоятелства, колкото и нелицеприятни и неуместни да са за потомците на тогавашния политически и икономически хайлайф. И те не анулират положителните неща и постижения на додеветосептемврийска България! Не анулират спасяването на повече от 50 хил.евреи от старите лимити...

Но е реалност и че интервалът след 1944 не е черно-бял.

Тоталитарният социализъм беше наказателен и преследваше безжалоснно всяко инакомислие. Избити бяха хиляди почтени (не приказвам за профашистките детайли!), ликвидирана беше свободата на словото, разширени бяха лагерите; висшата комунистическа номенклатура тънеше в привилегии на гърба на народа...

Всичко това са обстоятелства, колкото и да са неуместни на наследниците на Българска комунистическа партия.

Но това не трансформира хубавите неща - обществената сигурност, образованието, опазването на здравето... Заради всичко това, не одобрявам държанието на партиите в Народното събрание през днешния ден. И едните, и другите се гаврят, всеки от своята партийна камбанарийка, с жертвите на "другите ".

А би трябвало да се смирим и да приказваме почтено за предишното. И за положителното, и за злото.

Поклон пред паметта на жертвите на политическото принуждение преди и след 1944 година Общият ни дълг е да отхвърляме злото и да претворяваме положителното от нашата история.

Бог да пази България.

P.S. А партиите би трябвало да се научат, че "мезетата " вървят единствено с виновността!