След разпра между двама велики Ван Гог сам отрязва ухото си
Нидерландецът Винсент Вилем ван Гог е считан от мнозина за един от най-великите художници в историята на европейското изкуство. Той е един от най-видните представители на постимпресионизма.
Още през февруари 1888 година неразбраният от рецензията и непризнатият от клиентите холандски художник Ван Гог напуща Париж и се насочва към Прованс. Влияние му оказва и Пол Гоген, който мечтае на глас за пренасяне в така наречен „ парадайс на Тихия океан ” и философства за лечебната мощ на слънцето.
Заминавайки на юг, междинната цел на ван Гог е остарелият римски град Арл, който обаче не го посреща с жегата на юга, а със сняг и мраз. Противно на първичното му желание да пътува до Марсилия, напролет на 1888 година той се приготвя за по-дълъг престой в Арл. Със стоплянето пораства ентусиазмът му от светлината на юга и той се впуска с безподобен хъс в работата. Това е най-плодотворният му интервал, в който рисува най-известните си картини.
Пътувания в покрайнините на Арл спомагат за реализиране на непосредствен контакт с някои от жителите на градчето, които на драго сърце му стават модели. Така пораждат майсторските му произведения „ Зуавът ”, „ Арлезианката: Мадам Жино ” и „ Пощальонът Рулен ”. През август рисува серията слънчогледи. На напред във времето още веднъж излиза фантазията му да основе със своите приятели-колеги от Париж една колония на художниците - „ Ателие на Юга ” . Откликът измежду приятелите му в Париж обаче е слаб и това го хвърля в меланхолия. Единствен Пол Гоген , който още веднъж е без средства в Понт-Авен, се съгласява след много мотаене и то в случай че някой му поеме пътните разходи.
Gulliver/Getty Images-->
Скоро след идването на Гоген обаче се оказва, че противоположните им визии както по въпросите на изкуството, по този начин и разбиранията за междуличностните връзки, са несъвместими. Двата месеца, които прекарват дружно, са изпълнени с разгорещени полемики, разногласия и горчилка.
Разривът настава на 23 декември, когато след гневен нощен спор Гоген излиза от къщата със опасността да напусне идващия ден Арл. Ван Гог го наблюдава, след това се прибира и в припадък на автоагресия отрязва най-долната част на дясното си ухо и го дава на проститутката Рашел, която познава от локалния коптор. Тя се обажда в полицията, която го намира в леглото окървавен и в безсъзнание от кръвозагубата.
Настаняват художника в локалната болница. Брат му Теодорус, известен за случилото се от Гоген преди отпътуването му от Арл, идва незабавно. Лекуващият доктор изяснява, че с изключение на пострадванията Ван Гог получава и многочислени пристъпи с неуточнен генезис .
Guliver/Getty Images
Той е лекуван неколкократно до окончателното си тръгване от Арл и положението му очевидно се усъвършенства. Поводът да напусне Арл е петиция от локални жители до кмета на града, в която се упорства той да бъде интерниран поради случилото се през декември, както и за „ потайното ” му поведение в болничното заведение. Макар че приятелите му са на негова страна, той напуща надълбоко потиснат и по рекомендация на лекаря си се открива в наоколо намиращия се подслон за душевно заболели Сен-пол-дьо-Музол в Сен-Реми-дьо-Прованс.
Ван Гог си устройва в една от стаите ателие и рисува градината във вътрешния двор на клиниката през прозореца. Тези му занимания очевидно усъвършенстват положението му. В началото му е разрешено да напуща клиниката с компаньон, с цел да рисува красивия пейзаж в покрайнините. През това време основава картини с поля в наситени жълти цветове, маслинени дървета, ириси и кипариси. Прекъсван само от слаби пристъпи и частична загуба на паметта, той работи неуморно при съвсем цялостна липса на контакти с хора отвън клиниката.
Gulliver/Getty Images
При фаза на тежко психологично разстройство, той се нагълтва с разредител и с бои от тубите. Този пристъп с ужасни халюцинации и последвалата тежка меланхолия вършат за идващите шест седмици всякаква работа отвън клиниката немислима. След като признаците затихват, Ван Гог се опасява от самотата при работа навън и повече не напуща региона на клиниката.
Приятели предлагат на Ван Гог лекаря и познавач на изкуството доктор Пол Гаше в Овер-сюр-Оаз, наоколо до Париж. Лекарят е склонен да се грижи за Ван Гог и през май 1890 година той пътува за Овер-сюр-Оаз. Веднага след идването си Ван Гог се залавя за работа с неподозирана активност и за три месеца рисува повече от 80 картини. Пристъпите му изчезват и доктор Гаше е уверен, че ще го излекува изцяло.
Вечерта на 27 юли той се прибира и хазяите му виждат, че явно страда от мощни болки. Те викат доктор Гаше и още един доктор, които скоро откриват, че в гърдите на Ван Гог е затънал патрон, който е невероятно да отстранят. В ранните часове на 29 юли 1890 година Винсент Ван Гог умира с думите „ Иска ми се да мога да умра по този начин ”.
Още през февруари 1888 година неразбраният от рецензията и непризнатият от клиентите холандски художник Ван Гог напуща Париж и се насочва към Прованс. Влияние му оказва и Пол Гоген, който мечтае на глас за пренасяне в така наречен „ парадайс на Тихия океан ” и философства за лечебната мощ на слънцето.
Заминавайки на юг, междинната цел на ван Гог е остарелият римски град Арл, който обаче не го посреща с жегата на юга, а със сняг и мраз. Противно на първичното му желание да пътува до Марсилия, напролет на 1888 година той се приготвя за по-дълъг престой в Арл. Със стоплянето пораства ентусиазмът му от светлината на юга и той се впуска с безподобен хъс в работата. Това е най-плодотворният му интервал, в който рисува най-известните си картини.
Пътувания в покрайнините на Арл спомагат за реализиране на непосредствен контакт с някои от жителите на градчето, които на драго сърце му стават модели. Така пораждат майсторските му произведения „ Зуавът ”, „ Арлезианката: Мадам Жино ” и „ Пощальонът Рулен ”. През август рисува серията слънчогледи. На напред във времето още веднъж излиза фантазията му да основе със своите приятели-колеги от Париж една колония на художниците - „ Ателие на Юга ” . Откликът измежду приятелите му в Париж обаче е слаб и това го хвърля в меланхолия. Единствен Пол Гоген , който още веднъж е без средства в Понт-Авен, се съгласява след много мотаене и то в случай че някой му поеме пътните разходи.
Gulliver/Getty Images--> Скоро след идването на Гоген обаче се оказва, че противоположните им визии както по въпросите на изкуството, по този начин и разбиранията за междуличностните връзки, са несъвместими. Двата месеца, които прекарват дружно, са изпълнени с разгорещени полемики, разногласия и горчилка.
Разривът настава на 23 декември, когато след гневен нощен спор Гоген излиза от къщата със опасността да напусне идващия ден Арл. Ван Гог го наблюдава, след това се прибира и в припадък на автоагресия отрязва най-долната част на дясното си ухо и го дава на проститутката Рашел, която познава от локалния коптор. Тя се обажда в полицията, която го намира в леглото окървавен и в безсъзнание от кръвозагубата.
Настаняват художника в локалната болница. Брат му Теодорус, известен за случилото се от Гоген преди отпътуването му от Арл, идва незабавно. Лекуващият доктор изяснява, че с изключение на пострадванията Ван Гог получава и многочислени пристъпи с неуточнен генезис .
Guliver/Getty Images Той е лекуван неколкократно до окончателното си тръгване от Арл и положението му очевидно се усъвършенства. Поводът да напусне Арл е петиция от локални жители до кмета на града, в която се упорства той да бъде интерниран поради случилото се през декември, както и за „ потайното ” му поведение в болничното заведение. Макар че приятелите му са на негова страна, той напуща надълбоко потиснат и по рекомендация на лекаря си се открива в наоколо намиращия се подслон за душевно заболели Сен-пол-дьо-Музол в Сен-Реми-дьо-Прованс.
Ван Гог си устройва в една от стаите ателие и рисува градината във вътрешния двор на клиниката през прозореца. Тези му занимания очевидно усъвършенстват положението му. В началото му е разрешено да напуща клиниката с компаньон, с цел да рисува красивия пейзаж в покрайнините. През това време основава картини с поля в наситени жълти цветове, маслинени дървета, ириси и кипариси. Прекъсван само от слаби пристъпи и частична загуба на паметта, той работи неуморно при съвсем цялостна липса на контакти с хора отвън клиниката.
Gulliver/Getty Images При фаза на тежко психологично разстройство, той се нагълтва с разредител и с бои от тубите. Този пристъп с ужасни халюцинации и последвалата тежка меланхолия вършат за идващите шест седмици всякаква работа отвън клиниката немислима. След като признаците затихват, Ван Гог се опасява от самотата при работа навън и повече не напуща региона на клиниката.
Приятели предлагат на Ван Гог лекаря и познавач на изкуството доктор Пол Гаше в Овер-сюр-Оаз, наоколо до Париж. Лекарят е склонен да се грижи за Ван Гог и през май 1890 година той пътува за Овер-сюр-Оаз. Веднага след идването си Ван Гог се залавя за работа с неподозирана активност и за три месеца рисува повече от 80 картини. Пристъпите му изчезват и доктор Гаше е уверен, че ще го излекува изцяло.
Вечерта на 27 юли той се прибира и хазяите му виждат, че явно страда от мощни болки. Те викат доктор Гаше и още един доктор, които скоро откриват, че в гърдите на Ван Гог е затънал патрон, който е невероятно да отстранят. В ранните часове на 29 юли 1890 година Винсент Ван Гог умира с думите „ Иска ми се да мога да умра по този начин ”.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ