Невротикът непрекъснато живее съобразно получените шамари
„ Невротикът непрестанно живее съгласно получените плесници. “ – Алфред Адлер
Невротикът е човек, който живее освен в личния си разум, само че и вследствие на претърпените удари от живота – тези „ плесници “ се демонстрират като събития, които оставят белези в съзнанието и построяват модел на държание.
Този модел, обаче, е зареден с тревога и вътрешно напрежение, което основава един кръговрат, в който невротикът непрестанно реагира на света не по актуалните му условия, а съгласно мъчителния си опит.
Невротикът носи своите „ плесници “ като тежест, която трансформира неговата визия за живота.
Всеки нов удар от живота, било то дребен или огромен, се възприема не като единично събитие, а като удостоверение на към този момент открития боязън и болежка. Вместо да преглежда всеки миг като нова опция за развиване или смяна, невротикът се вкопчва в предишното и живее посредством него.
Това основава абсурден резултат – колкото повече той се стреми да избегне нови удари, толкоз повече той се затваря в себе си и подсъзнателно притегля точно тези прекарвания. Светът за него става рисково място, където даже най-малкото отклоняване от нормата може да докара до нов „ пестник “. Това води до развиване на един тип прочувствена ризница, която блокира достоверността и способността за спонтанност.
В последна сметка, невротикът губи връзка със себе си и със своята персонална мощ.
Воден от боязън и опити да управлява външните условия, той не помни, че същинската независимост идва от вътрешната му мощ да преработи болката и да продължи напред, вместо да се вкопчи в нея. Той се трансформира в заложник на личните си мемоари, а животът му става не непрекъснат развой на открития и промени, а цикъл от повтарящи се мъчителни сюжети.
Този метод на живот се оказва непроизводителен, тъй като вместо да научи значимите уроци от претърпените компликации, невротикът се опасява от тях и продължава да живее в клопката на предишното.
Неговото настояще е неизбежно накриво, тъй като е некадърен да разграничи действителността от персоналните си проекции. Така „ шамарите “ на живота не го учат на нови неща, а просто го връщат в кръговрата на тревогата и самосаботирането.
За да излезе от този модел, невротикът би трябвало да се научи да се изправя пред личните си страхове и да одобри болката като част от човешкото битие. Само по този начин той може да спре да реагира по несъзнателен метод на „ шамарите “ на живота и да стартира да живее в естетика със себе си и света към него.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
Вижте още: Колкото по-смело е детето, толкоз по-малко ще лъже
