Да пренапишеш историята: жена на 106 години краси корицата на Vogue
Никога не е късно да промениш света, даже и да си на цели 106 години. Това може да ви каже Апо Уанг-Од, която изгря на корицата на филипинското издание на най-популярното фешън списание Vogue в края на предишния месец.
Това трансформира 106-годишната филипинка в най-възрастния човек, появил се в миналото на корицата на изданието. Преди появяването на Уанг-Од на корицата този рекорд се държеше от актрисата Джуди Денч, която снима фотосесия за британския Vogue през 2020 година, на 85-годишна възраст.
Уанг-Од може да се похвали с една от най-интересните специалности - тя е известна като най-стария мамбабаток на Филипините. Мамбаток са традиционни татуисти населяващи провинцията Калинга.
Уанг-Од започнала да татуира на 16-годишна възраст под управлението на татко си. Тя съхранява традиционното за племето ѝ изкуство за основаване на ръчно изрисувани татуировки баток благодарение на почукването на бамбукова пръчка с бодил, потънал във въглен и естествена багра. Ако този способ ви се коства много по-болезнен от татуирането с машинки - изцяло прави сте.
Татуировките в Калинга се дават за проявена храброст за мъжете воини и за хубост за дамите. Рисуването с мастило на характерните за племето дизайни е знак освен на еднаквост и роднинство, само че има и духовно измерение, защото за татуировките баток се има вяра, че осигуряват защита от гневни духове и метод за достъп до отвъдния живот.
Тази традиция на татуиране е била съвсем изгубена, защото филипинците са били обърнати към християнството по време на испанската колониална ера. Традиционните татуировки баток оцелели само в по-отдалечените региони на Филипините, само че лека-полека и те изчезнали заради модернизацията и западното въздействие. Днес това е мощно застрашена традиция.
„ Провъзгласена за последния мамбабаток от своето потомство, тя е отпечатала знаците на племето Калинга – означаващи мощ, храброст и хубост – върху кожата на хиляди хора, които са създали поклонение в Бускалан “, пише Vogue Philippines за изключителната Уанг-Од.
Хиляди туристи идват от надалеч, с цел да посетят малкото планинско село Бускалан, където живее Уанг-Од, ситуирано на север от Манила в провинция Калинга, желаейки да се снабдят с характерните геометрични рисунки върху кожата им. Работата на Уанг-Од е въодушевила ново потомство художници на баток във Филипините и Съединени американски щати, оповестява списанието.
По традиция изкуството може да се предава единствено на кръвни родственици, тъй че Уанг-Од образова внучките си Елянг Уигън и Грейс Паликас от няколко години, с цел да резервира практиката жива. Тя обаче счита да продължи да татуира, до момента в който зрението ѝ позволява.
„ Ще спра единствено когато към този момент не мога да виждам, с цел да мога да продължа да давам на хората знака на Бускалан, знака на Калинга. “ – казва Уанг-Од пред Vogue на родния си език.
Главният редактор на филиписнкото издание на Vogue, Беа Валдес, сподели, че чиновниците са решили единомислещо Уанг-Од да бъде на корицата. „ Чувствахме, че тя съставлява нашите идеали за това какво е красиво в нашата филипинска просвета. ” – сподели Валдес – „ Ние имаме вяра, че концепцията за хубост би трябвало да се развива и да включва разнородни и всеобхватни лица и форми. Това, за което се надяваме да приказваме, е хубостта на човечеството. "
Това трансформира 106-годишната филипинка в най-възрастния човек, появил се в миналото на корицата на изданието. Преди появяването на Уанг-Од на корицата този рекорд се държеше от актрисата Джуди Денч, която снима фотосесия за британския Vogue през 2020 година, на 85-годишна възраст.
Уанг-Од може да се похвали с една от най-интересните специалности - тя е известна като най-стария мамбабаток на Филипините. Мамбаток са традиционни татуисти населяващи провинцията Калинга.
Уанг-Од започнала да татуира на 16-годишна възраст под управлението на татко си. Тя съхранява традиционното за племето ѝ изкуство за основаване на ръчно изрисувани татуировки баток благодарение на почукването на бамбукова пръчка с бодил, потънал във въглен и естествена багра. Ако този способ ви се коства много по-болезнен от татуирането с машинки - изцяло прави сте.
Татуировките в Калинга се дават за проявена храброст за мъжете воини и за хубост за дамите. Рисуването с мастило на характерните за племето дизайни е знак освен на еднаквост и роднинство, само че има и духовно измерение, защото за татуировките баток се има вяра, че осигуряват защита от гневни духове и метод за достъп до отвъдния живот.
Тази традиция на татуиране е била съвсем изгубена, защото филипинците са били обърнати към християнството по време на испанската колониална ера. Традиционните татуировки баток оцелели само в по-отдалечените региони на Филипините, само че лека-полека и те изчезнали заради модернизацията и западното въздействие. Днес това е мощно застрашена традиция.
„ Провъзгласена за последния мамбабаток от своето потомство, тя е отпечатала знаците на племето Калинга – означаващи мощ, храброст и хубост – върху кожата на хиляди хора, които са създали поклонение в Бускалан “, пише Vogue Philippines за изключителната Уанг-Од.
Хиляди туристи идват от надалеч, с цел да посетят малкото планинско село Бускалан, където живее Уанг-Од, ситуирано на север от Манила в провинция Калинга, желаейки да се снабдят с характерните геометрични рисунки върху кожата им. Работата на Уанг-Од е въодушевила ново потомство художници на баток във Филипините и Съединени американски щати, оповестява списанието.
По традиция изкуството може да се предава единствено на кръвни родственици, тъй че Уанг-Од образова внучките си Елянг Уигън и Грейс Паликас от няколко години, с цел да резервира практиката жива. Тя обаче счита да продължи да татуира, до момента в който зрението ѝ позволява.
„ Ще спра единствено когато към този момент не мога да виждам, с цел да мога да продължа да давам на хората знака на Бускалан, знака на Калинга. “ – казва Уанг-Од пред Vogue на родния си език.
Главният редактор на филиписнкото издание на Vogue, Беа Валдес, сподели, че чиновниците са решили единомислещо Уанг-Од да бъде на корицата. „ Чувствахме, че тя съставлява нашите идеали за това какво е красиво в нашата филипинска просвета. ” – сподели Валдес – „ Ние имаме вяра, че концепцията за хубост би трябвало да се развива и да включва разнородни и всеобхватни лица и форми. Това, за което се надяваме да приказваме, е хубостта на човечеството. "
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ