Проф. Лизбет Любенова: В провъзгласяването на Независимостта няма кой знае колко героика
Независимостта не е едноличен акт на българските ръководещи – това е европейско съглашение. Русия няма директно отношение към нашата самостоятелност. Денят на Независимостта не се честваше при социализма поради монархията. С нашия народен запас няма по какъв начин през днешния ден да сме самостоятелни. Ако историята ни сложи в аналогична обстановка, народът ще разпознае своите същински водачи и водачи, каквито сме имали не малко в предишното.
Това споделя в изявление за Фрог нюз професор дин Лизбет Любенова.
- Г-жо професор, за какво България и българският народ чакат десетилетия, до момента в който се разгласи Независимостта на България?
- Българската страна възкръсва с благословията на Великите сили. По тяхна воля обаче етническата българска територия е разпокъсана на пет елементи. Логично е проверката на Берлинския контракт да става постепенно и трудно. Първият акт е сполучлив – Съединението от 1885 година демонстрира за първи път на европейските нации, че ние не сме единствено неопределен индивид в историята, само че можем да пазиме сполучливо и на бойното поле своята независимост. Рядко нашият народ е бил в подобен напредък на националната си сила, както по време на Сръбско-българската война.
Провъзгласяването на независимостта на 22 септември 1908 година е радикално друг сюжет. Англия подтиква младотурците да вземат властта за реформиране на страната и действително въвеждане на провъзгласената още през 1876 година Конституция. Младотурците обаче са изразители на новия отомански шовинизъм и вършат груба неточност. Подобно на обстановката от 70-те години на 19-ти век, те престават да изплащат своите финансови отговорности към западните банки и с крайния си шовинизъм губят външна поддръжка. В отговор на това при първия финансов банкрут на Османската империя през 1874 година стартират поредност от революционни изяви на балканските нации – Старозагорско въстание и Босненско-Херцеговинско въстание (1875), Априлско въстание (1876) и разпокъсване на Османската империя след Руско-турската война от 1878 година През 1908 година турците са осъдени още веднъж - Княжество България става царство и скъсва с васалната си взаимозависимост от Цариград, Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина, а Крит минава към Гърция. Грешките при недалновидни политически решения постоянно се заплащат скъпо.
Това обаче е единствено въведения към жестокия конфликт на остарелия континент. Нека не забравяме, че точно като продължение на тези дейности от 1908 година се основават сръбски терористични организации, които убиват тъкмо в Сараево австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд през 1914 година и с това стартира Първата международна война.
- Това ли е най-значимото дело на Фердинанд като княз и цар на българите?
- Цар Фердинанд е атрактивен и елитарен държател, само че неговото име няма по какъв начин да не се свързва с най-страшните произшествия в новата българска история. Независимостта не е едноличен акт на българските ръководещи – това е европейско съглашение. Нашата дипломация е печелела единствено и само тогава, когато е съумявала да синхронизира националния ни интерес с този на мощните империи. При всички други случаи са ни наказвали, тъй като след Виенския конгрес европейските страни одобряват едно просто предписание – баланс на силите. Който своеволно го нарушава – постоянно губи.
- В каква степен оказва помощ за делото на Независимостта предлаганият от Русия заем? Има ли други по-малко известни обстоятелства към този ден и тези събития?
- Русия няма директно отношение към нашата самостоятелност, въпреки да се пробва да я употребява в собствен интерес. Опитът й да получи разрешение за прекосяване на нейни бойни кораби през Проливите обаче е отритнат даже от нейните доброжелатели и бъдещи съдружници – Англия и Франция.
Що се отнася до финансовите разплащания, които са в основата на егоистичните претекстове на всички Велики сили, нещата са по-сложни. Османската империя като победена страна дължи големи суми на Русия още от времето на войната 1878 година Тя обаче не ги изплаща. При Съединението от 1885 година върху младото Княжество България е трансфериран и така нататък Румелийски дълг – Русия „ опрощава” отговорностите на Турция, които в действителност не получава, а против Съединението и Независимостта ние започваме да изплащаме и този непознат дълг. Когато става въпрос за пари няма достойнство.
- Какви са поуките от това историческо събитие, станало преди 117 години?
- Съзиданието е сложен развой за всяка страна. Затова е нужно да има последователност в политиката. Днес е мъчно за младите генерации да оценят този акт, ние го честваме много официално, може би тъй като на този ден няма политически боричкания на всякакви „ фили” и „ фоби”. А това е дата, която може и би трябвало да ни сплотява към идеята да пазиме своето национално достолепие.
- Защо по време на социализма не се честваше Деня на независимостта?
- Естествено, поради монархията. Нека да си напомним, че от храм-паметника „ Александър Невски” са били унищожени даже мозайките с лика на цар Фердинанд.
- Може ли да се каже, че през днешния ден българският народ е самостоятелен? Може ли да е самостоятелна една дребна България?
- За страдание това няма по какъв начин да се случи с подобен народен запас като нашия. Световната политика се дефинира от огромните играчи – мощните във военно и финансово отношение страни. Макрорамката е такава, колкото и да не ни харесва. Това обаче не значи, че ние като народ нямаме национално достолепие. Напротив – точно това би трябвало да възпитаваме и построяваме като европейска нация – високо образовани хора, морални полезности и национални устои. И да помним, че макар тежката ни вековна орис, българите изпратиха в историята няколко империи, от които не остана и помен. А ние въпреки всичко сме тук – в центъра на Балканите, в едно прелестно райско кътче с античното си име България.
- Г-жо Любенова, може ли да съпоставяме днешните политици с тези, които в миналото опазиха Независимостта на България?
- В провъзгласяването на Независимостта няма кой знае какъв брой героика. Тя е предизвестена значително. Един народ се потвърждава в избрана обстановка, когато има провокации пред себе си. Тогава той като че ли възкръсва, осенен от непредвиден народен порив. Затова дано не губим религия, че в случай че историята ни сложи в аналогична обстановка, нашият народ ще разпознае своите същински водачи и водачи, каквито сме имали не малко в предишното.
Интервю на Красен Бучков
Това споделя в изявление за Фрог нюз професор дин Лизбет Любенова.
- Г-жо професор, за какво България и българският народ чакат десетилетия, до момента в който се разгласи Независимостта на България?
- Българската страна възкръсва с благословията на Великите сили. По тяхна воля обаче етническата българска територия е разпокъсана на пет елементи. Логично е проверката на Берлинския контракт да става постепенно и трудно. Първият акт е сполучлив – Съединението от 1885 година демонстрира за първи път на европейските нации, че ние не сме единствено неопределен индивид в историята, само че можем да пазиме сполучливо и на бойното поле своята независимост. Рядко нашият народ е бил в подобен напредък на националната си сила, както по време на Сръбско-българската война.
Провъзгласяването на независимостта на 22 септември 1908 година е радикално друг сюжет. Англия подтиква младотурците да вземат властта за реформиране на страната и действително въвеждане на провъзгласената още през 1876 година Конституция. Младотурците обаче са изразители на новия отомански шовинизъм и вършат груба неточност. Подобно на обстановката от 70-те години на 19-ти век, те престават да изплащат своите финансови отговорности към западните банки и с крайния си шовинизъм губят външна поддръжка. В отговор на това при първия финансов банкрут на Османската империя през 1874 година стартират поредност от революционни изяви на балканските нации – Старозагорско въстание и Босненско-Херцеговинско въстание (1875), Априлско въстание (1876) и разпокъсване на Османската империя след Руско-турската война от 1878 година През 1908 година турците са осъдени още веднъж - Княжество България става царство и скъсва с васалната си взаимозависимост от Цариград, Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина, а Крит минава към Гърция. Грешките при недалновидни политически решения постоянно се заплащат скъпо.
Това обаче е единствено въведения към жестокия конфликт на остарелия континент. Нека не забравяме, че точно като продължение на тези дейности от 1908 година се основават сръбски терористични организации, които убиват тъкмо в Сараево австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд през 1914 година и с това стартира Първата международна война.
- Това ли е най-значимото дело на Фердинанд като княз и цар на българите?
- Цар Фердинанд е атрактивен и елитарен държател, само че неговото име няма по какъв начин да не се свързва с най-страшните произшествия в новата българска история. Независимостта не е едноличен акт на българските ръководещи – това е европейско съглашение. Нашата дипломация е печелела единствено и само тогава, когато е съумявала да синхронизира националния ни интерес с този на мощните империи. При всички други случаи са ни наказвали, тъй като след Виенския конгрес европейските страни одобряват едно просто предписание – баланс на силите. Който своеволно го нарушава – постоянно губи.
- В каква степен оказва помощ за делото на Независимостта предлаганият от Русия заем? Има ли други по-малко известни обстоятелства към този ден и тези събития?
- Русия няма директно отношение към нашата самостоятелност, въпреки да се пробва да я употребява в собствен интерес. Опитът й да получи разрешение за прекосяване на нейни бойни кораби през Проливите обаче е отритнат даже от нейните доброжелатели и бъдещи съдружници – Англия и Франция.
Що се отнася до финансовите разплащания, които са в основата на егоистичните претекстове на всички Велики сили, нещата са по-сложни. Османската империя като победена страна дължи големи суми на Русия още от времето на войната 1878 година Тя обаче не ги изплаща. При Съединението от 1885 година върху младото Княжество България е трансфериран и така нататък Румелийски дълг – Русия „ опрощава” отговорностите на Турция, които в действителност не получава, а против Съединението и Независимостта ние започваме да изплащаме и този непознат дълг. Когато става въпрос за пари няма достойнство.
- Какви са поуките от това историческо събитие, станало преди 117 години?
- Съзиданието е сложен развой за всяка страна. Затова е нужно да има последователност в политиката. Днес е мъчно за младите генерации да оценят този акт, ние го честваме много официално, може би тъй като на този ден няма политически боричкания на всякакви „ фили” и „ фоби”. А това е дата, която може и би трябвало да ни сплотява към идеята да пазиме своето национално достолепие.
- Защо по време на социализма не се честваше Деня на независимостта?
- Естествено, поради монархията. Нека да си напомним, че от храм-паметника „ Александър Невски” са били унищожени даже мозайките с лика на цар Фердинанд.
- Може ли да се каже, че през днешния ден българският народ е самостоятелен? Може ли да е самостоятелна една дребна България?
- За страдание това няма по какъв начин да се случи с подобен народен запас като нашия. Световната политика се дефинира от огромните играчи – мощните във военно и финансово отношение страни. Макрорамката е такава, колкото и да не ни харесва. Това обаче не значи, че ние като народ нямаме национално достолепие. Напротив – точно това би трябвало да възпитаваме и построяваме като европейска нация – високо образовани хора, морални полезности и национални устои. И да помним, че макар тежката ни вековна орис, българите изпратиха в историята няколко империи, от които не остана и помен. А ние въпреки всичко сме тук – в центъра на Балканите, в едно прелестно райско кътче с античното си име България.
- Г-жо Любенова, може ли да съпоставяме днешните политици с тези, които в миналото опазиха Независимостта на България?
- В провъзгласяването на Независимостта няма кой знае какъв брой героика. Тя е предизвестена значително. Един народ се потвърждава в избрана обстановка, когато има провокации пред себе си. Тогава той като че ли възкръсва, осенен от непредвиден народен порив. Затова дано не губим религия, че в случай че историята ни сложи в аналогична обстановка, нашият народ ще разпознае своите същински водачи и водачи, каквито сме имали не малко в предишното.
Интервю на Красен Бучков
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ