Независимо дали сме за промените, или се ужасяваме от тях,

Независимо дали сме за измененията, или се ужасяваме от тях, би трябвало да приемем, че те са неизбежна част от живота. Дори всичко към нас да наподобява едно и също, сигурно това е краткотрайно. „ Всичко тече, всичко се променя “ и „ Не може два пъти да влезеш в една и съща река “ са разбрали мъдреците доста преди нас. Променят се сезоните, ние самите, преминавайки през детството, младостта и зрелостта, трансформира се характерът ни, разнообразни са част от хората към нас преди години и в този момент, въобще животът в никакъв случай не стои на едно място.

Дали ще погледнем на смяната като на нещо прелестно или извънредно, зависи от личната ни вътрешна настройка, от това по какъв начин се усещаме сега – дали желаеме да задържим сегашното, или ни се ще то да е друго. Промяната като нещо прелестно е позиция на по-младия човек. Възрастният има потребност от повече сигурност, уталоженост и успокоение. Докато младежът е изследовател на нови чувства, на неслучвани неща, обича да опитва и във всичко това търси себе си.

Като завладяващо предизвикателство я одобряват отворените към света хора, неспокойните духом, любопитните и любознателните. Те знаят, че зад всеки ъгъл има нещо ново, друго, което може да е по-хубаво и забавно от известното им. Е, може и да не е, само че по какъв начин ще схванеш, в случай че не опиташ... Новото провокира приятна възбуденост, съживява сетивата, кара ни да се усещаме живи. Промяната е мечтана, в случай че сегашното е незадоволително, то уморява и изхабява сетивата, чувстваш, че не е това, за което копнееш. Избираш я, в случай че си трагичен, в случай че ти е пусто или казано в резюме – в случай че смяташ, че всичко друго ще е по-добре от това, което е сега.

Страхът от смяната е нещо изцяло разбираемо. В своя град, при родителите си се усещам добре. Тук съм обичан и предпазен. Чудесно е, че ме одобриха студент, само че ме чакат чужд град, нови хора и обстановки – вълнуващо, само че ужасно – дали ще се оправя, по какъв начин ще привикна на новото място, дали няма да ми е самотно, ще си намеря ли другари...Промяната плаши с неизвестността зад вратата, която следва да отворим. Копнеем за лъжливата сигурност на идентичното и познатото, в него няма опасност. А може просто незабелязано да сме затънали в блатото на конформизма и всеки камък в него ни изпълва с паники. Всъщност страхът от смяна не е лишен от учредения. Сменям старите очукани обувки с нови и хубави, само че дали няма да ми създадат пришки, старите бяха толкоз комфортни. Вечерта преди да отпътуваме на мечтаното странствуване сме леко неспокойни - ще ставаме рано, т.е. ще променим стандарта си, ще летим със аероплан и нещо лекичко ни стяга сърцето, мъничко се тревожим дали всичко по организацията ще е наред – билети, хотели. Вълнуващо, само че ще би трябвало непрестанно да сме нащрек, да се оправяме с непредвидени обстановки. Докато еднообразието вкъщи е приспивно досадно, само че по тази причина пък по този начин комфортно и не изисква старания.

Независимо дали сте от феновете на измененията или те ви плашат, научете се да ги посрещате като нещо естествено и напряко наложително. Ако в този момент нещата клонят по-скоро към зле, увереността за неизбежната смяна ще ви даде сили да преживеете този интервал. Не забравяйте притчата, че когато бил най-зле, синът отворил кутийкатата с бащините мъдрости, а там пишело: „ И това ще мине “. Ала и когато сте на върха и всичко е най-прекрасно, отново помнете: „ Уви, и това ще мине “. Такова нещо е той, животът – променлив, без значение в посока плюс или минус се отклонява сега стрелката. Да го приемем какъвто е.