Писателят Христо Стоянов: Садим китки за нов спасител, който...
Ние мерим света със личния ни критерий, с който мерим себе си
Успешен ли е Христос от позиция на българина? Не, не е успешен
Каква връзка може да има един рекламен артикул като Дядо Коледа с Рождество Христово
Прави ли ни по-добри клането на животно? Пък било то и прасе
Ние българите оценяваме триумфа по блясъка, не по наличието
- Г-н Стоянов, Рождество ли е най-светлият празник? За кого е по-вълнуващ - за децата или за възрастните?
- „ Празник “ произлиза от Празно. Какво ярко може да има в нещо, което е празно? Така не разгласяваме ли и саможертвата на Христос за нещо безсмислено?
- Успява ли българинът да усети духовната наслада на празника или си остава зависим на трапезните изкушения?
- В този смисъл Коледа не е празна. Включително и за децата. Може ли да е празно нещо, което ги изпълва с страсти, спомени…
- Стават ли чудеса по Коледа? Ставаме ли по-добри, по-щедри за малко?
- Юнг бе споделил почти, че „ Човек изпада в присъщи за себе си обстановки “… Ако си добър човек, ти ще бъдеш добър и на Коледа. И защото Коледа губи от изначалното си наличие, единствено да попитам - прави ли ни по-добри клането на животно? Пък било то и прасе.
- Каква идея може да смири и сплоти българите?
- Колкото и необичайно да е, българите ги сплотява войната. Да си напомним Балканската война. Тогава забогатели българи в Австралия и Америка се връщат и оставят костите си по бойните полета… Кое ги сплоти, в случай че не войната. И Коледа ги сплотява, тъй като водиме война против прасето. И все пак не можем да се измъкнем от свинщината…
- Кой е най-неизличимият Ви спомен от Рождество?
- Тогава, когато се зареждах със мемоари, Коледа беше моят и на дядо ми имен ден. Пък и аз съм роден на 20 декември - сливат ми се спомените. Във всички случаи и тогава, като във всички дни на годината, татко ми се прибираше пийнал - леко да му е небето. А по отношението на спомените, в случай че те съществуват, значи са незаличими…
- Остава ли си нечестивец българинът? В неналичието на искрена религия ли се коренят част от несполуките ни?
- Не вярваш ли в Бог, ти на нищо не вярваш. Или както споделя Казандзакис: „ Когато Бог почине, се раждат божествата “… Пък и каква връзка може да има един рекламен артикул като Дядо Коледа с Рождество Христово… Но даже и този артикул, Коледа, го изкривихме. Отмъкнахме Снежанка от Дядо Мраз и я натресохме на Дядо Коледа. Никъде в света Дядо Коледа не се навира из комините със Снежанка. Представи си на какво ще замязя Снежанка след първото вдлъбване в комина. И какво ще прави с Дядо си Коледа в комина?...
- Защо българинът не понася съумелите? Непреодолим ли е този народен синдром, който ни дърпа обратно?
- Защото самият той не е съумял. Как да повярва на съумелия, като при типа му ще каже: „ Е, те такова животно нема “… За българина триумфът се мери в измамлив искра. Само да си помислим от позиция на Българина Христос сполучлив ли е? Христос, който - отвън мита, основава философско обучение, теория, светоглед, модел за поведение… Всъщност, сполучлив ли е Христос от позиция на българина? Не, не е сполучлив. Той не потегля със Снежанка, с шейна „ ферари с цвят червен “… Поне един елен да беше изял… Ние оценяваме триумфа по блясъка, не по съдържанието… По смисъл… В този смисъл не обезценихме ли и Рождеството по този начин, както и Възкресението…
- Защо политиците ни не могат да преодолеят омразата, нетърпимостта към другия?
- Заради всичко това, което споделих. Но дано да не ги слагаме под общ знаменател. Ние имаме съществени и себеотдайни хора в политиката. Но непрестанно насъскваме медиите против тях. Медиите замязяха на глутница улични кучета. Пардон, добре отглеждани в някой зверилник кучета…
- Откъде чакаме идващия Спасител? Кога ще запретнем ръкави и ще вземем сами ориста си в ръце?
- Някъде бях писал, че българинът е добър градинар, тъй като садим китки за следващия избавител, който ще ни освободи от предходния избавител. Това е показателно. Иван Динков в края на живота си сподели: „ Бих обичал своето Отечество, в случай че нямах съотечественици… ".
- Как се живее от писане на книги? Чете ли българинът? Има ли риск обществените мрежи да трансфорат четенето в бутиково ретрозанимание?
- Зависи от книгите. Но може да се живее качествено. Като под качество не се схваща „ искра “, както към този момент казах…
- Бежанска покруса е белязала родовата Ви история. Има ли късмет войната в Украйна да завърши следващата година? Какво ще стане с милионите украински бежанци?
- Аз съм генетичен бежанец. През 1945 година фамилията на мама емигрира от България в… България. От Западните околности. Там са им викали „ бугарите “, с цел да дойдат в България и да носят клеймото „ сърбите “… Но аз съм възпитаван от спомените на мама, баба и дядо. Баба, която, преди малко родила, потегля след дядо ми, тъй като го изкарват на следващия разстрел. Тези мемоари са част от моята генетика…
- Европа, която непрестанно ни кастри, че сме корумпирани, е разтърсена от корупционен скандал на най-високо равнище. Къде да търсим пример за честност?
- Еталон за честност е моментът, в който ще стартираме да се мерим със себе си. В момента, в който обявим някого за подкупен, тъй като в случай че сме на негово място, не можем да не се облажим. Ние мерим света със личния ни критерий, с който мерим себе си. А е толкоз просто. Ако вземем за мерна единица Христос, по различен метод щеше да наподобява светът. Защото Христос, с изключение на всичко останало, е и мерна единица, а не точило за касапски нож по Рождество…
Христо Стоянов е измежду най-продуктивните модерни писатели. Работил е като докер, леяр, кранист, публицист. Превежда лирика от виетнамски, съветски, сръбски. Заради романа „ Скритият живот на една помакиня ” прокуратурата стартира следствено дело против него. Следват още няколко скандални романа, провокирали необятен публичен отзив - „ Копелето - евангелие от Юда ”, поради който е отстранен от Църквата, „ Аз, доносчикът ”, „ Улица „ Смърт ”, „ Разпад ”. С известност се употребяват книгите му с разкази и есета: „ Разкази по България “, „ Предупреждения по България “, „ Протестните деца на България “, „ Сериозно за България “, „ Некролози и други многоточия по България ”. Заради смелите тези и език е именуван българският Салман Рушди. " Детство за пораснали " е последната му книга - съдържа 66 описа, колкото години навърши Христо Стоянов на 20 декември.
Успешен ли е Христос от позиция на българина? Не, не е успешен
Каква връзка може да има един рекламен артикул като Дядо Коледа с Рождество Христово
Прави ли ни по-добри клането на животно? Пък било то и прасе
Ние българите оценяваме триумфа по блясъка, не по наличието
- Г-н Стоянов, Рождество ли е най-светлият празник? За кого е по-вълнуващ - за децата или за възрастните?
- „ Празник “ произлиза от Празно. Какво ярко може да има в нещо, което е празно? Така не разгласяваме ли и саможертвата на Христос за нещо безсмислено?
- Успява ли българинът да усети духовната наслада на празника или си остава зависим на трапезните изкушения?
- В този смисъл Коледа не е празна. Включително и за децата. Може ли да е празно нещо, което ги изпълва с страсти, спомени…
- Стават ли чудеса по Коледа? Ставаме ли по-добри, по-щедри за малко?
- Юнг бе споделил почти, че „ Човек изпада в присъщи за себе си обстановки “… Ако си добър човек, ти ще бъдеш добър и на Коледа. И защото Коледа губи от изначалното си наличие, единствено да попитам - прави ли ни по-добри клането на животно? Пък било то и прасе.
- Каква идея може да смири и сплоти българите?
- Колкото и необичайно да е, българите ги сплотява войната. Да си напомним Балканската война. Тогава забогатели българи в Австралия и Америка се връщат и оставят костите си по бойните полета… Кое ги сплоти, в случай че не войната. И Коледа ги сплотява, тъй като водиме война против прасето. И все пак не можем да се измъкнем от свинщината…
- Кой е най-неизличимият Ви спомен от Рождество?
- Тогава, когато се зареждах със мемоари, Коледа беше моят и на дядо ми имен ден. Пък и аз съм роден на 20 декември - сливат ми се спомените. Във всички случаи и тогава, като във всички дни на годината, татко ми се прибираше пийнал - леко да му е небето. А по отношението на спомените, в случай че те съществуват, значи са незаличими…
- Остава ли си нечестивец българинът? В неналичието на искрена религия ли се коренят част от несполуките ни?
- Не вярваш ли в Бог, ти на нищо не вярваш. Или както споделя Казандзакис: „ Когато Бог почине, се раждат божествата “… Пък и каква връзка може да има един рекламен артикул като Дядо Коледа с Рождество Христово… Но даже и този артикул, Коледа, го изкривихме. Отмъкнахме Снежанка от Дядо Мраз и я натресохме на Дядо Коледа. Никъде в света Дядо Коледа не се навира из комините със Снежанка. Представи си на какво ще замязя Снежанка след първото вдлъбване в комина. И какво ще прави с Дядо си Коледа в комина?...
- Защо българинът не понася съумелите? Непреодолим ли е този народен синдром, който ни дърпа обратно?
- Защото самият той не е съумял. Как да повярва на съумелия, като при типа му ще каже: „ Е, те такова животно нема “… За българина триумфът се мери в измамлив искра. Само да си помислим от позиция на Българина Христос сполучлив ли е? Христос, който - отвън мита, основава философско обучение, теория, светоглед, модел за поведение… Всъщност, сполучлив ли е Христос от позиция на българина? Не, не е сполучлив. Той не потегля със Снежанка, с шейна „ ферари с цвят червен “… Поне един елен да беше изял… Ние оценяваме триумфа по блясъка, не по съдържанието… По смисъл… В този смисъл не обезценихме ли и Рождеството по този начин, както и Възкресението…
- Защо политиците ни не могат да преодолеят омразата, нетърпимостта към другия?
- Заради всичко това, което споделих. Но дано да не ги слагаме под общ знаменател. Ние имаме съществени и себеотдайни хора в политиката. Но непрестанно насъскваме медиите против тях. Медиите замязяха на глутница улични кучета. Пардон, добре отглеждани в някой зверилник кучета…
- Откъде чакаме идващия Спасител? Кога ще запретнем ръкави и ще вземем сами ориста си в ръце?
- Някъде бях писал, че българинът е добър градинар, тъй като садим китки за следващия избавител, който ще ни освободи от предходния избавител. Това е показателно. Иван Динков в края на живота си сподели: „ Бих обичал своето Отечество, в случай че нямах съотечественици… ".
- Как се живее от писане на книги? Чете ли българинът? Има ли риск обществените мрежи да трансфорат четенето в бутиково ретрозанимание?
- Зависи от книгите. Но може да се живее качествено. Като под качество не се схваща „ искра “, както към този момент казах…
- Бежанска покруса е белязала родовата Ви история. Има ли късмет войната в Украйна да завърши следващата година? Какво ще стане с милионите украински бежанци?
- Аз съм генетичен бежанец. През 1945 година фамилията на мама емигрира от България в… България. От Западните околности. Там са им викали „ бугарите “, с цел да дойдат в България и да носят клеймото „ сърбите “… Но аз съм възпитаван от спомените на мама, баба и дядо. Баба, която, преди малко родила, потегля след дядо ми, тъй като го изкарват на следващия разстрел. Тези мемоари са част от моята генетика…
- Европа, която непрестанно ни кастри, че сме корумпирани, е разтърсена от корупционен скандал на най-високо равнище. Къде да търсим пример за честност?
- Еталон за честност е моментът, в който ще стартираме да се мерим със себе си. В момента, в който обявим някого за подкупен, тъй като в случай че сме на негово място, не можем да не се облажим. Ние мерим света със личния ни критерий, с който мерим себе си. А е толкоз просто. Ако вземем за мерна единица Христос, по различен метод щеше да наподобява светът. Защото Христос, с изключение на всичко останало, е и мерна единица, а не точило за касапски нож по Рождество…
Христо Стоянов е измежду най-продуктивните модерни писатели. Работил е като докер, леяр, кранист, публицист. Превежда лирика от виетнамски, съветски, сръбски. Заради романа „ Скритият живот на една помакиня ” прокуратурата стартира следствено дело против него. Следват още няколко скандални романа, провокирали необятен публичен отзив - „ Копелето - евангелие от Юда ”, поради който е отстранен от Църквата, „ Аз, доносчикът ”, „ Улица „ Смърт ”, „ Разпад ”. С известност се употребяват книгите му с разкази и есета: „ Разкази по България “, „ Предупреждения по България “, „ Протестните деца на България “, „ Сериозно за България “, „ Некролози и други многоточия по България ”. Заради смелите тези и език е именуван българският Салман Рушди. " Детство за пораснали " е последната му книга - съдържа 66 описа, колкото години навърши Христо Стоянов на 20 декември.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ