Йордан Цонев с тежка критика към бюджета: Влизаме в дългова спирала!
Ние от Движение за права и свободи се отнасяме извънредно съществено по тематиката бюджет. Нашата политика е градивна. Този бюджет е по-голям от бюджетите в последните години заради доста условия. Затова доста деликатно проследихме неговото сформиране и анонсиране. Това съобщи зам.-председателят на бюджетната комисия в Народно събрание Йордан Цонев, зам.-председател на Движение за права и свободи и на парламентарната група на Движението.
Той заяви акцентите, с които ръководещите показаха плановете в хазната за 2022 година - капиталов бюджет, който стъпва върху увеличение на капиталовите разноски и стимулирането на икономическия напредък, задоволително обществен.
" Задача на опозицията е да създадем разбор на тези анонси, дали те се съдържат в параметрите на бюджета. Аз персонално съм се постарал да го направя професионално и правилно ", сподели Цонев. И съобщи: " Ако искаш 4,8% стопански напредък, да инвестираш 5,8% обществени средства не е задоволително, с цел да заявиш, че си направил всичко, което разрешава фиска, с цел да стимулираш този напредък. 5,8% не е впечатляваща сума. На фона на предходната година – да, два пъти по-голяма. Но тя е два пъти по-голяма, тъй като не се извърши капиталовата стратегия за предходната година, която беше 4,8%. ".
Аз настоявам, господин министър, че тя не се извърши, тъй като вие я стопирахте. Лично вие. Разбира се, заради главната причина, че се съдържаше корупционен напън в нея или някакви други детайли. Така беше оповестено за огромна част от плановете, сподели още Йордан Цонев.
И изясни: " По принцип капиталовите стратегии в последните години не се извършват. Те се явяват контейнер, запас за други разноски в края на годината. Този бюджет не прави разлика. Тези 5,8% най-вероятно няма да бъдат изпълнени по две аргументи – първо, че няма такава планова подготвеност страната и новото държавно управление, второ, вие самичък го казахте на полемиката в бюджетна комисия, че аз не давам отговор за осъществяването, аз давам отговор за проектирането на бюджетните разноски. Така казахте, тъкмо това бяха думите ви. Няма да бъдат изпълнени. ".
Аз професионално настоявам, че няма по какъв начин да бъдат изпълнени. Още повече, че една част от тези вложения са по линия на европейските средства. Мисля, че 1,9 милиарда Много е оптимистично да смятате, че тази година по каквато и да е линия - дали по линия на Плана за възобновяване или по линия на стратегиите, могат да бъдат вложени в българската стопанска система. Добро благопожелание. Гарантирам ви, че няма да може да го извършите, съобщи Йордан Цонев.
И акцентира, че растежът зависи от качеството му. Ако е на база вложения, това е добре, растежът е резистентен и е неинфлационен.
" Но вложенията не са единствено от фиска. Прекрасно знаете, че изискванията за вложения са неприятни. И външната среда, и вътрешната. Прекрасно знаете на какво се дължат 3,6% напредък за предходната година. Основната помпа е потреблението. Основната помпа и за следващата година ще остане потреблението. Защото вложенията в главен капитал, единият от параметрите на вложенията е с минус 9% за 2021 година Как ще се обърне тази наклонност вложенията в главен капитал, т.е. компаниите да реинвестират облагите си, най-малкото, тъй като това се случва в този индикатор, е едно благопожелание. Няма никаква аргументация за това. Да не приказваме за непознатите вложения. Нали знаете какво е ситуацията там? И външната среда по никакъв метод не ни дава право да считаме, че те ще се усилят през актуалната година ", съобщи зам.-председателят на Бюджетната комисия.
За да кажем какво ще е качеството на растежа, което се планува в този бюджет, би трябвало да кажем какво е било качеството на растежа до момента. Тази наклонност е доста значима. Всъщност в разбора, който върша на този бюджет, аз се спирам на първо място на трендовете. Защото трендовете дават отражение върху параметрите и в действителност през тях се демонстрират икономическите закони. Ако вземем една обособена цифра, тя нищо не ни демонстрира или съвсем нищо. Тенденцията обаче ни демонстрира действието на един или различен стопански закон, в съответния случай, който ни е нужен за разбора, сподели Цонев.
Ето какво още съобщи Йордан Цонев в разбора си на бюджета за 2022 година:
Ние имаме съществено раздут кредитен балон. Това е единият от методите да се помпа потреблението. Ще ви дам числа – за 2021 година, 2020 – 2021 година има 17% растеж на кредитирането, безусловно рекордно. 65,8 милиарда лева е общата кредитна задлъжнялост на семействата и на нефинансовите предприятия. Това са два пъти приходите от налози. На този декор анонсите на ФЕД и на ЕЦБ, както казахте доскоро са, че ще покачват лихвения % през тази година. ФЕД даже разгласи, че ще го увеличи два пъти годишно и неотдавна поправя прогнозите, че ще го направи четири пъти. ЕЦБ ще последва тази политика, тъй като няма различен избор. И това е най-силната мярка да се ограничи инфлацията – да се вдигнат лихвите.
България няма по какъв начин да изостане от тази политика и при повдигане на лихвите може да се сетите какво ще стане с кредитния балон. Това е извънредно сериозен риск, който не е отразен в бюджета.
Дългът. Прав сте, че няма повишаване на дълговото задължение като % от Брутният вътрешен продукт. Но тук ще приказваме за трендовете. Защото единствено за предходната година, единствено за тази година това нищо не ни приказва. Вижте каква е наклонността. Ние сме в нея, през нея се демонстрира това, което ще стане. Ако тя е неприятна, ние би трябвало да вършим опити да я спрем, а не да я усилваме.
Тенденцията е следната – дългът, темпът на повишаване, дългът е бил 27,5 милиарда в края на 2020 година, в края на 2024 година ще бъде 47 милиарда, най-малко. За четири години 20 милиарда
Ще ви дам и друга наклонност, малко по-назад, с цел да видите защо става въпрос. 2009 година дългът беше 8 милиарда 2024 година – 48. Това е 600% нарастване за 15 година Мисля, че няма такова нарастване в страните от Европейски Съюз. Това е наклонността. Ако ние не я стопираме, а ние я усилваме в този момент, имаме огромен проблем.
Предполагам, че единият месец не е бил задоволителен да се проучват всички тези неща или не е задоволително времето да се даде отговор или инструментите не са задоволителни, или ситуацията не го разрешава. Но това е реалност.
От тази позиция бюджетът в действителност е проинфлационен. Това е третият миг, на който желая да се спра доста съществено. И с цел да бъда правилен, има ли опция да не е проинфлационен, в случай че би трябвало да компенсираме хората и бизнеса? Ще кажете не. Да, по този начин е, само че и не е по този начин. Защото благоприятни условия има.
Проинфлационен е, тъй като като усилваме средствата, които фискът пуска като помощи и така нататък, в действителност усилваме потреблението. Привнесената инфлация, привнесена в случай, че настоящата сметка е негативна, т.е. износът е по-голям от вноса, ние ще продължим да внасяме по-голямо количество инфлация, като усилваме потреблението. Ние вършим по този начин, че да усилваме потреблението.
И тук е Параграф 22 – по какъв начин да компенсираме хората без да усилваме натиска върху потреблението, с цел да не влизаме в инфлационната серпантина? Защото това е инфлационната серпантина – цените се подвигат, компенсираш, те подвигат още цените и по този начин, и по този начин. И няма излизане от такава серпантина.
Тъй като ние от Движение за права и свободи не обичаме рецензия без конкуренция, тук трябваше да се мисли да не се изпомпват инфлационни доходи от популацията и от бизнеса. 8 милиарда са изпомпани от тези инфлационни доходи - както и да ги кръщавате, както и да казвате, че това е нараснала събираемост.
Добре, признаваме, дано да има нараснала събираемост за задачите на пропагандата, за политически цели. Да са 7 + 1 милиарда нараснала събираемост. Можеха част от тези средства да останат. Има пазарни и непазарни механизми. Непазарните, част от тях ги употребявате. И другите европейски страни ги употребяват – желаят дерогация. Например, енергоносителите, да вземем за пример тока.
Можеше да се спре износът и можеше да се изиска дерогация за това. Не вземате парите, с цел да връщате едни пари на мегават/час на всички.
По-добър метод е да не изпомпвате тези пари в бюджета и след това да ги преразпределяте, тъй като това прави инфлационна серпантина, а да ги оставите там и да не ги преразпределяте. Там, където може – може. Там, където не може – не може.
Дали бюджетът е обществен? Не в степента, в която го анонсирате. 15,2% от Брутният вътрешен продукт са били обществените разноски 2021 година по проект и по доклад, 2022 година ще бъдат 14,5%.
Но по-интересното за обществените разноски е, че в безусловно нарастване те са 1,5 милиарда А 1,7 милиарда от тях са единствено за пенсии. Другите ограничения са под нивото на предходната година. Така че бюджетът може да е обществен, г-жо Нинова, само че той не е най-социалният. По отношение на това, което приказваме като вложения в хора, в човешки капитал, както вие казвате вложения. Мисля тук да не се стопираме, тъй като задоволително е да видите вложенията в Българска академия на науките. Бюджетът на Българска академия на науките, бюджетът на висшите учебни заведения. Да, може би не са реформирани висшите учебни заведения, само че не може един професор да взима по-малко от един преподавател. Това не е инвестиция в човешки капитал. Поне на това можеше да обърнете внимание.
Онзи ден прочетох един прелестен материал на нашия доста добър икономист проф. Димитър Иванов, който цитира немския и американски икономист Руди Дорнбуш. Ще си разреша да ви дам този откъс, с негово разрешение, на проф. Иванов: „ Икономическият популизъм е един метод към стопанската система, който акцентира растежа и разпределението на приходите и подценява риска от инфлация и дефицитно финансиране”. Това е бюджетът. Бюджетът може да се назова, че е популистки в този смисъл, в който ви цитирах това ръководство, това определение.
Но моята молба, моят съвет към вас е в българската политика по този начин са поставени нещата, че 30 година министърът на финансите постоянно е бил основен фактор при установяване освен на бюджетната, само че главно на икономическата политика на страната. Така е структурирано ръководството, че той дефинира главните параметри на икономическата политика. И в случай че би трябвало да перифразираме онази прелестна крилата фраза от втората акция на Бил Клинтън, в която той, с цел да помни акцента, си беше написал на таблото „ Икономиката, глупако”, аз бих ви посъветвал да го напишете това с една добавка: „ Икономиката, глупако, не репресиите”.
Благодаря.
Той заяви акцентите, с които ръководещите показаха плановете в хазната за 2022 година - капиталов бюджет, който стъпва върху увеличение на капиталовите разноски и стимулирането на икономическия напредък, задоволително обществен.
" Задача на опозицията е да създадем разбор на тези анонси, дали те се съдържат в параметрите на бюджета. Аз персонално съм се постарал да го направя професионално и правилно ", сподели Цонев. И съобщи: " Ако искаш 4,8% стопански напредък, да инвестираш 5,8% обществени средства не е задоволително, с цел да заявиш, че си направил всичко, което разрешава фиска, с цел да стимулираш този напредък. 5,8% не е впечатляваща сума. На фона на предходната година – да, два пъти по-голяма. Но тя е два пъти по-голяма, тъй като не се извърши капиталовата стратегия за предходната година, която беше 4,8%. ".
Аз настоявам, господин министър, че тя не се извърши, тъй като вие я стопирахте. Лично вие. Разбира се, заради главната причина, че се съдържаше корупционен напън в нея или някакви други детайли. Така беше оповестено за огромна част от плановете, сподели още Йордан Цонев.
И изясни: " По принцип капиталовите стратегии в последните години не се извършват. Те се явяват контейнер, запас за други разноски в края на годината. Този бюджет не прави разлика. Тези 5,8% най-вероятно няма да бъдат изпълнени по две аргументи – първо, че няма такава планова подготвеност страната и новото държавно управление, второ, вие самичък го казахте на полемиката в бюджетна комисия, че аз не давам отговор за осъществяването, аз давам отговор за проектирането на бюджетните разноски. Така казахте, тъкмо това бяха думите ви. Няма да бъдат изпълнени. ".
Аз професионално настоявам, че няма по какъв начин да бъдат изпълнени. Още повече, че една част от тези вложения са по линия на европейските средства. Мисля, че 1,9 милиарда Много е оптимистично да смятате, че тази година по каквато и да е линия - дали по линия на Плана за възобновяване или по линия на стратегиите, могат да бъдат вложени в българската стопанска система. Добро благопожелание. Гарантирам ви, че няма да може да го извършите, съобщи Йордан Цонев.
И акцентира, че растежът зависи от качеството му. Ако е на база вложения, това е добре, растежът е резистентен и е неинфлационен.
" Но вложенията не са единствено от фиска. Прекрасно знаете, че изискванията за вложения са неприятни. И външната среда, и вътрешната. Прекрасно знаете на какво се дължат 3,6% напредък за предходната година. Основната помпа е потреблението. Основната помпа и за следващата година ще остане потреблението. Защото вложенията в главен капитал, единият от параметрите на вложенията е с минус 9% за 2021 година Как ще се обърне тази наклонност вложенията в главен капитал, т.е. компаниите да реинвестират облагите си, най-малкото, тъй като това се случва в този индикатор, е едно благопожелание. Няма никаква аргументация за това. Да не приказваме за непознатите вложения. Нали знаете какво е ситуацията там? И външната среда по никакъв метод не ни дава право да считаме, че те ще се усилят през актуалната година ", съобщи зам.-председателят на Бюджетната комисия.
За да кажем какво ще е качеството на растежа, което се планува в този бюджет, би трябвало да кажем какво е било качеството на растежа до момента. Тази наклонност е доста значима. Всъщност в разбора, който върша на този бюджет, аз се спирам на първо място на трендовете. Защото трендовете дават отражение върху параметрите и в действителност през тях се демонстрират икономическите закони. Ако вземем една обособена цифра, тя нищо не ни демонстрира или съвсем нищо. Тенденцията обаче ни демонстрира действието на един или различен стопански закон, в съответния случай, който ни е нужен за разбора, сподели Цонев.
Ето какво още съобщи Йордан Цонев в разбора си на бюджета за 2022 година:
Ние имаме съществено раздут кредитен балон. Това е единият от методите да се помпа потреблението. Ще ви дам числа – за 2021 година, 2020 – 2021 година има 17% растеж на кредитирането, безусловно рекордно. 65,8 милиарда лева е общата кредитна задлъжнялост на семействата и на нефинансовите предприятия. Това са два пъти приходите от налози. На този декор анонсите на ФЕД и на ЕЦБ, както казахте доскоро са, че ще покачват лихвения % през тази година. ФЕД даже разгласи, че ще го увеличи два пъти годишно и неотдавна поправя прогнозите, че ще го направи четири пъти. ЕЦБ ще последва тази политика, тъй като няма различен избор. И това е най-силната мярка да се ограничи инфлацията – да се вдигнат лихвите.
България няма по какъв начин да изостане от тази политика и при повдигане на лихвите може да се сетите какво ще стане с кредитния балон. Това е извънредно сериозен риск, който не е отразен в бюджета.
Дългът. Прав сте, че няма повишаване на дълговото задължение като % от Брутният вътрешен продукт. Но тук ще приказваме за трендовете. Защото единствено за предходната година, единствено за тази година това нищо не ни приказва. Вижте каква е наклонността. Ние сме в нея, през нея се демонстрира това, което ще стане. Ако тя е неприятна, ние би трябвало да вършим опити да я спрем, а не да я усилваме.
Тенденцията е следната – дългът, темпът на повишаване, дългът е бил 27,5 милиарда в края на 2020 година, в края на 2024 година ще бъде 47 милиарда, най-малко. За четири години 20 милиарда
Ще ви дам и друга наклонност, малко по-назад, с цел да видите защо става въпрос. 2009 година дългът беше 8 милиарда 2024 година – 48. Това е 600% нарастване за 15 година Мисля, че няма такова нарастване в страните от Европейски Съюз. Това е наклонността. Ако ние не я стопираме, а ние я усилваме в този момент, имаме огромен проблем.
Предполагам, че единият месец не е бил задоволителен да се проучват всички тези неща или не е задоволително времето да се даде отговор или инструментите не са задоволителни, или ситуацията не го разрешава. Но това е реалност.
От тази позиция бюджетът в действителност е проинфлационен. Това е третият миг, на който желая да се спра доста съществено. И с цел да бъда правилен, има ли опция да не е проинфлационен, в случай че би трябвало да компенсираме хората и бизнеса? Ще кажете не. Да, по този начин е, само че и не е по този начин. Защото благоприятни условия има.
Проинфлационен е, тъй като като усилваме средствата, които фискът пуска като помощи и така нататък, в действителност усилваме потреблението. Привнесената инфлация, привнесена в случай, че настоящата сметка е негативна, т.е. износът е по-голям от вноса, ние ще продължим да внасяме по-голямо количество инфлация, като усилваме потреблението. Ние вършим по този начин, че да усилваме потреблението.
И тук е Параграф 22 – по какъв начин да компенсираме хората без да усилваме натиска върху потреблението, с цел да не влизаме в инфлационната серпантина? Защото това е инфлационната серпантина – цените се подвигат, компенсираш, те подвигат още цените и по този начин, и по този начин. И няма излизане от такава серпантина.
Тъй като ние от Движение за права и свободи не обичаме рецензия без конкуренция, тук трябваше да се мисли да не се изпомпват инфлационни доходи от популацията и от бизнеса. 8 милиарда са изпомпани от тези инфлационни доходи - както и да ги кръщавате, както и да казвате, че това е нараснала събираемост.
Добре, признаваме, дано да има нараснала събираемост за задачите на пропагандата, за политически цели. Да са 7 + 1 милиарда нараснала събираемост. Можеха част от тези средства да останат. Има пазарни и непазарни механизми. Непазарните, част от тях ги употребявате. И другите европейски страни ги употребяват – желаят дерогация. Например, енергоносителите, да вземем за пример тока.
Можеше да се спре износът и можеше да се изиска дерогация за това. Не вземате парите, с цел да връщате едни пари на мегават/час на всички.
По-добър метод е да не изпомпвате тези пари в бюджета и след това да ги преразпределяте, тъй като това прави инфлационна серпантина, а да ги оставите там и да не ги преразпределяте. Там, където може – може. Там, където не може – не може.
Дали бюджетът е обществен? Не в степента, в която го анонсирате. 15,2% от Брутният вътрешен продукт са били обществените разноски 2021 година по проект и по доклад, 2022 година ще бъдат 14,5%.
Но по-интересното за обществените разноски е, че в безусловно нарастване те са 1,5 милиарда А 1,7 милиарда от тях са единствено за пенсии. Другите ограничения са под нивото на предходната година. Така че бюджетът може да е обществен, г-жо Нинова, само че той не е най-социалният. По отношение на това, което приказваме като вложения в хора, в човешки капитал, както вие казвате вложения. Мисля тук да не се стопираме, тъй като задоволително е да видите вложенията в Българска академия на науките. Бюджетът на Българска академия на науките, бюджетът на висшите учебни заведения. Да, може би не са реформирани висшите учебни заведения, само че не може един професор да взима по-малко от един преподавател. Това не е инвестиция в човешки капитал. Поне на това можеше да обърнете внимание.
Онзи ден прочетох един прелестен материал на нашия доста добър икономист проф. Димитър Иванов, който цитира немския и американски икономист Руди Дорнбуш. Ще си разреша да ви дам този откъс, с негово разрешение, на проф. Иванов: „ Икономическият популизъм е един метод към стопанската система, който акцентира растежа и разпределението на приходите и подценява риска от инфлация и дефицитно финансиране”. Това е бюджетът. Бюджетът може да се назова, че е популистки в този смисъл, в който ви цитирах това ръководство, това определение.
Но моята молба, моят съвет към вас е в българската политика по този начин са поставени нещата, че 30 година министърът на финансите постоянно е бил основен фактор при установяване освен на бюджетната, само че главно на икономическата политика на страната. Така е структурирано ръководството, че той дефинира главните параметри на икономическата политика. И в случай че би трябвало да перифразираме онази прелестна крилата фраза от втората акция на Бил Клинтън, в която той, с цел да помни акцента, си беше написал на таблото „ Икономиката, глупако”, аз бих ви посъветвал да го напишете това с една добавка: „ Икономиката, глупако, не репресиите”.
Благодаря.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ