Бенките - колкото безобидни, толкова и опасни
Никак не са малко тези от нас, които посещават доктор единствено в извънредно належащ случай. Профилактичните прегледи никак не са ни по усета. И в случай че при някои от случаите единствено след лекарска интервенция може да се откри здравословното ни положение, при други- можем и сами да сме си много потребни. Стига да имаме нужната информация.
Кожата ни съвсем постоянно е първата, която алармира за здравословен проблем, а бенките са нещо, което в никакъв случай не трябва да подминаваме с махване на ръка, изключително в избрани случаи. Затова четете деликатно.
На дерматологичен език бенката се назовава невус. Бенките са група от доброкачествени формирания с меланоцитен генезис. Меланоцити са пигментните кафези на кожата, които синтезират меланин. Бенките се появяват в ранно детство и доближават своя оптимален брой към тридесетата ни годишнина. После последователно стартират да понижават и изчезват. Възрастните хора от нашата раса имат най-малко по към двадесет бенки по тялото си. Наследствеността играе голяма роля при броя им. Излагането на естествени и изкуствени ултравиолетови лъчи също е определящо за появяването на нови невуси. И най-важното- тези формирания могат да бъдат рискови, в случай че не им обърнете внимание в точния момент. Има бенки, които се трансформират, само че това не е знак, че се израждат. Затова, най-малко един път годишно, е наложително да се посещава онкодерматолог
Да си го кажем на медицински език
Две съществени групи бенки:
- Придобити меланоцитни
- Вродени меланоцитни
Придобити невуси
Гранични меланоцитни - ситуирани в епидермиса, плоски са или напълно леко надигнати, с мрачен цвят - от кафяво до черно, имат ясни граници, в никакъв случай не са по-големи от един сантиметър в диаметър.
Внимание: Ако бенката е по-голяма от 1 см се касае за присъщ, атипичен невус или меланом.
Смесени меланоцитни невуси- ситуирани в епидермиса и повърхността на дермата. На тип да леко надигнати и тъмни възелчета. Могат да бъдат неравномерно оцветени. Повърхността им е гладка или леко грапава. Не е изключено да имат косъмчета по тях.
Предупреждение: И този тип в никакъв случай не трябва да е с диаметър над един сантиметър.
Тези два типа се следят най към този момент при деца, юноши и младежи.
Дермални невуси - ситуирани напълно в дермата и се явяват краен стадий в развиването на бенките- следят се след двадесетгодишна възраст. На тип са надигнати и светли възелчета с цвета на околната кожа или с тъмни петна по тях. Повърхността им е гладка, а размера им още веднъж е под един сантиметър. Могат да са окосмени.
Хало меланоцитен невус - елементарна бенка с диаметър под 5мм. Цветът и е кафяв, надигната е и постоянно е заобиколена от депигментирана кожа. Могат да бъдат множествени.
Внимание: Хало невусите могат да бележат началото на започващо витилиго. Ако централно разположеният невус има несиметричен цвят и неравномерни граници, той би трябвало да бъде проучен.
Вродени невуси
С тези бенки бебето се ражда или се появяват в месеците незабавно след раждането. Те се срещат при към 5 % от новородените и са с размери от 1,5 до над 20 см. Колкото по-големи са, толкоз по-голям е рискът от последвали затруднения.
Син невус- твърдо възелче с диаметър под един сантиметър, тъмно-синьо или сиво-черно на цвят. Този тип е незлокачествен. При величина над 1 см наложително се изследва и в множеството случаи отстранява.
Невус на Спиц- възел с диаметър под 1см, има розов цвят, може да бъде и оцветен. Този тип бенка нормално нараства за няколко месеца. Най-често се разполага по главата и шията. В 95 % от случаите е доброкачествена, само че е добре да бъде следена.
Невус спилус- огромно светло-кафяво леке, в което са ситуирани дребни тъмно-кафяви петънца или възелчета. Рядко може да докара до злокачествено образувание.
Кога наложително да се обърнем към доктор?
И по този начин, в случай че разгледате по-внимателно тялото си и установите типовете бенки, до някъде можете сами да прецените дали да отидете на доктор или не. Ето и признаците, които изискват незабавна лекарска интервенция:
смяна в размера на бенката
смяна в цвета и
при неволното и разраняване
при сърбеж, болежка или кървене
Отстраняване
Начините за премахване на бенки са разнообразни. По-малките и незадълбочено ситуирани се отстраняват посредством електрокаутеризация или електрокоагулация. Методът е анемичен, неусетен, слага се локална анестезия, изцяло безвредно е и след него можете напряко да отидете на работа. По-големите и по-дълбоките формирания се отстраняват по хирургичен път. Обикновено към подобен вид “операция ” се прибягва, когато казусът е сериозен - настъпило раково изродяване на бенката или висок риск от такова изродяване. Като цяло към момента хирургичният способ се води по-сигурен, защото се счита, че бенките, които могат да малигнизират ( да станат ракови), не се горят. Преди интервенцията или след нея в 90% от случаите се изисква и осъществяването на хистологично проучване. Рискът от белези след операция по премахване на бенки е най-малък и зависи от личната ви кожа и склонността и да образува белези. А и даже да ви остане белег, помнете, че това малко петънце, останало върху кожата ви, може да е избавило живота ви. Затова- не подценявайте бенките в никакъв случай. Понякога е въпрос на живот и гибел.
Кожата ни съвсем постоянно е първата, която алармира за здравословен проблем, а бенките са нещо, което в никакъв случай не трябва да подминаваме с махване на ръка, изключително в избрани случаи. Затова четете деликатно.
На дерматологичен език бенката се назовава невус. Бенките са група от доброкачествени формирания с меланоцитен генезис. Меланоцити са пигментните кафези на кожата, които синтезират меланин. Бенките се появяват в ранно детство и доближават своя оптимален брой към тридесетата ни годишнина. После последователно стартират да понижават и изчезват. Възрастните хора от нашата раса имат най-малко по към двадесет бенки по тялото си. Наследствеността играе голяма роля при броя им. Излагането на естествени и изкуствени ултравиолетови лъчи също е определящо за появяването на нови невуси. И най-важното- тези формирания могат да бъдат рискови, в случай че не им обърнете внимание в точния момент. Има бенки, които се трансформират, само че това не е знак, че се израждат. Затова, най-малко един път годишно, е наложително да се посещава онкодерматолог
Да си го кажем на медицински език
Две съществени групи бенки:
- Придобити меланоцитни
- Вродени меланоцитни
Придобити невуси
Гранични меланоцитни - ситуирани в епидермиса, плоски са или напълно леко надигнати, с мрачен цвят - от кафяво до черно, имат ясни граници, в никакъв случай не са по-големи от един сантиметър в диаметър.
Внимание: Ако бенката е по-голяма от 1 см се касае за присъщ, атипичен невус или меланом.
Смесени меланоцитни невуси- ситуирани в епидермиса и повърхността на дермата. На тип да леко надигнати и тъмни възелчета. Могат да бъдат неравномерно оцветени. Повърхността им е гладка или леко грапава. Не е изключено да имат косъмчета по тях.
Предупреждение: И този тип в никакъв случай не трябва да е с диаметър над един сантиметър.
Тези два типа се следят най към този момент при деца, юноши и младежи.
Дермални невуси - ситуирани напълно в дермата и се явяват краен стадий в развиването на бенките- следят се след двадесетгодишна възраст. На тип са надигнати и светли възелчета с цвета на околната кожа или с тъмни петна по тях. Повърхността им е гладка, а размера им още веднъж е под един сантиметър. Могат да са окосмени.
Хало меланоцитен невус - елементарна бенка с диаметър под 5мм. Цветът и е кафяв, надигната е и постоянно е заобиколена от депигментирана кожа. Могат да бъдат множествени.
Внимание: Хало невусите могат да бележат началото на започващо витилиго. Ако централно разположеният невус има несиметричен цвят и неравномерни граници, той би трябвало да бъде проучен.
Вродени невуси С тези бенки бебето се ражда или се появяват в месеците незабавно след раждането. Те се срещат при към 5 % от новородените и са с размери от 1,5 до над 20 см. Колкото по-големи са, толкоз по-голям е рискът от последвали затруднения.
Син невус- твърдо възелче с диаметър под един сантиметър, тъмно-синьо или сиво-черно на цвят. Този тип е незлокачествен. При величина над 1 см наложително се изследва и в множеството случаи отстранява.
Невус на Спиц- възел с диаметър под 1см, има розов цвят, може да бъде и оцветен. Този тип бенка нормално нараства за няколко месеца. Най-често се разполага по главата и шията. В 95 % от случаите е доброкачествена, само че е добре да бъде следена.
Невус спилус- огромно светло-кафяво леке, в което са ситуирани дребни тъмно-кафяви петънца или възелчета. Рядко може да докара до злокачествено образувание.
Кога наложително да се обърнем към доктор?
И по този начин, в случай че разгледате по-внимателно тялото си и установите типовете бенки, до някъде можете сами да прецените дали да отидете на доктор или не. Ето и признаците, които изискват незабавна лекарска интервенция:
смяна в размера на бенката смяна в цвета и при неволното и разраняване при сърбеж, болежка или кървене Отстраняване
Начините за премахване на бенки са разнообразни. По-малките и незадълбочено ситуирани се отстраняват посредством електрокаутеризация или електрокоагулация. Методът е анемичен, неусетен, слага се локална анестезия, изцяло безвредно е и след него можете напряко да отидете на работа. По-големите и по-дълбоките формирания се отстраняват по хирургичен път. Обикновено към подобен вид “операция ” се прибягва, когато казусът е сериозен - настъпило раково изродяване на бенката или висок риск от такова изродяване. Като цяло към момента хирургичният способ се води по-сигурен, защото се счита, че бенките, които могат да малигнизират ( да станат ракови), не се горят. Преди интервенцията или след нея в 90% от случаите се изисква и осъществяването на хистологично проучване. Рискът от белези след операция по премахване на бенки е най-малък и зависи от личната ви кожа и склонността и да образува белези. А и даже да ви остане белег, помнете, че това малко петънце, останало върху кожата ви, може да е избавило живота ви. Затова- не подценявайте бенките в никакъв случай. Понякога е въпрос на живот и гибел.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ