Лиляна Цветанова: Ние, шопите, правим всичко възможно да поддържаме живи българските традиции
Ние, шопите, вършим всичко допустимо да поддържаме живи българските обичаи, тъй като имаше времена, когато се забраняваха тези неща. Това сподели в утринния блок " Добро утро, България “ на Радио " Фокус “ Лиляна Цветанова, ръководител на Народно читалище " Елин Пелин 1896 година “ в гр. Елин Пелин. " Започваме от Коледа, имаме си коледарска група, обикаля града, пожелава, оповестява раждането на Христос. На 31 декември вършим размразяване на пръстени. На 1 януари след службата за Васильовден отиваме на чешма " Гайдарец “, оттова започваме с песни, вадене на пръстените, наричане. Минават дните и идва този сегашен огромен празник – Йордановден, Богоявление “.
Казват, че каквото си пожелаеш в нощта против Богоявление, желанията се сбъдват, споделя Цветанова. " От черквата се изнася иконата на Свети Йоан Кръстител, потегля се към реката. Хубавото е, че се събират доста хора, излизат младежи. Има младежи, които се приготвят за влизане в реката. Там свещеникът осветява вода. След това хвърля Кръста във водата и се хвърлят младежите да го заловен. Който хване Кръста го благославят и се смята, че този човек ще бъде здрав, доста сполучлив и така нататък “.
На въпрос на водещата какво се е трансформирало във времето, Цветанова описа, че е почнало да се почитат още веднъж тези празници, да се почитат. " Преди време по същия метод беше, стремим се да поддържаме традицията, това което е било едно време. Сега всеки е на работа, не може да си е у дома. Но преди хората не са работили, у дома са си седели. След хвърлянето на Кръста са се прибирали, всеки е правил софра, ходели са си на посетители. Но попът обикаля цялото село и ръси за здраве и благодат “.
Трапезата ще бъде обичайната – свинско месо със зеле, пълнени чушки, сърми, добави Цветанова.
Председателят на читалище " Елин Пелин 1896 година “ пожела за всички най-много здраве, мир, успокоение. " Тежък беше интервалът, в който имаше Ковид, само че гледаме да си съблюдаваме традицията и да вървим с Божията помощ напред “.
Казват, че каквото си пожелаеш в нощта против Богоявление, желанията се сбъдват, споделя Цветанова. " От черквата се изнася иконата на Свети Йоан Кръстител, потегля се към реката. Хубавото е, че се събират доста хора, излизат младежи. Има младежи, които се приготвят за влизане в реката. Там свещеникът осветява вода. След това хвърля Кръста във водата и се хвърлят младежите да го заловен. Който хване Кръста го благославят и се смята, че този човек ще бъде здрав, доста сполучлив и така нататък “.
На въпрос на водещата какво се е трансформирало във времето, Цветанова описа, че е почнало да се почитат още веднъж тези празници, да се почитат. " Преди време по същия метод беше, стремим се да поддържаме традицията, това което е било едно време. Сега всеки е на работа, не може да си е у дома. Но преди хората не са работили, у дома са си седели. След хвърлянето на Кръста са се прибирали, всеки е правил софра, ходели са си на посетители. Но попът обикаля цялото село и ръси за здраве и благодат “.
Трапезата ще бъде обичайната – свинско месо със зеле, пълнени чушки, сърми, добави Цветанова.
Председателят на читалище " Елин Пелин 1896 година “ пожела за всички най-много здраве, мир, успокоение. " Тежък беше интервалът, в който имаше Ковид, само че гледаме да си съблюдаваме традицията и да вървим с Божията помощ напред “.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ