Нейт Слоун и Чарли Хардинг - звезди на подкаста Switched

Нейт Слоун и Чарли Хардинг - звезди на подкаста " Switched on Pop “, продуциран взаимно с Нюйоркската филхармония настояват, че музиката на Бетовен не дава независимост на гласовете на дамите, угнетява чернокожите и общността на полово другите. Затова съгласно тях е време огромният композитор да бъде анулиран. Това би трябвало да бъде сигнал за пробуждане за музикалния свят и даже за тези, които не са типичен почитатели, декларира

Джонатан Тобин в публикация в Ню Йрок пост предвижда, че войната против западната цивилизация няма да остави нищо свещено непокътнато. Ако Бетовен може да бъде анулиран, нищо не е безвредно, показва Тобин.

Творчеството на Бетовен е освен в основата на общоприетия репертоар на класическата музика, някои от най-знаменитите му произведения са станали част от известната просвета. Техните мелодии са разпознаваеми даже за тези, които в никакъв случай не са чували оркестров концерт, показва в публикацията си Джонатан Тобин. През последните 200 години композициите на Бетовен са знаци на битката за независимост против тиранията.

" Одата на насладата “ от финала на неговата Девета симфония остава окончателният химн на всеобщото приятелство. Неслучайно началните бележки на неговата Пета симфония – чийто равномерен модел дублира нотацията на Морзовата писменост за буквата " V “, както в " V за победа “ – са били употребявани от Би Би Си за излъчвания в окупирана Европа по време на Втората международна война.

Но, за събудените критици музиката на Бетовен придобива ново, по-тъмно значение. За музиколога Нейт Слоун и композитора на песни Чарли Хардинг, Петата симфония въплъщава всичко, което не им харесва в класическата музика и западната просвета. И съгласно тях е време Бетовен да бъде анулиран.

Концерт по случай 250-годишнината от рождението на Бетовен ще бъде излъчен от Бон

Двойката упреква музиката на Бетовен за това, което те считат за задушаваща елитарна класическа просвета, която укрепва ръководството на белите мъже и потиска гласовете на дамите, чернокожите и общността на полово другите. 

 Това не е първата сходна офанзива против Бетовен. През 80-те години музикологът Сюзън Макклари провокира оживление със необичайно изказване, което проучва Деветата симфония на великия композитор като " яростта “ на импотентен изнасилвач. Но до момента в който сериозните мислители отхвърлиха Макклари, през 2020-та  този тип заблудено ляво мислене се трансформира в съществена тенденци, показва създателят на публикацията и напомня месеците на улични митинги на придвижването Black Lives Matter  (Животът на чернокожите е от значение), чиито привърженици  се пробват да заглушат всеки, който се опълчва на левите разкази за " расизма “, предава " Dnews ".

Протестите на придвижването въодушевиха други набези върху музикалния свят, като настояването на музикалния критик на New York Times Антъни Томасини за расови квоти при наемане на оркестър, което би нараснало броя на чернокожите реализатори, само че също по този начин ще ограничи опциите за азиатците, които са непропорционално прекомерно показани измежду актуалните музиканти.

Ако публиката към момента избира Бетовен, това не е тъй като прегръща знак на върховенството на бялото. Те желаят повече Бетовен и другите велики бели европейски композитори, като Брамс и Малер, които последваха стъпките му, тъй като го обичат. Всъщност, без тези бели безсмъртни мъже, оркестри като Ню Йоркската филхармония, които се бореха още преди прекъсването заради  COVID, щяха да имат още повече проблеми при запълването на местата в залата, отбелязва Джонатан Тобин.