Ролята на Радев е дефинирана като цел още през 2016 г.: превръщане на България в "ничия земя" - в "сива зона"
Ние си го избрахме - ние ще би трябвало да го поносим, само че от нас зависи какъв брой дълго и с какви провали върху националния ни интерес и националното ни достолепие
Огнян Минчев
Виждам възмущението на доста хора, заслужено оценяващи интернационалното държание на Румен Радев като противоречащо на съществени национални ползи на България. Отсъствието от работата на " Коалицията на искащите " в Париж, отсъствието от така наречен " антиракетна коалиция " - под предлог, че " въпросите, свързани с груповата сигурност на България, се вземат решение в границите на НАТО и Европейския съюз "... Това е казано на основата на цялостното неявяване на България от дебатите и решенията на индустриалния конгрес и другите начинания на срещата на НАТО в Анкара. Това Радев квалифицира като " интензивно наличие "...
В едно съм склонен - при всеки сходен мотив
би трябвало да се бие камбаната - заплаха за българския народен интерес
Публично, шумно, непрестанно! Но без изненада и - още повече - мъка. Радев бе определен с цел да изтегли България от партньорските формати за сигурност на Европа и атлантическата общественост. Неговата роля е дефинирана като цел още през 2016 година, само че изключително през днешния ден, когато разполага с цялата изпълнителна власт: преобразяване на България в " ничия земя " - в " сива зона " по линията на разделяне сред европейската и атлантическата отбранителна общественост и силите на властническата коалиция на Изток. Това е
първата цел - неутрализация на България
Политическите кръгове към Радев пропагандират неутрализация още от 90-те години, когато се бориха против участието на България в НАТО. След това бяха принудени да заплащат налог в празни думи на атлантическата принадлежност на страната ни, само че да саботират всяко деяние, което може да докара до нейната същинска интеграция в атлантическата общественост - нови политики, ново оръжие, нови концепции за национална и районна сигурност.
Избирането на Радев за министър председател е по волята на 1.5 млн. българи - по каквито и да е аргументи. Затова през днешния ден тези, които се провалиха в " неутрализма " си през 90-те години честват и ще честват победа след победа - Радев ще им ги обезпечи. Неутрализацията на България като сив блок " антиматерия " на периферията на европейската сигурност е първата цел, заложена като стратегическа задача на " стратега Радев ". Втората цел ще пристигна естествено малко по-късно:
отделяне на България от европейската сигурност
и атлантическата общественост и вкарването й назад в евразийската кошара, в случай че тази кошара към момента съществува в що годе порядъчен тип до тогава. Има единствено един метод да предотвратим това - всекидневно да градим мощна гражданска и политическа съпротива на неоевразийския прелом в българската политика.
Ние си го избрахме - ние ще би трябвало да го поносим. От нас зависи какъв брой дълго и с какви провали върху националния ни интерес и националното ни достолепие. За нас работи фактът, че следващият " сламен човек ", подложен на власт в София прави всекидневно гаф след гаф. Нито ден без гаф! Но не очаквайте да си отиде вследствие на тази тежка поредност от гафове - някой би трябвало да го изпрати до вратата... Няма кой различен - с изключение на нас самите.
Огнян Минчев
Виждам възмущението на доста хора, заслужено оценяващи интернационалното държание на Румен Радев като противоречащо на съществени национални ползи на България. Отсъствието от работата на " Коалицията на искащите " в Париж, отсъствието от така наречен " антиракетна коалиция " - под предлог, че " въпросите, свързани с груповата сигурност на България, се вземат решение в границите на НАТО и Европейския съюз "... Това е казано на основата на цялостното неявяване на България от дебатите и решенията на индустриалния конгрес и другите начинания на срещата на НАТО в Анкара. Това Радев квалифицира като " интензивно наличие "...
В едно съм склонен - при всеки сходен мотив
би трябвало да се бие камбаната - заплаха за българския народен интерес
Публично, шумно, непрестанно! Но без изненада и - още повече - мъка. Радев бе определен с цел да изтегли България от партньорските формати за сигурност на Европа и атлантическата общественост. Неговата роля е дефинирана като цел още през 2016 година, само че изключително през днешния ден, когато разполага с цялата изпълнителна власт: преобразяване на България в " ничия земя " - в " сива зона " по линията на разделяне сред европейската и атлантическата отбранителна общественост и силите на властническата коалиция на Изток. Това е
първата цел - неутрализация на България
Политическите кръгове към Радев пропагандират неутрализация още от 90-те години, когато се бориха против участието на България в НАТО. След това бяха принудени да заплащат налог в празни думи на атлантическата принадлежност на страната ни, само че да саботират всяко деяние, което може да докара до нейната същинска интеграция в атлантическата общественост - нови политики, ново оръжие, нови концепции за национална и районна сигурност.
Избирането на Радев за министър председател е по волята на 1.5 млн. българи - по каквито и да е аргументи. Затова през днешния ден тези, които се провалиха в " неутрализма " си през 90-те години честват и ще честват победа след победа - Радев ще им ги обезпечи. Неутрализацията на България като сив блок " антиматерия " на периферията на европейската сигурност е първата цел, заложена като стратегическа задача на " стратега Радев ". Втората цел ще пристигна естествено малко по-късно:
отделяне на България от европейската сигурност
и атлантическата общественост и вкарването й назад в евразийската кошара, в случай че тази кошара към момента съществува в що годе порядъчен тип до тогава. Има единствено един метод да предотвратим това - всекидневно да градим мощна гражданска и политическа съпротива на неоевразийския прелом в българската политика.
Ние си го избрахме - ние ще би трябвало да го поносим. От нас зависи какъв брой дълго и с какви провали върху националния ни интерес и националното ни достолепие. За нас работи фактът, че следващият " сламен човек ", подложен на власт в София прави всекидневно гаф след гаф. Нито ден без гаф! Но не очаквайте да си отиде вследствие на тази тежка поредност от гафове - някой би трябвало да го изпрати до вратата... Няма кой различен - с изключение на нас самите.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ