Да си майка, баща и половинка от себе си
Никога до момента не съм правила сходно изявление. След няколко диалога очи в очи, да си задам въпросите в писмен тип и да получа видеофайл, малко филмче в ютюб, отдадено напълно на мен и моя журналистически интерес. Да, само че на Йови (официално Йовка Караиванова) постоянно й идват мислено някакви решения, за които другите не се сещат. И ей по този начин ми прати отговорите си в тон и облик, надалеч по-живо от това, на което съм привикнала от практиката.
Познавам я от относително скоро, около една обща компания, с която се оказахме на море преди две години. Беше със фамилията си - мъжа си Александър и три от четирите им деца. Разбира се, в началото ползата ми към нея си беше чисто по майчински битов - по какъв начин се раждат и отглеждат у нас четири деца, в случай че аз едвам се оправих с моите две. После си поприказвахме за всякакви несъществени неща, които, както постоянно, водят до основни изводи. Като това, че Йовка и Сашо са специфичен вид родители - от тези, които са основани да възпитават и отглеждат хора.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Година след запознанството ни се случи по този начин, че Сашо умря. И Йовка остана с трeтокласника Ради, шестнайсетгодишния Борко, абитуриентката Мими и най-големия - двайсет и тригодишния Иван, който учи в Мюнхен. С тази мощна фамилна група няма по какъв начин меланхолично да заключа, че е останала сама. Истина е обаче, че за тези четири най-важни в живота й същества Йовка към този момент е и майка, и татко. Честна дума, ето с това не знам по какъв начин се оправя човек - със загубата и тъгата, които да обясниш на децата и да поемеш от тях, с отговорността да продължиш, с компликацията постоянно и за всичко да си единствено ти, освен това някак разчетворен, с новия смисъл на твоя личен живот И попитах Йовка. А тя ми направи видеоразказ за себе си, децата и Сашо. Предавам го съвсем в достоверния му тип - единствено за картината си представете едно усмихнато момиче с тип на гимназистка, което приказва с точните думи и за нищо на света не си разрешава да заплаче.
" Понякога ми се желае да съм по-силна. Да одобрявам живота и провокациите му по-леко, по-смирено, без напрежение. Не ми се получава. И от време на време си мисля, че ще полудея. Но в миг на най-голяма активност на възприятията някак се съвземам и си споделям: " Не искаш ли прекомерно доста, бъди по-снизходителна към себе си. Дай си още малко време. Направила си всичко, което е по силите ти сега. Помни, че имаш отговорности най-много към своите деца - те имат единствено теб. Заради тях би трябвало да се съхраниш, би трябвало да оцелееш и да продължиш напред с болката. " И аз не преставам да се усмихвам. Удивително е, че съм ведра все пак - несъмнено това е някаква маска, която желае да скрие дълбоката горест, само че пък това ме кара да се усещам по-добре.
Загубих най-хубавия си другар. Този, който стои постоянно зад тила ти мощен и постоянен. Който те накара да повярваш в себе си, когато никой не има вяра в теб, и те заразява със своя възторг и сила. И по този начин закрачваш като боец - без боязън. А след това отново той те прегръща в моментите, в които се чувстваш най-изоставения човек на земята. И те разсмива с най-милата смешка
От време на време ме обгръща голямо обезсърчение и не мога да си намеря място. Но тъкмо тогава все се появява някой, който да ме изтръгне от това положение. Даже инцидентно срещнат човек на улицата ще ми каже нещо положително и то ми връща силите и положителното въодушевление. Често получавам и знаци от ориста - примерно малко алено сърчице, изпуснато на прага на външната врата, или алена роза, оставена на пейката в парка. Това са сладки дребни съвпадения, които те карат да чувстваш, че все пак животът те обича и обич струи отвред.
Днес фамилията ми е същото, само че без Александър. И тъй като няма вакуум в природата, с цел да се оправим, ние би трябвало да развием качества, които са ни липсвали, тъй като не ни се е налагало да ги имаме. Наложи ни се да пораснем прекомерно бързо. Големият ни наследник трябваше да поеме доста съществени и виновни задания. Аз станах едно двойно родителско тяло и ми се постанова едностранно да взимам решения във връзка с възпитанието и образованието на децата. Всички трябваше интензивно да се включат в грижите за дребния Радослав - той към момента не върви даже самичък на учебно заведение. Семейството ни през днешния ден е по-задружно, по-мъдро и зряло - всички поемат дилемите си и не мрънкат. Осъзнават новата обстановка
Да си майка е благословия, най-голямото благополучие на Земята. Когато нямах деца, държах доста да направя кариера и да се развия професионално. Дори смятах, че дамите сме осъдени от природата да раждаме деца, тъй като всяко раждане ни изкарва от строя за дълго време. След като се роди първият ми наследник, разбрах, че най-голямата наслада е да дадеш живот на едно човешко създание. И след това да му разкриеш хубостта на света, в който живеем.
Със Сашо искахме да си създадем среда, в която и на двамата да ни е хубаво, по тази причина си направихме огромно семейство. Интуитивно имах доста ясна и точна визия по какъв начин би трябвало да се отглеждат децата. Едно дете има най-много потребност да бъде обсипвано с обич. За него няма значение по какъв начин ще бъде облечено или какви играчки ще има, в случай че не е обичано.
Ролята на майката е значима, тъй като тя разкрива на детето си тайните на света по този начин, както на нея са и били разкрити от нейната майка. През нея то придобива светоусещане за камъчето и тревичката, за калинката и цветето, както и за всички усеща и страсти. Ние залагаме основите на това дали нашето дете ще бъде щастливо или не, тъй като предметите, ситуацията към нас са неутрални, само че ние ги свързваме с нашата моментна страст.
Децата порастват сега, когато им позволиш да стартират да вършат своите избори в живота сами. Най-важната роля на родителя е да сътвори убеденост у тях, че могат да се оправят с всяка обстановка в този живот и че са създали най-хубавия избор при съответните условия. Много желаех да съм идеална, супергерой, образец за подражателство, само че не съм. Имах доста проекти за живота си, желаех да направя доста неща, само че не съумях. Сашо ми липсва всеки ден - за мен той беше идеалният, съвършеният човек. Двамата си бяхме изцяло самодостатъчни и това беше същинската обич, приключената, цялостната. Много е мъчно да се разделиш с нея наложително. И да си половината на това общо цяло, която да би трябвало да действа отново като едно.
Сега върша други неща, по различен метод, тъй като по този начин се постанова. Животът е необичайно нещо, таман мислиш, че всичко си подредил, и в идващия миг то рухва. Тогава би трябвало да започнеш изначало с други правила на играта. Аз в този момент нямам право да се предавам, тъй като децата ни ме гледат по какъв начин се оправям. Въпреки всичко надълбоко в себе си имам вяра, че колкото и животът да наподобява безреден и непредсказуем, някой – най-вероятно ти самият, си повода той да протича по избран метод. Не си жертва на събитията, а мотор. И желая нашите деца със Сашо да го знаят и да го могат.
Познавам я от относително скоро, около една обща компания, с която се оказахме на море преди две години. Беше със фамилията си - мъжа си Александър и три от четирите им деца. Разбира се, в началото ползата ми към нея си беше чисто по майчински битов - по какъв начин се раждат и отглеждат у нас четири деца, в случай че аз едвам се оправих с моите две. После си поприказвахме за всякакви несъществени неща, които, както постоянно, водят до основни изводи. Като това, че Йовка и Сашо са специфичен вид родители - от тези, които са основани да възпитават и отглеждат хора.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Година след запознанството ни се случи по този начин, че Сашо умря. И Йовка остана с трeтокласника Ради, шестнайсетгодишния Борко, абитуриентката Мими и най-големия - двайсет и тригодишния Иван, който учи в Мюнхен. С тази мощна фамилна група няма по какъв начин меланхолично да заключа, че е останала сама. Истина е обаче, че за тези четири най-важни в живота й същества Йовка към този момент е и майка, и татко. Честна дума, ето с това не знам по какъв начин се оправя човек - със загубата и тъгата, които да обясниш на децата и да поемеш от тях, с отговорността да продължиш, с компликацията постоянно и за всичко да си единствено ти, освен това някак разчетворен, с новия смисъл на твоя личен живот И попитах Йовка. А тя ми направи видеоразказ за себе си, децата и Сашо. Предавам го съвсем в достоверния му тип - единствено за картината си представете едно усмихнато момиче с тип на гимназистка, което приказва с точните думи и за нищо на света не си разрешава да заплаче.
" Понякога ми се желае да съм по-силна. Да одобрявам живота и провокациите му по-леко, по-смирено, без напрежение. Не ми се получава. И от време на време си мисля, че ще полудея. Но в миг на най-голяма активност на възприятията някак се съвземам и си споделям: " Не искаш ли прекомерно доста, бъди по-снизходителна към себе си. Дай си още малко време. Направила си всичко, което е по силите ти сега. Помни, че имаш отговорности най-много към своите деца - те имат единствено теб. Заради тях би трябвало да се съхраниш, би трябвало да оцелееш и да продължиш напред с болката. " И аз не преставам да се усмихвам. Удивително е, че съм ведра все пак - несъмнено това е някаква маска, която желае да скрие дълбоката горест, само че пък това ме кара да се усещам по-добре.
Загубих най-хубавия си другар. Този, който стои постоянно зад тила ти мощен и постоянен. Който те накара да повярваш в себе си, когато никой не има вяра в теб, и те заразява със своя възторг и сила. И по този начин закрачваш като боец - без боязън. А след това отново той те прегръща в моментите, в които се чувстваш най-изоставения човек на земята. И те разсмива с най-милата смешка
От време на време ме обгръща голямо обезсърчение и не мога да си намеря място. Но тъкмо тогава все се появява някой, който да ме изтръгне от това положение. Даже инцидентно срещнат човек на улицата ще ми каже нещо положително и то ми връща силите и положителното въодушевление. Често получавам и знаци от ориста - примерно малко алено сърчице, изпуснато на прага на външната врата, или алена роза, оставена на пейката в парка. Това са сладки дребни съвпадения, които те карат да чувстваш, че все пак животът те обича и обич струи отвред.
Днес фамилията ми е същото, само че без Александър. И тъй като няма вакуум в природата, с цел да се оправим, ние би трябвало да развием качества, които са ни липсвали, тъй като не ни се е налагало да ги имаме. Наложи ни се да пораснем прекомерно бързо. Големият ни наследник трябваше да поеме доста съществени и виновни задания. Аз станах едно двойно родителско тяло и ми се постанова едностранно да взимам решения във връзка с възпитанието и образованието на децата. Всички трябваше интензивно да се включат в грижите за дребния Радослав - той към момента не върви даже самичък на учебно заведение. Семейството ни през днешния ден е по-задружно, по-мъдро и зряло - всички поемат дилемите си и не мрънкат. Осъзнават новата обстановка
Да си майка е благословия, най-голямото благополучие на Земята. Когато нямах деца, държах доста да направя кариера и да се развия професионално. Дори смятах, че дамите сме осъдени от природата да раждаме деца, тъй като всяко раждане ни изкарва от строя за дълго време. След като се роди първият ми наследник, разбрах, че най-голямата наслада е да дадеш живот на едно човешко създание. И след това да му разкриеш хубостта на света, в който живеем.
Със Сашо искахме да си създадем среда, в която и на двамата да ни е хубаво, по тази причина си направихме огромно семейство. Интуитивно имах доста ясна и точна визия по какъв начин би трябвало да се отглеждат децата. Едно дете има най-много потребност да бъде обсипвано с обич. За него няма значение по какъв начин ще бъде облечено или какви играчки ще има, в случай че не е обичано.
Ролята на майката е значима, тъй като тя разкрива на детето си тайните на света по този начин, както на нея са и били разкрити от нейната майка. През нея то придобива светоусещане за камъчето и тревичката, за калинката и цветето, както и за всички усеща и страсти. Ние залагаме основите на това дали нашето дете ще бъде щастливо или не, тъй като предметите, ситуацията към нас са неутрални, само че ние ги свързваме с нашата моментна страст.
Децата порастват сега, когато им позволиш да стартират да вършат своите избори в живота сами. Най-важната роля на родителя е да сътвори убеденост у тях, че могат да се оправят с всяка обстановка в този живот и че са създали най-хубавия избор при съответните условия. Много желаех да съм идеална, супергерой, образец за подражателство, само че не съм. Имах доста проекти за живота си, желаех да направя доста неща, само че не съумях. Сашо ми липсва всеки ден - за мен той беше идеалният, съвършеният човек. Двамата си бяхме изцяло самодостатъчни и това беше същинската обич, приключената, цялостната. Много е мъчно да се разделиш с нея наложително. И да си половината на това общо цяло, която да би трябвало да действа отново като едно.
Сега върша други неща, по различен метод, тъй като по този начин се постанова. Животът е необичайно нещо, таман мислиш, че всичко си подредил, и в идващия миг то рухва. Тогава би трябвало да започнеш изначало с други правила на играта. Аз в този момент нямам право да се предавам, тъй като децата ни ме гледат по какъв начин се оправям. Въпреки всичко надълбоко в себе си имам вяра, че колкото и животът да наподобява безреден и непредсказуем, някой – най-вероятно ти самият, си повода той да протича по избран метод. Не си жертва на събитията, а мотор. И желая нашите деца със Сашо да го знаят и да го могат.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ