Кръгът около Прокопиев грубо пробва да овладее следващия ВСС
Невиждан опит за жестоко вмешателство в независимостта на правосъдната власт опитва да реализира олигархичният кръг „ Капитал “, на чийто връх е позициониран издателят на едноименния седмичник Иво Прокопиев.
Целта е преодоляване на състава на професионалната квота на магистратите за идващия Висш правосъден съвет и изключително тази на съдиите.
Тази събота - 25 юни, 2198 съдии имат правото да гласоподават за шестима свои представители, а претендентите са 15. Над 1800 съдии към този момент са декларирали предпочитание да гласоподават през интернет, като всеки от тях е получил специфична карта с неповторим номер. На 9 юли малко над 1500 прокурори от цялата страна също ще гласоподават за 8 претендента, четирима от които ще бъдат определени за членове на прокурорската гилдия на идващия правосъден съвет.
В навечерието на двата избора, изненадващо и без каквото и да е съображение, двама министри - на правораздаването Надежда Йорданова, и на електронното ръководство Божидар Божанов, са поискали от Висш съдебен съвет да им бъде възложен „ сорс кодът “ (изходният код) на системата за отдалечено гласоподаване на магистратите. Искането провокирало остро отвращение в магистратските среди, тъй като съставлява недодялан опит на изпълнителната власт да реализира надзор върху тайната на вота на съдии и прокурори.
Още повече, че двамата министри - Йорданова и Божанов, са представители на управлението на политическа партия „ Да, България “, чийто ръководител - Христо Иванов, неведнъж е заявил желанията си за чистка измежду магистратите.
Самата „ Да, България “ бе основана след две сбирки на така наречен кръг „ Арго “, на който през политици, социолози, публицисти и протестъри, олигархът Иво Прокопиев развива своята доктрина за политически инженеринг на партийни планове от вида на „ Да, България “, „ Демократична България “ и „ Продължаваме промяната “.
Наред с това желанието на Йорданова и Божанов да получат достъп до онлайн-системата за гласоподаване на магистратите подухва мемоари за предходна груба интервенция в независимостта на правосъдната система, осъществена в края на 2014 година и началото на 2015 година и осъществена още веднъж от близки до кръга „ Капитал “ персони, измежду които и самият Христо Иванов.
Като министър на правораздаването във второто държавно управление на Бойко Борисов, Иванов съумя в края на 2014 година да принуди тогавашния състав на правосъдния съвет да смени системата за инцидентно систематизиране на делата. По рекомендация на тогавашен консултант на вицепремиера Румяна Бъчварова - Васил Величков, описван в публикация на „ Капитал “ като „ бизнес ангел “, през 2015 година Висш съдебен съвет вкарва нова система за систематизиране на делата. Пет години по-късно - едвам през 2020 година, е осъществен одит на системата, който открива голям брой случаи на външна интервенция в това кои съдии да гледат избрани каузи. След разкритията за вероятните операции при систематизиране на делата, Христо Иванов и Васил Величков даже бяха разпитвани и, несъмнено, отхвърлиха съзнателно да са подвели Висш съдебен съвет за слагането под външен надзор на това кои каузи от кого да се гледат. За последно името на Величков се появи преди 2 месеца, когато се разбра, че той още веднъж е консултант, този път на вицепремиера Калина Константинова.
Величков се оказа в центъра на абсурда с хакерската офанзива на „ Български пощи “. По думите на съветника имало данни, че компютрите на пощите били атакувани от съветски хакери. Доказателства не бяха показани, само че се разбра, че кръгът „ Капитал “ има апетити към над 100 млн. лева, заложени в Плана за възобновяване за замяна на компютрите на пощите и за закупуване на нов програмен продукт.
Членове на правосъдния съвет разясниха, че чакат в четвъртък - 23 юни, когато има Пленум, правосъдният министър Надежда Йорданова да повдигне още веднъж тематиката за поискания от нея и сътрудника u „ сорс код “ на системата. Подкрепа обаче може да чака да получи само от две от прокситата на кръга „ Капитал “ във Висш съдебен съвет - Олга Керелска и Атанаска Дишева. Мнозинството в кадровия орган счита, че представители на изпълнителната власт освен че нямат право да желаят достъп до системата за отдалечено гласоподаване, само че и даването на подобен достъп би могло да опорочи отдалеченото гласоподаване и да внесе подозрение в честността на извършения избор.
Поне осем от 15-те претенденти за членове на съдийската гилдия могат да се възприемат като свързани или близки до олигархичния кръг „ Капитал “.
Трима от тях може да се одобряват за очевидни претенденти на кръга към Прокопиев - това са настоящият ръководител на политизирания Съюз на съдиите в България - административният арбитър Татяна Жилова, Атанас Атанасов - някогашен ръководител на съюза, който в магистратските среди назовават съдийското „ Да, България “ и районният арбитър Владимир Вълков, който в близкото минало зовеше за затвор за неуместни публицисти, разкриващи зависимостите в правосъдната власт.
Макар тримата да са най-ярките представители на прокламираната от „ Капитал “ съдийска организация, още най-малко петима претенденти могат да се преглеждат като близки до задкулисието. А членовете на Висш съдебен съвет, които съдиите ще избират директно, са шест.
Опитът на двама представители на изпълнителната власт да получат достъп до системата на Висш съдебен съвет за директен избор на членове на съвета е стеснителен и заради демонстрираната от партийния шеф на Йорданова и Божанов Христо Иванов непосредственост до различен предприемач със скандална известност - обвиненият за бизнес с рискови боклуци Пламен Бобоков.
Само преди седмица Христо Иванов бе сниман да слиза от задната седалка на джипа на Бобоков, за който преди две години стана известно от негова преписка, че се е опитвал да въздейства върху избора на областен прокурор на Русе. Бобоков и Христо Иванов отхвърлиха мотив за срещата да са политическите процеси в страна или така наречен „ правосъдна промяна “, въпреки да е ноторно прочут факт, че и двамата интензивно лобираха за ликвидирането на спецправосъдието, пред което е обвинен предприемачът.
Политическата неустановеност прави непредвидим на този стадий отговора на въпроса - ще има ли нов състав на Висш съдебен съвет при започване на октомври.
Дори магистратите да излъчат своите представители, то парламентарната квота надали ще бъде попълнена, защото за избора u са нужни гласовете на най-малко 160 народни представители.
Източник:
Целта е преодоляване на състава на професионалната квота на магистратите за идващия Висш правосъден съвет и изключително тази на съдиите.
Тази събота - 25 юни, 2198 съдии имат правото да гласоподават за шестима свои представители, а претендентите са 15. Над 1800 съдии към този момент са декларирали предпочитание да гласоподават през интернет, като всеки от тях е получил специфична карта с неповторим номер. На 9 юли малко над 1500 прокурори от цялата страна също ще гласоподават за 8 претендента, четирима от които ще бъдат определени за членове на прокурорската гилдия на идващия правосъден съвет.
В навечерието на двата избора, изненадващо и без каквото и да е съображение, двама министри - на правораздаването Надежда Йорданова, и на електронното ръководство Божидар Божанов, са поискали от Висш съдебен съвет да им бъде възложен „ сорс кодът “ (изходният код) на системата за отдалечено гласоподаване на магистратите. Искането провокирало остро отвращение в магистратските среди, тъй като съставлява недодялан опит на изпълнителната власт да реализира надзор върху тайната на вота на съдии и прокурори.
Още повече, че двамата министри - Йорданова и Божанов, са представители на управлението на политическа партия „ Да, България “, чийто ръководител - Христо Иванов, неведнъж е заявил желанията си за чистка измежду магистратите.
Самата „ Да, България “ бе основана след две сбирки на така наречен кръг „ Арго “, на който през политици, социолози, публицисти и протестъри, олигархът Иво Прокопиев развива своята доктрина за политически инженеринг на партийни планове от вида на „ Да, България “, „ Демократична България “ и „ Продължаваме промяната “.
Наред с това желанието на Йорданова и Божанов да получат достъп до онлайн-системата за гласоподаване на магистратите подухва мемоари за предходна груба интервенция в независимостта на правосъдната система, осъществена в края на 2014 година и началото на 2015 година и осъществена още веднъж от близки до кръга „ Капитал “ персони, измежду които и самият Христо Иванов.
Като министър на правораздаването във второто държавно управление на Бойко Борисов, Иванов съумя в края на 2014 година да принуди тогавашния състав на правосъдния съвет да смени системата за инцидентно систематизиране на делата. По рекомендация на тогавашен консултант на вицепремиера Румяна Бъчварова - Васил Величков, описван в публикация на „ Капитал “ като „ бизнес ангел “, през 2015 година Висш съдебен съвет вкарва нова система за систематизиране на делата. Пет години по-късно - едвам през 2020 година, е осъществен одит на системата, който открива голям брой случаи на външна интервенция в това кои съдии да гледат избрани каузи. След разкритията за вероятните операции при систематизиране на делата, Христо Иванов и Васил Величков даже бяха разпитвани и, несъмнено, отхвърлиха съзнателно да са подвели Висш съдебен съвет за слагането под външен надзор на това кои каузи от кого да се гледат. За последно името на Величков се появи преди 2 месеца, когато се разбра, че той още веднъж е консултант, този път на вицепремиера Калина Константинова.
Величков се оказа в центъра на абсурда с хакерската офанзива на „ Български пощи “. По думите на съветника имало данни, че компютрите на пощите били атакувани от съветски хакери. Доказателства не бяха показани, само че се разбра, че кръгът „ Капитал “ има апетити към над 100 млн. лева, заложени в Плана за възобновяване за замяна на компютрите на пощите и за закупуване на нов програмен продукт.
Членове на правосъдния съвет разясниха, че чакат в четвъртък - 23 юни, когато има Пленум, правосъдният министър Надежда Йорданова да повдигне още веднъж тематиката за поискания от нея и сътрудника u „ сорс код “ на системата. Подкрепа обаче може да чака да получи само от две от прокситата на кръга „ Капитал “ във Висш съдебен съвет - Олга Керелска и Атанаска Дишева. Мнозинството в кадровия орган счита, че представители на изпълнителната власт освен че нямат право да желаят достъп до системата за отдалечено гласоподаване, само че и даването на подобен достъп би могло да опорочи отдалеченото гласоподаване и да внесе подозрение в честността на извършения избор.
Поне осем от 15-те претенденти за членове на съдийската гилдия могат да се възприемат като свързани или близки до олигархичния кръг „ Капитал “.
Трима от тях може да се одобряват за очевидни претенденти на кръга към Прокопиев - това са настоящият ръководител на политизирания Съюз на съдиите в България - административният арбитър Татяна Жилова, Атанас Атанасов - някогашен ръководител на съюза, който в магистратските среди назовават съдийското „ Да, България “ и районният арбитър Владимир Вълков, който в близкото минало зовеше за затвор за неуместни публицисти, разкриващи зависимостите в правосъдната власт.
Макар тримата да са най-ярките представители на прокламираната от „ Капитал “ съдийска организация, още най-малко петима претенденти могат да се преглеждат като близки до задкулисието. А членовете на Висш съдебен съвет, които съдиите ще избират директно, са шест.
Опитът на двама представители на изпълнителната власт да получат достъп до системата на Висш съдебен съвет за директен избор на членове на съвета е стеснителен и заради демонстрираната от партийния шеф на Йорданова и Божанов Христо Иванов непосредственост до различен предприемач със скандална известност - обвиненият за бизнес с рискови боклуци Пламен Бобоков.
Само преди седмица Христо Иванов бе сниман да слиза от задната седалка на джипа на Бобоков, за който преди две години стана известно от негова преписка, че се е опитвал да въздейства върху избора на областен прокурор на Русе. Бобоков и Христо Иванов отхвърлиха мотив за срещата да са политическите процеси в страна или така наречен „ правосъдна промяна “, въпреки да е ноторно прочут факт, че и двамата интензивно лобираха за ликвидирането на спецправосъдието, пред което е обвинен предприемачът.
Политическата неустановеност прави непредвидим на този стадий отговора на въпроса - ще има ли нов състав на Висш съдебен съвет при започване на октомври.
Дори магистратите да излъчат своите представители, то парламентарната квота надали ще бъде попълнена, защото за избора u са нужни гласовете на най-малко 160 народни представители.
Източник:
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ