Прокурори и следователи алармират за политически натиск върху съдебната власт
Независимостта на правосъдната власт е фундаментален принцип на правовата страна и не трябва да бъде поставяна под подозрение посредством политически напън , декларират от Асоциацията на прокурорите в България и Камарата на следователите .
В тяхна позиция се показва, че в навечерието на избори още веднъж се следят целенасочени опити за интервенция в работата на правосъдната власт от обособени политически фигури . Според тях актуалното напрежение е резултат от " дългогодишното безучастие на Народното събрание , което не е изпълнило задължението си да избере нов състав на Висшия правосъден съвет ". Това по думите им е довело до продължение на мандатите по силата на закона, което в този момент се употребява за внушения за нелегитимност.
В позицията се подлага на критика смесването на правни въпроси с политическа изразителност и превръщането на кадрови тематики в предизборни лозунги. Подчертава се, че апелите за назначение или премахване на съответни магистрати съставляват форма на политически напън. От организациите предизвестяват, че сходни дейности могат да дестабилизират правосъдната система и да подкопаят публичното доверие. Посочва се още, че актуалният Висш съдебен съвет няма пълномощия да избира нов основен прокурор или ръководител на Върховен административен съд.
Според позицията отговорността за рецесията носи законодателната власт. От Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите приканват за съблюдаване на Конституцията и правилото на разделяне на управляващите.
Вижте цялата позиция без редакторска интервенция:
Независимостта на правосъдната власт като поръчител на правовата страна е измежду най-фундаменталните постижения на актуалното демократично общество. Именно заради това не можем да останем безучастни, когато за следващ път ставаме очевидци на обществени и целенасочени опити за директна интервенция в работата на правосъдната власт от обособени политически фигури в навечерието на избори.
В изискванията на задълбочаваща се политическа рецесия, усложнени социално-икономически процеси и сериозна ерозия на доверието в институциите считаме за належащо да напомним хронологията на процесите, довели до актуалната ескалация на напрежение към правосъдната власт, с цел да бъде направена правилна и справедлива оценка на протичащото се.
В продължение на години Народното събрание не извършва своето конституционно обвързване да избере нов състав на Висшия правосъден съвет. Това обективно докара до продължение на мандатите на настоящите членове по силата на закона – правна последица, планувана точно за да не се допусне институционален вакуум и блокиране на правосъдната система. Днес това положение, подбудено от политическо безучастие, целеустремено се употребява като мотив за внушения за нелегитимност на органи и фигури в правосъдната власт, като комфортно се премълчава кой носи отговорността за възникването му.
Паралелно с това в общественото пространство се следи преднамерено разбъркване на правни въпроси с политическа изразителност, при което институционални проблеми се персонализират и се трансформират в инструмент за акумулиране на краткосрочни политически дивиденти.
Кадрови въпроси в правосъдната система се употребяват като предизборни лозунги, а институционалният разговор се подменя с обществен напън.
Политическите апели за премахване или назначение на съответни лица на управителни позиции в правосъдната власт могат да бъдат тълкувани само като форма на напън. Подобни дейности основават риск от блокиране на наказателни производства, от дестабилизиране на правосъдната система и от подкопаване на публичното доверие, като в това време обслужват само тясно партийни ползи и краткотрайна политическа видимост.
Крайно неприемливо е упражняването на директен или индиректен напън върху Прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет за взимане на кадрови решения, обслужващи съответни политически цели. Още по-смущаващо е, че тази процедура се трансформира в резистентен модел на политическо държание, който се задейства в основни моменти – при политически рецесии, предизборни акции, при разглеждане на каузи с висок публичен интерес, при предприемане на процесуални дейности по отношение на лица с имунитет или със обилни стопански и лобистки запаси.
В резултат публичният спор редовно се измества от нужните законодателни решения и институционалната отговорност към манипулативни внушения за „ узурпация “, „ неправомерност “ и „ надзор “. Особено обезпокоително е прокарването на тези внушения посредством обвързване на самостоятелни органи на правосъдната власт с честността на изборния развой. Подобен метод е в прорез с правната и демократичната логичност и съставлява рисков казус за покоряване на правораздаването на политическия календар.
Пряката отговорност за неналичието на нови сформира на управленията на редица институции, за законодателните пропуски и за основаните правни несъгласия принадлежи на законодателната власт. Периодичното и преждевременно прекрояване на законите, както и фрагментарните промени в Конституцията без ясна оценка на последствията, не водят до непоклатимост, а задълбочават институционалната рецесия.
По силата на настоящото законодателство актуалният състав на Висшия правосъден съвет не разполага с пълномощия да открие процедури за избор на нов основен прокурор или ръководител на Върховния административен съд. Такива процедури могат да бъдат извършени само от новоизбран Висш правосъден съвет – развой, който към този момент повече от три години не е даже стартират в границите на няколко поредни Народното събрание.
В правовата страна въпросите за мандатите, пълномощията и легитимността се вземат решение посредством Конституцията, законите и правосъдния надзор, а не посредством политическо говорене и партиен напън, представян като институционална рецензия. Докато не бъде поета отговорност за първопричините на рецесията, напрежението ще продължи да се възпроизвежда за сметка на стабилността на институциите и публичния интерес.
Изкуственото опълчване сред правосъдната власт и обществото и насаждането на съмнение към държавните институции ерозират държавността и обслужват само тесни политически ползи, само че не и българските жители. Доверието в институциите може да бъде възобновено само посредством съблюдаване на правилата на правовата страна, а не посредством опити за тяхното заобикаляне или политическа приложимост.
Асоциацията на прокурорите в България и Камарата на следователите в България приканват Прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет да отстоява своята институционална самостоятелност и да се опълчи на всеки опит за политически напън.
Призоваваме и парламентарно показаните политически сили да съблюдават Конституцията и правилото на разделяне на управляващите, като се въздържат от дейности, които заплашват действието на правосъдната система и доверието в правораздаването.
