Руколата – свежа и пикантна
Невзрачните зелени листенца на руколата (Eruca sativa) са се трансформирали в знак на изтънчен усет – участват в менюто на всеки уважаващ себе си ресторант или ги виждаме на дребни китки, подредени на щанда за екзотични зеленчуци и подправки. Но в действителност става дума за едно напълно скромно растение, даже бурен, което пораства по поляните в Европа, Мала Азия и Северна Африка. Едва преди 20 години руколата стартира да се отглежда целеустремено, само че на процедура разликата сред диворастящата и култивираната е минимална.
С това напълно не желая да подценя кулинарните качества на руколата. Дори в противен случай – усетът й е неповторима композиция от ядков мирис с пикантни нотки и мощна прохлада на зеленина, което я прави идеална добавка към разнообразни салати, пици, паста или други ястия от италианската кухня.
Не по-малко скъпи са питателните й качества. Както множеството зеленолистни зеленчуци, руколата съдържа малко калории – единствено 26 за 100 гр., само че доста изгоди за здравето. Богата е на витамините антиоксиданти А и С, на значимата за бременните и витамин В1, който ни оказва помощ да се оправим със напрежението. Пантотеновата киселина в руколата пък усъвършенства обмяната на веществата. От минералите доминират калият и желязото. Първият подкрепя работата на сърцето и има диуретично деяние, а с помощта на втория ще преодолеем пролетната отмалялост. Това, което е непривично за листен зарзават е наличието на незаменимите мастни киселини, които всекидневно се намират в семената и ядките. Те са значими за всяка една клетка от нашия организъм, а при дефицита им стартират да се развиват разнообразни възпалителни болести.
Противно на публикуваното мнение, руколата не е култивирано глухарче. Двете растения принадлежат към разнообразни фамилии (Кръстоцветни и Сложноцветни). Най-близкият родственик на руколата, прочут в кулинарията е синапът, от който се подготвя горчицата. По-далечни са зелето, карфиола и ряпата.
Как да я хапваме? Най-добре прясна, едро накъсана и овкусена със зехтин, балсамов оцет и тънки ленти пармезан Ако пикантният усет е прекомерно кондензиран за вашия усет, можете да употребявате руколата единствено като фалшификация към салата от марули или спанак. От нея се получава и отлично песто за добавка към паста и ризото. За да го приготвите, използвайте рецептата на песто Дженовезе, като замените част или целия босилек с рукола. Целите листа могат да се употребяват и за гарниране на пици, а в турската кухня постоянно се сервират като добавка към печено месо.
Руколата има единствено един-единствен минус – релативно високата цена. А тя се дължи на обстоятелството, че зеленчука най-често е импорт от Холандия или други европейски страни. Но в случай че не желаете салатата ви да е пропътувала половината континент, можете елементарно да я отглеждате сами – в градината или на терасата. Можете да я садите навън от април до септември и единственото, от което се нуждае е доста слънчева светлина и постоянна поливка. Семената покълват още на 4-5 ден, а след месец можете да очаквате и първата годишна продукция.
С това напълно не желая да подценя кулинарните качества на руколата. Дори в противен случай – усетът й е неповторима композиция от ядков мирис с пикантни нотки и мощна прохлада на зеленина, което я прави идеална добавка към разнообразни салати, пици, паста или други ястия от италианската кухня.
Не по-малко скъпи са питателните й качества. Както множеството зеленолистни зеленчуци, руколата съдържа малко калории – единствено 26 за 100 гр., само че доста изгоди за здравето. Богата е на витамините антиоксиданти А и С, на значимата за бременните и витамин В1, който ни оказва помощ да се оправим със напрежението. Пантотеновата киселина в руколата пък усъвършенства обмяната на веществата. От минералите доминират калият и желязото. Първият подкрепя работата на сърцето и има диуретично деяние, а с помощта на втория ще преодолеем пролетната отмалялост. Това, което е непривично за листен зарзават е наличието на незаменимите мастни киселини, които всекидневно се намират в семената и ядките. Те са значими за всяка една клетка от нашия организъм, а при дефицита им стартират да се развиват разнообразни възпалителни болести.
Противно на публикуваното мнение, руколата не е култивирано глухарче. Двете растения принадлежат към разнообразни фамилии (Кръстоцветни и Сложноцветни). Най-близкият родственик на руколата, прочут в кулинарията е синапът, от който се подготвя горчицата. По-далечни са зелето, карфиола и ряпата.
Как да я хапваме? Най-добре прясна, едро накъсана и овкусена със зехтин, балсамов оцет и тънки ленти пармезан Ако пикантният усет е прекомерно кондензиран за вашия усет, можете да употребявате руколата единствено като фалшификация към салата от марули или спанак. От нея се получава и отлично песто за добавка към паста и ризото. За да го приготвите, използвайте рецептата на песто Дженовезе, като замените част или целия босилек с рукола. Целите листа могат да се употребяват и за гарниране на пици, а в турската кухня постоянно се сервират като добавка към печено месо.
Руколата има единствено един-единствен минус – релативно високата цена. А тя се дължи на обстоятелството, че зеленчука най-често е импорт от Холандия или други европейски страни. Но в случай че не желаете салатата ви да е пропътувала половината континент, можете елементарно да я отглеждате сами – в градината или на терасата. Можете да я садите навън от април до септември и единственото, от което се нуждае е доста слънчева светлина и постоянна поливка. Семената покълват още на 4-5 ден, а след месец можете да очаквате и първата годишна продукция.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ