Консултираният от Доган яз. Цанков камък е заличен като залог пред 7 европейски банки
Незабавно и абсолютно изтриване на вписването на особения залог върху комерсиалното дружество на „ Национална електрическа компания “ (НЕК) ЕАД - за това се договориха българската държавна компания и 7 европейски банки кредитори, които кредитираха преди години построяването на язовир „ Цанков камък “. Хидровъзелът с водноелектрическа централа се намиращ покрай девинското село Михалково.
Договорът за залог на комерсиалното дружество е от 30 юни 2011 година. Страни по него са НЕК като залогодател и надлежно заемодателите „ Райфайзенбанк Интернешънъл “, „ Уникредит Банк Оустрия “ и „ Инвесткредитбанк “ от Австрия, френската „ Сосиете Женерал “, белгийската „ Фортис Банк “ и британските „ Креди Суиз Интернешънъл “ и „ Креди Суиз – клон Лондон “.
(Заглавната страница на контракта за залог)
Във финансовия документ са разказани два контракта за заем от 14-ти ноември 2003 година с въпросните банки на обща стойност 141 млн. евро, от които 100 млн. евро експортен заем, а 41 млн. евро – търговски заем. Подписът под контракта е на тогавашния изпълнителен шеф Михаил Андонов.
Заложеното комерсиално дружество съгласно контракта е „ експлоатирането на хидровъзел „ Цанков камък “ – благосъстоятелност на НЕК.
Като обекти, заложени за заемите, са Водноелектрическа централа „ Цанков камък “, командна постройка, контролно-пропусквателен пункт, експлоатационна постройка на язовирната стена, постройка за акселерометър, дребна Водноелектрическа централа „ Цанков камък “, водовземно оборудване за язовира, обслужваща постройка, напорен водопровод, отбивен канал и всички парцели от Михалково и прилежащите землища, които в региона са благосъстоятелност нa НЕК.
(Карта с язовира и близките землища)
Хидровъзелът бе финансиран от въпросния европейски банков консорциум. Субсидиран бе от държавното управление на Австрия, което би трябвало да изкупува спестените посредством водноелектрическата централа излъчвания от въглероден диоксид, според Протокола от Киото. Целта е спестените след въвеждането в употреба на оборудването въглеродни излъчвания да се продават на Австрия и приходите от това да влизат в НЕК.
(Залогът на ХВ " Цанков камък " е към този момент заличен)
През 2003 година НЕК подписа контракти за градежа на язовира с австрийския консорциум сред „ Алпине Майредер Бау “, „ Ва Тех Хидро “ и „ Вербундплан “. Строителството по разнообразни елементи на плана бе възлагано на подизпълнители, измежду които " Минстрой холдинг ", " Алпине България ", " Адвал ", " Енергопроект ", " Виастрой инженеринг " и др.
Откакто е почнало строителството (2004 г.) и е изпълнен (2010 г.), „ Цанков камък “ (с две турбини по 40 МW) е чест новинарски обект.
Започна се със забавяне в построяването му от към 2 години, с двойно оскъпяване и изграждане на така наречен от премиера Бойко Борисов „ златен път “.
Откакто Борисов е на власт за него се приказва като за корупционен обект на тройната коалиция (БСП, Национална движение „Симеон Втори" и ДПС).
Причината е, че в началото е трябвало да бъде приключен през 2008 година и цената му да е 220 млн. евро, само че до края вложението е в размер на към 450 млн. евро.
Само за създаване на нов път сред Михалково и Девин, защото остарелият бе залят от водите на язовира, са изхарчени 120 млн. евро, а по план трябваше да стигнат 41 млн. евро. Отделно от това на водача на Движение за права и свободи Ахмед Доган беше заплатен хонорар от 1,5 млн. лв. като съветник по този и още три хидроенергийни плана.
За него се нашумя последно през лятото на 2017 година, когато го източиха съвсем докрай. Причината, както обявиха тогава от НЕК, е, че губят водни количества, тъй като язовирът е в карстов регион, има ронливи скали, от което се получават подводни отвори.
(През 2017 година язовирът бе съвсем докрай източен)
Тогава направиха незабавно възлагане за обшивка на отворите и същата есен го завириха още веднъж.
Договорът за залог на комерсиалното дружество е от 30 юни 2011 година. Страни по него са НЕК като залогодател и надлежно заемодателите „ Райфайзенбанк Интернешънъл “, „ Уникредит Банк Оустрия “ и „ Инвесткредитбанк “ от Австрия, френската „ Сосиете Женерал “, белгийската „ Фортис Банк “ и британските „ Креди Суиз Интернешънъл “ и „ Креди Суиз – клон Лондон “.
(Заглавната страница на контракта за залог)
Във финансовия документ са разказани два контракта за заем от 14-ти ноември 2003 година с въпросните банки на обща стойност 141 млн. евро, от които 100 млн. евро експортен заем, а 41 млн. евро – търговски заем. Подписът под контракта е на тогавашния изпълнителен шеф Михаил Андонов.
Заложеното комерсиално дружество съгласно контракта е „ експлоатирането на хидровъзел „ Цанков камък “ – благосъстоятелност на НЕК.
Като обекти, заложени за заемите, са Водноелектрическа централа „ Цанков камък “, командна постройка, контролно-пропусквателен пункт, експлоатационна постройка на язовирната стена, постройка за акселерометър, дребна Водноелектрическа централа „ Цанков камък “, водовземно оборудване за язовира, обслужваща постройка, напорен водопровод, отбивен канал и всички парцели от Михалково и прилежащите землища, които в региона са благосъстоятелност нa НЕК.
(Карта с язовира и близките землища)
Хидровъзелът бе финансиран от въпросния европейски банков консорциум. Субсидиран бе от държавното управление на Австрия, което би трябвало да изкупува спестените посредством водноелектрическата централа излъчвания от въглероден диоксид, според Протокола от Киото. Целта е спестените след въвеждането в употреба на оборудването въглеродни излъчвания да се продават на Австрия и приходите от това да влизат в НЕК.
(Залогът на ХВ " Цанков камък " е към този момент заличен)
През 2003 година НЕК подписа контракти за градежа на язовира с австрийския консорциум сред „ Алпине Майредер Бау “, „ Ва Тех Хидро “ и „ Вербундплан “. Строителството по разнообразни елементи на плана бе възлагано на подизпълнители, измежду които " Минстрой холдинг ", " Алпине България ", " Адвал ", " Енергопроект ", " Виастрой инженеринг " и др.
Откакто е почнало строителството (2004 г.) и е изпълнен (2010 г.), „ Цанков камък “ (с две турбини по 40 МW) е чест новинарски обект.
Започна се със забавяне в построяването му от към 2 години, с двойно оскъпяване и изграждане на така наречен от премиера Бойко Борисов „ златен път “.
Откакто Борисов е на власт за него се приказва като за корупционен обект на тройната коалиция (БСП, Национална движение „Симеон Втори" и ДПС).
Причината е, че в началото е трябвало да бъде приключен през 2008 година и цената му да е 220 млн. евро, само че до края вложението е в размер на към 450 млн. евро.
Само за създаване на нов път сред Михалково и Девин, защото остарелият бе залят от водите на язовира, са изхарчени 120 млн. евро, а по план трябваше да стигнат 41 млн. евро. Отделно от това на водача на Движение за права и свободи Ахмед Доган беше заплатен хонорар от 1,5 млн. лв. като съветник по този и още три хидроенергийни плана.
За него се нашумя последно през лятото на 2017 година, когато го източиха съвсем докрай. Причината, както обявиха тогава от НЕК, е, че губят водни количества, тъй като язовирът е в карстов регион, има ронливи скали, от което се получават подводни отвори.
(През 2017 година язовирът бе съвсем докрай източен)
Тогава направиха незабавно възлагане за обшивка на отворите и същата есен го завириха още веднъж.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ