Никога не съм бил зависим от алкохола. Никога не съм

Никога не съм бил подвластен от алкохола. Никога не съм изпитвал потребността да пия непрекъснато. След като си използвал алкохол и се е случило, хората си мислят, че си подвластен. Просто не претърпявам алкохол, не мога да го разграждам. Това ми е казусът. И в действителност трябваше да кажа по-рано: " Щом не можеш, недей да го правиш “, само че сме постоянно по-умни след случката.

Това съобщи извънредно пред Мария Цънцарова и камерата на БТВ Андре Токев от затворническото общежитие в Казичене. Известният кулинар призна виновността си, откакто през ноември бе задържан за шофиране в нетрезво положение с 1,9 промила алкохол в кръвта. От януари излежава дейно наказването си, като тогава съобщи, че осъзнава виновността си и ще си поеме отговорността.

Какво е възприятието, когато животът тече зад решетки?

- Няма огромна смяна, тъй като за мен дали съм зад решетки, или отвън решетките животът продължава. Човек би трябвало да се окуражи, да употребява максимума от времето си, а не да зарови главата в пясъка. Разбира се, съм беззащитен в това да мога да оказа помощ на моето семейство или на моя тим в заведенията за хранене. Това най-вече ми пречи. Не мога да се видя с околните. Това е в действителност един противен миг, само че въпреки всичко съм тук по наказване. Нещо човек би трябвало да усети, с цел да може идващия път да се получи да не прави неприятни крачки.



Спомняш ли си какви мисли те връхлетяха когато чу присъдата?

- Не мога тъкмо да си спомня. Беше ми неприятно, въпреки всичко човек постоянно си мисли за времето, когато е можел да предотврати нещата, само че не ги е предотвратил. Присъдата беше по съглашение със съдията и с прокурора, тъй че знаех авансово и се бях подготвил за това нещо, тъй че не беше потрес. Разбира се, е неприятно.

Помниш ли последната нощ, когато беше у дома преди да събереш нещата си тук да дойдеш в Казичене?

- Да, напълно обикновено. Бях два месеца под домакински арест и душевен съумях да се настрои да се настройка за това нещо. Както се споделя, ненапълно съм и по лично предпочитание. Споразумях се да дойда тук, с цел да си отлежа наказването. Много е значимо човек вътрешно да е подготвен за това нещо, да се помири, че не го чака 5-звезден хотел, въпреки всичко отиваш в пандиза.

Сам ли си в стая?

- В момента сме по двама или трима, зависи.

А с какъв човек делиш дните си в този момент?

- С доста прелестен, почти сме на една възраст. Много обича да чете книги. Аз обичам да чета книги и дискутираме. Не знам защо лежи, не съм се и интересувал. Поли се споделя. Има си минало, което е, само че той си е трансформирал радикално мисленето, има хрумвания, откакто завърши тук, доста добре да се развива напред.

За какво си говорите с Поли?

- За най-различни неща от живота, за книгите, които той чета и аз чета. Сега тъкмо прочетох една книга, която се споделя " Как да работим 4 часа в седмицата “. Просто е забавно в действителност по какъв начин човек с по-малко време, само че доста по ангажирано да се развива напред.

Как минават дните в затворническите общежития?

- Всеки ден се случва нещо. Идват нови хора, потеглят си. Отиваме да си вземем парите, които ни изпращат. Ходя всеки ден на фитнес, има закуска по-късно обяд, вечеря. Разхождаме се на плаца. Хубавото на затворническото общежитие е, че можеш да се разхождаш, когато искаш, като в пандиза, там имаш единствено избрани часове. Отиваме на шопинг да си купим вода, имаме лафка, от която пазарим.