Какво видях в ислямското училище в Момчилград
" Ние не образоваме терористи. Това са деца, които обичат родината си ", споделя шефът на ислямската гимназия в Момчилград. Репортерката на " Дойче веле " Вилдан Байрямова посети тези дни учебното заведение. Ето усещанията ѝ.
В извънредно слънчевия и топъл декемврийски ден звънецът за огромното междучасие отприщва на вълни учениците към двора. Ако не знаеш, че си в такова особено учебно заведение, няма даже да помислиш, че това са някакви по-различни деца. А те и не са. Виждам момчета с съвременни прически, девойки с хиджаб, само че и девойки в тесни клинове и впити тениски. Тук-таме срещам и съмнение: забрадените не разрешават да ги фотографирам. А ми се желае: облечени са като лалета с дългите си поли и тесните сака. Покрай мен минават две очарователни девойки, хванати за ръце - едното е забулено и в костюм, подчертаващ фината талия, другото носи тесни джинси и тиранти върху гръндж-ризата. Двата свята се държат ръка за ръка, само че не трябва да ги фотографирам: единият от тези два свята не ми разрешава.
" Храмът е вътре в нас "
Унка Белчова от Велинград се е записала в учебното заведение по съвет на родителите си. Баща ѝ работи като водач в интернационалния превоз, майката - като шеф на личния състав в хотел. Толкова ѝ харесва тук, че напряко не ѝ се желае да приключва. Желае да следва кинезитерапия в Националната спортна академия в София. " Нямаме духовници в рода, само че сме религиозни хора. Вярата ни оказва помощ, самата вяра ни улеснява, правилата ѝ ни вършат по-силни ", споделя момичето. И признава, че заобикаля шумните места и не върви по нощни заведения, тъй като не я притеглят изключително. " Изглеждам европейски, за разлика от други девойки. Не заедно съм с забрадка - нашата вяра не ни задължава да се покриваме, храмът е вътре в нас ", споделя ми с усмивка момичето.
Али Амуров от Велинград е от семейство на мюсюлмани, които изкарват прехраната си с търговия. Смята да продължи по пътя на духовенството - желае да следва в ислямски университет в Турция, след което да се върне в България като духовник. Хасан Михрин от Гоце Делчев и Юсеин Муса Кехайов от Велинград желаят да се изучат за кинезитерапевти. А Омар Джихат Хатаб, също от Велинград, ми споделя, че мечтае да стане учител по физкултура или треньор по волейбол.
" Не всичко в интернет е истина " - прекрасен надпис за врата на библиотека. В нея няма чиновник на заплата, ученици-доброволци извършват тази функционалност. А в залата за образование по осведомителни технологии в този ден срещам няколко девойки, които се учат на графичен медиен дизайн. Половината от тях носят хиджаб. Първоначално са смълчани, тъй като шаблонни въпроси като " Имате ли гадже? " очевидно ги смущават. Ами нямам, споделя едното момиче и дискретно поглежда към монитора на своята съученичка, който сега е пъстър с емотикони - сърчица.
Тези тихи девойки са на всички места - пред компютрите, на благотворителната акция за кръводаряване, в акцията за набиране на средства за сираци, по улиците на града, където от дълго време към този момент никой не се обръща учуден от типа им.
Какво се учи в това учебно заведение?
Какво учебно заведение е ислямската гимназия в Момчилград? Изцяло изпълняваме стратегиите на българското Министерство на образованието и науката, тук доста постоянно на инспекции идват инспектори от министерството, изяснява шефът Ахмед Бозов. Изучават се всички общообразователни предмети, които се преподават и в светските учебни заведения. Обучението се води на български език, учи се и британски. Арабският е дисциплинираност в първия гимназиален стадий - 9-и и 10-и клас, само че съгласно поправките в Закона за образованието, той става наложителен предмет и към този момент ще се учи от 9-и до 12-и клас. В наложителните дисциплини влизат и религиозните предмети - Коран и Керим, основи на ислямската вяра, Сийер(Житие на Пратеника), история на религиите.
" Трите небесни божествени религии - християнство, юдаизъм и ислям - се учат в 11-и клас, а в 12-и вниманието се насочва и към източните религии. Всички преподаватели са от България - по общообразователните предмети ги набираме от Кърджалийска област, а по останалите идват от цялата страна ", споделя шефът Ахмед Бозов. Той самият е учител по история на религиите.
Училището е частно, разкрито е в благозвучие със Закона за вероизповеданията. Според този закон, страната финансира Главното мюфтийство, само че не и директно учебното заведение. Тоест, дотацията се получава от Мюфтийството, а след това се разпределя по образователните заведения. Към тези образователни заведения българската страна има един-единствен ангажимент: да управлява образователния развой. Издръжката на един възпитаник коства към 15-16 лв. дневно, фамилиите не заплащат нищо. Финансирането идва от спонсори, като в другите интервали такива спонсори са да вземем за пример турската фондация " Диянет " и софийската " Балкани ". В момента в учебното заведение учат общо 141 момчета и девойки от Кърджали, Смолян, Пловдив, Пазарджик, Благоевград и София. Много от приключилите тук следват по-късно медицина, фармация или инженерни науки в разнообразни български университети.
Клеймото " развъдник за ислямски терористи "
" Ние не образоваме терористи, както се пробват да ни обрисуват. Това са деца, които обичат родината си. Нека разровят всички архиви и да видят дали приключилите тук общо 630 деца в миналото са попадали в престъпните летописи като крадци, убийци или опасност за националната сигурност ", споделя учебният шеф Ахмед Бозов. Концепцията за джихада не се учи в това учебно заведение, прибавя Бозов и дава лично тълкувание на понятието, натоварено с толкоз мрачна сила. " Джихад значи да спасиш един човек, а не да го убиеш. Религиите постоянно учат на положително, те са спасението от неприятния път ", изяснява учителят.
Не кради, не неистини, не убивай, бит близък - това са полезностите и в исляма, и в християнството. А тези, които убиват в името на Аллах, са лъжци и терористи. И е неприемливо да се твърди, че главорезите от " Ислямска страна " съставляват исляма - те не са представители на 1 милиард и 500 милиона мюсюлмани, безапелационен е Бозов.
Добре, а какъв ислям се изповядва в България? На този въпрос Ахмед Бозов дава отговор по този начин: няма формулировка за сдържан, краен или коренен, за " топъл " или " леден " ислям. " Как да определим един човек, който пет пъти на ден върви в джамията - краен или сдържан е той? Какъв е един християнин, който всеки ден пали свещ в черквата? Или богомолецът в синагогата - той какъв е? Ислямът, който се изповядва в България, няма нищо общо с този в страна като Саудитска Арабия да вземем за пример. Там едвам в този момент позволяват на дамите да карат, а девойките от нашето учебно заведение от дълго време карат курсове, някои към този момент взеха книжки ", споделя шефът.
Дали ще покриват косите си с хиджаб - това е въпрос на персонален избор, споделя още Бозов. Според него учебното заведение има само уговорката да каже, че това съществува в тази вяра. Без да се постанова върху свободната воля на ученичките. Защото принудата не дава плод, заключава учебният шеф.
В извънредно слънчевия и топъл декемврийски ден звънецът за огромното междучасие отприщва на вълни учениците към двора. Ако не знаеш, че си в такова особено учебно заведение, няма даже да помислиш, че това са някакви по-различни деца. А те и не са. Виждам момчета с съвременни прически, девойки с хиджаб, само че и девойки в тесни клинове и впити тениски. Тук-таме срещам и съмнение: забрадените не разрешават да ги фотографирам. А ми се желае: облечени са като лалета с дългите си поли и тесните сака. Покрай мен минават две очарователни девойки, хванати за ръце - едното е забулено и в костюм, подчертаващ фината талия, другото носи тесни джинси и тиранти върху гръндж-ризата. Двата свята се държат ръка за ръка, само че не трябва да ги фотографирам: единият от тези два свята не ми разрешава.
" Храмът е вътре в нас "
Унка Белчова от Велинград се е записала в учебното заведение по съвет на родителите си. Баща ѝ работи като водач в интернационалния превоз, майката - като шеф на личния състав в хотел. Толкова ѝ харесва тук, че напряко не ѝ се желае да приключва. Желае да следва кинезитерапия в Националната спортна академия в София. " Нямаме духовници в рода, само че сме религиозни хора. Вярата ни оказва помощ, самата вяра ни улеснява, правилата ѝ ни вършат по-силни ", споделя момичето. И признава, че заобикаля шумните места и не върви по нощни заведения, тъй като не я притеглят изключително. " Изглеждам европейски, за разлика от други девойки. Не заедно съм с забрадка - нашата вяра не ни задължава да се покриваме, храмът е вътре в нас ", споделя ми с усмивка момичето.
Али Амуров от Велинград е от семейство на мюсюлмани, които изкарват прехраната си с търговия. Смята да продължи по пътя на духовенството - желае да следва в ислямски университет в Турция, след което да се върне в България като духовник. Хасан Михрин от Гоце Делчев и Юсеин Муса Кехайов от Велинград желаят да се изучат за кинезитерапевти. А Омар Джихат Хатаб, също от Велинград, ми споделя, че мечтае да стане учител по физкултура или треньор по волейбол.
" Не всичко в интернет е истина " - прекрасен надпис за врата на библиотека. В нея няма чиновник на заплата, ученици-доброволци извършват тази функционалност. А в залата за образование по осведомителни технологии в този ден срещам няколко девойки, които се учат на графичен медиен дизайн. Половината от тях носят хиджаб. Първоначално са смълчани, тъй като шаблонни въпроси като " Имате ли гадже? " очевидно ги смущават. Ами нямам, споделя едното момиче и дискретно поглежда към монитора на своята съученичка, който сега е пъстър с емотикони - сърчица.
Тези тихи девойки са на всички места - пред компютрите, на благотворителната акция за кръводаряване, в акцията за набиране на средства за сираци, по улиците на града, където от дълго време към този момент никой не се обръща учуден от типа им.
Какво се учи в това учебно заведение?
Какво учебно заведение е ислямската гимназия в Момчилград? Изцяло изпълняваме стратегиите на българското Министерство на образованието и науката, тук доста постоянно на инспекции идват инспектори от министерството, изяснява шефът Ахмед Бозов. Изучават се всички общообразователни предмети, които се преподават и в светските учебни заведения. Обучението се води на български език, учи се и британски. Арабският е дисциплинираност в първия гимназиален стадий - 9-и и 10-и клас, само че съгласно поправките в Закона за образованието, той става наложителен предмет и към този момент ще се учи от 9-и до 12-и клас. В наложителните дисциплини влизат и религиозните предмети - Коран и Керим, основи на ислямската вяра, Сийер(Житие на Пратеника), история на религиите.
" Трите небесни божествени религии - християнство, юдаизъм и ислям - се учат в 11-и клас, а в 12-и вниманието се насочва и към източните религии. Всички преподаватели са от България - по общообразователните предмети ги набираме от Кърджалийска област, а по останалите идват от цялата страна ", споделя шефът Ахмед Бозов. Той самият е учител по история на религиите.
Училището е частно, разкрито е в благозвучие със Закона за вероизповеданията. Според този закон, страната финансира Главното мюфтийство, само че не и директно учебното заведение. Тоест, дотацията се получава от Мюфтийството, а след това се разпределя по образователните заведения. Към тези образователни заведения българската страна има един-единствен ангажимент: да управлява образователния развой. Издръжката на един възпитаник коства към 15-16 лв. дневно, фамилиите не заплащат нищо. Финансирането идва от спонсори, като в другите интервали такива спонсори са да вземем за пример турската фондация " Диянет " и софийската " Балкани ". В момента в учебното заведение учат общо 141 момчета и девойки от Кърджали, Смолян, Пловдив, Пазарджик, Благоевград и София. Много от приключилите тук следват по-късно медицина, фармация или инженерни науки в разнообразни български университети.
Клеймото " развъдник за ислямски терористи "
" Ние не образоваме терористи, както се пробват да ни обрисуват. Това са деца, които обичат родината си. Нека разровят всички архиви и да видят дали приключилите тук общо 630 деца в миналото са попадали в престъпните летописи като крадци, убийци или опасност за националната сигурност ", споделя учебният шеф Ахмед Бозов. Концепцията за джихада не се учи в това учебно заведение, прибавя Бозов и дава лично тълкувание на понятието, натоварено с толкоз мрачна сила. " Джихад значи да спасиш един човек, а не да го убиеш. Религиите постоянно учат на положително, те са спасението от неприятния път ", изяснява учителят.
Не кради, не неистини, не убивай, бит близък - това са полезностите и в исляма, и в християнството. А тези, които убиват в името на Аллах, са лъжци и терористи. И е неприемливо да се твърди, че главорезите от " Ислямска страна " съставляват исляма - те не са представители на 1 милиард и 500 милиона мюсюлмани, безапелационен е Бозов.
Добре, а какъв ислям се изповядва в България? На този въпрос Ахмед Бозов дава отговор по този начин: няма формулировка за сдържан, краен или коренен, за " топъл " или " леден " ислям. " Как да определим един човек, който пет пъти на ден върви в джамията - краен или сдържан е той? Какъв е един християнин, който всеки ден пали свещ в черквата? Или богомолецът в синагогата - той какъв е? Ислямът, който се изповядва в България, няма нищо общо с този в страна като Саудитска Арабия да вземем за пример. Там едвам в този момент позволяват на дамите да карат, а девойките от нашето учебно заведение от дълго време карат курсове, някои към този момент взеха книжки ", споделя шефът.
Дали ще покриват косите си с хиджаб - това е въпрос на персонален избор, споделя още Бозов. Според него учебното заведение има само уговорката да каже, че това съществува в тази вяра. Без да се постанова върху свободната воля на ученичките. Защото принудата не дава плод, заключава учебният шеф.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ