„Ние живеем в мозъка си, а паметта е нашето Аз”,

„ Ние живеем в мозъка си, а паметта е нашето Аз”, твърди фамозният съветски академик учен Константин Анохин, който изследва точно общото и особеното сред мозък, душа, разсъдък, памет и свързващото ги, което той дефинира като когнитум. „ Мозъкът не е биологичен, а е душевен орган, тъй като предлага ново равнище на организация – дава невеществен артикул, а не произвеждане тайни като другите органи. От друга страна, той не би могъл да се развива без всички тях, които назоваваме тяло. А това развиване е нещото, което пък дефинираме като памет, която запечатва възприятията и дейностите ни, а нейната основа е родствена – геномът.

Попитан от най-известния съветски публицист и полемист Владимир Познер дали има разлика сред разум и разсъдък, ученият счита, че на процедура това е едно и също. Опрезеля го като „ високоредна организация на мозъка”, като „ набор от качества – упоменатия към този момент когнитум”.

И като „ новата мощ на организма – Платоновата същина, плодът на персоналната еволюция”.

„ Умът/разумът е противоположната ни връзка към света, което в действителност е основната функционалност на мозъка, в който е и съзнанието. То живее не в целия мозък, тъй като 2/3 от невроните са в дребния мозък”, счита ученият.
...