ИСТИНИ И ЗАБЛУДИ: Тече ли времето различно за всеки от нас, напред или назад е движението му
Ние не възприемаме времето обективно. Мозъкът ни го интерпретира по комплициран и безформен метод, написа Мат Дейвис в bigthink.com. На пръв взор времето като че ли непрестанно тече от предишното към бъдещето. Всъщност това е комплицирана заблуда, която мозъкът ни интензивно основава.
В реалност той непрекъснато ръководи нашето усещане за време. Ето три времеви илюзии, които показват субективната природа на нашето усещане и по какъв начин подсъзнанието ни въздейства върху нашия претърпян опит.
Начинът, по който мислим за времето, е ненапълно спорен. От една страна, времето като че ли е закрепено. Никога не можете да се върнете в предишното и всеки ден, месец и година минават непреклонно в идващите листове от календара. От друга страна, ние знаем, че това не е напълно тъкмо. Има моменти, които като че ли се простират до безконечност. Колко дълга ви се коства вечерята за Деня на благодарността, когато ексцентричният ви чичо е изпил прекалено много? Или какъв брой бързо минава един ден на плажа? Истината е, че мозъкът е виновен за това по какъв начин претърпяваме времето. Той ни влияе основно посредством илюзии. Ето три от триковете, които мозъкът употребява, с цел да ръководи потока от време.
свързани новини6326на 28.01.2015
1. Хроностаза
Ако имате аналогов часовник в къщата си, пробвайте се да наблюдавате какво се случва, когато го погледнете за първи път откакто сте чели книга или сте гледали телевизия. Забелязвате, че втората стрелка се задържа много дълго на мястото си, като че ли е била замразена тъкмо преди да погледнете часовника.
Това е известно като илюзията на спрелия часовник и е образец за хроностаза. Причината е невероятната съгласуваност сред очите и мозъка ви.
Винаги, когато се фокусираме върху нещо (избрахме в образеца книга или ефирен екран), очите ни одобряват информация, преди да сме я осъзнали. Сигналът за светлината, отразена от страницата, би трябвало да бъде изпратен до зрителната кора, преди да може да бъде обработен и изработен „ действителен “ за нас. Това нормално се случва от самото начало, тъй че в никакъв случай не виждаме процеса.
Когато обаче преместваме фокуса на вниманието си като бързо извръщаме очите си към нова цел - аналогов часовник, в този случай - зрителната ни кора стопира да приема нова информация. Очите ни към момента записват данни, само че тези данни не се обработват и по тази причина не ги възприемаме умишлено. Ако трябваше да вършим това, всичко, което възприемаме би оформило една много неразбираема и дезориентираща картина.
За да се избегне хаоса, зрителният кортекс се изключва за късото време - до момента в който местим погледа си - и след това ни дава опция да фокусираме още веднъж, след прекъсване на придвижването. Но вие не отчитате " празно време " до момента в който оглеждате стаята. Вашият мозък приема данните, които получава незабавно след довеждане докрай на придвижването на очите и запълва празнината.
Причината, заради която втората стрелка на часовника наподобява изостава, когато го погледнете ненадейно, е, че мозъкът ви е направил фотография на втората стрелка сега, в който сте я следили и я е копирал през тези няколко милисекунди в предишното. Зрителната ви кора не е записала тези няколко милисекунди, само че вие не " късате лентата ".
2. Силата на страха
Различните прочувствени положения могат да имат мощен резултат и върху усещането за време. Всички знаем по какъв начин в миг на мощен боязън като че ли времето се забавя и няколко мига в чувствата ни са като часове. Забавянето на времето при мощен стрес е обвързвано с обстоятелството, че мозъкът ни откроява неповторимите обстановки. Затова ни се коства, че времето се забавя.
В сюблимни житейски моменти в кръвта мощно се изхвърля адреналин. Сърдечната периодичност се усилва, бронхиалните канали се уголемяват, с цел да всмукват повече О2, зениците се уголемяват, причинявайки тунелно зрение, равнищата на кръвната захар се повишават и времето като че ли забавя своя ход.
Учените ще ви обяснят, че вашето усещане за време в действителност не се забавя сега, а че това чувство е непряк артикул на спомагателното внимание, което мозъкът ви обръща на обстановката, предизвикваща боязън. При естествени случки и прекарвания вие не си спомняте детайлите. Но под стрес мозъкът интерпретира високия интензитет на загатна за страшното събитие, като че ли се е случило на занимателен каданс.
3. Ходът на времето
Всички сме чували по какъв начин годините като че ли изтичат с възходяща скорост с напредването на възрастта. Това събитие е потвърдено емпирично. В едно проучване учените молят млади и възрастни участници да преценяват по кое време са минали 3 минути, като броят безмълвно в главата си. Младите хора – към 20 години - съвсем " уцелили " същинския ход на времето, само че по-възрастните " подценявали " приключването на минутите. 60-годишните споделили, че три минути са минали след 3 минути и 40 секунди.
Има разнообразни пояснения за тази тайнственост. Може да е резултатът на пропорция. За 12-годишно дете годината е сериозен откъслек от време, само че не е по този начин за един 60-годишен човек. Едно от вероятните пояснения е тъй като метаболизмът ни се забавя с напредването на възрастта. По-бързият метаболизъм значи, че изпитваме повече биологични маркери, което прави по-ярко и постепенно всяко субективно прекарване, като противоположното е правилно при по-бавен метаболизъм. Или може да се дължи на намаляването на допамина - невротрансмитер, виновен за чувството на наслаждение от нова стимулация - който мозъкът ни създава по-малко с възрастта. Или всичко това е композиция от тези фактори.
Има доста други образци за магическите трикове, с които мозъкът ни може да играе, когато става въпрос за чувството ни за време. Въпреки че може да се одобри като непрестанно течащ поток, времето в действителност е просто различен метод нашите мозъци да осмислят света, това, което виждаме и допираме и да интерпретират електрическите импулси, подбудени от тези процеси. Така че идващия път, когато изживявате прелестен миг, забавете темпото и му се насладете от душа.
В реалност той непрекъснато ръководи нашето усещане за време. Ето три времеви илюзии, които показват субективната природа на нашето усещане и по какъв начин подсъзнанието ни въздейства върху нашия претърпян опит.
Начинът, по който мислим за времето, е ненапълно спорен. От една страна, времето като че ли е закрепено. Никога не можете да се върнете в предишното и всеки ден, месец и година минават непреклонно в идващите листове от календара. От друга страна, ние знаем, че това не е напълно тъкмо. Има моменти, които като че ли се простират до безконечност. Колко дълга ви се коства вечерята за Деня на благодарността, когато ексцентричният ви чичо е изпил прекалено много? Или какъв брой бързо минава един ден на плажа? Истината е, че мозъкът е виновен за това по какъв начин претърпяваме времето. Той ни влияе основно посредством илюзии. Ето три от триковете, които мозъкът употребява, с цел да ръководи потока от време.
свързани новини6326на 28.01.2015
1. Хроностаза
Ако имате аналогов часовник в къщата си, пробвайте се да наблюдавате какво се случва, когато го погледнете за първи път откакто сте чели книга или сте гледали телевизия. Забелязвате, че втората стрелка се задържа много дълго на мястото си, като че ли е била замразена тъкмо преди да погледнете часовника.
Това е известно като илюзията на спрелия часовник и е образец за хроностаза. Причината е невероятната съгласуваност сред очите и мозъка ви.
Винаги, когато се фокусираме върху нещо (избрахме в образеца книга или ефирен екран), очите ни одобряват информация, преди да сме я осъзнали. Сигналът за светлината, отразена от страницата, би трябвало да бъде изпратен до зрителната кора, преди да може да бъде обработен и изработен „ действителен “ за нас. Това нормално се случва от самото начало, тъй че в никакъв случай не виждаме процеса.
Когато обаче преместваме фокуса на вниманието си като бързо извръщаме очите си към нова цел - аналогов часовник, в този случай - зрителната ни кора стопира да приема нова информация. Очите ни към момента записват данни, само че тези данни не се обработват и по тази причина не ги възприемаме умишлено. Ако трябваше да вършим това, всичко, което възприемаме би оформило една много неразбираема и дезориентираща картина.
За да се избегне хаоса, зрителният кортекс се изключва за късото време - до момента в който местим погледа си - и след това ни дава опция да фокусираме още веднъж, след прекъсване на придвижването. Но вие не отчитате " празно време " до момента в който оглеждате стаята. Вашият мозък приема данните, които получава незабавно след довеждане докрай на придвижването на очите и запълва празнината.
Причината, заради която втората стрелка на часовника наподобява изостава, когато го погледнете ненадейно, е, че мозъкът ви е направил фотография на втората стрелка сега, в който сте я следили и я е копирал през тези няколко милисекунди в предишното. Зрителната ви кора не е записала тези няколко милисекунди, само че вие не " късате лентата ".
2. Силата на страха
Различните прочувствени положения могат да имат мощен резултат и върху усещането за време. Всички знаем по какъв начин в миг на мощен боязън като че ли времето се забавя и няколко мига в чувствата ни са като часове. Забавянето на времето при мощен стрес е обвързвано с обстоятелството, че мозъкът ни откроява неповторимите обстановки. Затова ни се коства, че времето се забавя.
В сюблимни житейски моменти в кръвта мощно се изхвърля адреналин. Сърдечната периодичност се усилва, бронхиалните канали се уголемяват, с цел да всмукват повече О2, зениците се уголемяват, причинявайки тунелно зрение, равнищата на кръвната захар се повишават и времето като че ли забавя своя ход.
Учените ще ви обяснят, че вашето усещане за време в действителност не се забавя сега, а че това чувство е непряк артикул на спомагателното внимание, което мозъкът ви обръща на обстановката, предизвикваща боязън. При естествени случки и прекарвания вие не си спомняте детайлите. Но под стрес мозъкът интерпретира високия интензитет на загатна за страшното събитие, като че ли се е случило на занимателен каданс.
3. Ходът на времето
Всички сме чували по какъв начин годините като че ли изтичат с възходяща скорост с напредването на възрастта. Това събитие е потвърдено емпирично. В едно проучване учените молят млади и възрастни участници да преценяват по кое време са минали 3 минути, като броят безмълвно в главата си. Младите хора – към 20 години - съвсем " уцелили " същинския ход на времето, само че по-възрастните " подценявали " приключването на минутите. 60-годишните споделили, че три минути са минали след 3 минути и 40 секунди.
Има разнообразни пояснения за тази тайнственост. Може да е резултатът на пропорция. За 12-годишно дете годината е сериозен откъслек от време, само че не е по този начин за един 60-годишен човек. Едно от вероятните пояснения е тъй като метаболизмът ни се забавя с напредването на възрастта. По-бързият метаболизъм значи, че изпитваме повече биологични маркери, което прави по-ярко и постепенно всяко субективно прекарване, като противоположното е правилно при по-бавен метаболизъм. Или може да се дължи на намаляването на допамина - невротрансмитер, виновен за чувството на наслаждение от нова стимулация - който мозъкът ни създава по-малко с възрастта. Или всичко това е композиция от тези фактори.
Има доста други образци за магическите трикове, с които мозъкът ни може да играе, когато става въпрос за чувството ни за време. Въпреки че може да се одобри като непрестанно течащ поток, времето в действителност е просто различен метод нашите мозъци да осмислят света, това, което виждаме и допираме и да интерпретират електрическите импулси, подбудени от тези процеси. Така че идващия път, когато изживявате прелестен миг, забавете темпото и му се насладете от душа.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ