Актьорът Васил Банов, зам.-директор на театър „Зад канала“, пред „Труд“: Не сме далече от времето, когато в парламента ще бъдат 240 робота
Никога не съм живял в фиктивен свят, даже на сцената
Дали животът на артиста е една оптимистична покруса, както е споделила великата Людмила Гурченко, по какъв начин разгримирва душата си и обича ли импровизациите в живота. По тези и други въпроси беседваме най-после на 2018 година с обичания артист. Васил Банов или както в последно време феновете го назовават, бай Юнал или доктор Камбуров – функциите, с които влезе в сърцето им от тв екрана. Е, Съдбата го изненада като стана и татко на министър, само че това е част от живота. Разбира се, Банов има мнение и за политиката.
– Как режисирате напоследък живота си, имате ли сюжет или разчитате на импровизациите, господин Банов?
– Режисирането е част от живота. Планирам го, тъй като не може без това. Нали се учим от великите американци, че всичко би трябвало да е по проект. Планирам живота, само че не не помня, че се занимавам с креативна работа. А животът е доста простоват, ние го усложняваме.
– Изиграли сте много функции, какво разбрахте за дребния и за огромния човек?
– Малкият човек от време на време може да се окаже огромен. А огромният – не толкоз огромен. Малкият човек, в случай че има такова определение, идва от чувството му за достолепие. Достойният човек е огромен човек. Свидетел съм на доста политици във времето – новото и предходното, които си останаха дребни хора, без значение от поста. Като Милко Балев – той си остана малък освен на растеж, а малък и като политик, и като логичност, мисъл, позиция, като дебелоглав.
– Една моя обичана актриса – Людмила Гурченко, споделя, че животът на артиста е оптимистична покруса. Така ли е?
– Велика актриса, невероятна! Да, това е правилно. От позиция на заплащането в нашия поминък тук – ситуацията е трагично. Една актриса скоро беше споделила, че едвам върви, подпира се с бастун. А стъпвайки на сцената престава да се подпира. То е различен поминък това, внезапно не си ти. Изгубват се болките… Голямата Стоянка Мутафова след месец и нещо ще стане на 97 и е още на сцената. Такива като нея са единици. Тя споделя нещо гениално – „ който има доста другари, значи няма нито един “.
– Как разгримирвате душата си?
– Брей, какви въпроси ми задавате… Лицето го разгримирвам с мокри кърпички или мицеларна вода. Но за душата не знам дали има такава вода. А и не мисля, че душата е гримирана. Тя си остана такава от едно време – простичка, ненапудрена. Откровена или казано по отношение на зодията – аз съм рак и когато правя подарък дребно нещо, изпитвам наслада. В противоположния случай изпитвам ужас. Което ще рече, че ми е по-лесно да правя подарък, в сравнение с да ми подаряват. Душата ми е по-благосклонна към подаръка. Публиката за мен е доста значима, само че считам, че би трябвало да се резервира договорката сред нас – те са купили билет, аз играя, и деловата работа сред фена и мен, би трябвало да се резервира, да има дребна отдалеченост.
– Не живее ли артистът в фиктивен свят, и това не му ли пречи да види действителността такава, каквато е, или не съм права?
– Ето това е оня въпрос, който ми би трябвало, той е комплициран, само че за мен – не. Никога не съм живял в фиктивен свят. Никога! Да, даже и на сцената.
– Това значи ли, че някой път на сцената импровизирате?
– Горе-долу спретнат по проект – по този начин ме е възпитал и моят преподавател проф. Боян Дановски. Репетицията е някакъв необикновен безпорядък, в който има доста оферти, излиза се отвън рамката на режисьора, писателя, драматурга. В днешно време не дребна част от феновете идват на зрелище, с цел да видят обичания или известния актьор, да си създадат селфита с него. Между другото – аз съм срещу тези работи. Влизайки в „ кухнята “ му разрешават да сгреши, да сбърка текста или да го повтори, и по този начин те стават съпричастни към грешката. Трябва да има малко разстояние, по тази причина е повдигната сцената, а би трябвало и малко хигиена в връзките актьор-зрител.
– В последните години фенът избира да се разтовари от напрежението като отиде на спектакъл или кино – и избира комедията. Така ли е?
– Почти 92% от феновете питат, когато си купуват билети: „ Ама нали е радостно, нали е смешно? “ Зрителят заплаща пари за спектакъл, които по никакъв начин не са малко. Ако отиде с жена си и детето, към този момент стават по три и хептен не са малко, а като и прибавим пътя, и желанието по-късно да изпие след това една бира, му се желае да не помни проблемите си и да види нещо по-леко. Но проблемите ние сами си ги сътворяваме. Не можем да не се съобразяваме със фена, тъй като той е индивидът, който заплаща.
– Тв сериалите през днешния ден са доста известни. Случва ли ви се да ви стопират хора и да се обръщат към вас с бай Юнал или с доктор Камбуров, каквито са имената на героите ви в сериалите „ Седем часа разлика “ и „ Откраднат живот “? Досадно ли ви е или прелестно?
– Не съм чак подобен любим на феновете, резервирам отдалеченост с тях, а от време на време след зрелище бързо нахлупвам шапката. Оставам „ петолъчките “ – по този начин назовавам „ звездите “, въпреки същинските звезди да са на небето, тук просто са доста известни. Приятно е да те пипнат непознати хора, да видиш, че имат отношение към теб. На остарели години мен прекалено много ме приканват, само че не е неприятно. И е съществено изпитание в случай че не си „ петолъчка “, да защитиш задачката. Много пъти съм се опитвал и да бъда малко друг, малко по-оня, който играя – бай Юнал, доктор Камбуров, оня кмет от кино лентата „ Кмете, кмете “ или пък Осман ага от „ Капитан Петко челник “.
– А в този свят има ли Чехов, Шекспир или Радичков? Или светът, в който живеем, е като сцена от филм на Хичкок?
– Смятам, че има място за всичко. Така, както в един магазин наложително би трябвало да има от сланина до прошуто и от прошуто и разните тежки мезета. Има място даже за Достоевски, зависи по какъв начин са показани. Сега в „ Зад канала “ играем „ Зимата на нашето неодобрение “ и човек би рекъл: – „ Стайнбек? “ Вярно, че Асен Блатечки е в основната роля, само че играят и още много други известни актьори.
– Е, „ звездите “ у нас в този момент са политиците. Как гледате на нарастването на цените – на тока, на топлото и водата?
– Българинът ще откри от какво да е неудовлетворен постоянно, в това съм 100% сигурен. Поскъпването на цените е обикновено, само че не е естествена надницата ни. Централизацията на властта не води до нещо положително. Това се вижда и в театъра. Сега в страната има 22 театъра, само че може би би трябвало да бъдат 12 или единствено 10. Това би трябвало да го дефинират регионалните шефове, или пък хората. Ето, акад. Пламен Карталов го потвърди в Операта, която нямаше доста аудитория, а в този момент даже няма билети – въпреки цените им да са сред 40 и 120 лв.. Което приказва, че е въпрос на управление, на управител, на асортимент и да си в крайник с времето. Всички се стремим към това, допускам и тези, които ги упрекваме по хипотеза, че крадат. Нямаме доказателства. Сигурно измежду тези 240 души, които са в Народното събрание, има доста почтени хора. Но, очевидно, като в глутницата, като при кучешката женитба стартира идентичен писък, еднообразно джавкане, идентичен звук. Когато женската си избира мъжкия – тя не постоянно показва най-едрия, най-хубавия или най-силния, тя избира един и като го избере, останалите мъжки кучета клякат, изплезват езиците и мълчат.
– Грях или неточности правят през днешния ден политиците?
– Много неточности, само че те са калкулирани, изчислени, вкарани в другите групи и групички, които са вътре в Народното събрание. Всичко е планувано. Българинът е организиран да бъде индивидуалист – както в спортове като битката, щангите, е, страхотните ни девойки от ансамбъла са изключение. Може би ние всички се нуждаем от лидер. И когато той се появи – дали наложен извън или самичък избуял, ние се прекланяме пред него и започваме да ставаме прекомерно взискателни. Много съм срещу митингите. Изключвайки митингите на майките на деца с увреждания, всичко друго е по някакъв метод провокирано, няма съответно нещо. Вижте във Франция какво става с жълтите жилетки. Защо те разрушават и възпламеняват? Защо ограбват? Да възпламенят колата на Макрон, а не моята, да вземем за пример. Но да се върна към нашите 240 души. Виждал съм ги, когато ужасно се карат по време на дебатите, а след това се прегръщат и пият дружно кафе. Излиза, че всичко това е спектакъл за пред нас.
– Добри актьори ли са политиците, кои функции най им прилягат? Добри играчи ли са?
– Ооо, някои от тях доста ги бива, на доста високо равнище са, доста са гъвкави. Без да му е заложено в гена, някой се появява ужасно просветен, овладян, доста логичен. Аз съм човек, който се смущава, само че действително не съм виждал да се изчервява теле, крава, говедо… Само в очите му съм усещал някаква суматоха, само че животното не си трансформира физиономията. А има днешни политици, които не мръдват, те са бетон. Като свинксове са, толкоз са овладяни, че чак да ги намразиш. Те изгубват човешкото, влизат в тази игра и престават да бъдат индивиди, стават роботи. Може би не сме надалеч от времето, когато в Народно събрание ще бъдат 240 робота, които ще са доста дисциплинирани.
– Казвате, че на трибуната наподобяват като свинксове, като огромни патриоти, а в живота не са ли едни буболечки?
– Не знам. За да ги изберат и влязат в една игра, несъмнено са били повече от буболечки. Някои се запомнят – кои с положително, кои със зло. Тук не виждам вероятност. Като че ли феновете на този парламентарен спектакъл се усилиха, само че ще стартират да понижават. Както всяко нещо, и те се износват. Помните ли преди години една журналистическа измама, когато им предложиха нови лъскави джиесеми от вип-марката „ Верту “? И те се бяха наредили на опашка – огромен позор. Народът ги избира и сякаш би трябвало да стане малко по-внимателен, с цел да не се постанова въпросът: Народе???
– Кой е вятърът, от който се пазите? От какво ви боли?
– На по-стари години – от студения вятър (усмихва се). Разбирам въпроса ви – не се вардя от вятъра, а от хората, и то по мой метод. Когато махна някого от себе си, го върша и не го връщам. Няма мощ, която да го върне, без значение какво ми коства във всяко отношение…
– Значи не простите?
– Не. Има неща, които не се простят и надскачат човешките връзки. Не съм последовател на доста ласкателства, обятия или целувки. И на мен ми се ще да чуя добра дума, само че въпреки всичко имам животинския нюх да чувствам по кое време е добра или по кое време не е.
– Човек цялостен живот се стреми към хубостта, само че след това без да желае все бърше, цапа. От какво се цапате вие?
– Няколко пъти съм се самоизцапвал. Колкото и да седнал съм в пространството като заслужен човек, си споделям: Добре, крепко седнал съм. Правил съм доста неточности, които не водят до такова оцапване като това да се освиня, само че това човек не може да го избегне. Някой път съм се почувствал оцапан… В живота ми се наложи да имам две тежки интервенции – все в гръбначно-опорния уред. И тогава разбираш, че тези, които се интересуват от теб, са доста малко, и освен поради цялостната анестезия, само че ти излиза наяве, че животът е по-простичък, и би трябвало по-често да си самичък. Но да не си уединен. Във кино лентата „ Кмете, кмете “ героят ми е малоумен, елементарен, само че сменя комисиите всеки месец и по този начин той облича и обува цялото село. Защото тези трима души в комисията крадат – било захар, било плат и полека-лека се пооблекли всички. Дали пък да не минем всички през Народното събрание и по този начин да се пообуем, да се пооблечем… Може би това е някаква рецепта.
– Имате три деца и трима внуци, единият от синовете ви е министър. Ходатайствате ли за нещо или за някого пред министъра на културата, пред режисьора Боил Банов? Приема ли препоръки от вас?
– Не приема препоръки, само че може би чува. Но и той не може да бъде самичък. Не мога да му давам оценка, знам единствено едно – че го бива доста и повече от това, което е в този момент. Той още е млад. Другият ми наследник работи в доста сериозна компания, на обичайно равнище е. А щерка ми работи на 1-2 места, продължава да учи още езици… Три деца и трима внуци, три ми е обичаното число, на него играя някой път, обичам и хазарта, само че не пресилвам.
– Когато идват празници като Коледа и Нова година не препиваме ли с прекомерни очаквания? Какво ще пожелаете на читателите на „ Труд “ за Новата 2019-а?
– На всички българи – и на околните ми измежду тях, поисквам да имат повече самочувствие, тъй като то се гради. Да се обичат повече и най-важното – би трябвало да се живее разточително от позиция на желанията, на мерака, а не от позиция на завистта. Може човек да плаче от злоба, само че да вземем за пример такава – че не може да играе като тези девойки от художествената гимнастика, че не може да свири на дудук като Теодосий Спасов…
– Тази ли философия за живота държи гърба ви изправен?
– Трябва да бъде изправен, тъй като е належащо да може да понесе всичко, с което Съдбата ме изненадва.
Нашият посетител
Актьорът Васил Банов е роден в Карлово на 20 юли 1946 година Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов ” в класа на проф. Боян Дановски. Играл е в театрите във Велико Търново, Враца, Ботевград, “Сълза и смях ”. Има богата театрална биография и над 50 функции в киното. Напоследък се снима в няколко сполучливи тв сериали. Зам.-директор на Сатиричния спектакъл по времето на Калин Сърменов. В момента е зам.-директор на Малък градски спектакъл “Зад канала ”.
Дали животът на артиста е една оптимистична покруса, както е споделила великата Людмила Гурченко, по какъв начин разгримирва душата си и обича ли импровизациите в живота. По тези и други въпроси беседваме най-после на 2018 година с обичания артист. Васил Банов или както в последно време феновете го назовават, бай Юнал или доктор Камбуров – функциите, с които влезе в сърцето им от тв екрана. Е, Съдбата го изненада като стана и татко на министър, само че това е част от живота. Разбира се, Банов има мнение и за политиката.
– Как режисирате напоследък живота си, имате ли сюжет или разчитате на импровизациите, господин Банов?
– Режисирането е част от живота. Планирам го, тъй като не може без това. Нали се учим от великите американци, че всичко би трябвало да е по проект. Планирам живота, само че не не помня, че се занимавам с креативна работа. А животът е доста простоват, ние го усложняваме.
– Изиграли сте много функции, какво разбрахте за дребния и за огромния човек?
– Малкият човек от време на време може да се окаже огромен. А огромният – не толкоз огромен. Малкият човек, в случай че има такова определение, идва от чувството му за достолепие. Достойният човек е огромен човек. Свидетел съм на доста политици във времето – новото и предходното, които си останаха дребни хора, без значение от поста. Като Милко Балев – той си остана малък освен на растеж, а малък и като политик, и като логичност, мисъл, позиция, като дебелоглав.
– Една моя обичана актриса – Людмила Гурченко, споделя, че животът на артиста е оптимистична покруса. Така ли е?
– Велика актриса, невероятна! Да, това е правилно. От позиция на заплащането в нашия поминък тук – ситуацията е трагично. Една актриса скоро беше споделила, че едвам върви, подпира се с бастун. А стъпвайки на сцената престава да се подпира. То е различен поминък това, внезапно не си ти. Изгубват се болките… Голямата Стоянка Мутафова след месец и нещо ще стане на 97 и е още на сцената. Такива като нея са единици. Тя споделя нещо гениално – „ който има доста другари, значи няма нито един “.
– Как разгримирвате душата си?
– Брей, какви въпроси ми задавате… Лицето го разгримирвам с мокри кърпички или мицеларна вода. Но за душата не знам дали има такава вода. А и не мисля, че душата е гримирана. Тя си остана такава от едно време – простичка, ненапудрена. Откровена или казано по отношение на зодията – аз съм рак и когато правя подарък дребно нещо, изпитвам наслада. В противоположния случай изпитвам ужас. Което ще рече, че ми е по-лесно да правя подарък, в сравнение с да ми подаряват. Душата ми е по-благосклонна към подаръка. Публиката за мен е доста значима, само че считам, че би трябвало да се резервира договорката сред нас – те са купили билет, аз играя, и деловата работа сред фена и мен, би трябвало да се резервира, да има дребна отдалеченост.
– Не живее ли артистът в фиктивен свят, и това не му ли пречи да види действителността такава, каквато е, или не съм права?
– Ето това е оня въпрос, който ми би трябвало, той е комплициран, само че за мен – не. Никога не съм живял в фиктивен свят. Никога! Да, даже и на сцената.
– Това значи ли, че някой път на сцената импровизирате?
– Горе-долу спретнат по проект – по този начин ме е възпитал и моят преподавател проф. Боян Дановски. Репетицията е някакъв необикновен безпорядък, в който има доста оферти, излиза се отвън рамката на режисьора, писателя, драматурга. В днешно време не дребна част от феновете идват на зрелище, с цел да видят обичания или известния актьор, да си създадат селфита с него. Между другото – аз съм срещу тези работи. Влизайки в „ кухнята “ му разрешават да сгреши, да сбърка текста или да го повтори, и по този начин те стават съпричастни към грешката. Трябва да има малко разстояние, по тази причина е повдигната сцената, а би трябвало и малко хигиена в връзките актьор-зрител.
– В последните години фенът избира да се разтовари от напрежението като отиде на спектакъл или кино – и избира комедията. Така ли е?
– Почти 92% от феновете питат, когато си купуват билети: „ Ама нали е радостно, нали е смешно? “ Зрителят заплаща пари за спектакъл, които по никакъв начин не са малко. Ако отиде с жена си и детето, към този момент стават по три и хептен не са малко, а като и прибавим пътя, и желанието по-късно да изпие след това една бира, му се желае да не помни проблемите си и да види нещо по-леко. Но проблемите ние сами си ги сътворяваме. Не можем да не се съобразяваме със фена, тъй като той е индивидът, който заплаща.
– Тв сериалите през днешния ден са доста известни. Случва ли ви се да ви стопират хора и да се обръщат към вас с бай Юнал или с доктор Камбуров, каквито са имената на героите ви в сериалите „ Седем часа разлика “ и „ Откраднат живот “? Досадно ли ви е или прелестно?
– Не съм чак подобен любим на феновете, резервирам отдалеченост с тях, а от време на време след зрелище бързо нахлупвам шапката. Оставам „ петолъчките “ – по този начин назовавам „ звездите “, въпреки същинските звезди да са на небето, тук просто са доста известни. Приятно е да те пипнат непознати хора, да видиш, че имат отношение към теб. На остарели години мен прекалено много ме приканват, само че не е неприятно. И е съществено изпитание в случай че не си „ петолъчка “, да защитиш задачката. Много пъти съм се опитвал и да бъда малко друг, малко по-оня, който играя – бай Юнал, доктор Камбуров, оня кмет от кино лентата „ Кмете, кмете “ или пък Осман ага от „ Капитан Петко челник “.
– А в този свят има ли Чехов, Шекспир или Радичков? Или светът, в който живеем, е като сцена от филм на Хичкок?
– Смятам, че има място за всичко. Така, както в един магазин наложително би трябвало да има от сланина до прошуто и от прошуто и разните тежки мезета. Има място даже за Достоевски, зависи по какъв начин са показани. Сега в „ Зад канала “ играем „ Зимата на нашето неодобрение “ и човек би рекъл: – „ Стайнбек? “ Вярно, че Асен Блатечки е в основната роля, само че играят и още много други известни актьори.
– Е, „ звездите “ у нас в този момент са политиците. Как гледате на нарастването на цените – на тока, на топлото и водата?
– Българинът ще откри от какво да е неудовлетворен постоянно, в това съм 100% сигурен. Поскъпването на цените е обикновено, само че не е естествена надницата ни. Централизацията на властта не води до нещо положително. Това се вижда и в театъра. Сега в страната има 22 театъра, само че може би би трябвало да бъдат 12 или единствено 10. Това би трябвало да го дефинират регионалните шефове, или пък хората. Ето, акад. Пламен Карталов го потвърди в Операта, която нямаше доста аудитория, а в този момент даже няма билети – въпреки цените им да са сред 40 и 120 лв.. Което приказва, че е въпрос на управление, на управител, на асортимент и да си в крайник с времето. Всички се стремим към това, допускам и тези, които ги упрекваме по хипотеза, че крадат. Нямаме доказателства. Сигурно измежду тези 240 души, които са в Народното събрание, има доста почтени хора. Но, очевидно, като в глутницата, като при кучешката женитба стартира идентичен писък, еднообразно джавкане, идентичен звук. Когато женската си избира мъжкия – тя не постоянно показва най-едрия, най-хубавия или най-силния, тя избира един и като го избере, останалите мъжки кучета клякат, изплезват езиците и мълчат.
– Грях или неточности правят през днешния ден политиците?
– Много неточности, само че те са калкулирани, изчислени, вкарани в другите групи и групички, които са вътре в Народното събрание. Всичко е планувано. Българинът е организиран да бъде индивидуалист – както в спортове като битката, щангите, е, страхотните ни девойки от ансамбъла са изключение. Може би ние всички се нуждаем от лидер. И когато той се появи – дали наложен извън или самичък избуял, ние се прекланяме пред него и започваме да ставаме прекомерно взискателни. Много съм срещу митингите. Изключвайки митингите на майките на деца с увреждания, всичко друго е по някакъв метод провокирано, няма съответно нещо. Вижте във Франция какво става с жълтите жилетки. Защо те разрушават и възпламеняват? Защо ограбват? Да възпламенят колата на Макрон, а не моята, да вземем за пример. Но да се върна към нашите 240 души. Виждал съм ги, когато ужасно се карат по време на дебатите, а след това се прегръщат и пият дружно кафе. Излиза, че всичко това е спектакъл за пред нас.
– Добри актьори ли са политиците, кои функции най им прилягат? Добри играчи ли са?
– Ооо, някои от тях доста ги бива, на доста високо равнище са, доста са гъвкави. Без да му е заложено в гена, някой се появява ужасно просветен, овладян, доста логичен. Аз съм човек, който се смущава, само че действително не съм виждал да се изчервява теле, крава, говедо… Само в очите му съм усещал някаква суматоха, само че животното не си трансформира физиономията. А има днешни политици, които не мръдват, те са бетон. Като свинксове са, толкоз са овладяни, че чак да ги намразиш. Те изгубват човешкото, влизат в тази игра и престават да бъдат индивиди, стават роботи. Може би не сме надалеч от времето, когато в Народно събрание ще бъдат 240 робота, които ще са доста дисциплинирани.
– Казвате, че на трибуната наподобяват като свинксове, като огромни патриоти, а в живота не са ли едни буболечки?
– Не знам. За да ги изберат и влязат в една игра, несъмнено са били повече от буболечки. Някои се запомнят – кои с положително, кои със зло. Тук не виждам вероятност. Като че ли феновете на този парламентарен спектакъл се усилиха, само че ще стартират да понижават. Както всяко нещо, и те се износват. Помните ли преди години една журналистическа измама, когато им предложиха нови лъскави джиесеми от вип-марката „ Верту “? И те се бяха наредили на опашка – огромен позор. Народът ги избира и сякаш би трябвало да стане малко по-внимателен, с цел да не се постанова въпросът: Народе???
– Кой е вятърът, от който се пазите? От какво ви боли?
– На по-стари години – от студения вятър (усмихва се). Разбирам въпроса ви – не се вардя от вятъра, а от хората, и то по мой метод. Когато махна някого от себе си, го върша и не го връщам. Няма мощ, която да го върне, без значение какво ми коства във всяко отношение…
– Значи не простите?
– Не. Има неща, които не се простят и надскачат човешките връзки. Не съм последовател на доста ласкателства, обятия или целувки. И на мен ми се ще да чуя добра дума, само че въпреки всичко имам животинския нюх да чувствам по кое време е добра или по кое време не е.
– Човек цялостен живот се стреми към хубостта, само че след това без да желае все бърше, цапа. От какво се цапате вие?
– Няколко пъти съм се самоизцапвал. Колкото и да седнал съм в пространството като заслужен човек, си споделям: Добре, крепко седнал съм. Правил съм доста неточности, които не водят до такова оцапване като това да се освиня, само че това човек не може да го избегне. Някой път съм се почувствал оцапан… В живота ми се наложи да имам две тежки интервенции – все в гръбначно-опорния уред. И тогава разбираш, че тези, които се интересуват от теб, са доста малко, и освен поради цялостната анестезия, само че ти излиза наяве, че животът е по-простичък, и би трябвало по-често да си самичък. Но да не си уединен. Във кино лентата „ Кмете, кмете “ героят ми е малоумен, елементарен, само че сменя комисиите всеки месец и по този начин той облича и обува цялото село. Защото тези трима души в комисията крадат – било захар, било плат и полека-лека се пооблекли всички. Дали пък да не минем всички през Народното събрание и по този начин да се пообуем, да се пооблечем… Може би това е някаква рецепта.
– Имате три деца и трима внуци, единият от синовете ви е министър. Ходатайствате ли за нещо или за някого пред министъра на културата, пред режисьора Боил Банов? Приема ли препоръки от вас?
– Не приема препоръки, само че може би чува. Но и той не може да бъде самичък. Не мога да му давам оценка, знам единствено едно – че го бива доста и повече от това, което е в този момент. Той още е млад. Другият ми наследник работи в доста сериозна компания, на обичайно равнище е. А щерка ми работи на 1-2 места, продължава да учи още езици… Три деца и трима внуци, три ми е обичаното число, на него играя някой път, обичам и хазарта, само че не пресилвам.
– Когато идват празници като Коледа и Нова година не препиваме ли с прекомерни очаквания? Какво ще пожелаете на читателите на „ Труд “ за Новата 2019-а?
– На всички българи – и на околните ми измежду тях, поисквам да имат повече самочувствие, тъй като то се гради. Да се обичат повече и най-важното – би трябвало да се живее разточително от позиция на желанията, на мерака, а не от позиция на завистта. Може човек да плаче от злоба, само че да вземем за пример такава – че не може да играе като тези девойки от художествената гимнастика, че не може да свири на дудук като Теодосий Спасов…
– Тази ли философия за живота държи гърба ви изправен?
– Трябва да бъде изправен, тъй като е належащо да може да понесе всичко, с което Съдбата ме изненадва.
Нашият посетител
Актьорът Васил Банов е роден в Карлово на 20 юли 1946 година Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов ” в класа на проф. Боян Дановски. Играл е в театрите във Велико Търново, Враца, Ботевград, “Сълза и смях ”. Има богата театрална биография и над 50 функции в киното. Напоследък се снима в няколко сполучливи тв сериали. Зам.-директор на Сатиричния спектакъл по времето на Калин Сърменов. В момента е зам.-директор на Малък градски спектакъл “Зад канала ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ