Гренландски Кит
Невероятно дългият живот в животинското царство е феномен, който притегля интереса както на научната общност, по този начин и на елементарните хора. Сред дълголетниците при животните се подрежда един наедрял морски жител - гренландският кит.
Точната дълготрайност на живота на арктическите китове не е известна, само че от проучванията на някои уловени човеци е изработен извод, че те живеят удобно най-малко 100 години и могат да доближат до 200-годишна възраст.
Това дългоденствие се дължи на разновидността на ген при тях, който взе участие във възобновяване на развалена ДНК и това ги пази от рак, което е евентуална причина за гибел. Друг ген пък възвръща клетките и пречи на стареенето. Така че тяхната генетика е отлична и им обезпечава дълъг живот. Ето още забавни детайлности за гренландските китове.
Произход на гренландския кит
Гренландският кит с научно наименование Balaena mysticetus е представител на усатите китове от семейство Balaenidae и е единственият жив представител на семейство Balaena. Той е ендемичен за арктическите и субарктическите води и е наименуван по този начин поради триъгълния си солиден череп, с който пробива леда в Арктика.
Наричат го още гренлански равен кит, арктически кит и полярен кит.
Огромното водно животно е разказано и именувано от Карл Линей в неговата Systema Naturae през 1758 година. Линей е считал гренландският кит за еднакъв с роднините му в Северния Атлантик и Северния Тих океан и по тази причина всички получават названието Balaena.
Днес гренландския кит заема монотипен жанр и е обособен от елементарните китове.
Местообитания на гренландския кит
Гренландските китове в миналото са обитавали океаните на цялото Северно полукълбо. През последните 100 години популацията им е мощно намаляла в 5 географски зони и в този момент населяват Северния ледовит океан и обвързваните с него морета. Рядко се срещат под 45 градуса северна широчина.
Balaena mysticetus избира по-студените води на Северното полукълбо. Те нормално следват отдалечаващите се ледове през зимата, а през лятото могат да бъдат открити в заливи, проливи и естуари.
Как изгледа гренландският кит
Гренландският кит е вторият по величина кит в света, след синия кит. Той има най-голямата уста измежду всички животни, като устата му е дъговидна, откъдето идва и наименованието му. Долната му челюст е белязана с бели петна, които са в контрастност с останалата черна част на животното. Балената в устата на този кит е най-голямата с 300 плочи с размери 300-450 сантиметра дължина отвесно.
Черепът е голям и заема 1/3 от дължината на тялото, той е закривен и несъразмерен.
Гренландските китове приблизително са към 18 метра дълги и тежат по 100 това. За да имат толкоз огромна маса, способства китовата мехлем - пълен пласт лой, който изолира тялото от близките студове.
Женските са по-едри от мъжките, те доближават до 18 метра, до момента в който мъжкият е към 17 метра.
За разлика от други китоподобни, гренландските китове нямат гръбна перка, което е акомодация за превозване на доста време под леда на морската повърхнина. Подобно на кашалота обаче този тип има рудаментарен таз, който не е обвързван с гръбначния дирек.
На главата си имат сдвоени дупки, които могат да излеят стремително вода на височина 6 метра.
Размножаване на гренландския кит
Тези животни са забавни с това, че мъжките притеглят женските посредством песни. Песента на гренландския кит е комплицирана комбинация, която той постоянно трансформира по време на размножителния сезон, а всяка година китовете звучат друго. Песента им трае от 45 до 90 секунди, а мъжкият може да я повтаря по 24 часа. Не е известно какъв брой продължава връзката по двойки и в какъв брой чифтосвания взе участие вероятно един мъжки в размножителния сезон.
Този сезон нормално е през късната зима и ранната пролет. Пролетната миграция се прави скоро по-късно и женската ражда сред април и юни, като множеството раждания са през май.
Малкото китче доближава полова зрялост чак на 20 години. По това време е над 12-14 метра дължина.
Женските доближават полова зрялост преди мъжките, тъй като са по-едри. При този тип се следи и подправен хермафродизъм, при което китът наподобява женски, само че има мъжки полови органи.
При раждането си дребното гренландско китче е от 4, 25 до 5, 25 метра на дължина и пораства с 1, 5 сантиметра дневно. То се храни с майчино мляко до времето на отблъскване, което става сред 9-ти и 15-ти месец след раждането. След отбиването му скоростта на растежа понижава.
След като родят, китовете се разделят на групи, с цел да мигрират. Средната им скорост на придвижване при миграцията е 20 километра в час. Майките и дребните им застават в предната група. Предполага се, че това е с цел да се хранят първи с храната, която срещат по пътя. Създава се усещане, че майките главно се грижат за дребните, само че се следят и групи от възрастен мъжки, женска и малко.
Тези животни са извънредно дълголетни, като междинната възраст на уловени от китоловци животни е към 70 години. Възрастта, която могат да доближават от 200 години ги прави най-дълголетните бозайници на земята.
Поведение на гренландския кит
При миграцията си тези китове се разделят на 3 групи:
- Подвъзрастни
- Средновъзрастни
- Големи китове
Те демонстрират разнообразни модели на миграция според от запасите храна и разширението на полярната шапка.
С какво се храни гренландският кит
Този тип е присъщ с това, че филтрира водата през валените си плочи, като гренландският кит се храни с организмите, уловени в плочите, и изтласква останалата вода на открито.
Понякога гренландският кит може да се храни опортюнистично по време на миграцията, само че най-много в зимните месеци.
Ядат зоопланктон от ракообразни, бентостни организми. Зоопланктонът е значима храна за младите гренландски китове.
Самите те не са застрашени от грабителство поради големите си размери. Известно е, че се крият под ледени преспи и е мъчно да бъдат атакувани от други животни. За да оцелеят под ледените шапки, те могат да ги пробиват, с цел да дишат, без да са налични за други морски хищници. В положение са да пробият лед с дебелина до 20 метра, което ги прави същински ледоразбивачи. Атакуват ги главно косатките, както демонстрират наблюдения върху белези по тях.
Най-големият им зложелател е индивидът, защото китовете са комерсиална стока поради китовата мехлем, големите ресурси от месо и балена им за принадлежности.
Състояние на популацията на гренландските китове
Работа на китоловен транспортен съд е било всекидневно занятие при хората в предишното, тъй като ловът на този колос не е толкоз сложен заради разнообразни особености. Една от тях е, че животното е тромаво и постепенно, също така убитият кит не потъва и това е улеснявало превозването му. Ловени са с харпуни и копия и това доста понижило популацията им.
Отделно локалното население от ескимоси също зависи от китовете за поддържане на виталния си стандарт и ловува тези бозайници от дълго време.
Поради това до 20-ти век типът е съвсем липсващ в Баренцово море и на други места. Затова през 1935 година е наложена възбрана за лов на този колос. Червената книга го е присъединила като заплашен тип, тъй като актуалната популация не надвишава 10 хиляди кита от типа Balaena mysticetus.
