Митко Павлов за новите возила за полицаите: Ние събираме пари за...
Ние събираме капачки, с цел да могат децата ни да имат коли за спешна помощ и кувьози. Ние събираме пари за акции за същите тези деца, по Коледа, Великден или всеки божи ден. Ние псуваме когато вървим по развалени тротоари и с учудване означаваме, че новия ремонт на ремонта още веднъж е разкопан, тъй като някой не е съгласувал нещо с другия. Ние изпадаме в делириум когато пътуваме по пътища в България тъй като такиви няма.
Ние сме съгласни да се пребием в дупка или аквапланинг, когато пътуваме за лелеяното море или вила, тъй като може и да псуваме на маса, само че морето никой не може да ни го вземе. За нас е значимо да пием и да словоблудстваме, само че не и да станем и да сме недоволни и изискващи, до момента в който нещо не се промени. Не някой, а нещо. Което ние сме платили. Ние събираме пари за деца, до момента в който Министерство на вътрешните работи си купи нови БМВ-та, част от тях спортни. Лошо няма. Ако бяхме Швейцария. Или Германия.
Но не сме. Въпросът е чисто честен, не ме разбирайте неправилно. Предполагам, че колите са финансирани по план, допускам, че са нужни, само че има надалеч по-нужни пера в тая клета територия, които 20 години чакат нещо да се случи и някой да има топките за промени. Тук ни крадат необмислено, всекидневно. Но си траем. И чакаме заплата. И чакаме новия щат на новия министър. Щот може да влезем и в някой ръб. И майната им на другите ще се оправям самичък. Ние забравяме бързо.
Забравяме учителите, забравяме лекарите, забравяме себе си. Защото сме заети да чакаме морето. Или следващия мотив да се напием. И да забравим. Да забравим, че събираме капачки. И плачем върху следващия пост за събиране пари. За дете. А да се поядосаме? А да пожелаваме повечко. За себе си. За другия. За нас си? Защо сме такива кретени? Защо сме толкоз извратени? Не разбирам. И очевидно в никакъв случай няма да схвана. Заслужаваме си безусловно всичко. Докато пием ракия. И събираме капачки за кувьоз. Който от дълго време сме платили от налозите си.
Но е отпътувал в нечия административна бяла престилка или костюм. Весел ден ви искам. А в новите БМВ-та на милицията ще има и пост терминали да е по-удобно заплащането на санкция. За клиента вършим всичко.
Митко Павлов
Ние сме съгласни да се пребием в дупка или аквапланинг, когато пътуваме за лелеяното море или вила, тъй като може и да псуваме на маса, само че морето никой не може да ни го вземе. За нас е значимо да пием и да словоблудстваме, само че не и да станем и да сме недоволни и изискващи, до момента в който нещо не се промени. Не някой, а нещо. Което ние сме платили. Ние събираме пари за деца, до момента в който Министерство на вътрешните работи си купи нови БМВ-та, част от тях спортни. Лошо няма. Ако бяхме Швейцария. Или Германия.
Но не сме. Въпросът е чисто честен, не ме разбирайте неправилно. Предполагам, че колите са финансирани по план, допускам, че са нужни, само че има надалеч по-нужни пера в тая клета територия, които 20 години чакат нещо да се случи и някой да има топките за промени. Тук ни крадат необмислено, всекидневно. Но си траем. И чакаме заплата. И чакаме новия щат на новия министър. Щот може да влезем и в някой ръб. И майната им на другите ще се оправям самичък. Ние забравяме бързо.
Забравяме учителите, забравяме лекарите, забравяме себе си. Защото сме заети да чакаме морето. Или следващия мотив да се напием. И да забравим. Да забравим, че събираме капачки. И плачем върху следващия пост за събиране пари. За дете. А да се поядосаме? А да пожелаваме повечко. За себе си. За другия. За нас си? Защо сме такива кретени? Защо сме толкоз извратени? Не разбирам. И очевидно в никакъв случай няма да схвана. Заслужаваме си безусловно всичко. Докато пием ракия. И събираме капачки за кувьоз. Който от дълго време сме платили от налозите си.
Но е отпътувал в нечия административна бяла престилка или костюм. Весел ден ви искам. А в новите БМВ-та на милицията ще има и пост терминали да е по-удобно заплащането на санкция. За клиента вършим всичко.
Митко Павлов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ